Решение по дело №843/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директора на Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас). Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А.К..

Ответник по касация е Мила 2016 ЕООД, ЕИК:*********, гр.Царево, със съдебен адрес ***. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г.К. ***.

Жалбата е насочена срещу решение № 16/24.03.2023г. по АНД № 519/2022г. на Районен съд Царево. С последното е отменено наказателно постановление № 52/30.08.2022г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 4 000лв. за извършено нарушение по чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда (в диспозитива на решението неправилно е записано „от Закона за защитените територии“, което следва да се приема за очевидна техническа грешка).

В мотивите си първоинстанционният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове. Приел в тежест на административнонаказващият орган, че не са доказани елементите от състава на визираното в НП административно нарушение – не е доказано, че деянието е извършено в защитена територия, не е доказано надлежно възникване на задължение по дадено от контролните органи предписание, което да не е било изпълнено в срок от привлеченото към отговорност лице. Затова съдът отменил наказателното постановление.

В касационната жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи, че имотите, в които е следвало да се реализира описаната в разпореждането на органа дейност, представляват защитена територия – част от ПП Странджа. Представя доказателства, въз основа на които да се формира фактически извод, че неизпълненото в срок предписание е било връчено на привлеченото към отговорност лице. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление. Представят се нови доказателства.

Ответника по касация оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна. Излага доводи, че процесните имоти не представляват част от защитена територия ПП Странджа, както и че представените доказателства не могат да установят връчване на процесното предписание. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.

От фактическа страна съдът е установил, че в констативния протокол от 26.04.2022г., послужил за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, са описани общо пет поземлени имота, които са засегнати от реализиран изкоп с дълбочина 15-30 см., ширина 4м. и дължина 200м. Изкопът бил засипан с чакъл и валиран. До изкопа имало багер и валяк, относно които не са събрани данни за собствеността и водачите на машините. Към момента на проверката нямало съгласувателно писмо по чл.11 от ЗЗТ, вр. с §7 от ПЗР на ЗЗТ. Липсвало данни за извършителя на изкопа.

На следващо място съдът е приел, че посочените като засегнати имоти са част от с.Синеморец, т.е. чеса в рамките на населено място и са урбанизирана територия.

Прието е за установено, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на предписание, дадено с писмо изх. № С-132/15/17.05.2022г. на директора на РИОСВ Бургас. С предписанието е разпоредено на Мила 2016 ЕООД да премахне насипания в изкопа чакъл, намиращ се в имоти с идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244, 66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.272 по КККР на с.Синеморец, както и да възстанови процесния терен в предишното му състояние. В тази връзка съдът е установил, че не са налице доказателства писмото с предписанието да е било връчено на адресата.

Горните факти обосновано съдът е приел за установени въз основа на събраните доказателства.

Пред настоящата инстанция като доказателства се представени разпечатки от електронни изявления, от които се установи, че на 18.05.2022г. куриерска фирма Еконт Експрес е предала на управителя на Мила 2016 ЕООД пощенска пратка с подател РИОСВ Бургас, приета за изпращане на 17.05.2022г. Пратката е била с обратна разписка, предадена обратно на РИОСВ Бургас на 19.05.2022г. Пратката е обозначена чрез служебно генериран номер от системата на куриерската фирма.

При така установените факти изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със закона.

Съгласно приложимата норма на чл.166 т.3 от ЗООС с наказанията по чл. 165 (т.е. с имуществена санкция от 2000 до 20000лв.) се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

В случая АНО е приел за установено, че се касае за неизпълнение на дадено предписание по чл.155 ал.2 от ЗООС, но такова, както правилно е приел първоинстанционния съд, не е налице. Съгласно цитираната норма по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. По делото се установи, че установените на място обстоятелства са били надлежно обективирани в протокол № 021376/ПД-20-10/13.05.2022г., но с този протокол не са били дадени предписания. Допълнително предписания са дадени с писмо изх. № С-132/17.05.2022г., относно което не са били събрани доказателства да е било връчено на адресата Мила 2016 ЕООД. Този правилен фактически извод на съда не се променя от представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства, тай като същите сочат, че пратка е била изпратена на 18.05.2022г. от РИОСВ на дружеството, но липсват данни, от които да се установи какво е било съдържанието на тази пратка. Правилни са изведените в тази насока изводи на съда, че не са се осъществили елементите от състава на административно нарушение по чл.166 т.3 от ЗООЗ - не е налице предписание по чл.155 ал.2 от ЗООС и то (макар и ненадлежно дадено с писмо, а не с протокол) не е било връчено, за да започне да тече срока за изпълнение.

Настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд за несъставомерност на визираното в НП поведение, тъй като последното засяга имоти, които нямат характеристиките на защитена територия. Разпоредбата на чл.6 ал.2 от Закона за защитените територии предвижда, че населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях, т.е. поземлените имоти в надлежно определените граници на населените места нямат качеството на защитени територии по смисъла на ЗЗТ. По делото е установено, че засегнатите от дейността имоти попадат в границите на с.Синеморец, поради което не могат да имат качество на защитена територия, независимо дали са част от ПП Странджа.

Текстът на чл.6 ал.2 от ЗЗТ е формулиран абстрактно и не може да обоснове тълкуването касатора, че касае само тези територии в рамките на населени места, които са имали такива характеристики към момента на влизането на закона в сила. Приложение на закона само спрямо заварените случаи може да има само ако законодателят изрично е предвидил това. При липсата на такова изрично изключение (както е в случая), законовото правило се прилага винаги при възникване на предвидените в диспозицията на нормата юридически факти, до отмяната на закона.

Изводът за приложимост на чл.6 ал.2 не може да бъде променен от цитираната в касационната жалба разпоредба на чл.30 ал.1 от ЗЗТ. Тази разпоредба предвижда, че в границите на защитените територии може да има населени места. Именно за такива населени места става дума в чл.6 ал.2 ЗЗТ, но макар и в рамките на защитени територии, урбанизираните територии нямат статута по ЗЗТ.

В обобщение на горното настоящата инстанция приема, че визираното в наказателното постановление поведение е несъставомерно и не осъществява признаците на административно нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Касационната жалба се явява неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/24.03.2023г. по АНД № 519/2022г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: