Номер 18612.10.2020 г.Град .....
Окръжен съд – .....
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500653 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „..... (.....)” ЕАД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., район ....., ...., бул. „.....” № ...., чрез
юрисконсулт Т.П., против Определение от 15.06.2020 г., постановено по гр.дело № 462/2020
г. по описа на Районен съд – ....., в частта с която съдът е оставил без уважение направеното
от жалбоподателя възражение за местна неподсъдност на делото.
Жалбоподателят намира определението в обжалваната му част за неправилно като
постановено в нарушение на закона. Сочи, че за подсъдността по чл. 115 от ГПК от значение
е местоизвършването на евентуалното увреждащо действие, като сключването в офиса на
банката в гр. ..... на Договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги
за физически лица от 01.11.2011 г., по силата на който банката е открила и поддържа
разплащателна сметка на името на клиента, не означавало, че там е мястото на извършване
на предполагаемия деликт. Допълва, че претендираното увреждащо деяние – електронно
нареден превод на определена сума пари, не позволява еднозначно да се определи мястото
на извършване, освен това служителите в офиса в гр. ..... нямали такива правомощия и
съгласно вътрешни правила и политики на банката подобни служебни преводи по запори се
извършват от специализиран отдел на банката, находящ се по нейното седалище в гр. ......
Изтъква, че банковите сметки на клиентите се откриват в специализирани електронни
системи, до които всички офиси на банката имат достъп, така че клиент, който е сключил
договора си в един офис, да може да получи съответните услуги във всеки друг офис на
банката, като в настоящия случай неоснователно се подменяло мястото на извършване на
предполагаемото деяние с мястото на узнаването му. На следващо място, сочи, че
претенцията на ищеца не произтича от непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а
се основава на сключения договор между страните, поради което разпоредбата на чл. 115 от
ГПК не намирала приложение. С тези доводи и съображение моли за отмяна на
определението в обжалваната му част и постановяване разглеждане на делото от
компетентния по общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК съд по седалището на
банката.
1
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна - М. И. Д. , в който твърденията на жалбоподателя страната намира за голословни и
недоказани. Подчертава, че твърдението е за непозволено увреждане от действия на банката
в клона в гр. ....., където е открита и се обслужва банковата сметка, че спорът е възникнал от
преки взаимоотношения с клона и правилно Великотърновският районен съд на основание
чл. 108, ал. 1 от ГПК е преценил, че делото му е подсъдно. Моли за оставяне на частната
жалба без уважение.
Великотърновският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото,
съобрази изложените в частната жалба доводи и становището на ответната страна,
както и мотивите на атакувания съдебен акт, намира следното:
Производството по гр.дело № 462/2020 г. по описа на Районен съд – ..... е образувано
по иск на М. И. Д. срещу „..... (.....)” ЕАД с твърдения за нанесени имуществени вреди от
незаконосъобразни действия при и/или по повод на работата на служител на ответника –
превод на парични средства от банковата сметка на ищеца по сметка на ЧСИ на основание
наложен запор, която сума ищецът счита за несеквестируема. В исковата молба ищецът е
посочил за място на увреждане гр. ....., където се намира клонът на ответника, в който е
открита и в който се обслужва банковата му сметка, като се е позовал на разпоредбата на чл.
115, ал. 1 от ГПК за избор на местна подсъдност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „..... (.....)” ЕАД – жалбоподател пред ВТОС, е
направил възражение за местна неподсъдност на делото с доводи, че между страните е
налице договорна връзка и исковата претенция следва да е за договорна отговорност, а не за
непозволено увреждане, както и че естеството на „деянието“ (превод на парична сума) не
позволява еднозначно да се определи мястото на извършване, като обстоятелството, че
ищецът обичайно се обслужва от офис на банката в гр. ....., не означавало, че преводът по
запорното съобщение е нареден и осъществен именно в този офис. Позовал се е на
разпоредбата на чл. 105 от ГПК, като е формулирал искане производството пред РС-..... да
бъде прекратено и делото да бъде изпратено за разглеждане от Софийски районен съд, в
района на който е седалището на банката. С определение от 15.06.2020 г.
Великотърновският районен съд е оставил без уважение възражението на ответника за
местна неподсъдност на спора и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. За да остави отвода на банката без уважение съдът е посочил, че в случая,
противно на становището на банката, е предявен иск за вреди от непозволено увреждане,
като ищецът се е позовал на специалната подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК. Препис от
определението е връчено на банката на 24.06.2020 г., като подадената от последната
въззивна частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство,
е заведена във ВТРС под входящ номер от 03.07.2020 г. Във връзка с извършването на
проверка относно срочността на подадената жалба първостепенният съд е изискал от
жалбоподателя представяне на доказателства за датата на изпращане на жалбата, а от
„Български пощи“ ЕАД предоставяне на информация относно това, дали на 01.07.2020 г. от
страна на „..... (.....)” ЕАД е изпращано писмо до Районен съд – ...... В изпълнение на
указанията жалбоподателят е представил по делото известие за доставяне и системен бон на
„Български пощи“ ЕАД относно вътрешна писмовна пратка с препоръка от дата 01.07.2020
г. От „Български пощи“ ЕАД е постъпил отговор, в който е посочено, че по договор в
Български разменно-сортировъчен център гр. ..... постъпват пратки хибридна поща-бизнес
кореспонденция на „..... (.....)” ЕАД, че в писмото на съда не е посочен баркод номер на
2
конкретна препоръчана кореспондентска пратка, което възпрепятства извършването на
проверка, както и че е невъзможно проследяването на непрепоръчани пощенски пратки.
При тези данни, настоящият въззивен състав на ВТОС намира следното:
Въззивната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
обжалваем съдебен акт. Предвид липсата на запазен пощенски плик, съдържащ данни за
предаване на пратката (пощенско клеймо), както и невъзможността за предоставяне на
конкретна информация от „Български пощи“ ЕАД, доколкото върху жалбата е налице
отбелязване за пощенско клеймо от дата 01.07.2019 г. (последният ден, в който страната е
можело да се възползва от правото си на жалба), въззивният съд приема, че жалбата е била
подадена по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1
от същия процесуален закон. Незапазването по делото на пощенския плик и невъзможността
да се установи точната дата на изпращане на книжата, не следва да се приема във вреда на
жалбоподателя, тъй като същият няма вина за това.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че представените от
жалбоподателя известие за доставяне и системен бон касаят пратка, адресирана до Окръжен
съд – ....., а не до първостепенния съд (Районен съд – .....), където е депозирана частната
жалба, поради което настоящият съдебен състав не коментира същите.
В обобщение на изложеното, подадената въззивна частна жалба се явява процесуално
допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. По нейната основателност
въззивният съд намира следното:
Чрез правилата за местна подсъдност процесуалният закон (ГПК) посочва пред кой
измежду различните районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен искът. Това
става чрез определянето на различни връзки на делото с района на съответния съд, като
законът определя една от тези връзки като общ критерий за местна подсъдност, който се
прилага за всички граждански дела, за които не е предвидена друга териториална връзка.
Този общ критерий е посочен в нормата на чл. 105 от ГПК, според която искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, като
законодателят е предвидил и изключения от това правило – т.нар. особена местна
подсъдност (по местонахождението на недвижимия имот, по местооткриване на
наследството).
В някои хипотези законът предоставя възможност на ищеца само и единствено по
негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е местнокомпетентен по правилата
на общата и особената местна подсъдност, при наличието на предвидени в закона критерии.
Една от тези хипотези касае исковете за вреди от непозволено увреждане, които могат да
бъдат предявени и по местоизвършване на деянието (чл. 115, ал. 1 от ГПК), като при
определяне на тази подсъдност е от значение местоизвършването на деянието, т.е. мястото,
където е извършено виновното поведение (действие или бездействие) като елемент от
фактическия състав. В настоящия случай ищцовата претенция е за обезщетяване на
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като в исковата молба ищецът е
посочил гр. ..... като място на увреждането и изрично се е позовал на нормата на чл. 115,
ал. 1 от ГПК. От изложените в исковата молба твърдения не става ясно какво съдържание
влага ищецът под „място на увреждането“ и дали то съвпада с местоизвършването на
деянието. В нарушение на принципа на чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ГПК за дължимото от съда
съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа страна с оглед наличието на
неяснота за мястото на извършване на деянието и без да даде право на становище на ищеца
по възражението на ответника за места неподсъдност на спора, първостепенният съд се е
3
произнесъл по направения отвод от страна на банката.
Независимо от това, следва да бъде отчетено обстоятелството, че своевременно в
срока по чл. 131 от ГПК банката е оспорила гр. ..... да е мястото на извършване на
твърдяното деяние, без обаче да е посочила къде е местоизвършването и без да е
представила доказателства, а според чл. 119, ал. 5 от ГПК едновременно с предявяване на
възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Когато се касае за подсъдност, която съдът проверява по отвод на ответника (какъвто
е настоящият случай), ответникът е който трябва да докаже своя отвод. Ето защо
възражението за местна неподсъдност на спора на Великотърновския районен съд като
недоказано подлежи на оставя без уважение, поради което първоинстанционното
определение в обжалваната му част се явява правилно. Развитите във въззивната частна
жалба доводи и възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
недоказани. Дори и местоизвършването на деянието да не е в гр. ....., жалбоподателят –
ответник пред ВТРС, не е доказал оспорването си нито пред първоинстанционния съд, нито
във въззивното производство. За местна подсъдност на спора извън чл. 119, ал. 4 от ГПК
съдът не следи служебно и след като ищецът изрично се е позовал на разпоредбата на чл.
115, ал. 1 от ГПК, правото на ищеца на т.нар. изборна подсъдност се явява надлежно
упражнено, след като исковата претенция касае обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане. Възражението на жалбоподателя, че претенцията на ищеца не произтича от
непозволено увреждане, а следва да е за договорна отговорност, въззивният съд намира за
лишени от основание, след като твърденията на ищеца не са за претърпени вреди от
неизпълнение на договорно правоотношение, а напротив – твърди се, че вредите произтичат
от обстоятелства, стоящи извън договорната връзка между страните, съществуването на
която не се спори между ищец и ответник. След като търсената отговорност е деликтна, то
на общо основание за нея е приложима подсъдността по чл. 115, ал. 1 от ГПК, разпоредбата
на която изключва общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, на която се позовава
жалбоподателят.
Въззивният съд не обсъжда доводите на ответника по жалба - ищец пред
първоинстанционния съд, във връзка с нормата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като при
предявяване на исковата претенция същият се е позовал на изборната подсъдност по
местоизвършване на деянието, а не на специфичната обща местна подсъдност по
местонахождение на клона на ответника по иска.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че възражението за местна
неподсъдност на спора, направено от жалбоподателя пред първостепенния съд, като
недоказано е подлежало на оставяне без уважение. Поради неоснователност на въззивната
частна жалба, първоинстанционното определение на ВТРС в обжалваната му част, с която е
постановен краен резултат, който настоящият въззивен състав намира за правилен, следва да
бъде потвърдено.
Предвид постановките на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационен контрол.
Мотивиран от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.06.2020 г. по гр.дело № 462/2020 г. на Районен
съд – ..... в частта, с която възражението на „..... (.....)” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ....., район ....., ...., бул. „.....” № ...., за местна неподсъдност на делото е
оставено без уважение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – ..... за продължаване на съдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5