Р
Е Ш Е Н И Е
№ 355 25.10.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично
съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева к.адм. дело №457 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИД АПК
вр. с чл.37м
ал.4 т.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Павел баня против Решение № 334/21.05.2023г
постановено по гр.д.№1033/23г по описа на РС Казанлък, с което е отменена
Заповед № РД-15-56/29.03.2023г. в частта й за задължаване на наемателя И.Г.В.
да заплати дължимата наемна цена в размер на 201.40лв. за стопанските 2020-2021г
и 2021г-2022г, дължима по силата на сключен наемен договор №224/08.02.2021г,
сключен между община Павел баня и В. за ползване под наем за срок от пет години
на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд – имот №47101.36.469,
землище на село Манолово, пасище, десета категория с обща площ на имота от
824.633 дка, и разпределена площ от 20.104 дка.
За да отмени Заповед №РД-15-56/29.03.2023г на
Кмета на община Павел баня, въззивния съд е приел, че липсва приемо
предавателен протокол, доказващ предоставяне на 20.104 дка от ПИ 47101.36.469,
землище на село Манолово, представляваща пасище, поради което и наемателя В. не дължи плащане на уговорената годишна
наемна цена от общо 201.40лв за двете стопански години. Отхвърлил е
възражението, че В. като регистриран земеделски производител е заявявал
подпомагане в Общинска служба „Земеделие“ за посочения имот като използван на
правно основание. Декларирането на посочения поземлен имот като използван от
земеделския производител не е факт, който да доказва изпълнение на задължението
на наемодателя за предоставяне ползването на имота, тъй като липсва уговорения
в договора за наем двустранно подписан протокол.
С
касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, а в условията на
евентуалност постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано. Посочва се, че между същите страни е налице висящо съдебно
производство по ч.г.д.№1084//23г по описа на РС Казанлък, с предмет издадена
заповед за изпълнение за сумата от 251.30лв главница и 17.67лв лихва,
представляващи не платена наемна цена за договор за наем на недвижими имоти
№224/08.02.2021г., по фактури от 09.12.2021г и от 19.12.2022г, всяка на
стойност 100.52лв за стопанската 2020-2021г и съответно за стопанската
2021-2022г, и по фактура от 11.05.2023г за 50.26лв за стопанската 2022-2023г,
съобразно датата на издаване на заповед №РД-15-56/29.03.2023г на Кмета на
общината за прекратяване на договор №224/08.02.2021г. Въз основа на посоченото
обстоятелство – отделен съдебен спор относно дължимостта на наемната цена за
посочените стопански години се иска установяване на недопустимост на съдебното
решение.
Относно
материалната незаконосъобразност се посочва, че тя е следствие от
необосноваността на съдебното решение. Поддържа се, че протокола за приемане и
предаване на владението не е единственото средство за доказване изпълнението на
задължението на наемодателя, а реалното използване на пасището е установено по
делото от действията на жалбоподателя по очертаване на използваните от него
площи при подаване на заявления за подпомагане на земеделските производители.
Всеки кандидат очертава ползваната земя върху ортофото карта и попълва
заявление за подпомагане като посочва правното основание за използване на
земеделската земя, в това число договори за наем или аренда. Договор
№224/08.02.2021г е сключен по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ, който е специален и
изисква предварителното провеждане на процедура по разпределение на имотите, за
което се съставя и протокол. Протоколът за разпределение се обявява в
кметството и в сградата на общинската служба по „Земеделие“, както и се
публикува на интернет страницата на общината, а самият договор съдържа данните
по чл.37и ал.1, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Основанието за прекратяване на
договора, специално установено в чл.37м ал.4 т.3 от ЗСПЗЗ е промяна на
условията, при които може да се сключи същия договор след процедура за
разпределение на общинските пасища, мери и ливади, като едно от тях е липсата
на задължения на наемателя към общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в ал.3
т.2 от закона. В случая наемателя има задължения за две поредни години, които
след покана не е изплатил, а това е промяна в условията, представляваща
материално правно основание за издаване на заповед за прекратяване на договора.
Изложени са подробни доводи в подкрепа на тезата, че именно заявяването на
имота, предмет на наемния договор, от жалбоподателя и получените за неговото
използване субсидии – директни плащания на площ, доказва ползването по силата
на договора за наем, което поражда и задължението за плащане на наемната цена.
Позовава се на изискванията на ЗСПЗЗ за сключване на договора след
разпределение на земите за общо и индивидуално ползване, което е разпределение
конкретно за жалбоподателя е извършено със съставения протокол от комисия,
назначена със заповед на кмета на общината.
Твърди се и допуснато съществено нарушение на
правото на защита на Кмета на общината, защото е оставено без уважение
доказателствено искане за събиране на писменото изявление на наемателя за
подпомагане, подадено до Общинската служба „Земеделие“, чрез което да се докаже
реалното използване на пасището. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно
решение и присъждане на възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни
инстанции.
Ответника И.Г.В.
иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, защото
обективно е невъзможно наемателя да определи коя реална част от имот с площ от
800дка е съответна на предоставените му 20дка, съгласно договора за наем. Ето
защо очертаването на площите, които използва въз основа на договора за наем не
може да е факт от значение за възникване на задължението му за плащане на
наемната цена, защото неговото съществуване зависи от съставяне на протокол за
предаване на владението, а такъв не е подписван от страните по договора.
Претендира присъждане на разноските по делото, сторени пред настоящата съдебна
инстанция.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да
бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Жалбата е основателна. Съдебното решение е недопустимо като постановена по
жалба, насочена срещу административен акт, който не съществува.
Съгласно чл.21 ал.1 от АПК, индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Следователно от определението за индивидуален административен акт се налага
извода, че волеизявлението на административния орган създава или прекратява
правоотношение, имащо за съдържание права и задължения на насрещните по него
страни, едната от която разполага с изпълнително-разпоредителна власт и поради
това, когато са налице материалните основания за това, едностранно разпорежда неговото
възникване или прекратяване. В последния случай административния акт ще засегне
вече възникнали права, с което ще се породи и правен интерес от предявяване на
искане за отмяната му. Административния акт е само волята на органа за промяна
в правната сфера на адресата на акта, която може да засегне в определени случаи
и други, а поради това и заинтересовани благоприятно или не благоприятно лица.
С прекратяването на едно правоотношение, в което адресата е придобил права, е
налице непосредствено и неблагоприятно засягане на правната сфера на техния
носител. Със Заповед № РД-15-56/29.03.2023г Кмета на община Павел баня е
упражнил установеното в чл.37м ал.4 т.3 от ЗСПЗЗ правомощие за прекратяване на
договор за наем на пасища, мери или ливади, който се сключва въз основа на
материално правната разпоредба на чл.37и ал.1 от същия закон. Правомощието на
Кмета по чл.37м ал.4 т.3 от ЗСПЗЗ се упражнява, чрез едностранно изявление за
прекратяване на договора за наем, което се прави в писмена форма за валидност и
при излагане на съответните мотиви, в изпълнение на изискванията за съдържание
на административния акт, от които да се установи съществуването на материално
правните условия за неговото издаване. Вписването на срок за доброволно
изпълнение на административния акт не е елемент на властническото разпореждане,
имащо признаците на чл.21 ал.1 от АПК, а поради това и не подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Мотивите към административния акт / диспозитива/
също не подлежат на самостоятелен контрол. Видно от съдържанието на заповедта,
Кмета е разпоредил прекратяване на наемния договор, поради не заплащане на
наемната цена за две последователни стопански години. Жалбоподателя не обжалва
волеизявлението за прекратяване на наемния договор, поради което правно
недопустимо е да се провери осъществен ли е състава, който поражда упражненото
правомощие за прекратяване на договора – дължи ли се наемна цена и заплатена ли
е в срок, а ако не е заплатена представлява ли този факт основание за
прекратяване на договора, чрез едностранното волеизявление на административния
орган и компетентен ли е автора на това изявление. Жалбоподателя е поискал от
съда да отмени административен акт, който не съществува, а именно волеизявление
на Кмета, с което наемателя е задължен да плаща дължимата цена по договора. Със
Заповед №РД-15-56/29.03.2023г Кмета на общината не задължава адресата й да
плаща наемната цена, а посочва срок за доброволно заплащане на наема за две
последователни стопански години, което указание не е относимо и към изпълнението
на издадения административен акт, защото последното се състои в промяна на
правното положение – договорът за наем е прекратен и занапред отпада
основанието за ползването на пасището и задължението за плащане на наем за това
ползване. Жалбоподателя е поканен да заплати наемните вноски и тази покана за
плащане не представлява индивидуален адимнистративен акт, защото няма белезите,
посочени в чл.21 от АПК – не създава правоотношение, нито го прекратява. Не от
поканата за доброволно изпълнение, нито от мотивите към акта възниква
задължение за плащане на наем, а от сключения договор за наем. Ето защо жалбата
е била недопустима на основание чл.159 т.1 от АПК, за което съдът следи
служебно, а касационната инстанция от своя страна е длъжна да установи
недопустимост на съдебния акт по силата на служебното начало. На касатора се
дължат разноските за един адвокат и пред двете съдебни инстанции, тъй като не е
дал повод за завеждане на делото.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №334/21.06.2023год., постановено
по гр.д.№1033/23г по описа на РС Казанлък.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.В. против Заповед №РД-15-56/29.03.2023г на Кмета на
община Павел баня в частта й за задължаването му да плаща наемна цена по
договор за наем №224/03.0.2.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1033/23г по описа на
РС Казанлък.
ОСЪЖДА И.Г.В. ЕГН:********** ***00лв /хиляда/,
представляваща възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.