№ 293
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110125352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на В. В. Б. (ищец) срещу фирма (ответник), с
която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на заповедта на работодателя, с която е прекратено
трудовото правоотношение;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, в
размер на 20909.70 лева за периода 16.03.2021г. – 16.09.2021г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор от 26.11.2012г. е постъпил на
работа при ответника на длъжност „компютърен техник, анализ на компютърни
системи“. Заявява, че на 03.01.2021г. бил уведомен от работодателя, че трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено, а на 16.03.2021г. бил извикан за оформяне на
трудовата книжка, когато разбрал, че договорът му е прекратен на същата дата на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Поддържа, че не му е била връчвана писмена заповед за
прекратяване на правоотношението в нарушение на чл.335 КТ. Евентуално сочи, че
работодателят не е извършил подбор, което също прави заповедта за прекратяване на
1
договора, доколкото съществува такава, незаконосъобразна. Предвид изложеното,
предявява посочените по–горе искове. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал сочената длъжност. Твърди, че договорът
му е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата,
осъществено със заповед от 15.03.2021г., връчена на служителя при отказ на
15.03.2021г., като ищецът бил предизвестен за това с предизвестие, връчено му на
25.01.2021г. също при отказ. Пояснява, че В.Б. е идвал на организираните на
25.01.2021г., съответно 15.03.2021г. срещи, придружаван от адвокат, който му е указал
да положи подпис само за удостоверяване на обстоятелството, че си е получил
трудовата книжка, което станало на 15.03.2021г., когато му е била връчена и заповедта
за пракратяване на трудовия договор, който документ обаче ищецът не подписал по
съвет на адв.Р. Потвърждава, че на 04.01.2021г. служителите на компанията били
известени, че поддръжката на продукта, за което са били ангажирани, се прехвърля към
друг офис в Кайро, Египет, поради което работодателят е взел решение за съкращаване
на 5 щатни бройки на длъжност „старши компютърен техник, анализ на компютърни
мрежи“ и 29 щатни бройки за длъжността „компютърен техник, анализ на компютърни
мрежи“, във връзка с което е било одобрено ново щатно разписание, считано от
18.01.2021г. Заявява, че със заповед на работодателя от 15.01.2021г. е била назначена и
комисия за извършването на подбор по чл.329 КТ и определени критериите за него.
Посочва, че с протокол от 21.01.2021г. този подбор е бил законосъобразно извършен и
е предложено прекратяване на договорите на тези служители, които са получили по-
ниски комплексни оценки. Изразява становище, че съкращаването на щатовете е
реално и че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно,
поради което счита исковете за неоснователни. Оспорва размера на търсеното вземане
по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на евентуално дължимото на ищеца обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ с изплатени от работодателя на служителя обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в
размер на 1488.17 лева за неспазено предизвестие при прекратяване на договора и по
чл.222, ал.1 КТ в размер на 3637.74 лева за оставане без работа след прекратяване на
договора. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 397/26.11.2012г., по силата на който ищецът
В.Б. е постъпил на работа при ответника, с наименование към датата на сключване на
договора фирма, на длъжност „компютърен техник, анализи на компютърни системи“.
Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на
работодателя, след изтичането на който същият се е трансформирал в безсрочен.
2
Страните са приели, че работата ще бъде осъществявана от служителя на пълно
работно време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден, като
месечното възнаграждение било увеличавано с последващи анекси, които са
приложени по делото като доказателства. Неразделна част от договора е длъжностната
характеристика. В нея са отразени основните, съществени трудови функции за
длъжносттта – оказване на бърза и компетентна техническа помощ на потребителите
по подадените от тях заявки, предоставяне на информация за продуктите, помощ при
инсталиране и експлоатация на хардруер и софтуерни приложения според нуждите на
всяка продуктова гама. Работата изисквала добри умения за общуване и справяне с
проблеми от спешен порядък.
Приложено е извлечение от водената от работодателя книга, както и протокол за
предаване на документи, видно от които трудовата книжка на ищеца не е била оставена
на съхранение при работодателя, тъй като е била получена от В.Б. срещу подпис на
04.09.2020г.
Представено е Решение № 437/15.01.2021г. на фирма, представляван от
вписания към тази дата управител (справка ТР), с което работодателят е взел решение
за съкращаване на 34 щатни бройки в отдел „MS Vanguard“, от които 5 щатни бройки
за длъжността „старши компютърен техник, анализи на компютърни системи“ и 29
щатни бройки за длъжността „компютърен техник, анализи на компютърни системи“.
С акта е утвърдено ново щатно разписание в предприятието от 18.01.2021г. и е
определен срок до 30.04.2021г. за осъществяване на процедурите по прекратяване на
трудовите правоотношение с лицата, засегнати от съкращението. Към решението са
приложени щатно разписание към 15.01.2021г. и такова към 18.01.2021г., видно от
които в отдел „MS Vanguard CTS“, в който е работил ищеца (видно от поименния
сипсък на служителите), са съкратени 34 позиции, от които 29 за длъжността, заемана
от него (същите от 50 се намаляват на 21).
Приета е Заповед № 438/15.01.2021г. на работодателя, с която е била назначена
комисия за извършване на подбор във връзка с решението за съкращение на щатни
бройки. Комисията е била определена в състав Алваро Луис Паредес като ръководител
контактен център, Б Е – експерт ЧР и С Г – ръководител отдел ЧР. Със заповедта са
определени и конкретните критериите, по които да бъдат оценявани служителите при
подбора. От тях се установява, че опитът в технологиите „Exchange”, „Sharepoint
Server“, „Skype for business“ и „System Center“ дава повече точки при оценяването, като
опит в работата с технологията „Windows“ не дава точки, тъй като считано от
01.03.2021г. дружеството преустановявало работа по клиентски заявки по тази
технология. Отразено е, че значение при подбора имало и годишното представяне на
съответните служители от отделите и на позициите, които се съкращават.
Приложен е протокол от 21.01.2021г. на комисията по подбора, с който е дадена
3
комплексна оценка на участващите в него служители при зачитане на критериите на
работодателя за извършването му и е дадено предложение за съкращаване на лицата с
най-ниска комплексна оценка. Видно от приложение № 1 подборът е бил извършен
между 67 служители, а за ищеца В.Б. дадената комплексна оценка е най-ниска, поради
липса на опит в работата с технологиите „Exchange”, „Sharepoint Server“, „Skype for
business“ и „System Center“ в предприятието и незадоволителна годишна оценка за
работата му през 2020г. Видно от приложения списъчен състав на служителите към
15.01.2021г. и този към 17.05.2021г. 34 щатни бройки в отдела, в който е работил
ищеца, са били премахнати, като всички те касаят позиции, за които са предвидени
идентични или сходни трудови задължения – за „компютърен техник, анализи на
компютърни системи“ и за „старши компютърен техник, анализи на компютърни
системи“. За удостоверяване обективността на оценяването при подбора са приложени
годишните оценки на участвалите служители. Оценката за ищеца за работата му през
2020г. е незадоволителна. Препоръчва му се да подобри работата си при обработка на
заявките и обратната връзка по тях, да задълбочи грижата за клиента и да повиши
социалните умения за общуване, каквито се изискват по длъжностна характеристика.
Прието е удостоверение от работодателя относно лицата с прекратени договори
и основанието за това, обстоятелствата по което не са били спорни.
Приложено е изпратеното на 21.01.2021г. от М С – мениджър екип „Платформа
Windows“ писмо до служителите на „МС Вангард“ („MS Vanguard“), с което ги
информира, че в отдела предстои съкращаването на 34 позиции, от които 5 за
длъжността „старши компютърен техник, анализ на компютърни мрежи“ и 29 за
длъжността „компютърен техник, анализ на компютърни мрежи“. Посочено е, че
причина за това е решение на клиент на работодателя да преустанови обслужването на
крайни клиенти в този отдел по технологията „Windows“. Адресати на писмото са
предложените за съкращаване служители, които работят в отдела, вкл. ищеца.
Прието е писмо от ел. поща, от което става ясно, че ищецът е поискал среща
между него и адвоката му и представители на работодателя на 25.01.2021г.
Представено е предизвестие № 2478/22.01.2021г. на работодателя, с което В.Б. е
би предизвестен, че считано от 18.01.2021г. е изменено щатното разписание в
дружеството, поради което заеманата от него длъжност се съкращава и трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено с изтичане на срока на предизвестие.
Предизвестието е било връчено на адресата на 25.01.2021г. при отказ, удостоверен с
подписа на двама служители на работодателя – Б Р Е и А М Д. При отказ и на същата
дата е била връчена и декларация по чл.333 КТ, като отказът на служителя да я приеме
и попълни е удостоверен с подписа на двама свидетели - Б Р Е и С А Г.
Предизвестието изхожда от С А Г в качеството му на пълномощник на работодателя,
като видно от приложени пълномощни от 07.12.2016г. и от 20.11.2017г. от
4
представляващите дружеството към този момент (справка ТР), на същия е била
предоставена работодателска власт да сключва и прекратява трудови договори и да
реализира дисциплинарната отговорност на служителите.
Приложено е писмо на работодателя, изпратено на електронна поща на ищеца, с
което последният е поканен на 15.03.2021г. в офиса на дружеството за оформяне на
документите по прекратяване на трудовия му договор.
Приета е Заповед № 1193/15.03.2021г., с която трудовото правоотношение
между фирма и В.Б. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ –
съкращаване на щата, считано от 16.03.2021г. Със заповедта са посочени и
обезщетенията, на които служителят има право. Заповедта е била връчена на адресата
на 15.03.2021г. при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели - Б Р Е и С А Г.
Заповедта е подписана от С А Г в качеството му на пълномощник на работодателя,
надлежно оправомощен с пълномощни от 07.12.2016г. и от 20.11.2017г. от
представляващите дружеството да осъществява работодателската власт. На същата
дата е удостоверено с подпис на С А Г, че на служителя е била връчена покана изх.№
2571/15.03.2021г., с която последният е поканен да представи трудовата си книжка за
вписване на изплатените обезщетения, като е посочено, че документът е бил предаден
на служителя, същият се е запознал със съдържанието му, но е отказал да се подпише
за това.
Приложено е извлечение от водената от работодателя книга, видно от която на
15.03.2021г. ищецът е получил срещу подпис трудовата си книжка.
Приети са фишове за начислени заплати на служителя, видно от които м.март
2021г. му е било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие
при прекратяване на трудовия договор в размер на 1488.17 лева, а м.април 2021г. е
получил и сумата от 3637.74 лева обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без
работа в рамките на един месец след прекратяване на правоотношението поради
съкращаване на щата. Плащането е удостоверено с платежни нареждания сумите от
04.02.2021г., съответно от 29.04.2021г.
Приложено е разпореждане от 24.03.2021г. на ТД на НОИ- гр.Плевен, което
удостоверява, че трудовият договор между страните е прекратен на 16.03.2021г., както
и служебна бележка относно обстоятелството, че съкратеният служител е бил
регистриран в Дирекция „Бюро по труда“, считано от 18.03.2021г. При справка по
оригинал на трудова книжка на ищеца в открито съдебно заседание се установи, че на
07.09.2021г. В.Б. е започнал работа по ново трудово правоотношение.
Представен е препис от трудовата книжка на В.Б., видно от която същият е бил
служител на фирма за времето от 26.11.2012г. до 16.03.2021г., когато
правоотношението било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Във връзка с твърденията на ищеца за придобита квалификация и добра работа
5
по делото са приети следните доказателства:
Договор за квалификация от 26.11.2012г., с който работодателят е организирал и
финансирал провеждането на обучение на служителя за работа с продукти и
апликации на Microsoft срещу насрещното задължение на същия да завърши
курса и да работи в ответното предприятие поне 12 месеца от завършването му.
Успешното преминаване на квалификационния курс е удостоверено с приложен
сертификат (л.8 от делото и л.462).
Сертификат за успешно преминато обучение от 11.03.2016г. на тема
„Виртуализация на сървър с Windows Server Hyper-V и System Center“.
Сертификат за успешно завършен курс по управление и отстраняване на
проблеми с хардуерни и софтуерни компоненти от 09.03.2010г., издадено от
Компютърни учебни центрове Ню Харайзънс.
Заповед на работодателя от 26.07.2019г., с която ищецът е бил командирован за
провеждане на обучение в Япония за периода до 24.08.2019г., като страните не
спорят, че е бил командирован в качеството му на провеждащ обучението, както
и формулар – обратна връзка за обучението, в което са отразени противоречиви
становища от обучаемите.
Документ за завършено средно образование от Института „Алгасул“ в Рокетас де
Мар, Алмерия, през м.юни 2005г.
Във връзка с възраженията на ответника, че ищецът правилно е бил оценен по
зададените при подбора критерии са били допуснати гласни доказателства.
Разпитан е свидетел на ищеца Илиан Димитров, който е заемал идентична на
ищеца длъжност в същия отдел при ответника и който заявява, че в първия работен ден
на 2021г. служителите били уведомени, че договорът, който работодателят имал с
Майкрософт ще бъде прекратен от клиента, тъй като дейността се пренасочвала в
Египет, а като последица от това – служителите, които работят по този проект ще
бъдат съкратени. От показанията му се установява, че В.Б. е бил един от първите
служители по проекта, работата по която се преустановявала, поради което той му е
водил обучението и му е помагал. Указва, че ищецът е обучавал и други служители,
вкл. извън страната, и изразява мнение, че е един от най-квалифицираните в
предприятието. Свидетелят твърди, че служителите, които не били съкратени,
преминали на друга длъжност с променено наименование, но трудовите задължения
били същите.
Разпитан е свидетел на ответника Б Р Е – експерт управление ЧР, която
потвърждава, че тя е връчила документите за прекратяване на трудовото
правоотношение на В.Б. и е участвала в комисията по подбора, в която връзка и след
предявяване на документите потвърждава подписа си на предизвестието и на
протокола за подбор. Заявява, че предизвестието било връчено на служителя на
6
25.01.2021г., на което присъствала тя, А Д, В.Б. и адвокат Р, че документът бил
прочетен от ищеца и адвоката му, но служителят отказал да го подпише, поради което
тя го е прочела на глас в присъствие на В.Б., а след това се подписали, че е връчено при
отказ. Съобщава, че при подбора комисията е взела предвид опита на служителите с
работа по технологиите „Exchange”, „Sharepoint Server“, „Skype for business“ и „System
Center“, тъй като по тях дружеството е имало възложена работа, както и годишните
оценки за представяне на служителите за 2020г., но не са били взимани предвид
евентуално налагани дисциплинарни наказания, тъй като такива не са били включени в
критериите за подбор. Уточнява, че ищецът е имал опит в технологията Windows, по
която дружеството преустановявало работа от 01.03.2021г., поради което такъв опит не
носил точки при подбора. При предявяване на сертификата на л.462 от делото,
свидетелят е пояснил, че с него се удостоверява преминато първоначално обучение на
служител на компанията, като твърди, че такива сертификати са били издавани и на
други служители.
Разпитан е свидетеля на ответника С А Г – ръководотел отдел ЧР в
предприятието на работодателя. Същият потвърждава, че е връчил заповедта за
прекратяване на трудовия договор на В.Б. при отказ, за което се е подписал, като
пояснява, че това е станало в присъствието на Б Е и на адвокат Р. Заявява, че е предал
документа на ищеца и адвоката му, те са го прочели, но В.Б. не го е подписал. При
предявяване на сертификата на л.462 от делото свидетелят поддържа, че документът се
издава от компанията за преминато първоначално обучение.
Във връзка с оспорения размер на търсено обезщетение е била приета съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че брутното месечно
възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец е 3637.74 лева, а
евентуално дължимото по чл.225 КТ обезщетение за максимално допустимия срок е
21826.44 лева или в по-висок размер от предявения (ищецът не е правил искане по
чл.214 ГПК за изменение на размера на претенцията съобразно така приетото
заключение).
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на
това потестативно право, поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е
надлежно упражнено, уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното
основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на
обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор,
7
разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.
В настоящия процес не е спорно, че ищецът е бил служител на ответника, като
по трудов договор е заемал длъжността „компютърен техник, анализ на компютърни
системи“. Това се установява и от приложените документи – трудов договор и анекси
към него, договор за квалификация, длъжностна характеристика. Не се спори и че
считано от 16.03.2021г. договорът му е бил прекратен поради съкращаване на щата.
Спори се относно реалното съкращаване на щата, представляващо основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно законосъобразното
извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ.
Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното
разписание на предприятието. По аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ следва, че когато се
извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването на щата засяга една
или повече, но не всички щатни бройки за длъжността, подборът е задължителен.
Видно от действащото щатно разписание към 15.01.2021г. работодателят е
поддържал 50 щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца в отдела, в който е
работил – „МС Вангард“ („MS Vanguard“). Обстоятелството, че В.Б. е работил в този
отдел не се спори от него и се установява от списъчния състав на служителите и от
мейлите, пращани от името на работодателя. Косвено се потвърждава и от разпита на
свидетеля Димитров, който заявява, че са работили в един отдел с ищеца, че са
обработвали поръчки по технологията Windows, на която е бил обучаван от Б.. Видно
от щатното разписание към 18.01.2021г., работодателят е предвидил 21 позиции за
длъжността занапред. Реалното съкращаване на позициите, освен документално
обосновано, се установява и от списъка на служителите към 17.05.2021г., като видно е,
че съставът на заемащите тази длъжност в отдела е намален. По делото не се твърди, че
поради пренасочване на работата на клиент, осъществявана в този отдел, всички
служители са били съкратени. В този смисъл, изявлението на свидетеля Димитров, че
част от служителите на отдела са останали на работа и че осъществяват същата трудова
функция не разколебава извода на съда, че реално работодателят е премахнал от
щатното разписание 29 щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца в отдел „MS
Vanguard“ от общо 50. Съкращаването на броя позиции за длъжността е резултат от
преустановена за конкретен клиент на предприятието дейност, която е била поверена
на отдела, за което служителите са били информирани с писмо на електронна поща
още през м.януари 2021г. Това е мотивирало работодателя да реорганизира дейността
си и да отговори на новите си нужди – да обезпечи бъдещата работа, като подбере най-
квалифицираните си и добре представящи се в работата служители, които имат опит и
добра оценка в работата с технологиите, с които работата продължава - „Exchange”,
„Sharepoint Server“, „Skype for business“ и „System Center“. Това решение на
работодателя е в негова дискреция и не подлежи на съдебен контрол. Решението му да
8
извърши подбор, ръководейки се от горните кретирии също, тъй като са определени с
оглед направената от работодателя преценка за нуждите на предприятието да отговори
на търсенето на клиентите си. Обхватът на съдебния контрол се простира само по
отношение на обективното провеждане на подбора по критериите, посочени от
работодателя, които целят да посочат подходящите от гледна точка на квалификация,
опит и прецизност при изпълнението служители – така и в № 3/2011г. на ОСГК на
ВКС.
Съдът намира, че комисията по подбора, назначена с нарочна заповед, е
извършила оценяването на служителите, изпълняващи идентични или сходни трудови
задължения, при стриктно спазване на зададените от работодателя критерии – опит в
работата с технологиите „Exchange”, „Sharepoint Server“, „Skype for business“ и „System
Center“ и годишното им представяне. Видно е, че за опит в тези технологии на ищеца
не са дадени никакви точки. При разпита си свидетелят Ереджеб изрично поясни, че
В.Б. не е работил с тези технологии в предприятието на ответника, поради което няма
как да се зачете опит по тях. Обратното не се установи от свидетеля Димитров, който
потвърди, че Б. го е обучавал за работа по технологията „Windows“, която била
прехвърлена от клиента в друг офис. Действително, ищецът е преминал обучение, след
което е бил сертифициран да работи с продукти на Microsoft през 2012г. и представя
документ за преминато обучение през 2016г. за работа за виртуализация на сървър с
Windows Server Hyper-V и System Center, но не се доказа, че като служител в
предприятието на ответника е ползвал технологиите „Exchange”, „Sharepoint Server“,
„Skype for business“ и „System Center“ при обработката на поръчки. Оценката при
подбора не означава, че се отричат квалификациите на този служител, а само, че не е
имал опит за подобна позиция в предприятието на работодателя, какъвто е бил и
заложения критерий за оценка, за да останат на работа тези, които са работили с тези
програми непосредствено преди съкращаването и се справят добре. Що се отнася до
годишното представяне на В.Б. за 2020г., то констатациите, изведени след получена
обратна връзка от клиенти на дружеството, е че работи незадоволително, в смисъл, че
изпълнява трудовите си задължения на ниво, което не отразява очакванията на
работодателя към него и които очаквания са еднакви към всички служители, заемащи
длъжността. Годишните оценки за останалите, участвали в подбора служители
показват различни резултати, вкл. справяне със заложените изисквания и дори
надхвърляне на очакваното за тази работа (при оценка 1 за ищеца, са давани оценки 4 и
дори 5 за отлично справяне с работата и инициативност на други служители).
Набелязани са конкретни проблеми в работата на ищеца и насоки за разрешаването им.
Предвид изложеното съдът намери, че дадената при подбора оценка на ищеца е
обективна и се подкрепя от приложените доказателства.
Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били връчвани никакви
документи относно прекратяване на трудовото му правоотношение, освен оформена
9
трудова книжка, от която констатирал, че договорът му е бил прекратен, считано от
16.03.2021г.
Видно е от приложените писмени доказателства, че работодателят е известил с
писмо на електронна поща ищеца за предстоящо съкращаване на служители в отдела,
че е предизвестил В.Б., че договорът му ще бъде прекратен, поради съкращаване на
щата още на 25.01.2021г., както и че е издал писмена заповед за прекратяване на
договора на посоченото в предизвестието основание, а неспазването на предвиденото
предизвестие е било компенсирано с плащане на обезщетение, съгласно изричната
разпоредба на чл.220 КТ. Плащането на това обезщетение е доказано с приложен фиш
за начислено възнаграждение, в което е калкулирано обезщетението, и платежно
нареждане за извършен превод на сумата по банковата сметка на ищеца.
Обстоятелството, че документите не са били връчени срещу подпис на
служителя не прави връчването ненадлежно. Никое лице не може да бъде физически
принудено да положи подписа си. В конкретния случай се установи от свидетелските
показания, че В.Б., в присъствието на служители на работодателя и на адвокат Р, е
отказал да се подпише за получил предизвестието на 25.01.2021г., респективно за
получил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 15.03.2021г.
Отказът му е удостоверен с подписите на двама служители на ответника, с посочени
имена, които са били изслушани в съда. И двамата са категорични, че документите са
били предадени на срещите на ищеца и представляващия го адвокат, че те са ги
прочели, но Б. е отказал да се подпише, което е удостоверено чрез вписване на това
обстоятелство в предизвестието, съответно в заповедта и са положени подписи на Б Е и
А Д, съответно на Б Е и С Г. Нещо повече, свидетелят Ереджеп беше категорична, че
дори е прочела на глас предизвестието до В.Б. пред него и адв.Р, след което се
подписали с А Д, че служителят отказва да го получи срещу подпис.
Неоснователно е възражението на ищеца, че документите не отразяват
обективни данни, тъй като видно от тях си е получил трудовата книжка два пъти – на
04.09.2020г. и на 15.03.2020г. Видно е от подписания от ищеца протокол, че на
04.09.2020г. му е била предадена трудовата книжка на лично съхранение, т.е.
документът не е бил оставен на съхранение при работодателя. На 15.03.2021г.
книжката след представяне за оформяне, за което е била връчена покана при отказ, е
била надлежно предадена на носителя й отново срещу подпис.
Предвид изложените съображения и като взе предвид, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ищеца е издадена от надлежно упълномощено
лице и съдържа задължителните реквизити, вкл. посочване на фактическото и правно
основание за прекратяване на договора, съдът намери за неоснователна исковата
претенция на ищеца за отмяна на Заповед № 1193/15.03.2021г. на работодателя като
незоконосъобразна. Като последица от така обоснования извод, неоснователни се
10
явяват и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност в предприятието на ответника, както и по
чл.434, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение. С оглед отхвърлянето им, съдът не следва да
разглежда приетото в процеса при условията на евентуалност възражение на ответника
за съдебно прихващане.
По разноските
Съгласно чл.83, ал.1, т.1 КТ в производства по спорове, произтичащи от трудови
правоотношения, ищците – работници и служители, са освободени от заплащането на
държавни такси и разноски към съда. Същите обаче носят отговорност за направените
от ответната страна разходи в процеса, ако исковете бъдат отхвърлени. Ето защо,
ищецът следва да заплати на ответника разходите му за адвокатско възнаграждение.
Установява се от приложените документи, че ответникът е заплатил адвокатски
хонорар в общ размер от 3600.00 лева, от които 1440.00 лева – за осъщественото
представителство по предявените неоценяеми искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
2160.00 лева - по оценяемия иск за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3
вр.чл.225, ал.1 КТ. Ищецът е заявил възражение за прекомерност на търсения от
насрещната страна разход. Като своевременно заявено, съдът следва да го разгледа,
като го съобрази с минималните прагове на дължимо възнаграждение, уредени с
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, и положените от
ответната страна усилия в процеса.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата дължимото възнаграждение на
процесуалния представител в производство по отмяна на незаконна заповед за
уволнение и за възстановяване е в размер на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или 650.00 лева без
ДДС, съответно 780.00 лева с ДДС, доколкото упълномощения от ответника адвокат е
регистриран по ЗДДС субект, което е удостоверено с документ. Съгласно чл.7, ал.2 от
Наредбата възнаграждението по иска по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 1158.00 лева без
ДДС или 1389.60 лева с ДДС. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, обема от доказателства, положените усилия на ответната страна и
провеждането на едно съдебно заседание, следва да се присъди разход за адвокатско
възнаграждение на ответника в общ размер от 3000.00 лева, от които 1000.00 лева по
неоценяемите искове и 2000.00 лева по оценяемия иск. За горницата до 3600.00 лева
търсеният разход не се признава, тъй като се явява прекомерен.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от В. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
адрес, със съдебен адрес: гр.София, адрес (чред адв.Р Р), срещу фирма, с ЕИК
*********, с адрес: гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 9-11, ет.7, със съдебен адрес:
гр.Петрич, адрес (чрез адв.Атл. М.), искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на Заповед
№ 1193/15.03.2021г. на работодателя-ответник за прекратяване на трудовото
правоотношение, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
прекратяването длъжност при ответника, и по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 20909.70 лева за оставане без работа поради
твърдяното незаконно уволнение за периода 16.03.2021г. – 16.09.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 КТ, В. В. Б., ЕГН **********, да заплати
на фирма, с ЕИК *********, сумата от 3000.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12