Р Е Ш Е Н И Е
№ 46/28.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При
секретар |
Янка
Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Даниела
Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 893 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във
вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик против Решение № 417/28.06.2021
г. постановено по АНД № 397/2021 г. по описа на Районен съд –Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд – Пазарджик е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002357 от
17.02.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което
на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600
(хиляда и шестстотин) лева.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не
се представлява. В писмено становище от процесуален представител се поддържа
жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител устно в съдебно заседание и в писмено становище оспорва жалбата. Моли
да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата
законосъобразност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът счита жалбата за основателна, като по
изложени съображения, моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди
издаденото НП като законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК,
във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна, въззивният съд е приел за
установено следното:
Дружеството „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД е санкционирано за
това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не
е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т. 4 от Протокол №
2016526 от 29.07.2020 г. на гл. инспектор при ДИТ Пазарджик със срок за
изпълнение до 21.08.2020 г., а именно: „Да се начисли в разплащателните
ведомости на предприятието брутното трудово възнаграждение на Г. Г. Т. – водач
на товарен автомобил, за месец април 2020 г. за преустановяване на работа в
предприятието, съгласно заповед на работодателя от 16.03.2020 г. по чл. 120в от КТ при обявено извънредно положение в страната, съгласно чл. 128, т. 1 и чл. 267а
от КТ“. Нарушението било извършено на 22.08.2020 г., т.е. в деня, следващ
изтичането на срока за изпълнение на предписанието. Нарушението е било
констатирано на 16.10.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик при
извършена последваща проверка и прегледа на фирмената документация, представена
от упълномощено лице, когато било установено, че предписанието не е изпълнено.
За констатираното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, против дружеството бил
съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Районният съд е коментирал събраните по делото
доказателства и от правна страна е стигнал до извод, че принудителната
административна мярка, каквато се явява процесното предписание, е наложена след
прекратяване на трудовото правоотношение с горепосочения работник, а
Инспекцията по труда не можела да издава задължителни предписания по прекратено
трудово правоотношение. В случаите, когато трудовите правоотношения са
прекратени, се касаело до имуществени спорове с гражданскоправен характер между
работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред
граждански съд. В този смисъл в атакуваното решение е посочена и съдебна
практика на ВАС. По тези съображения е заключил, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав не споделя посочените
изводи на въззивния съд. Неправилно въззивният съд е приел, че Инспекция по
труда не може да издава задължителни предписания по прекратено трудово
правоотношение, тъй като се касае за гражданскоправни отношения по прекратен
договор. Принципните разсъждения в тази насока на съда са верни, защото с
прекратяването на трудовия договор, страните по него губят качествата си
работодател и работник, а КТ регулира правата и задълженията, възникнали в
рамките на едно валидно трудово правоотношение. Тук обаче следва да се
отбележи, че съгласно актуалната разпоредба на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ (нова –
ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) контролните органи на инспекцията по труда могат да
дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения, т.е. налице е едно законодателно отклонение от
общите принципи, че КТ урежда отношенията между страните само по повод на
действащо трудово правоотношение. Контролните правомощия в случая касаят
предписание, дадено по повод на прекратен трудов договор. В тази връзка
посочената от районния съд съдебна практика на ВАС от периода 2012-2013 г.
преди влизане в сила на посочената разпоредба, следва да се счита за
неактуална.
Безспорно е установено по делото, че дружеството е
имало качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. На „ТСТ
Транс Ойл“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ е дадено задължително за изпълнение предписание в срок до 21.08.2020 г.: „Да
се начисли в разплащателните ведомости на предприятието брутното трудово
възнаграждение на Г. Г. Т. – водач на товарен автомобил, за месец април 2020 г.
за преустановяване на работа в предприятието, съгласно заповед на работодателя
от 16.03.2020 г. по чл. 120в от КТ при обявено извънредно положение в страната,
съгласно чл.128, т.1 и чл.267а от КТ“.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който
не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на дата 22.08.2020 г. от страна на дружеството не
са представени доказателства за изпълнение на предписанието. Дадените от
контролните органи предписания по КТ са задължителни за техните адресати,
какъвто в случая е посоченото в НП и АУАН дружество. Няма данни така даденото предписание
да е изпълнено до 21.08.2020 г. Изложените в обстоятелствената част на АУАН и
НП обстоятелства по извършване на нарушението не са въвели в заблуждение
нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Описаното
нарушение както в АУАН, така и в НП е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Издаденото задължително предписание е административен
акт, чиято законосъобразност дружеството е можело да оспори пред съда.
Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли да
бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен
акт, която възможност дружеството не е използвало и задължителното предписание
е влязло в сила, поради което неизпълнението му води до приложение на
санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Съдът намира и че размерът на
санкцията е правилно определен малко над минимума. Не е налице маловажен случай.
Като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по
съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции, но искането
пред Районен съд – Пазарджик не е направено своевременно, поради което такова
следва да се присъди само за производството пред Административен съд – Пазарджик
в минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, XІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 417/28.06.2021 г. постановено по АНД
№ 397/2021 г. по описа на Районен съд –Пазарджик, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 13-002357 от 17.02.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Пазарджик, с което на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата от 80 (осемдесет лева), представляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)