Определение по дело №1847/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№IV-2371

 

03.12.2019 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1847 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 17), съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 2486 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 5854/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на Г.А.И. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 700, 94 лв. /хиляда и седемстотин лева и 94 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 249. 40 часа в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,  получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 744 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 222, 23 лв. /двеста двадесет и два лева и 23 ст./ за периода от падежа – последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 22.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.07.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

                Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Оспорва се изводът на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни и че тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че Наредба № 8121з-407 е била действаща през четири дни от исковия период. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението  на  общите  правила  по  ЗДСл  (и  съответно  КТ  и  актовете по прилагането им) е отклонено  с  чл. 187,  ал. 9  от ЗМВР-2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че в ЗМВР препраща  към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Поддържа се, че съдът неясно е мотивирал извода,  на  който  се основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Навеждат се оплаквания, че не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна  продължителност  на  дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и е в  размер  на  8  часа.  Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Позовава се на съдебна практика. Счита, че е извън компетентността на районен съд да прави предположения за противоконституционност на действащи законови разпоредби. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа   становището, изразено в писмения отговор.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия  Г.А.И., чрез адвокат З.Б., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения.

            Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

            При извършване на служебната проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира, че въззивната жалба не е отговаря на изискването за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като не е подписана от лицето, от което изхожда. Въпреки дадените с разпореждане от 28.10.2019 г. указания на администриращия съд и постъпилата по делото молба за отстраняване на нередовности от 31.10.2019 г. към момента в кориците на делото липсва подписана въззивна жалба. Ето защо на въззивника следва да се дадат указания в срок до първото заседание по делото, насрочено за 16.12.2019 г. от 14:30 ч., да отстрани констатираната нередовност, като подпише въззивната жалба. На въззивника следва да се укаже, че при неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, а делото – прекратено.

            Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, а при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. При изпълнение на правомощията си по чл. 101 ГПК съдът констатира, че в представеното от въззиваемия пълномощно на л. 29 представлява коригиран вариант (по отношение на съда и датата) на представеното пред първата инстанция пълномощно на л. 6, което от своя страна не установява по надлежен начин представителната власт на адвокат Б., тъй като не съдържа индивидуализация на делото, по което е упълномощена да представлява Г.А.И.. За надлежно извършване на процесуалните действия пред настоящата инстанция следва да се укаже на въззиваемия в срок до първото съдебно заседание по делото, насрочено за 16.12.2019 г. от 14:30 ч., да представи доказателства за представителната власт на адвокат Б.. На въззиваемия следва да се укаже, че при неизпълнение на дадените указания в срок процесуалното действие (подаване на отговор на въззивната жалба) ще се смята за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

            Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 2486 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 5854/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.

            УКАЗВА на въззивника, че в срок до първото заседание по делото, насрочено за 16.12.2019 г. от 14:30 ч., следва да отстрани констатираната от съда нередовност, като подпише въззивната жалба.

            УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба ще бъде върната, а делото – прекратено.

            УКАЗВА на въззиваемия в срок до първото съдебно заседание по делото, насрочено за 16.12.2019 г. от 14:30 ч., да представи доказателства за представителната власт на адвокат Б..

            УКАЗВА на въззиваемия че при неизпълнение на дадените указания в срок процесуалното действие (подаване на отговор на въззивната жалба) ще се смята за неизвършено.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.  

 

           

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.