№ 78
гр. Ямбол, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102959 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Т. Й. М. от гр.Я. срещу Б. П. В. и И. И. В., двамата от
гр.С., в която се твърди, че ищецът и съпругата му са закупили през 1990 г. жилище-
апартамент в гр. Я., ***. След смъртта на съпругата нейната ид. част е наследена от ищеца и
осиновения им син С. Т. Й.. Въз основа на доброволна делба между двамата имотът е
придобит само от ищеца. Синът му е извършвал множество противообществени прояви, бил
е настанен във ВУ-интернат, осъждан е с множество влезли в сила присъди. Упражнявал е
тормоз дори и над родителите си, искайки със заплахи от баща си парични средства. Поради
това последният е решил да прехвърли имота на свой роднина-син на сестра му -Б. В.,
единствено с цел да предотврати набези и посегателства, вкл. продажбата на имота от С. Й..
През 2007 г. ищецът е сключил с племенника си привиден договор за продажба на
апартамента, с намерението да не прехвърля собствеността, а да продължи да живее в него
като собственик. Не е получил продажната цена по сделката, нито е договарял такава. След
сключването й не е предал владението на никого, а е продължил да живее в имота, да плаща
данъците и останалите задължения като собственик, вкл. е застраховал жилището и е
заплащал застрахователните премии. Поради това е придобил собствеността на апартамента
по давност. Ответниците са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен и ответницата е
предявила иск за делба на този апартамент. Същата не е посещавала имота, не се е
интересувала от него, не е заплащала разходи, данъци, които изцяло са заплащани от ищеца.
Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на
недвижимия имот-апартамент, находящ се в гр.Я., ***, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 87374.534.37.1.17 по кадастралната карта на града, с площ от 66,29 кв.м.,
при граници на имота: на същия етаж имоти с идентификатори 87374.534.37.1.18,
87374.534.37.1.16, под обекта -87374.534.37.1.14, над обекта -няма, построен в сграда с
1
идентификатор 87374.534.37.1, находяща се в ПИ с идентификатор 87374.534.37, ведно с
избено помещение *** от 5,85 кв.м. и 0,926% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът е признал иска, а ответницата не е подала отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ, от 20.03.1990 г., с който процесният апартамент е бил закупен от ищеца.
Съгласно Удостоверение за раждане от 03.11.2022 г.-дубликат, издадено от Община Я.,
ищецът е баща на С. Т. Й., роден на 08.02.1989 г., а като майка е записана Д. Х. М..
Последната е починала на 16.11.2002 г. и е оставила за наследници ищеца като съпруг и
синът им С. Й..
С договор за доброволна делба от 17.10.2007 г., сключен между последните двама,
процесният апартамент е предоставен в дял на ищеца срещу парично уравнение. Описаният
в договора имот съответства на самостоятелен обект с идентификатор 87374.534.37.1.17 по
кадастралната карта на гр.Я. с адрес *** съгласно Схема № ***-30.06.2022 г. на СГККК-Я..
Ищецът е представил Нотариален акт ***, том ***, дело № ***18.12.2007 г. на нотариус
Т. Д., с който е продал апартамента на първия ответник срещу 12516,10 лв., колкото е и
данъчната му оценка. Пред нотариуса страните са заявили, че цената е платена при
сключване на договора.
По делото са представени Решение ***22.07.2003 г. по ЧНД ***/2003 г. на ЯРС, с което
е потвърдено решението на МКБППМН при Община Я. за настаняване на С. Й. във
възпитателно училище-интернат. Предоставена е справка за отсъствията на ученика през
учебните 2004-2005 г. и 2005-2006 г. Видно от Свидетелство за съдимост на СРС от
17.10.2022 г. лицето е осъждано 14 пъти в периода 2005-2021 г. за кражби, обсебване,
притежаване на наркотични вещества, вкл. с цел разпространение, за причиняване на средна
телесна повреда при управляване на ППС под въздействие на алкохол, наркотици.
