РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Поморие , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20202160100409 по описа за 2020 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД
гр.София против Н. О. Д. от гр.Поморие.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2017 г. ответницата сключила с ищеца
договор за мобилни услуги, за ползването на мобилен номер ***, с месечна абонаментна
такса 14.99 лв., за срок от 24 месеца.
На 13.08.2018 г. ответницата сключила със същия оператор допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги от 26.05.2017 г., с месечна абонаментна такса
30.99 лв., за срок от 24 месеца.
На същата дата ответницата сключила и договор за мобилни услуги, за ползването
на мобилен номер ***, с месечна абонаментна такса 14.99 лв., за срок от 24 месеца, както и
договор за лизинг, по силата на който на абоната било предоставено мобилно устройство
„Huawey Y6 2018 Dual Blue“, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 12.59
лв.
За потребените от ответницата услуги по договорите ищецът начислил на
ответницата задължения в общ размер 197.98 лв., представляващи суми за разговори и
месечни абонаменти, която сума ответницата не заплатила, поради което операторът
прекратил едностранно договорите и начислил на ответницата неустойка за предсрочно
прекратяване в размер 176.96 лв., както и сумата 214.03 лв., представляваща оставащите
1
незаплатени вноски по договора за лизинг.
Предвид неизпълнението на задълженията на ответницата, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 83/2020 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за
изпълнение № 31/11.02.2020 г., за горепосочените вземания, ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г., а така също и за
сумата 205 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът предявява настоящия иск с
правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, за
установяване на вземанията си.
Претендира и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея, както и от
разпореждане от 01.09.2020, с което съдът е указал на ответницата да подаде писмен отговор
на исковата молба, задължителното съдържание на последния и последиците от
неподаването му или неупражняването на права, както и възможността да ползва правна
помощ, а така също и възможността за постановяване на неприсъствено решение спрямо
него, са редовно връчени на ответницата на 13.10.2020 г., в хипотезата на чл.46, ал.1 ГПК.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в едномесечния срок по
чл.131, ал.1 ГПК, не се явява в първото заседание по делото, редовно призована, на
основание чл.41, ал.2, вр.с ал.1 ГПК, не взема становище по предявения иск, не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
С нарочна писмена молба вх. № 4047/30.12.2020 г., депозирана преди първото
по делото съдебно заседание, насрочено за 06.01.2021 г., ищецът чрез редовно упълномощен
процесуален представител – адвокат, заявява, че поддържа исковата молба и моли, в случай
че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение, с което да се уважи предявената претенция, както и да бъде осъдена ответницата
да му заплати направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата не е представила в срок
отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила
искане за разглеждането му в нейно отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
2
Предявеният иск е допустим и вероятно основателен с оглед представените
по делото писмени доказателства, от които се установява съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по повод доставянето и ползването на
мобилни услуги, както и такова по договор за лизинг.
По делото са представени писмени доказателства – договор за мобилни
услуги от 26.05.2017 г., допълнително споразумение към този договор от 13.08.2018 г.,
договор за мобилни услуги от 13.08.2018 г., договор за лизинг от същата дата, фактури от
15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.03.2019 г., с издател ищцовото дружество и
получател ответницата, от които е видно, че за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г.,
ответницата дължи на ищеца месечни месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по горепосочените договори в размер 197.98 лв., както дължи и сумата
176.96 лв., представляваща неустойка за пресрочно прекратяване на договорите, а така също
сумата 214.03 лв., представляваща лизингови вноски по договора за лизинг.
Не са представени доказателства ответницата да е изпълнила задължението си
да заплати на ищеца горепосочените суми, поради което и с оглед наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение искът следва да се уважи
изцяло.
При възприетото от съда решение на спора, основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело в общ размер 205 лв., от които 25 лв.,
заплатена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него
в заповедното производство, което предвид установяването на вземането му е основателно,
ето защо ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищеца разноските на последния
по заповедното производство в размер 205 лв., от които държавна такса в размер 25 лв. и
180 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. О. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.Поморие, ****, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адвокатско
дружество „Г. и Петкова” гр.София, представлявано от адв.В. Г., със съдебен адрес в
гр.София, бул. „България”, № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата 197.98 лв. (сто деветдесет и седем
лева деветдесет и осем стотинки), представляваща задължение по договори за мобилни
услуги от 26.05.2017 г. и 13.08.2018 г., сумата 214.03 лв. (двеста и четиринадесет лева и три
стотинки), представляваща задължение по договор за лизинг от 13.08.2018 г., както и сумата
3
176.96 лв. (сто седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, ведно, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 10.02.2020 г. до окончателното им изплащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 31/11.02.2020
г. по ч.гр.дело № 83/2020 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Н. О. Д., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, сума в размер 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Н. О. Д., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, сума в размер 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща разноски в
производството по ч.гр.дело № 83/2020 г., по описа на РС – Поморие.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4