№ 306
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200100 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4089908, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на
ЦВ. С. ХР. е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към
датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно
1
връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.09.2020 г. в 16,26 часа, на път
II - 64, км. 50, посока от град Пловдив към село Труд, при въведено
ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Крайслер 300, с рег. №
Р***, при отчетен толеранс от минус 3 процента в полза на водача, се движел
с установена наказуема скорост 116 км/ч., тоест с превишение на скоростта от
56 км/ч.
Съдът на първо място намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка
се опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство писмо от
ОПУ – Пловдив към АПИ /л. 13/ км. 50 на републикански път II - 64 в посока
от гр. Пловдив към с. Труд се намира в района на магазин за мокети, преди
забавителния шлюз и локално платно към фирмата за козметика „Рефан“.
Нарастването на километража е в посока Карлово – Пловдив. Приблизително
на км. 49 + 860 има поставен пътен знак В 26, който е монтиран във връзка с
организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект
„Рефан“. Действието на пътния знак се изчерпва на км. 49 + 736. Доколкото
км. 50 – ти се намира преди зоната на действие на този знак, включително към
15.09.2020 г., то и посоченият пътен участък не е попадал в обхвата му.
2
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния
пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно
поставен пътен знак В 26, поради което и се явяват оборени фактическите
констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
3
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ, и в приложения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства е отбелязано че пътен знак В 26 е
наличен. В тази връзка и след запознаване с приложения по делото протокол
съдът намира, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за
използване на АТСС. В съдържанието му обаче са допуснати, толкова
съществени пороци, че на практика го лишават от легитимиращото му
действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.
Така от текста на Протокола е видно, че като дата на използване на
процесното АТСС е посочена 15.09.2020 г., като е налична корекция в
отбелязването на същата. Посочената поправка не е извършена по
надлежния ред, така щото да става ясно по несъмнен и категоричен начин
кога е била извършена и от кого, поради което е налице и неяснота относно
времето на използване на процесното АТСС, респективно времето на
извършване на вмененото административно нарушение. От тук възниква и
обосновано съмнение за това коя е действителната дата на изготвяне на
протокола и което е още по - важно съмнение дали такъв реално е бил
създаден за конкретното използване на АТСС.
На следващо място, е налице и съществено разминаване между
отбелязаното в протокола място за контрол и това, което е посочено в
атакувания ЕФ. В последния, както вече се каза е посочен път. II – 64, км. 50,
а в протокола е посочен съвсем друг участък – км. 50 + 500, като видно от
номера на приложеното по делото статично изображение, същото попада сред
тези отбелязани в протокола.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен,
доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя
протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
4
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да
се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по
делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4089908, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на
ЦВ. С. ХР., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 650,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. С. ХР., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
5
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6