№ 589
гр. Плевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430100716 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал.1, т.1, т.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Б. Х. против ****, представлявано от Директор Д.***, в която се твърди, че
със Заповед ****. е прекратено ТПО на ищцата на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
считано от 03.12.2024г..Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е
спазена процедурата преди налагане на наказанието да се изискат обяснения
по чл.193 от КТ.Твърди се, че не е връчена заповедта по съответния ред, не е
била запозната със съдържанието, а получила копие от нея след жалба в
Инспекцията по труда-Плевен, с куриер на 16.12.2024г.Посочва се, че не
мотивирана ,за конкретното нарушение и че тежестта на наказанието не
съответства на нарушението- непочистване на плота. Моли съда да
постанови решение, с което на осн.чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае за
незаконно и отмени уволнението на ищеца, извършено със ****. и на осн.чл.
344,ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност.Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са
неоснователни, като са развити подробни съображения. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното :
Безспорно по делото е, а и видно от представените доказателства, че
със Заповед ****, че считано от 03.12.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответника на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
поради: системно неизпълнение на възложената работа и на разпорежданията
на преките ръководители.
Не е спорно, че има предходни заповеди за налагане на наказания „
забележка“ и „предупреждение за уволнение“.
Спорен по делото е въпросът налице ли е законосъобразно
прекратяване на ТПО на посоченото основание.
На първо място съдът приема, че на ищцата са изискани обяснения
по реда на чл.193 от ГПК за случая на 13.11.2024г., дадени са такива и
заповедта е връчена при отказ на лицето, удостоверено с двама
свидетели.Спазен е срока по чл.194 от КТ. С оглед на спорния въпрос относно
извършеното нарушение, спазени ли са критериите по чл.189 от КТ и
съответства ли наказанието на извършеното нарушение, ако бъде установено
такова , съдът взе предвид следното, съгласно практиката: В чл. 190, ал. 1, т. 3
КТ е предвидена възможност за налагане на наказание "дисциплинарно
уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина. Системните
нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са
извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е
извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е
налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е
заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване
на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения
като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание
- уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те
със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно
неизпълнение на трудови задължения. При констатиране нарушение на
трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има право да прецени дали
да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не,
както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на
наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по
чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от
значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или
служителя. При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва
да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната
разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения
работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните
наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал.
1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са
2
извършени пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от
време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички
случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното
нарушение./Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV
г. о., ГК/.
При преценката си за законосъобразност на извършеното уволнение, на
първо място не е установено по надлежния ред извършените нарушения, не е
установено как неизпълнението на посоченото нарушение, което също не е
установено по надлежния ред, е допринесло за дълготрайното увреждане
увреждане на реквизит и съответно на работния процес.По делото е
представена дл. характеристика на длъжността „чистач“, като негово
задължение е да хигиенизира стаите и мебелите ежедневно.При това
положение дори и да има задължение на ищцата да почиства и тя мебелите
като реквизит, не става ясно точно този ден , кой следвало да го направи, тъй
като няма подобно разпределение на това действие по дни. Не е доказано по
надлежен ред и неизпълнение на разпореждане на ръководител за почистване
на плота.В тази връзка съдът приема, че при преценка на конкретната
обстановка- време , място, оценка на служител и т.н., дори и да беше
установено описаното нарушение, то по никакъв начин не съответства като
тежест на наложеното най- тежко наказание.
Поради недоказаност на предпоставката за уволнение за работодателя не
е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца по делото с оспорената заповед, поради което
уволнение е незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност
“реквизитор“ при ответника.
Останалите възражения, съдът не счита да ги изследва, като
неоснователни към настоящия спор.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 60
лева за двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Предвид изхода на процеса, следва ответникът да заплати на ищеца
направени разноски в размер на 1000лв., съгласно приложени списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П. Б. Х.,
ЕГН********** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен
против ****, извършено със Заповед № РД – 05-439/03.12.2024г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, П. Б. Х.,
ЕГН**********на заеманата преди уволнението длъжност “Реквизитор“, код
по **** в ****.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ****,****, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Б. Х., ЕГН********** направените деловодни разноски в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, П. Б. Х., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
уважените искове- в размер на 60лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 02.05.2025г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4