Определение по дело №340/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 489
Дата: 21 май 2020 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400500340
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 21.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

               2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря  и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 340 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Депозирана е частна жалба от  „П.К.Б.”ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу разпореждане от 05.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 1228/2020 г. по описа на ПлРС, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Н.Б.Н., за вземанията на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.Излагат се доводи, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.Прави се искане да се отмени обжалваното разпореждане, като вместо него бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на „П.К.Б.”ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и разноски.

          Частната жалба е депозирана в преклузивния срок,  от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

         Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

 Предмет на обжалване в производството е разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 от ГПК на заявителя срещу Н.Н. в частта за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 974.59 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв., като неоснователно.

 Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „П.К.Б.”ЕООД със седалище гр. София, в качеството му на кредитор, срещу длъжника Н.Н., като е предявено вземане в общ размер от 1 918.30 лв., от която сума неплатена главница в размер на 805.70 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 97.48 лв., дължимо за периода от 10.06.2019 г. до 10.09.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 974.59 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., дължими за периода от 25.06.2019 г. до 10.09.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост; 10.53 лв. лихва за забава от 11.06.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 10.09.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост; законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

 Като основание е посочено неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит с № 30035277155 от 21.02.2019 г.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 05.03.2020 г. за сумата от 805.70 лв. главница; сумата от 97.48 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 10.06.2019 г. до 10.09.2019 г., лихва за забава в размер на 10.53 лв. за периода 11.06.2019 г. до 10.09.2019 г., лихва за забава в размер на 10.53 лв. за периода 11.06.2019 г. до 10.09.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 38.37 лв. за внесена държавна такса и 50 лв.за юристконсултско възнаграждение, които суми са извън предмета на настоящето производство

В заявлението е посочено, че страните по договора за потребителски кредит са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на който длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му.Страните по този ДПК се съгласяват възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като неизплатеното възнаграждение за закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги е в размер на 974.59 лв.

В тази насока в договора за потребителски кредит е посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите услуги, като конкретните услуги и редът за ползването им са подборно описани в общите условия на дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица.

В заявлението също така е посочено, че Н.Н. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 3 погасителни вноски и е изпаднал в забава.Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на П.К.Б. ЕООД, поради което за периода от 25.06.2019 г. (датата на допусната забава повече от 14 дни и извършване на допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането) до 10.09.2019 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост) са начислени суми за обезщетяване на разходите, направени от заявителя за извънсъдебно събиране на вземането си в остатъчен неизплатен размер от 30 лв.Твърди се също така, че длъжникът е изпаднал в забава на 11.06.2019 г.

Допълнителните услуги са регламентирани в чл.15 от Общите условия на дружеството към договора за потребителски кредит, като е посочено, че тази точка се прилага единствено до ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги.За фактическото ползване на всяка от услугите, трябва да са налице съответните специфични условия, описани в него - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; отлагане на вноски; намаляване на погасителни вноски; промяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

В допълнителната преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е посочено, че дължимото на кредитора възнаграждение при поискан и закупен пакет от допълнителни услуги е 1 113.84 лв., което се разсрочва за срок от 24 месеца, а размерът на вноската при поискан и закупен пакет от допълнителни услуги е 46.41 лв. и е дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Така е посочен размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Въззивната инстанция счита, че спрямо процесните правоотношения са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповедният съд е задължен служебно да извърши преценка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Според чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит (ДПК), имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е  нищожна.Следователно неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

От друга страна, според чл.411, ал.2, т.3 ГПК, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заявлението следва да се отхвърли.Съгласно чл.24 ЗПК за ДПК се прилага и чл.143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.В чл.143, ал.2 ЗЗП също така са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.Приложимата хипотеза е тази на чл.411, ал.2, т.2 ГПК в процесния случай, а не на т.3.

Частният жалбоподател се позовава по отношение на възнаграждението по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, съгласно която услуга е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.

Договорът за услуги представлява договор, по силата на който едната страна се задължава спрямо другата да осъществи определена услуга или пакет от услуги, а другата страна-да плати възнаграждение.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, свързани с ДПК.С пакета от допълнителни услуги, както се посочи, се осигурява отлагане на вноски, намаляване на погасителни вноски, промяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, но тези действия, дори и да представляват самостоятелни услуги, които кредиторът предоставя на кредитополучателя, те са такива, свързани с управлението на кредита и съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че ответникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит, тъй като съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не може да се изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояването на кредита, която е една от петте допълнителни услуги (горепосочените четири са свързани с управлението на кредита).

От друга страна, съгласно чл.10, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в ДПК, а в процесния случай не е посочено за всяка една от петте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1 113.84 лв.Съгласно чл.103, ал.3 ЗПУПС, на която разпоредба се позовава частният жалбоподател, е посочено, че когато една или повече услуги се предлагат като част от пакет от услуги, свързани с платежна сметка, в документа с информация за таксите се посочват таксата за целия пакет, услугите, включени в пакета, и техният брой, както и допълнителна такса за всяка услуга извън броя на услугите, за които се дължи пакетна такса.

Както се посочи, съдът приема, че в процесния случай е приложима разпоредбата на специалния закон-чл.10а, ал.2 ЗПК, а от друга страна, дори и да се приеме, че пакетът от допълнителни услуги представлява пакет от услуги, свързани с платежната система по смисъла на ЗПУПС, то няма данни реално потребителят да е ползвал някоя от тези услуги, респ.целия пакет, за да е дължимо претендираното възнаграждение на кредитора.

       Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

     Частният жалбоподател се позовава на §1 от ДР на ЗПК, където е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия (какъвто е и процесния случай), което е изрично описано в договора, в самото споразумение за предоставяне за допълнителни услуги и чл.5.2 от ОУ.

     Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит  и се изчислява по изчислява по формулата в Приложение № 1 към ЗПК, а чл.19, ал.4 ЗПК, на който също се позовава частният жалбоподател, предвижда, че той не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.

       Изясняването на въпроса дали разходите за процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР не се налага в настоящето производство, тъй като е свързано с обстоятелството, че кредитополучателят следва да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за възможността да бъде предоставена такава.В процесния случай няма и доставяне на договорените услуги, т.е. такива не са ползвани от кредитополучателя Н.Н..

        Въз основа на гореизложеното съдът счита, че искането е в противоречие със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК в тази му част и правилно е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в същата, поради което следва да бъде потвърдено разпореждането.

        По отношение на разпореждането в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. също не са налице основания за отмяната му и следва да бъде потвърдено в същата поради следното.

       Тарифата за събиране на вземания, на която се позовава частният жалбоподател, не е представена, за да се прецени основанието за дължимост на неплатените такси от 30 лв.В чл.18.1 от Общите условия е посочено, че неразделна част от ДПК е и Тарифа, т.е. същата следва да се приложи с оглед на чл.410, ал.3 ГПК (нова - ДВ бр.100/2019 г.).Преценката по основателността на заявление, касаещо вземания към потребител, какъвто характер има и процесното, следва да се извърши въз основа на изложените в заявлението обстоятелства и посочените доказателства.

От представените такива не се  установява и договорна клауза между страните, която да предвижда дължимостта и на сумата от  30 лв. от кредитополучателя Н.Н., съгласно изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК, с оглед на чл.17, т.4 от Общите условия.Всички административни действия, които следва да извърши кредитодателя с цел регулярно установяване на падежните дати, наличие на преводи и закъснения, уведомяване на кредитополучателя, че е в забава – писмено или лично, и други подобни – са все действия по управление на кредита.

Т.е. искането противоречи на закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

        Следователно не са налице основания за отмяна на ожалваното разпореждане и същото следва да бъде потвърдено.

 

                  Водим от горното, съдът

                                    О     П     Р     Е     Д     Е     Л      И     :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2665/05.03.2020 г. по гр.д.№ 1228/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: