Р Е Ш Е Н И Е
№ 330/22.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на десети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретар ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14768 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „М.д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение № 6199/8.8.2019 г. издадена
по частно гражданско дело № 12499 по описа на ВРС за 2019 год. сумата от 19,00 лева (деветнадесет лева),
представляваща платена на 03.06.2015г. от ***, ЕГН: ********** без основание
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление – ***, титуляр на партидата ***,
ЕГН: **********, за което е издадена фактура ТП № **********/02.06.2015г.,
вземането за която сума е прехвърлено с Договор за цесия от 18.07.2019 г.,
сключен между ***, ЕГН: ********** и „М.д.“ ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
06.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че с посочения договор за цесия ищецът
придобил вземането за недължимо платена на ответника сума в претендирания
размер. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор. Твърди се,
че цедентът е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа
енергия. Исковата сума е начислена с фактура № **********/02.06.2015 г., стойност
за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на
ответника с единствения мотив да не бъде преустановявано електрозахранването в
обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че е начислена неправомерно сума за услуга, която не е
потребил. Твърди се, че „Е.П." АД (респ. негови служители) не е извършвал
разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването и наличие на
неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП в уговорката на чл. 37, ал. 1,
изр. 2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про
Продажби" АД.
С оглед връщане на недължимо платените суми ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Варненския районен съд.
По заявлението е било образувано ч. гр. д. по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед длъжникът подал
възражение в срок, при което, след дадени от съда указания, ищецът предявява
иск срещу ответника за установяване, че вземането му съществува.
Моли за уважаване на предявения иск, претендират се и направените по
настоящото дело разноски, както и разноските на ищеца в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
„Е.п.” АД. Оспорва иска с твърдения за наличие на основание за начисляване на
оспорваната такса. Твърди в тази връзка, че прекъсването на захранването на
абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на
последния за заплащане на потребена електроенергия, което е обусловило наличие
на правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на
електрическа енергия. Основават дължимостта на сумата, на разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго Про Продажби" АД, изискваща от
„Електроразпределение Север" АД възстановяване на преноса на електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. В този смисъл определят
таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия, като такса,
свързана с достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната мрежа и
твърдят съответно, че платената сума представлява заплащане на вид мрежова
услуга. Твърдят също,
че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за
възобновяване на продажбата на енергия. В този смисъл налагат твърдения за
реално извършено възобновяване на подаваната енергия.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 07.08.2019 г. от ищцова
страна депозират във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу „Е.П." АД, ЕИК: ***, за което е образувано ч.гр.д. № 12499/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, за сумата претендирана
с настоящия иск. Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника-ответник. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал на ищеца, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
От приложените по делото Фактура ТП № **********/02.06.2015 г. – л. 30
се установява, че от страна на дружеството ответник е начислено задължение на ***, ЕГН: **********
за стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, на адрес на потребление ***.
От Извлечение за фактури и плащания за клиентски №********** – л. 31-36
се установява, че сумата по Фактура ТП № **********/02.06.2015 г. в размер на
19,00 лева е платена от абоната ***, ЕГН: ********** на 03.06.2015г.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 18.07.2019 г. (л. 11), с
който ***, чрез
пълномощник прехвърля на „М.д.“ ЕООД вземане срещу ***в размер на 19,00, представляваща
платена на 03.06.2015г. от него без основание стойност за възстановяване на ел.
захранване на обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, на адрес
на потребление ***, по издадена фактура ТП № **********/02.06.2015г..
Видно от пълномощно, приложено на лист 12 от делото, цедентът
*** упълномощава адв.
Красимир Тодоров да уведоми от негово име ***за извършеното прехвърляне на вземането му от ответника.
С уведомление приложено към исковата молба, *** чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров съобщава на ***за
прехвърленото вземане. Уведомлението е връчено на ответника по имейл с
електронен подпис от 05.08.2019 г.
(л. 13 и 14).
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се
установи, че е заплатена процесната сума, като претендирана стойност за
възстановяване на ел. захранване, а ответникът, че такава му се следва на годно
основание.
