Определение по дело №65/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 85
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20205000600065
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 85

 

гр. Пловдив, 19.02.2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                             ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Ранчев, ВЧНД № 65 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и ал. 8 от НПК.

          С Определение № 78 от 29.01.2020 г. по ЧНД № 440/2019 г., * окръжен съд е изменил постановление от 14.10.2019 г. на Окръжна прокуратура –*, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 349 зм 92/2019 г. на ОД на МВР – *, образувано и водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, приемайки основанието за прекратяване при условията на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК.         

Недоволен от така постановеното определение е останал процесуалният представител на ТД на НАП - * - юрисконсулт К., който го обжалва с искане за отмяна, поради неговата необоснованост и предлага постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да се отмени, като делото се върне за доразследване.

Основният й довод е, че първостепенният съд за разлика от прокурора, правилно е приел, че при установената по делото фактическа обстановка е налице съставомерно деяние от обективна и субективна страна по чл.255, ал.1 от НК. Но изразява несъгласието си със заключението за формалното му осъществяване от страна на св. В.Р., тъй като обществената опасност на това деяние е явно незначителна, защото данъчните задължения по издадения ревизионен акт в размер на 200 484 лева, представляващи неправомерно приспаднат данъчен кредит са заплатени напълно от „*“ ЕООД и не е била причинена щета на държавния фиск. В тази връзка се изтъква, че данъчното задължение е в особено големи размери по чл.93, т.14 от НК, като дори и да се внесе главницата му ведно с лихвите, не се изключва наказуемостта на деянието и за целта е предвиден по-леко наказуемия състав по чл.255, ал.4 от НК. В конкретния случай обаче, не са били внесени дължимите лихви в размер на близо 70 000 лева, видно от приложената заверена справка, което препятства приложението и на тази норма. Отделно данъчните задължения по главницата не са внесени доброволно, а по принудителен ред по ДОПК, видно от представените преписи от разпореждания за изпълнение на запорно съобщение на процесната фирма и за разпределение. 

ОП – *е уведомена по надлежния ред за постъпилата жалба, но не е отправила възражения.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по същество се явява напълно основателна.

Първоначално прокуратурата е била сезирана на 23.01.2019 г. от ТД на НАП – *по чл.205, ал.2 от НПК по повод на издаден ревизионен акт № Р-16002417007140-091-001/2018 г. на „*” ЕООД – *, с който са установени задължения по ЗДДС в особено големи размери – за общо 200 484 лв., въз основа на неправомерно ползван данъчен кредит по фактури, издадени от „*“  ООД за периода 01.07.2017 г. - 31.08.2017 г. 

Досъдебното производство по делото е било образувано на 27.05.2019 г. с постановление от Окръжна прокуратура - *за това, дали през периода от м. юли – м. септември 2017 г. в гр. *представител на „*“ ЕООД – *, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери, чрез съставяне и ползване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, които представил пред органа по приходите и са от значение за възникване на право за приспадане на данъчен кредит, приложил към подадените пред НАП – * справки-декларации, в които потвърдил неистина и приспаднал данъчен кредит – престъпление по чл.255,  ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

По време на разследването са били събрани многобройни писмени и гласни доказателства, без да се привлича обвиняемо лице. Досъдебното производство е приключило с постановление от 14.10.2019 г. на Окръжна прокуратура –* за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по горепосочения текст от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не изпълва от субективна страна белезите на престъпление.

По жалба на ТД – НАП – *, по реда на чл. 243 от НПК, * окръжен съд с Определение № 78 от 29.01.2020 г. по ЧНД № 449/2019 г. е изменил постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта му за основанието за прекратяване, възприемайки наличието на такова по чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК.

На първо място, настоящият въззивен състав намира за основателна констатацията на окръжния съд, че описаната в постановлението на прокуратурата фактическа обстановка, в основната си част правилно е установена от проведения анализ на събрания по делото доказателствен материал, като не се налага преповтарянето й.

Действително при така приетите за безспорно установени фактически обстоятелства, неправилно Окръжна прокуратура –* е счела от правна страна, че  деянието, за което се води досъдебното производство по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 НК, съдържа формално обективните признаци на престъплението, но от субективна страна липсва изискуемия от закона пряк умисъл, което е дало основание за приложението на чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличие на знание у св. Р., че получените по електронен път 22 бр. фактури, с данъчна основа в размер на 1 002 420 лв., в които като издател е посочено „*“ ООД, са неистински и с невярно съдържание, както и умисъл да укрива и да не плаща данъчните задължения на „*“ ЕООД, чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Този извод на представителя на обвинението се основава на факта на плащане на установените с РА данъчни задължения в размер на 200 484 лв. от св. В.Р., както и на факта, че последният е подал жалба до прокуратурата, че е измамен, въз основа на която е образувано и е висящо досъдебно производство за измама по чл.211 от НК с пострадал Р..

За осъществяване на престъплението по чл.255, ал.1 НК от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че с лъжливо деклариране пречи за правилното установяване на данъчни задължения на съответния търговски субект или за тяхното пълно и своевременно плащане, както и да предвижда в резултат на извършеното, че тези задължения няма да бъдат правилно установени и заплатени. Изисква се деецът да съзнава и това, че си служи с неистински, респ. с невярно съдържание документ, както и за връзката между порока и заблуждението, в което въвежда данъчния орган, т.е. да знае за липсата на правно основание за приспадане на данъчен кредит и въпреки това да използва инкриминираните документи с невярно документирана търговска дейност.

Затова и напълно резонно окръжният съд е преценил, че настоящият случай изцяло покрива изискването за наличие не само на обективния, но и на субективния елемент на престъплението по чл.255, ал.1 от НК.

По делото не се оспорва, че сделките, за които са издадени процесните 22 фактури, не са реални. И това е видно от показанията на св. Р., който сам признава фиктивността на сделките, поради уговорката между него и св. К. да приведе по сметката на „*“ ЕООД стойността на стоката по фактурите, като договорите и другите първични документи ще бъдат предоставени впоследствие, по утвърдената през годините в бранша практика. В тази връзка е и обстоятелството, че към инкриминираните фактури липсват съпътстващи товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронните системи на превозните средства.

          При ревизията е установено, че посоченото в инкриминираните фактури като доставчик „*“ ООД няма сключвани договори с „*“ ЕООД и не е издавало горните фактури. Това дружество е клон на чуждестранно юридическо лице, чиято дейност била свързана с модернизация на железопътен участък * - *и никога не е имало отношения с „*“ ЕООД, като основният му клиент е ДП „*“. А от представените счетоводни документи - аналитични салда на сметки от гр. 30, сметка 6112 и главни книги на сметки от гр. 41 и гр. 70 е видно, че „*“ООД не разполага със стоки, предмет на  разглежданите  доставки, нито фактурите фигурират в дневника им за продажби за съответните  данъчни периоди. Свидетелката Д., като представител и единствен пълномощник на същото дружество, потвърждава в показанията си, че такива фактури не са издавани.

          При съзнаваната от страна на св. Р. явна фиктивност на сделките по процесните 22 бр. фактури, по които не е извършено плащане /липсват разплащателни документи/ и към които не е приложена първична счетоводна документация /такава не е издавана/, фактурите са били осчетоводени от св. Д. съгласно правилата на счетоводното законодателство по сметка 404 „Доставчици” и включени в месечните отчети по ЗДДС на „*“ ЕООД – СД № 2400-1932033/ 14.08.2017 г., дневника за покупки на м. юли 2017 г. и СД по ЗДДС № 2400-1941732/14.09.2017 г., респ. в дневника за покупки за м. август 2017 г., след което са подадени в ТД на НАП – *с електронния подпис на „*” ЕООД и въз основа на същите е приспаднат данъчен кредит в размер на 200 484 лв.

Твърдението на св. Р., че тъй като бил направил плащане към дружеството на св. К. – „*“ ЕООД, а последното не направило доставка, решил да плати по издадените от „*”ООД фактури, когато получи доставка на стоката, не сочи на липса на изискуемия от закона пряк умисъл за престъплението по чл.255, ал.1 НК. Това е така, защото извършеният превод от „*“ ЕООД към дружеството на К. за сумата от 330 000 лева не може да бъде възприет като плащане по инкриминираните фактури, тъй като е направен към друго юридическо лице, на различно основание, а и по размер не съответства на стойността по фактурите. И това налага изводът, че не е налице липса на знание от страна на св. Р.,  процесните фактури и справки декларации да са с невярно съдържание.

Съдебната практика е неизменна, че преценката за знанието на дееца относно неверността на съдържанието на инкриминираните документи следва да се изведе на базата на цялостното му поведение. В случая съставомерните факти се установяват още при получаването от св. Р. на 22 бр. фактури по електронен път от дружество, с което не се е договарял, не знае какъв е правния му статут, кой го представлява, предмет на дейност и дали съществува, въпреки което са осчетоводени и включени в инкриминираните справки-декларации, след като е и запознат, че към тях няма първична счетоводна документация, не е извършил по тях плащания и няма реална доставка. Въз основа на това съдът е достигнал до вярното заключение за наличието на знание от страна на св. Р. за неистинността на инкриминираните фактури и справките-декларации.

          Правилно не е възприет и изводът на прокуратурата, че липсват доказателства за умисъла на св. Р. да укрие, респ. да не плати данъчни задължения на „*“ ЕООД, чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Плащането от тази фирма на установеното данъчно задължение от 200 484 лв., след влизане в сила на РА, няма отношение към умисъла на св. Р., който следва да е налице към момента на подаване на инкриминираните СД в ТД на НАП – *, а не по-късно.

Образуването на наказателно производство по жалба от св. Р. до прокуратурата за извършено спрямо него престъпление по чл.211 от НК за 3 млн. лева във връзка с процесните обстоятелства, отново не влияе на преценката за наличие на субективния елемент на деянието по чл.255, ал.1 НК, тъй като същата е депозирана след запознаването му с констатациите в РА, а не към момента на подаване на инкриминираните СД в ТД на НАП – *.

С оглед гореизложеното въззивният съд също намира, че е налице съставомерност на деянието по чл.255, ал.1 от НК, не само от обективна, но и от субективна страна.

На второ място, необосновано е обаче заключението на окръжния съд за приетата безспорна установеност на обстоятелство, че по повод на влезлия в сила ревизионен акт спрямо „*“ ЕООД задълженията им към фиска са заплатени изцяло, видно от представеното от св. Р. банково извлечение и от приложената по делото справка на НАП за погасяване на задължението /л. 105 -109, т.7 от ДП/.

Това е така, защото очевидно се касае за заплащане на определената главница и част от лихви, но не и за пълния им размер, видно от приложената към жалбата на процесуалния представител на НАП – *актуална справка за общите задължения към ТД – *на „*“ ЕООД по РА № Р-16002417007140-091-001/2018 г. за остатъчните суми от дължимите лихви в размер за над 72 000 лева по изп. дело № */2018 г.

Затова и не би могло да се възприеме заключението на окръжния съд, че с оглед на приетите за установени фактически обстоятелства, макар и формално да са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.255, ал.1 НК от св. В.Р., обществената опасност на това деяние е явно незначителна, тъй като данъчните задължения по издадения РА в размер на 200 484 лв., представляващи неправомерно приспаднат данъчен кредит от „*“ ЕООД, са заплатени напълно и по този начин не е причинена щета на държавния фиск. И от това да се приеме за законосъобразен направения правен извод, че осъщественото от св. Р. деяние, макар формално да осъществява признаците на състава по чл.255, ал.1 НК, не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, а образуваното наказателно производство ще следва да бъде прекратено, с оглед наличието на хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2 от НК, при условията на чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.

В този ред на мисли се налага изводът, че на посочените от прокуратурата и от първостепенния съд основания не би могло да се прекрати воденото наказателно производство, като следва да се отменят актовете на Окръжна прокуратура –* и на Окръжен съд – *, поради тяхната неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора във фазата на досъдебното производство за доразследване, за да се изясни дали са възстановени изцяло дължимите суми за фиска от лихви по РА № Р-16002417007140-091-001/2018 г. и в зависимост от резултата да се прецени отново дали по делото има достатъчно доказателства за осъществена съставомерна дейност по чл. 255, ал. 1 или ал. 3 от НК, респ. са налице условията за привилегированата разпоредба на чл.255, ал. 4 от НК.

Гореизложеното налага категоричния извод, че следва да се уважи жалбата на юрисконсулт К., като се отменят атакуваните определение и постановление, защото са необосновани и незаконосъобразни, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,  Апелативният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 78 от 29.01.2020 г. по ЧНД № 440/2019 г. на * окръжен съд за изменение на постановление от 14.10.2019 г. на Окръжна прокуратура –* за прекратяване на наказателното производство по ДП № 349 зм 92/2019 г., по описа на ОД на МВР - *, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК относно основанието за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК.    

ОТМЕНЯ постановление от 14.10.2019 г. на Окръжна прокуратура –*, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 349 зм 92/2019 г., по описа на ОД на МВР - *, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                                         

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                       

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                   2.