Свид. В. –живяла на семейни начала с Т. М. от 2003 г. до 2012 г. в имота –дава
показания, че ищецът има осиновено дете, което е било в интернат, защото е лъжело,
крадяло. Като пълнолетен синът е поискал баща му да му изплати неговия дял от
апартамента. Въпреки, че му е бил изплатен от ищеца и не е имал дял в имота, е решил да го
продаде. Явил се е купувач, който е поискал да види жилището. По тази причина ищецът по
съвет на свидетелката е решил, че е по-добре да прехвърли апартамента на роднина чрез
покупко-продажба. Сделката е била сключена с племенника му фиктивно, без да се заплати
парична цена. Целта е била ищецът да не остане на улицата заради „фалшификации от
страна на сина му С.“. Последният е влязъл веднъж в апартамента- на последния етаж отгоре
е отрязал остъклението и се е проврял оттам. Разбил е и откраднал покъщнината. През
годините е отправял заплахи към баща си. Когато синът е излязъл от ТВУ, е заминал за С..
2
От 2007 г. Т. М. непрекъснато живее в апартамента. Не е излизал от там и няма къде да
отиде. Плащал си е данъка. Б. В. изобщо не е идвал в този апартамент. Ищецът не му е давал
ключ. Съпругата на Б. В. също не е идвала. Уговорката с него е била, собствеността да
остане на Т. М. и той да живее в имота, докато е жив. Съпругата е знаела за тази уговорка.
Свидетелката е присъствала на разговор за това след 2007 г. в апартамента на сестрата на Т.
М., който е посещавала по повод на семейни празници- рождени дни, сватбата на сестрата
на ответника. След 2012 г. свидетелката е продължила да се вижда с ищеца, макар да не
живеят непрекъснато заедно. Живеят в един жилищен комплекс.
Свид. Т.ов е съсед на ищеца в ж. к. ***. Живее на 4-тия етаж, а ищецът- на 6-тия
последен етаж, в среден апартамент. Знае, че собственик на същия е Т. М.. Във входа няма
домоуправител. Редуват се етажните собственици всеки месец. Всеки апартамент събира
такса за входа, вкл. и свидетелят. Ищецът не е напускал за продължителен период
апартамента. Плаща редовно таксите за поддръжка. В продължение на 30 години само Т. М.
е живял в апартамента. Свидетелят не познава ответника. Не го е виждал. Не познава и
съпругата му. Знае от Т. М., че е прехвърлил апартамента на ответника заради проблеми със
сина му С., който се е опитвал да го измами за този имот. За сделката ищецът е казал, че я е
сключил само фиктивно, като той си остава собственик.
С Решение № ***/01.06.2016 г. по гр. д. № ***/2015 г. на СРС, 3 г.о. е прекратен бракът,
сключен на 02.06.2002 г. между ответниците.
Видно от представената искова молба от И. И. В. срещу Б. П. В., адресирана до СРС, с
вх. №***07.09.2022 г. е образувано дело за делба и на процесния апартамент. С молба от И.
И. В. до СРС по гр. д. № **** от 2022 г. на 71 състав, входирана на 01.12.2022 г., искът
досежно него е оттеглен.
По делото са представени копия на приходни квитанции за платени от ищеца данък за
недвижимия имот и такса „Битови отпадъци“ в периода 2009-2021 г., както и Справка за
постъпили плащания от 25.10.2022 г. за периода 01.01.2007 г.-25.10.2022 г., направени от
ищеца за данък „Недвижими имоти“ и такси „Битови отпадъци“. Представени са и
застрахователни полици, сключени от него с „ДЗИ-Общо застраховане“ от 1999 г. до 2022 г.,
както и сметки за платени застрахователни премии.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени установителни искове за право на собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Исковете са допустими. Оттеглянето на иска за делба не препяства по-късно отново да
бъде предявен, поради което ищецът има правен интерес от настоящото производство.
Исковете са основателни. Ищeцът основава правото си на собственост на две основания.
Първото свързва с привидност на сделката за продажба на имота, а второто -с придобивна
давност по чл.79 ал.1 от ЗС.
Съгласно чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД нищожни са привидните договори. Ищецът се позовава
3
на обстоятелството, че сключената прехвърлителна сделка е фиктивна- страните не са
формирали воля за прехвърляне на собствеността и за заплащане на продажна цена, т.е.
касае се за абсолютна симулация. Според правната теория и съдебна практика привидната
сделка (симулативна) е тази, по която волеизявлението се нуждае от приемане, но със
съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие (изцяло или частично).
При привидните сделки е налице едно съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Или с други думи, за да е налице привидна сделка, волеизявленията на страните
трябва да съдържат, първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично
изявление, че не се иска правното й действие, като желаните последици от нея са други. В
случая страните по сделката не спорят за това, ответникът Б. В. изрично признава
твърдените факти. Налице са гласни доказателства, подкрепени с представените документи-
решението на ЯРС по ЧНД, свидетелството за съдимост, от които се установява, че синът на
ищеца е осъществявал множество противоправни деяния, вкл. срещу баща си, опитвайки се
да продаде процесния имот след доброволната делба, а и влизайки в него с взлом, за да
извърши кражба (св. В.). Тези данни обосновават достатъчно основание за сключване на
привидна сделка, с което страните по нея са съгласни. С оглед на това следва да се приеме
наличието на волеизявление на страните по продажбата за непораждане на правните `и
последици- че не желаят възмездно прехвърляне на собствеността.
Налице е и второто основание на исковата претенция.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По определението на чл.
68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Т.е., за да има владение, необходимо е да са налице
и двата признака на владението -фактическата власт /corpus/-господство, възможност за
владелеца да действа непосредствено върху вещта, и намерение да се държи вещта за себе
си /animus/. Релевантно е владението, осъществявано постоянно, непрекъснато, явно,
спокойно (фактическата власт да не е установена чрез насилие), несъмнително.
Ответната страна отново признава, че ищецът е упражнявал владение от 2007 г. досега,
със съзнанието, че е единствен собственик. Приложима е и презумпцията на чл. 69 ЗС.
Съгласно чл. 69, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго.
По делото се установи, че в периода след сключване на сделката имотът е под
фактическа власт само на ищеца. Ответниците не са го посещавали, нямат ключ от него.
Ищецът не е преустановил заплащането на разходи за имота, данъци и битови такси,
застраховал го е, както преди продажбата. Не може да се приеме, че е упражнявал
фактическата власт за другиго. В разговорите между страните след 2007 г. е фигурирал и
въпросът относно собствеността на процесния имот като безспорно принадлежаща на
ищеца (св. В.). Собственическо отношение е изразявал и пред съседите (св. Т.ов). Гласните
доказателства не са оспорени от насрещните страни. Въз основа на изложеното съдът счита,
че презумпцията на чл. 69 ЗС не е оборена.
4
От установяването на фактическата власт върху имота от ищеца са изтекли повече от 10
години, без същата да е била прекъсвана. Установени са и двата елемента на давностното
владение (и обективния и субективния). Поради това съдът счита, че е налице хипотезата на
чл. 79 от ЗС за осъщественото от ищеца владение, довело до придобиване на имота.
Поради това исковете следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца за присъждане на направените разноски е основателно и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се уважи. Ответникът Б. В. е заявил, че разноските
следва да бъдат възложени на втората ответница. Действително поводът за завеждане на
делото е даден от нея-предявеният иск за делба на имота- и докато първият ответник
признава настоящия иск, липсва такова признание от нейна страна. По отношение на Б. В. е
налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. П. В. от гр.С., ***, ЕГН **********
и И. И. В. от гр.С., ***, ЕГН **********, че Т. Й. М. от гр.Я., ***, ЕГН **********, е
собственик на недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.Я., ***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 87374.534.37.1.17 по кадастралната карта на града, с
площ от 66,29 кв.м., при граници на имота: на същия етаж имоти с идентификатори
87374.534.37.1.18, 87374.534.37.1.16, под обекта -87374.534.37.1.14, над обекта -няма,
построен в сграда с идентификатор 87374.534.37.1, находяща се в ПИ с идентификатор
87374.534.37, ведно с избено помещение *** от 5,85 кв.м. и 0,926% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА И. И. В. да заплати на Т. Й. М. от гр.Я., ***, ЕГН ********** направените
разноски в размер на 2169,07 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5