Р Е Ш Е Н И Е № . . . .
гр.Пазарджик, 30.01.2020година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXII-ри граждански състав, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4843 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД, вр.чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на ищеца ЗД “БУЛ ИНС”АД,
ЕИК: *********, със
седалище и адрес гр. София. бул. „Джеймс Ваучер" № 87. представлявано от
изпълнителните директори С.П. и К.К., чрез
пълномощника адв. М.Г., срещу Б.А.Б., ЕГН ********** ***
и Т.Т.А., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен иск за признаване установено в отношенията
между ищеца и ответниците, че ответниците
дължат заплащане на сума от общо 24998.00лв., в това число 24983.00лв. -представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по щета №13010001006181 и 15лв. ликвидационни разходи, за заплащането
на която сума е издадена Заповед за изпълнеие по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2804/2018г. на ПзРС.
Ищецът твърди, че подал срещу ответниците
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2804/2018 г. по
описа на РС Пазарджик, 7 състав. Срещу длъжниците
била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците
своевременно възразили. Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 ГПК,
ищеца ЗД ”Бул Инс” АД завел настоящата искова молба
тъй като:
На 22.01.2013г. в с.****, на площад „****" на
улица пред дом №11, било реализирано произшествие с участието МПС “****” с рег.
****, ползвано от П.Т.Т. и лицата - Б.А.Б. и Т.Т.А..
Според съставения протокол за ПТП, причините за
произшествието се дължали по вина и противоправно
поведение от страна Б.А.Б. и Т.Т.А., които са
причинили виновно пожар на "****" с рег. ****.
Увреденото МПС "**** С'250" с рег. **** е
било обект на застраховка “Автокаско” в ЗД "БУЛ
ИНС" АД с полица № А1212233080010124659. валидна към датата па ПТП.
При застрахователя била заведена щета №
13010001006181, като след направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 24 983.00 лв., за нанесените вреди по
МПС “****" с рег. ****, като са направени и 15 лева обичайни ликвидационни
разноски за обработка на щетата.
Ищецът
твърди също, че поканил солидарните длъжници да му
заплатят сумата в размер на 24 998.00 лева - представляваща сбора от сумата на
заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски.
До момента сумата не била заплатена. Поради което за ЗД “БУЛ ИНС”АД на
основание чл. 274 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД се
пораждал правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване
установено в отношенията между ищеца и ответниците,
че ответниците дължат заплащане на сума от общо
24998.00лв., в това число 24983.00лв. -представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №13010001006181 и 15лв. ликвидационни разходи, за заплащането
на която сума е издадена Заповед за изпълнеие по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2804/2018г. на ПзРС. Претендира
и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Т.Т.А.,
чрез пълномощника му адв. Г.С.-Ц., в който намира
искова молба за неоснователна по следните съображения: На първо място твърди,
че той не е извършител на описаното престъпление по чл. 330, ал.1 от НК -
умишлен палеж, посочено в исковата молба като „произшествие”.
От представеното с Исковата молба Постановление за
частично прекратяване на досъдебното производство от 02.04.2013г. по ДП №
31/2013 година по описа на РУП Септември, Пр. пр. № 349/2013г. на РП-Пазарджик,
било видно, че досъдебното производство по отношение на Т.А. е ПРЕКРАТЕНО - поради
недоказано обвинение. Самите разследващи органи, след извършването на щателни издирвателни действия и мероприятия, са стигнали до извода,
че няма доказателства Т.А. да е извършител на описания палеж. Следователно от
негова страна няма каквото и да било виновно поведение, за да заплаща претендираните суми от ищцовото
дружество.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В настоящия случай липсва каквато и да било
вина от страна на този ответник, за извършване на описаното деяние, за да
претендира ищцовото дружество заплащане на суми от
негова страна.
От приложеното в настоящето производство ДП 31/13г. по
описа на РУ Септември било видно, че в Служебна бележка от 15.02.2013 г.,
издадена от РУП- Септември е посочено, че досъдебното производство се води
срещу „НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ”. Същото е посочено и в Служебна бележка по от
21.03.2013 г., издадена от РУП-Септември. В Служебна бележка с рег. № 51-589 от
15.02.2013г., издадена от МВР РС „Пожарна безопасност и защита на населението”
- гр. Белово е посочено: „Причина за пожара: Палеж от неизвестен извършител”.
С изх. № РГ-00114/10.12.2013г. Ищцовото
дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД е изпратило регресна покана
до него за заплащане на сумата в размер на 12515 лева /представляваща
половината от 25030 лева!/, представляваща заплатено обезщетение за МПС **** с
ДК № ****и ТРАКТОР - „****.
Видно от Отговор от 20.12.2013 година, изпратен от Т.А.
до Дружеството, още тогава той е изразил категоричното си становище, че не
следва да му се търсят абсолютно никакви суми, тъй като няма каквато и да било
вина за настъпилия пожар на МПС-то, собственост на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД.
В исковата молба са наведени твърдения, че според
съставения Протокол за ПТП, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на Т.А. и другия ответник
Б.Б.. Цитирания Протокол за ПТП, обаче не бил представен
с исковата молба, не бил представен и по-късно в производството. Освен това нямало
как още с изготвянето на Протокола за ПТП, органите на КАТ да посочат извършител.
Тези правомощия имали само и единствено разследващите органи, които след
извършването на съответните разследващи действия са установили, че А. няма
никаква вина за причиняването на палежа на МПС ****.
Единствения надлежен орган, който има правомощията да
определи дали едно лице е извършител или не на конкретно деяние, е съответния
наказателен съд, след събиране на безспорни доказателства за авторство. Именно
разследващите органи са преценили, че няма доказателства ответникът да е
извършител на деянието, което се опитва да му вмени ищцовото
дружество, и са прекратили наказателното преследване срещу него.
Настоява се и на това, че в искова молба се претендира
възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение за настъпило събитие с
МПС „****“, докато според регистрационния талон на част 1 и Застрахователната
полица „Автокасо“ от 18.12.2012г. предмет на договора
за застраховане е МПС ****. Така не ставало ясно за кой точно автомобил ищеца
има претенции.
В представения от ищцовото
дружество документ Резолюции/Становища № 13010001006181/27.02.13, издаден от
„БУЛ ИНС” АД, в графа "коментар” ясно е посочено: ” ....чака се
приключване на досъдебното производство за регрес към извършителите...,,.
Самото дружество е посочило, че регреса следва да бъде предявен към
извършителите. При положение, че разследващите органи са прекратили досъдебното
производство срещу А. с категоричния извод, че няма доказателства той да е
извършител, то как застрахователното дружество прецени, че Т.А. е автор на
палежа, за да предяви каквато и да било претенция?
Освен това Застрахователната полица „Автокасо“
от 18.12.2012г. била сключена между ЗД „Бул Инс“ АД и
фирма „Тера Кредит“ ООД е МФ серия А-2012 №
********** 124659. А от Споразумение от 20.08.2013г. сключено между ЗД „Бул Инс“ АД и фирма „Тера Кредит“ ООД,
страните са се споразумели да бъде изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 25000лв., като тази сума се дължи по ЗП № 1212233080010124659. При
което и въпросното представено Споразумение се отнасяло за друга застрахователна полица.
В същото време според платежното нареждане от
11.09.2013г. сумата от 25000лв. не приведена на страната по застрахователния
договор, а на друга фирма „Софавто“ ООД, ЕИК
*********. Според представената Декларация от 14.06.2013г. фирма „Тера Кредит“ ООД е изразила становище, че претенции към
Застрахователното дружество за МПС „****“ с рег. **** и сумите да бъдат
изплатени на „Софавто“ ООД, ЕИК *********. Липсвали
данни за това на какво основание ищеца изплаща суми на друго дружество, което
не страна по ЗП.
В отговора ответника е оспорил истинността на документите
Застрахователна полица МФ серия А-2012 № ********** 124659 от 18.12.2012г. и
Уведомление щета /без дата/, по съображения и в двата документа в графа застрахован
положения подпис да не принадлежи на управителя на застрахованото
дружество „Тера
Кредит“ ООД, понеже подписа се различава съществено от образеца на подписа
представен в ТР.
Предвид горното намира, че предявения иск е напълно
неоснователен и недоказан, поради което следвало да бъде отхвърлен изцяло по
отношение на ответника Т. А.. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Б.А.Б., чрез пълномощника му адв. Л.К., в който намира искова молба за недопустима и неоснователна
по следните съображения: 1. На
първо място намира предявения иск за недопустим, тъй като е погасен по давност.
Твърдяното застрахователно събитие е настъпило при действието на отменения
Кодекс за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.) давността,
започва да тече от датата на застрахователното събитие, когато се касае за
вземане по задължителната застраховка ..Гражданска отговорност”. Твърдяното
застрахователно събитие е станало на 22.01.2013 г., следователно крайният срок
за предявяване на регресният иск е 22.01.2018 г.
Заповедното производство по ч.гр.д. 2804/2018 г., е започнало през месец юли на
2018г. , т.е вземането е заявено извън законовоустановения
5 годишен давностен срок.
На второ място намира исковите претенции за напълно
неоснователни и оспорвам вземането на ищцовото
дружество по основание и по размер. Оспорва изцяло твърдяната в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка. Същата не била
изложена и изцяло в нейната вярност. Не било вярно, че на 22.01.2013г. ответникът
Б. е участвал в ПТП, в което застрахованото при ищцовото
дружество МПС да е пострадало. Въпросното МПС е пострадало в резултат на
злоумишлени действия, изразяващи се в опожаряване на чужда собственост, което е
престъпление по смисъла на НК. Ответникът Б. не бил признат за виновен за
такова деяние. Напротив образуваното спрямо него досъдебно производство било
прекратено. Не била налице деликтна отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, която да доведе до задължението Б. да възстанови
заплатените от ищцовото дружество суми в полза на
собственика на опожареното МПС. Липсвала вина.
Настоява се на това, че увреждането на това МПС било в
резултат на инкриминирано в Наказателния кодекс на Република България,
действие. Това престъпление се извършвало само при условията на умисъл.
Умишленото увреждане на чуждо имущество следвало да бъде установено с влязла в
сила присъда или - при наличие на предпоставките по чл.124. ал.5 ГПК, с влязло
в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение
за застрахователното правоотношение. Увреждащото деяние притежавало белезите на
предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му
характер не бил установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124. ал.5 ГПК. Настоящият състав на ПРС, който разглежда регресния
иск на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е
компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му
признаци, не и да го квалифицира като умишлено, което от своя страна да даде
правното основание за реализиране на отговорност на ответника. В противен
случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на
гражданско правен спор. каквото законът не допуска. В същия смисъл е и
застъпената в решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1619/2006 г. на Софийски
апелативен съд и решение № 1410 от 01.11.1999 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВКС,
V г. о.. практика. Становището, че ако не е установено с влязла в сила присъда или
решение по чл.124, ал.5 ГПК, умишленото увреждане на застраховано имущество не
може да се доказва инцидентно по повод регресен иск
на застрахователя срещу третото лице, е възприето и в постановеното по реда на
чл.290 ГПК с характер на задължителна практика решение № 181 от 03.06.2010 г.
по т. д. № 281/2009 г. на ВКС, II т. о.
По тези съображения се иска да бъде прекратено
производството по дело, алтернативно да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
Претендира и сторените съдебно- деловодни разноски.
В о.с.з. ищецът с писмена молба подържа исковете и иска
уважаване на същите, по съображения
изложени в молбата.
В о.с.з. ответникът Б.А.Б.,
чрез пълномощника му адв. Л.К., оспорва иска,
поддържа възраженията си, като и оспорва представената от ищеца ЗП, респективно
наличието на вълидно възникнало застрахователно
правоотношение от нея.
В о.с.з. ответникът Т.Т.А., чрез пълномощника му адв. Г.С.-Ц.,
оспорва иска, поддържа възраженията си, като и оспорва представената от ищеца
ЗП, респективно наличието на вълидно възникнало
застрахователно правоотношение от нея.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2804/2018г. на ПзРС, с постановената по същото Заповед № 2070/14.09.2018г.,
се установява да е разпоредено Б.А.Б., ЕГН **********
*** и Т.Т.А., ЕГН ********** ***, да заплати солидарно на ЗД “БУЛ ИНС”АД, ЕИК: ********* - гр.София, Сумата
от 24998.0лв. – главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 19.12.2017г. до изплащане на
вземането, както разноски в размер на
40.01 лева - за държавна такса.
В заповедта е посочено, че вземането представлява регресно
вземане на застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по чл.274 от КЗ /отм./ - причинителя на ПТП е отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2804/2018г.
на ПзРС е връчена на длъжника Б.Б.
по реда на чл.45 от ГПК на 28.09.2018г. От него е постъпило Възражение по
чл.414 ГПК на 26.08.2018г. Същата Заповед е връчена на длъжника Т.А. на
05.10.2018г., който е подал Възражение по чл.414 ГПК на 05.10.2018г. Поради
което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на
26.10.2018г., възможността да предяви иск за установяване на вземането си от длъжниците.
От
страна на заявителя по заповедта е предявен иск в указания му срок и на 27.11.2018г. / пощенско клеймо от
26.11.2018г./. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
Страните не спорят, а и от представената Служебна
бележка № 519589/15.02.2013г. се установява да е установено на 22.01.2013г.
възникване на пожар в лек автомобил „****“ с рег. ****, собственост на „Софавто“ –****гр.София.
От приложената преписка ДП № 31/13г. по описа на
РУ Септември се установява, че при извършен оглед на местопроизшествие на
12.01.2013г. е установено било видно, че на 22.01.2013г. в с.****, на площад „****"
на улица пред дом №11, се е намирал МПС “****” с рег. ****, ползвано от П.Т.Т., който е изгорял в предната част.
В Служебна бележка от 15.02.2013 г., издадена от
РУП- Септември е посочено, че досъдебното производство № 31/13г. по описа на РУ
Септември се води срещу „НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ”, за това че на 22.01.2013г. в
с.****, на площад „****" на улица пред дом №11, умишлено е запалил “****”
с рег. **** и трактор *****“, собственост на „Терра
кредит“ ЕООД и ползвани от П.Т.. Същото е посочено и в Служебна бележка от
21.03.2013 г., издадена от РУП-Септември.
По делото не е представен и не се установява
изобщо да е бил съставян протокол за ПТП, както твърди ищеца. Още по малко в
някакъв ПТП да е посочено, че причините
за произшествието се дължали по вина и противоправно
поведение от страна Б.А.Б. и Т.Т.А., които са причинили
виновно пожар на л.а "****" с рег. ****.
Вместо това от представеното от ищеца Постановление
за частично прекратяване на досъдебно производство от 02.04.2023г. на
РП-Пазарджик се установява, че ДП № № 31/13г. по описа на РУ Септември и Прпр.№ 349/2013г.
на РП-Пазарджик са образувани за престъпление по чл.330, ал.1 НК - за това че
на 22.01.2013г. в с.****, на площад „****" на улица пред дом №11, умишлено
е запалил “****” с рег. **** и трактор *****“, собственост на „Терра кредит“ ЕООД и ползвани от П.Т.. С това постановление
е прекратено частично ДП №31/2013г. по
отношение на Б.А.Б., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН **********,***,
досежно извършено от тях престъпление по чл.330,
ал.1, във вр.чл.20,ал.2 от НК, като производството е
продължило срещу неизвестен извършител. А и са отменени взетите мерки за
процесуална принуда. Причините посочени в ПП от 02.04.2023г. на РП-Пазарджик,
за частично прекратяване на ДП са – недоказаност на обвинението.
От показанията на разпитания свидетел на ищеца – П.Т.
се установява само, че на 22.01.2013г. в с.****, на площад „****" на улица
пред дома му е имало възникнали пожари
върху предната част на л.а. “****” с рег. **** и трактор „*****“ при дясната
гума, както и в резултат на тях да са причинени щети на лекия автомобил.
При тези данни съдът намира за недоказани
твърденията на ищцовото дружество, че вина за
настъпилите увреди на МПС “****” с рег. **** имат ответниците
Б.А.Б., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН **********,***.
От ищеца с искова молба е представено заверено
копие от Застрахователна полица „Автокаско“ /л.8/, МФ
серия А-2012 № ********** 124659 от 18.12.2012г. , сключена между
застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД и „Терра
Кредит“ ООД –София, с която е застрахован л.а. “****” с рег. **** със срок на
покритието от 19.12.2012г. до 18.12.2013г. при застрахователна премия от
2472,89лв., платима разсрочено на четири вноски. Следва да се отбележи, че в
представеното копие при три от вноски разсрочено плащане са написани на ръка три
дати. С молба представена в о.с.з. проведено на 19.06.2019г. ищеца е заявил, че
е допуснал техническа грешка и увреденото МПС е л.а. “****” , а не ***. Със
същата е представена ЗП № 12233080010 124659 от 18.12.2012г., декларация за
сключването й, свидетелство за регистрация на л.а. “****” с рег. ****, 2
бр.вносни бележки. Заявил е също, че полицата е подписана от пълномощника на
управителя на „Терра кредит“ - А.С., за което
представя пълномощно.
