Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1702/17.10.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Таня Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 2027 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на В.Т.Н. с ЕГН **********, с
адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т.Т.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-00497 от 13.07.2023 г.
на ВПД Началник „Група“ Младши при
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР-Пловдив- Р.П.,
с която на основание чл. 171,т.1, б. „б“ от ЗДвП, на В.Т.Н. с ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка: временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително – до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Претендира отмяната на
оспорената заповед.
В хода на
делото представя становище и копие от
Протокол №1798 от 17.08.2023 г. за извършена химическа експертиза на
контролната кръвна проба, от който се установява, че наличието на алкохол е
0.44 на хиляда.
В съдебно заседание процесуалният му представител излага подробни
съображения относно незаконосъобразността на атакуваната заповед и претендира
разноските по делото.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник „Група“ към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
изразява становище по жалбата за отхвърлянето и, не
изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата
е процесуално допустима, същата е подадена
в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се
отмени оспорената ЗППАМ. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – ВПД Началник
„Група“ при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Волеизявлението за
налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП е установяването управление на
МПС концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест
– до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Употребата следва да е установена медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. Законът предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
На В.Т.Н. с ЕГН ********** е съставен
АУАН серия GA № 818867 от 13.07.2023
г. затова, че
като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № РВ5297СА, със СУМПС № *********,
на 13.07.2023г., около 00:18 часа, в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ посока от
изток на запад, управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация 0.71 на
хиляда. Нарушението е установено с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ – 0031. Издаден е на място талон за медицинско изследване 071491. Установено е, че водачът е нарушил
изискванията на чл. 5, ал.3 т.1, пр. 2 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя Спас
Кендичев и от провереното лице – В.Т.Н.. Водачът дал кръвна проба за
изследване, като видно от Протокол № 1529 от 13.07.2023 г. за химическа
експертиза било установено наличие на алкохол в кръвта от 0.52 на хиляда. След
поискано изследване на контролната проба от водача и процесуалния му представител,
било осъществено такова. Видно от
Протокол №1798 от 17.08.2023 г. за извършена химическа експертиза на
контролната кръвна проба, от който се установява, че наличието на алкохол е
0.44 на хиляда.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на
Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД
на МВР Пловдив, с която заповед са длъжностните лица, които могат да
прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.
Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от
страна на директора на ОД на МВР Пловдив, съдът намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който
управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест – до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Съдът установи от приетите по делото доказателства, че не е
установено наличието на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда в кръвта на В.Н..
При тези обстоятелства Съдът намира, че не е налице
релевантният правопораждащ факт за налагане на процесната ПАМ, поради което
оспорената заповед, макар и издадена от компетентен административен орган, е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява
издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в
противоречие с относимите материалноправни норми.
От своя страна, противоречието с относимите
материалноправни норми обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, като видно от
доказателствата са направени такива в размер на общо 1010 лева, от които 10
лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар. С оглед на това ще следва
да се осъди учреждението, към което ответната страна се числи да заплати
сторените по делото разноски. Определения адвокатски хонорар е в минимален
размер съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и не може да бъде уважено
искането за прекомерност направено от ответната страна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Т.Т., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1030-00497 от 13.07.2023 г. на ВПД Началник „Група“
Младши при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР-Пловдив- Р.П., с която на
основание чл. 171,т.1, б. „б“ от ЗДвП,
на В.Т.Н. с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
включително – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В.Т.Н. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1010 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/