Решение по дело №213/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  446 /13.06.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                                Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова   

                                                                                                        Павлина Господинова        

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 213 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.П.Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 4 от 06.01.2023г., постановено по а.н.д. №20225630200446/2022г. на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на закона. Неправилно съдът приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Описаното в АУАН и в НП, поведение осъществявало фактическия състав на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по предл. първо от ал.3 не било необходимо да бил реализиран кумулативно и състава по предл. второ. В случая жалбоподателката отказала да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство – предложение първо на чл.174, ал.3, а в талона за изследване бил удостоверен извършеният отказ да даде кръв за химическа експертиза – предложение второ на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наказанието било наложено за реализиран състав по предл. първо на ал.3 от чл.174 от ЗДвП. Фактическите обстоятелства, касаещи този състав обаче не били точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Още със съставянето на АУАН жалбоподателката не била наясно точно за коя хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП се ангажирала отговорността ѝ. Повдигнатото административно обвинение било за двете нарушения – отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо средство и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, а наложено наказание било едно – за нарушението по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП – отказ от извършване на проверка с техническо средство. По този начин било нарушено правото на защита на наказаното лице.

На следващо място, качество на касатора като „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП не било безспорно установено. Изводът на районния съд, че жалбоподателката управлявала чуждо МПС бил направен без правилен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Наред с това нито в АУАН, нито в НП било направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които било извършено. Не било отразено например, че наказаното лице не било спряно в момента на нарушение, че е избягало от проверката, че било спряло на друго място, че било отведено в РУ и там са му предложили да го тестват за алкохол. Освен това, нарушението било неправилно правно квалифицирано. Също така, НП не съдържало описание на обстоятелствата, при които било извършено деянието, тъй като в него не било посочено, че отказът водачът да бъде изпробван станал в сградата на РУ – Харманли. Така нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН се явявала неспазена.

Твърди се, че като не отчел горните обстоятелства районния съд приложил неправилно материалния закон, изградил неправилни изводи за законосъобразност на НП, поради което решението се явявало неправилно. Иска се отмяна на същото, съответно и отмяна на потвърденото с него НП, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник група в РУ - Харманли при ОДМВР - Хасково, не изразява становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-0271-000407/19.04.2022г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли, с което за извършеното нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на Р.П.Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 24 месеца“.

За потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, били издадени от компетентни органи при спазване на териториална и материална компетентност. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и нормите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.43, ал.1, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В описанието на нарушението се съдържали всички елементи от състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По безспорен начин се установявал отказа на жалбоподателката да бъде тествана за употреба на алкохол, вкл. собственоръчно същата отбелязала в издадения й талон, че не желае да бъде тествана с доказателствен анализатор и чрез медицинско и химическо изследване. Както първият, така и втория отказ се потвърждавали от свидетелските показания на св.К. и Я.. Последните категорично доказвали и качеството „водач“ на нарушителя, като изрично тези свидетели посочили, че жалбоподателката била на предна лява седалка и нямало други пътници в лекия автомобил. Съдът приел, че показанията на другите двама разпитани свидетели Т. и З. не опровергавали доказването на качеството на водач на ППС на оспорващата, тъй като Т. си тръгнала от автомивката преди идването на свидетелите К. и Я., а свидетелят З. пристигнал там след установяване на нарушението. Подробно съдът е обсъдил показанията на свидетеля Т. и обясненията на жалбоподателката, като установил противоречия, хронологическа непоследователност и неясноти между тях, водещи до извода, че именно последната е управлявала процесния автомобил. Така, извършването на нарушението и неговия автор, се явявали безспорно установени, което обосновавало налагане на посоченото в НП наказание.

Настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно, съответно касационната жалба е неоснователна.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите във въззивното решение относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна и субективна страна се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП деяние, както и че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. .

Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения в хода на АНП са излагани и пред въззивният съд. Последният прецизно е мотивирал доводите си  защо не приема, че такива са налице. Тези изводи изцяло се възприемат от  настоящата инстанция , поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК касационната инстанция препраща към същите.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая със санкционния акт е прието наличие именно на първата хипотеза, като за съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта.

Безспорно от писмените и гласни доказателства, дадени от преки свидетели – очевидци на поведението на санкционираното лице полицейските служители Я. и К., които правилно са кредитирани от въззивната инстанция, се установява извършването на нарушението. Мотивите на въззивния съд в тази насока са ясни, подробни и изчерпателни, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни. В допълнение единствено следва да бъде отбелязано,  че настоящия съдебен състав не споделя възраженията на касатора за неточно и противоречиво описание в АУАН и НП на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението. Съответно неоснователно се твърди в касационната жалба, че още със съставянето на АУАН жалбоподателката не била наясно точно за коя хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП се ангажирала отговорността ѝ. В случая Р.Г.  е наказана за това, че е отказала да бъде тествана за употребата на алкохол с техническо средство. В контекстна на настоящия случай, това означава, че отразяването в АУАН и в НП, че лицето, управляващо МПС впоследствие е отказало и да даде кръв за медицинско изследване, е само допълнително уточнение,  а не че в посочените актове са описани две нарушения.

Напълно ясна е волята на съда за потвърждаване на НП за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Изводите му в тази връзка са логични, последователни и непротиворечиви. Приетото от съда от правна страна е напълно съобразено с фактическата обстановка по случая, поради което не може да става дума за неточност при интерпретацията на последната и оттам за неправилни правни заключения.

С оглед изложеното, без основание се твърди, че нарушението е било неправилно правно квалифицирано. Описаните в НП фактически обстоятелства изцяло припокриват хипотезата на правната норма що се отнася до отказ за извършването проверка за наличие на алкохол в кръвта на лицето.

Неоснователно се твърди, че качеството „водач“ не е било безспорно установено. Мотивите на районния съд е в тази насока са изчерпателни и се основават на доказателствата по делото. Свидетелските показания са били правилно преценени от въззивния съд, който е извършил внимателен анализ и съпоставка на същите с обясненията на жалбоподателката, като предвид съдържанието им е стигнал до правилен правен извод.

Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление районният съд правилно е приложил закона, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 06.01.2023г., постановено по а.н.д. №20225630200446/2022г. на Районен съд – Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                         Членове: 1.

 

 

                                                                            2.