Ответниците са оспорили представените
от ищеца две застрахователни полица, като са и направили искане ищеца да
представи оригинали на същите.
В изпълнение на задължението си за представяне на
оригинала на оспорената ЗП ищеца с молба от 21.10.2019г. е представил заверено
цветно копие от ЗП № 12233080010 124659 от 18.12.2012г., но е и от
представената с искова молба ЗП № ********** 124659 от 18.12.2012г. В
последствие с молба от 02.112.2019г. е заявил, че номера на ЗП № ********** е
бил променен от агента сключил я от 4901 на 8001, като че ще се ползва от тези
документи.
Така или иначе, съдът като е констатирал, че
ищеца не представил оригинала на нито една от двете ЗП било тя с № **********
или с № **********, е изключил същите от доказателствения
материал по делото, тъй като ответниците изрично са
оспорили съществуването на валидно сключена Застраховка „Автокаско“
за увреденото МПС, поради което и са искали задължаване на ищеца да представи
оригинала на Застрахователната полица, за да могат да го оспорят. Ищеца е
представил само заверени от пълномощника му копия, но не и оригинали.
В резултат се явяват неоснователни твърденията на
ищеца, че към момента на настъпване на въпросното увреждане на МПС л.а. “****”
с рег. **** е имало сключена валидна застраховка „Автокаско“.
Което е достатъчно за да бъде отхвърлен предявения иск.
Но дори и да е мислимо, че такава е имало, то
като не доказано от ищеца, а негова е доказателстваната
тежест, че настъпването на уврежданията на МПС л.а. “****” с рег. **** е в
резултат на противоправно поведение на ответниците, тоест те да са деликвенти
и от тяхно поведение да са настъпили вредите, то до колкото задължен да
репарира вредите е само лицето което отговаря за настъпването им, а не се
установи като последица от поведение на ответниците в
причинна връзка с тяхно поведение да са настъпили вредите за които ищеца е
заплатил застрахователно обезщетение, поради това искът пак е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
В тази връзка следва да се отбележи само, че твърденията
на ищеца, че поведението на ответниците е
предпоставка за реализиране на риска "палеж", предполагат действия и
умисъл на ответниците, които действия са въздигнати в
престъпно деяние по чл. чл.330, ал.1 НК. Доколкото обаче се касае за умишлено
престъпление при това свързано единствено с поведението на ответниците, то
такова деяние следва да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл.
124, ал. 5 ГПК. Инцидентно установяване на престъпление по повод гражданскоправен спор законът не допуска /в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 181 от 03.06.2010 г. на ВКС по
т.д. № 281/2009 г., ІІ т.о., решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС по т.д. №
81/2011 г., ІІ т.о./.
По делото е приета и неоспорена от страните СТЕ –
основно и допълнително заключение изготвени от в.л. С.Г.. Видно от основно
заключение размера на вредите е по следни пазарни цени е 25017лв. А според
Допълнително заключение тази сума следва да бъде намалена с 860лв.
По делото са приети и други доказателства, които
както СТЕ не са в състояние да променят изхода от спора, поради което и съдът
не намира за нужно да ги обсъжда.
Предвид изхода от спора ищецът няма право на разноски в настоящото
производство, а направените от него такива като в настоящото така и в заповедното
производство, остават за негова сметка.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК следва на ответниците да
се присъдят направените от тях разноски, като са пратандирали такива и са
представили доказателства за направени разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Поради което и на ответника Б.Б. ще се присъдят
разноски от 3000лв., а на Т.А. – 1300 лв., които суми ще се осъди ищеца да им
заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД “БУЛ ИНС”АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес гр. София. бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от
изпълнителните директори С.П. и К.К., срещу Б.А.Б.,
ЕГН ********** *** и Т.Т.А., ЕГН ********** ***- за
признаване установено в отношенията между ищеца и ответниците,
че ответниците дължат заплащане на сума от общо
24998.00лв., в това число 24983.00лв. -представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №13010001006181 и 15лв. ликвидационни разходи, за заплащането
на която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
2804/2018г. на ПзРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес гр.
София. бул. „Джеймс Ваучер" № 87, да заплати на Б.А.Б., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 3000,0лв. /три хиляди лева/ представляваща разноски за производството,
както и да заплати на Т.Т.А., ЕГН ********** *** СУМАТА от 1300,0лв.
/хиляда и триста лева/,
представляваща разноски, направени за производството
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)