В настоящото производство ответникът следва да установи, че прекъсването
на захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните
задължения на последния за заплащане на потребена електроенергия, което е
обусловило наличие на правно основание за начисляване на такса за
възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Наличие на действаща
уговорка между него и цедента, за начисляване такса за възстановяване на
продажбата на електрическа енергия, по повод осигуряване достъп и пренос на
електроенергия по елетроразпределителната мрежа под формата на плащане за
извършване на мрежова услуга.
За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е че
същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия,
която е валидна и не страда от пороци водещи до нейната недействителност, съдът
на първо място следва да се произнесе за наличието или неналичието на
съществуващо вземане на цедента към ответника.
В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото
доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от
предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да начисли
такса за възстановяване достъпа на
абоната до електроразпределителната мрежа, при което процесната сума е получена
без основание от ответника.
По делото не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия за битови
нужди съгласно § 1, т. 43 ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е монтиран
процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което последният
има задължението да заплаща използваната ел. енергия. По делото се установи, че
Общи условия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ”, които на
които ответника се позовава са влезли в сила. Не се спори, а и се установи от
представените по делото писмени доказателства, че сумата в размер на 19,00 лева
е платена от цедента във връзка с фактура ТП № **********/20.01.2014г. на дата 22.07.2014г.
Н е спорно между страните и че същата фактура е издадена, с оглед
възстановяване на ел. захранването в процесния обект на потребление, което е
било преустановено предвид неизпълнение от страна на цедента за заплащане на
задълженията му по просрочени фактури.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не
намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел
ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЕ,
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители
и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2
от ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие
за отказ да се възстанови снабдяването
на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани
по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
Като позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и
да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание
чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на
ВКС, I ТО, с което е прието, че Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е
компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите,
когато преустановяването е било по негова вина” са неравноправни по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Същото решение касае аналогична
клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго
енергийно предприятие.
На следващо място, ответното дружество няма каквито и да е правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва.
По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно
и главно основание, че тази сума му се следва, поради което е получил същата от
абоната без основание.
Както съдът отбеляза по–горе, нещо което е получено без основание
подлежи на връщане, следователно в правната сфера на абоната, съществува
вземане срещу ответника основано на реституция, получено без основание.
След като съдът установи съществуването на вземането при абоната, следва
да се произнесе и по наличието на правоприемство между абоната и ищеца.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на
длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което
е получил срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато
предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено
или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Мария Славчева/.
В настоящия случай договорът не страда от сочения порок, липса на
предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на
цедента/абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и
подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощника Тодоров,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването. В тази връзка следва да се има предвид, че законът
не предвижда определена форма за този вид упълномощаване, като изготвянето на
писмено пълномощно има само доказателствено значение. С представеното с исковата
молба пълномощно, неоспорено от страните цедентът е предоставил пълномощия на адв.
Тодоров във връзка със сключване на договора за цесия и за уведомяване на
ответника за същата.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщаването й от цедента
(стария кредитор). Ответникът е уведомен за договора за цесия с връчването на
исковата молба и приложеното с нея уведомление по имейл с електронен подпис от 05.08.2019 г. от цедента, чрез адв.
Тодоров. Получаването на уведомлението от цедента, като приложение към исковата
молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за
същия правните последици на чл. 99 ал.4 ЗЗД – така решение № 123 / 24.206.2009
год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 3 / 16.04.2014 год.
по т.д.№ 1711 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 99, ал.1, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 300,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че “***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***ДЪЛЖИ на „М.д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по
заповед за изпълнение № 6199/8.8.2019г. издадена
по частно гражданско дело № 12499 по описа на ВРС за 2019 год. сумата от 19,00 лева (деветнадесет лева),
представляваща платена без основание на 03.06.2015г. от ***, ЕГН: **********
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление – ***, титуляр на партидата ***,
ЕГН: **********, за което е издадена фактура ТП № **********/02.06.2015г.,
вземането за която сума е прехвърлено с Договор за цесия от 18.07.2019 г.,
сключен между ***, ЕГН: ********** и „М.д.“ ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
06.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „М.д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 325,00 лв. (триста двадесет и пет
лева), представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „М.д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 325,00 лв. (триста двадесет и пет
лева), представляваща направените по ЧГД № 3937 по описа на ВРС за 2019 г. съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: