Решение по дело №751/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр.Сливница  19 септември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 751 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Г.Ц.Б. ***, ЕГН: **********, е подал жалба срещу наказателно постановление № 1344 от 14.11.2015г., издадено от зам.директора на РДГ София, с което за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ/Закона за горите/, във вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.11.2012г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал административно наказаният, който го обжалва с молба,същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Излага становището си относно издаването на превозния билет. Счита наложеното му наказание е твърде високо. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата си . Заявява, че след като общината издаде позволително за сеч, той е длъжен да маркира дърветата, които следва да бъдат отсечени. След като бъдат отсечени и подготвени за превозване, отива отново , маркира ги и издава превозен билет. Заявява, че често чежду маркирането, сечта и намирането на превоз  минавамесец-два. Претендира отмяна и поради изтекла давност.

Въззиваемата страна-Регионална Дирекция по горите-гр.София,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление,като правилно и законосъобразно. Изтъква конкретни доводи.

Съдът,след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства,в тяхната взаимна връзка и логическо единство,във връзка със становищата на страните и оплакванията в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна, с изискуемото по закон съдържание. Разгледана по същество,жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 24.11.2015г., по повод подаден сигнал в РП-Сливница за незаконна сеч, св. Р.К., главен специалист, горски инспектор в РДГ, извършва проверка в землището на с.Ц., общ.Д. , в местността „Слепеч”, отдел „177”, подотдел „х” – частна територия. При проверката било установено, че жалбодателя, в качеството си на длъжностно лице – кмет на с.Г.М. е издал превозен билет серия АБ бланков № 028486 от 30.11.2015г. в 11,30ч. на лицето Стефан Димитров Филипов, което е установено, че е починало на 24.09.2015г., датата на издаване на превозния билет е за бъдеща дата, и мястото посочено за добив в разрешителното за сеч №94-С-68 от 31.08.2015г. не съответства с това , посочено в превозния билет. За констатираните нарушения в превозния билет серия АБ бланков № 028486 от 30.11.2015г. бил съставен АУАН №1344 от 24.11.2015г. от св. Р.К. ,  на жалбодателя, в качеството му на кмет на с.Г.М.. Като нарушен е отбелязан чл.257, ал.1, т.3 ЗГ във вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.11.2012г. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя без отбелязани възражения.  Св.К. е съставил констативен протокол, с който задържа превозен билет серия АБ бланков № 028486 от 30.11.2015г.  и разрешение за сеч №94-С-68 от 31.08.2015г. Съставените от св.К. документи, ведно със съставеният АУАН са изпратени на 25.01.2016г. на РП-Сливница и РУ-Сливница. В РП-Сливница е извършена проверка вх.№1803/2015г., която е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 21.12.2016г.С писмо изх.№РДГ 14-8687/10.10.2018г., АНО е изискал справка относно движението по образуваната прокурорска преписка във връзка със съставеният АУАН№1344 от 24.11.2015г. С писмо изх №1803/15.10.2018г., РП-Сливница е изпратила заверено копие от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство по вх.№1803/15г. от 21.12.2016г.

На основание на така съставения акт и постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство по вх.№1803/15г. от 21.12.2016г. е издадено и атакуваното наказателно постановление № 1344 от 14.11.2015г., издадено от зам.директора на РДГ София, с което жалбоподателя за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ/Закона за горите/, във вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.11.2012г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, му е наказан с административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество, се явява основателна, а издаденото НП незаконосъобразно като издадено извън предвидения в императивната норма на чл.34, ал. 3 ЗАНН 6 - месечен срок, което е основание за отмяната му.

Съгласно цитираната разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 / 2014 г.,ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, в наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен – изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен – пасивността от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и като такива са материалноправни и с тях наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност. Давностните срокове се спират и се прекъсват с действията на надлежните органи - в този смисъл ТР № 112/16.02.1982 г по н. д.№ 96/1982г на ОСНК, според което възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 ЗАНН. Докато продължава досъдебното и съдебно производство за това деяние, давността по чл.34 ЗАНН се спира. Давността е обвързана с момента на съставяне на АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира  изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН).

Съгласно чл.33, ал.2 ЗАНН, при констатиране на признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му, който след преценката на компетентните органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление, е изпратен ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване на досъдебно производство. При изпращането, административно-наказателното производство не е било прекратено на основание чл.33, ал.2 ЗАНН. Впоследствие след отказът да се образува досъдебно производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление (единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не), но при налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил материалите по преписката на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. Постановлението на РП – гр. Сливница е получено от АНО на 18.10.2018 г. видно от входящия печат, и НП е издадено на 14.11.2018г.. Липсата на прекратяване на административнонаказателното производство по чл.33, ал.2 от ЗАНН е с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност при приложение на чл. 36, ал.2 ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече и в случая не е спазен с издаването на процесното НП на 14.11.2018 г., т.е. извън рамките на 6 – месечния срок.

Ето защо не са били и налице основанията, визирани в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), които по принцип не допускат двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние в смисъла на даденото тълкуване на признака "idem"  в ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

            Воден от горното, съдът

                                                                        Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 1344 от 14.11.2015г., издадено от зам.директора на РДГ София, с което на Г.Ц.Б. ***, ЕГН: **********, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ/Закона за горите/, във вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.11.2012г. за контрола и опазването на горските територии, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: