Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6166 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по
предявени от С.Г.Т. искове за осъждане на „Д.з.“ ЕАД да й заплати сумата от 120
000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 10.05.2014
г. – 10.05.2018 г., или по 2 500 лева месечно, изразяващи се в разходи за
полагане на ежедневни грижи и придружители, ведно със законните лихви върху
всяко месечно вземане, считано от 10.05.2014 г. до окончателното изплащане; да
й заплаща ежемесечно, считано от 11.05.2018 г. до изчерпване на
застрахователното покритие за едно пострадало лице по 2 500 лева
обезщетение за имуществени вреди – за болногледачи и придружители, ведно със
законната лихва върху всяка месечно плащане, считано от първо число на
съответния месец до окончателното изплащане пожизнено или до изчерпване на
застрахователния лимит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Мерцедес“, модел „320S“ с ДК № *******АК.
Ищцата
твърди, че на 12.03.2014 г. претърпяла ПТП, вина за което имал водачът на л.а.
„Мерцедес“, модел „320S“ с ДК № *******АК Д.Л.К.. С влязла в сила присъда водачът К. била призната
за виновна по повдигнатото й обвинение за причиняване на процесното ПТП, от
което Т. получила тежки увреди.
От деня
на произшествието до момента ищцата имала нужда от полагане на постоянни грижи,
била изцяло зависима от чужда помощ при самообслужване и в невъзможност да
извършва каквито и да било движения самостоятелно и волево. Непрекъснато се
налагала жизнено важна аспирация през трахеостомна канюла за прочистване на
белите дробове. Нуждата от денонощно присъствие на придружител ангажирало трети
лица, за което те следвало да бъдат овъзмездявани. Състоянието на безпомощност
съществувало от датата на произшествието. През целия период на лечение както в
дома си, така и в болнични заведения с нея имало придружител. Разходите
представлявали имуществена вреда, която следвало да бъде обезщетена от
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач. За периода
10.05.2014 г. до 10.05.2018 г. претендира по 2 500 лева месечно, или сума
на обща стойност 120 000 лева.
Тъй като
за в бъдеще също се налагало да върши разходи за болногледач, моли съдът да
присъди обезщетение в размер на по 2 500 лева месечно пожизнено или до
изчерпване на застрахователния лимит.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва съдебно предявените
претенции. Ищцата и родителите й получавали необходимите средства за
болногледач от фондовете на общественото осигуряване. Счита, че обезщетението в
размер на 2 500 лева месечно е силно завишено, евентуално подлежащо на
намаляване със средствата от общественото осигуряване.
Отделно
от това, ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като не бил
поканен да заплаща обезщетение за имуществени вреди и поради това не дължал
заплащане на законна лихва и разноски.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
Уважаването на предявената от ищцата претенция е
обусловено от доказване на всички елементи от фактическия състав на иска
-претърпени вреди от участие в процесното ПТП, наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между делинквента и ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
противоправно поведение на застрахования, причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице и вредите, наложили извършване на разходи за
болногледач в посочения размер и необходимостта от ползване на такива услуги за
времето след подаване на исковата молба.
Безспорни
по делото са обстоятелствата, свързани с наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания на 12.03.2014 г. от
Д. К. автомобил; влязлата в сила присъда, в която водачът е призната за виновна
и получените от С.Т. увреждания.
Характерът
и тежестта на увредите се установява по безспорен начин от заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Тежките политравматични
увреди са поставили Т. в състояние на пълна зависимост от чужда помощ за всички
дейности от ежедневието, независимо дали е в болнично заведение или в дома си.
Поради счупвания на шийни прешлени при пострадалата е настъпила контузия на
гръбначния мозък в шийния сегмент на гръбначния стълб, горна тежка парапареза –
възможно сгъване в лакътна става до 45 градуса вдясно, без други активни
движения в ръцете, долна параплегия, тазово-резервоарни нарушения.
Неврологичната симптоматика е трайна и тя предполага чужда помощ за
пострадалата в ежедневните й дейности, а предвид давността на травмата – повече
от пет години, това състояние е пожизнено.
Необходимостта
от болногледач предполага извършване на разходи, съставляващи възнаграждение за
полагания труд по обгрижване на Т. и в този смисъл представлява имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване от застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач Д. К..
От
показанията на свидетеля Т. Т., майка на С.Т., се установява, че от май 2014 г.
тя непрекъснато полага грижи, включително специализирани такива за дъщеря си.
Още в болничното заведение тя е започнала да прави жизненоважните за С.
аспирации, тоалет, обръщане на тялото й на различни страни, за да се избегнат
рани от залежаване, хранене, къпане, обличане, извеждане…
Тези
специфични дейности се налага да се извършват денонощно, поради което
обезщетението следва да се определи на база 24-часов работен ден.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за 24-часово
полагане на грижи и труд като болногледач и личен асистент са необходими четири
заети лица на пълен работен месец при 8-часов работен ден. За минал период, от
10.05.2014 г. до 10.05.2018 г., въз основа на данни за приетите прагове на
минимален осигурителен доход за заетите лица по трудови правоотношения съгласно
КТ за длъжности „болногледач“ и „личен асистент“ и средна работна заплата за
икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“, съдът счита,
че обезщетението следва да се определи като средно аритметична стойност, при
която се съобразяват както данните от НСИ, така и реалните пазарни условия, при
които се полага този вид труд за периода 2014 г. – 2018 г. От тази сума следва
да се приспадне получаваната през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и до май 2018 г.
добавка за чужда помощ в размер на 94.19 лева месечно. Не подлежи на приспадане
инвалидната пенсия от 150.70 лева месечно, предвид предназначението й да покрие
разходи по издръжка на живота на лицето, на което се изплаща.
Искът за
обезщетяване на имуществени вреди за периода 10.05.2014 г. – 10.05.2018 г. е
основателен за сумата от 90 917.18 лева, а за горницата до 120 000
лева подлежи на отхвърляне.
Предвид
претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху всяко месечно
плащане, следва да се посочи размера на дължимото обезщетение помесечно, а
лихвата върху него да се заплаща от десето число на месеца, за който се дължи.
За времето от 10.05.2014 г. до 31.12.2014 г. месечните плащания са в размер на
1 654.66 лева (за май 2014 г. – 1 174.27 лева), за 2015 г. – 1678.47
лева, за 2016 г. – 1 899.65 лева, за 2017 г. – 2 104.65 лева, а за
2018 г. – 2 305.81 лева (за май 2018 г. – 743.81 лева).
Допустимо
е увреденото лице да претендира обезщетение за вреди, които не са настъпили, но
със сигурност ще представляват пасив за имуществената сфера на пострадалия.
Безспорно
се установи от заключението на вещите лице, изготвили съдебно-медицинската
експертиза, че положителна промяна в здравословното състояние на ищцата не се
очаква, а прогнозата е песимистична и С.Т. ще продължи да се нуждае от чужда
помощ за елементарни ежедневни дейности - хранене, обличане, поддържане на
лична хигиена, преместване от легло, стол, инвалидна колички и др. Съдействие от
страна на болногледач или личен асистент ще продължи да е необходимо денонощно
и пожизнено. Бъдещите разходи са в причинна връзка и последица на ПТП на
12.03.2014 г. Разходите следва да се поемат от застрахователя до настъпване на
причини, водещи до отпадане на необходимостта от използване на специализирана
денонощна помощ, както и до изчерпване на максималния размер на
застрахователното обезщетение.
На база
на възприетото от съда месечно обезщетение от 2 305.81 лева за 2018 г.,
след приспадане на получаваната добавка за лична помощ от сумата от 2 400
лева следва да се определят и бъдещите месечни плащания, върху които се дължи
лихва от първо число на месеца, предвид необходимостта от осигуряване на
средствата за всеки от периодите.
Тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът дължи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да
заплати по сметка на СГС сумата от 6 957.06 лева държавна такса и 800 лева
депозити за експертизи.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е била оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. Л. Г. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 7 332.06 лева. Съдът не споделя възражението на
ответника, че на процесуалния представител на С.Т. адвокатски хонорар не се
следва, тъй като по предходни дела са й изплатени обезщетения, позволяващи й да
заплати оказаната й правна помощ и представителство. Получени обезщетения за
търпени болки и страдания от процесното ПТП са с различно предназначение и не
следва да служат за разходи за адвокат, след като се установи в настоящото
производство и че лицето се е нуждаело и продължава да се нуждае от
допълнителни средства за болногледач, лечение и др.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски в размер на
157.53 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 90 917.18 лева, представляваща разход за болногледач в
периода 10.05.2014 г. – 10.05.2018 г., както следва: 1 174.27 лева за май
2014 г. и по 1 654.66 лева за юни – декември 2015 г.; по 1 678.47
лева месечно за 2015 г.; по 1 899.65 лева месечно за 2016 г., по
2 104.65 лева месечно за 2017 г.; по 2 305.81 лева месечно за периода
януари 2018 г. – април 2018 г. и 743.81 лева за май 2018 г., ведно със
законната лихва от десето число на месеца, за който се дължи плащането до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплаща на С.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес *** по 2 305.81 лева месечно, считано от 11.05.2018 г. до настъпване
на причини, водещи до отпадане на необходимостта от използване на
специализирана денонощна помощ, както и до изчерпване на максималния размер на
застрахователното обезщетение, ведно със законните лихви от първо число на
месеца, за който се дължат до окончателното изплащане, като отхвърля за
горницата до 2 500 лева месечно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 6 957.06 лева държавна такса и 800 лева депозити за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат Л.Г. *** сумата от 7 332.06 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 157.53 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: