№ 811
гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220104364 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с ЕГН ********** и
двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** твърдят, че с договор за покупко-
продажба по чл.35, ал.1 ЗОС, сключен на 25.11.2019г., са закупили от
ответника Об*, Булстат *, адрес: гр.Пазарджик, бу*, дворно място с площ 523
кв.м., съставляващо УПИ VІІ-32 в кв. 41 по действащия регулационен план на
с.с, общ.Пазарджик, при граници и съседи на имота: изток УПИ - VІ–28, юг -
улица, запад – УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-31, който е нанесен в действащата
кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор * с площ 341 кв.м.
при съседи на имота: имот 65437.501.650, имот * и имот 65437.501.476.
Ищците твърдят, че реална част с площ 254.60 кв.м. от техния УПИ
VІІ-32 неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния
поземлен имот с идентификатор *, вместо като част от техния поземлен имот
с идентификатор *. Поддържат, че ответникът Б. М. Б. с ЕГН ********** от
с.с, общ.Пазарджик, ул. „25-а“ №24, който владее тази част от имота им, се
легитимира като собственик на ПИ с идентификатор * въз основа на нот. акт
№189, том VІІ, рег. №19174, н.д. №1316 по регистъра на Анета Илкова –
нотариус с рег. №423 в НК, но действителният собственик на този имот /без
1
спорната част/ е ответникът Об*.
Ищците твърдят още, че друга реална част с площ 4 кв.м. от закупения
от тях УПИ VІІ-32 неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от
съседния поземлен имот с идентификатор 65437.501.476 вместо като част от
техния поземлен имот с идентификатор *. Поддържат, че ответникът Я. А. Д.
с ЕГН ********** от с.с, общ.Пазарджик, ул. „**, който владее тази част от
имота им, е записан в кадастралната карта като собственик на ПИ с
идентификатор *, без да е представил документ за собственост, но
действителният собственик на този имот /без спорната част/ е ответникът
Об*.
При тези твърдения ищците са предявили следните искове:
- срещу ответника Об* са предявили положителни установителни
искове по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на двете реални части с площ
съответно 254.60 кв.м. и 4 кв.м.;
- срещу ответниците Б. М. Б. и Я. А. Д. са предявили осъдителни искове
по чл.108 ЗС за собственост и предаване на владението върху спорните
реални части с площ съответно 254.60 кв.м. и 4 кв.м.;
- срещу ответника Б. М. Б. са предявили и иск по чл.537, ал.2 ГПК за
частично обезсилване нот. акт №189, том VІІ, рег. №19174, н.д. №1316 по
регистъра на Анета Илкова – нотариус с рег. №423 в НК, с която същият се
легитимира като собственик на реалната част с площ 254.60 кв.м. от техния
имот.
Ищците претендират и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът Об* счита исковете срещу него за недопустими поради
липса на правен интерес от тяхното предявяване. Твърди, че към момента на
продажбата е бил собственик на УПИ VІІ-32, в т.ч. и на спорните реални
части от него, които са нанесени в КК като част от поземлен имот с
идентификатор * и поземлен имот с идентификатор 65437.501.476, както и че
валидно е прехвърлил собствеността върху имота на ищците. Не оспорва, че
от момента на продажбата процесните реални части принадлежат на ищците.
Иска от съда да прекрати производството спрямо него и претендира разноски.
Ответникът Б. М. Б. оспорва предявените срещу него искове при
твърдение, че владее спорната част с площ 254.6 кв.м. с основание, тъй като е
2
собственик на имот с идентификатор *, в който е включена същата.
Поддържа, че правото на собственост е придобил на основание давностно
владение и наследство от дядо си к Б. с, както и че двамата са го владели
последователно в границите по кадастралната карта повече от шестдесет
години. Твърди, че спорните 254.6 кв.м. са част от имот с пл. №31 с площ
1316 кв.м. по действащия план за регулация на с.с от 1973г., за който е
отреден УПИ ІІ-31 с площ 593 кв.м., който пък е записан в разписната книга
към плана на името на н-ци на к Б. с. Твърди, че според предвиждането на
плана спорните 254.6 кв.м. се придават към съседния УПИ VІІ-32, но в тази
част същият не е приложен и поради това неговото отчуждително действие е
прекратено на основание §8, ал.1 ЗУТ. Оспорва прехвърлителното действие
на договора за покупко-продажба по чл.35, ал.1 ЗОС, сключен между
продавача Об* и ищците като купувачи, по отношение на спорната реалната
част при твърдение, че продавачът не е притежавал същата към момента на
продажбата. Моли за отхвърлянето на исковете и претендира разноски.
Ответникът Я. А. Д. оспорва предявения срещу него иск при твърдение,
че владее спорната част с площ 4 кв.м. с основание, тъй като е собственик на
имот с идентификатор 65437.501.476, в който е включена същата. Твърди, че
спорните 4 кв.м. са част от имот с пл. №33 с площ 759 кв.м. по действащия
план за регулация на с.с от 1973г., който е негов. Твърди, че според
предвиждането на плана същите се придават към съседния УПИ VІІ-32, но в
тази част планът не е приложен и поради това неговото отчуждително
действие е прекратено на основание §8, ал.1 ЗУТ. Оспорва прехвърлителното
действие на договора за покупко-продажба по чл.35, ал.1 ЗОС, сключен
между продавача Об* и ищците като купувачи, по отношение на спорната
реалната част при твърдение, че продавачът не е притежавал същата към
момента на продажбата. Моли за отхвърлянето на исковете и претендира
разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Об* за
недопустимост на предявените срещу него искове. Допустимостта на
установителните искове изисква наличието на правен интерес от тяхното
3
предявяване. Интерес от предявяването на положителен установителен иск за
собственост ще е налице при възникнал спор между страните за
принадлежността на вещното право. Съществуването на спора се преценява
от съда въз основа на твърденията в исковата молба. В случая ищците
твърдят, че са закупили от ответника Об* урегулиран поземлен имот в
границите по действащ регулационен план, който неправилно е нанесен в
кадастралната карта, тъй като части от него попадат в съседни кадастрални
имоти на същата община, но се владеят от останалите двама ответници.
Следователно твърдението на ищците е, че общината се е разпоредила със
свой имот в тяхна полза и те са придобили собствеността върху имота в
границите по регулационния план. Твърдението, че ответната община се е
разпоредила със свой имот, а не с имот на ищците изключва наличието на
правен спор между тези страни относно собствеността на имота. Обаче
отразяването в КК и КР на реални части от закупения от ищците имот като
част от други съседни имоти на продавача Община – Пазарджик /както се
твърди в исковата молба/ поражда спор относно собствеността на тези реални
части, тъй като чл.2, ал.5 ЗКИР въвежда презумпция за вярност на основните
кадастрални данни /вж. т.3 от ТР №8 от 23.02.2016г. по т. д. №8/2014г. на
ВКС, ОСГК/. Ето защо предявените срещу Община - Пазарджик положителни
установителни искове за собственост следва да се разгледат.
Осъдителните искове за собственост срещу останалите двама ответници
също са допустими, тъй като ищците твърдят, че тези ответници владеят
реални части от техен урегулиран поземлен имот, който освен това не е
нанесен вярно в кадастралната карта.
За основателността на исковете ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване заявените в исковата молба
правопораждащи факти на засегнатото материално право на собственост
върху процесните реални части от УПИ VІІ-31, както и че същите са нанесени
в действащата кадастрална карта като част от имотите на ответника Об*, а се
владеят от ответниците Б. М. Б. и Я. А. Д.. Доколкото ищците твърдят, че са
собственици на реалните части въз основа на договор за продажба, чието
прехвърлително действие се оспорва от част от ответниците, ищците следва
да установят и обстоятелствата, които пораждат собствеността на продавача –
Об*.
4
С оглед легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, с които
в полза на ответника Б. М. Б. е признато право на собственост въз основа на
придобивна давност и наследяване, ищците следва да докажат наличието на
правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства по отношение на
признатото от нотариуса право на собствено върху процесната реална част от
техния имот.
При установяване на горните обстоятелства от ищците, ответникът Я.
А. Д. следва да установи фактите, които му дават основание да владее
претендираната от ищците реална част от имота /тази с площ 4 кв.м./.
Ищците се легитимират като собственици на спорните реални части с
приложен към исковата молба договор за покупко-продажба по чл.35, ал.1
ЗОС, сключен на 25.11.2019г., с който са закупили от ответника Об*
урегулиран поземлен имот VІІ-32 с площ 523 кв.м., находящ се в кв. 41 по
плана на с.с, общ.Пазарджик, при граници на имота: изток УПИ - VІ–28, юг -
улица, запад – УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-31.
От основното и двете допълнителни заключения на СТЕ, както и от
писмените доказателства е видно, че имот с пл. №32 първоначално е нанесен
в плана на с. с със заповед №159/28.09.1973г. на ОНС – гр.Пазарджик, с която
е одобрено разширение на регулационния план на селото от 1945 г. с нови
квартали №№33, 36, 40, 41, 42, 43, 44 и 45. Разширението е по инициатива на
ИК на ОНС – Пазарджик, която с докладна записка от 17.04.1969г. до
Министерски съвет е поискала границите на с. с да се увеличат с терен от 104
дка. /застроена и незастроена площ/, необходим за задоволяване нуждите на
циганското население от жилищни парцели. Посочено е, че това население
наброява около 400 жители, които са се самонастанили върху този
неурбанизиран терен и са го застроили преди около 40 години. С
разпореждане №194 от 29.05.1969г. Министерски съвет е разрешил в
регулацията да се включат 25 дка поливна земя, която не е застроена. За
сметка на тази земя са образувани кварталите с №№44, 45, 46 и 47, в които са
обособени празни общински парцели за СОНС. В останалите новообразувани
квартали, в т.ч. кв. 41, в който попадат спорните имоти, са включени
застроените дворни места, които са наи в кадастралната основа според
техните граници и начин на застрояване и са урегулирани с изменението
/разширението/ на плана от 1973г. В разписната книга към този план имот пл.
5
№ 32 е записан на името на а Д. с (д). Видно от кадастралната основа имотът е
би застроен с масивна жилищна сграда и паянтова стопанска постройка.
Според предвиждането на плана за този имот е отреден парцел VІІ-32 с площ
535 кв.м. Към парцела е придадена част от съседния от североизток имот с пл.
№31, който е записан в разписната книга на името на к Б. с, а в момента се
владее от ответника Б. М. Б.. Не е предвидено придаването на части от други
съседни имоти, в т.ч. и от имот пл. №33, който е записан в разписната книга
на името на п м с, а в момента се владее от ответника Я. А. Д..
Планът за регулация не е приложен и частта от имот пл. №31, която се
придава към УПИ VІІ-32, не е заета /това е защрихованата част, показана в
комбинираната скица към основното заключение на СТЕ/. Не е определяно
парично обезщетение за собствениците на ощетения от регулацията имот пл.
№31 и такова не е изплащано.
Имот пл. №32 е нанесен в действащата кадастрална карта с
идентификатор * с площ 341 кв.м., а имот с пл. №31 е нанесен с
идентификатор * с площ 1286 кв.м. Границата между двата имота по КК
съвпада с имотната границата между имот пл. №32 и имот пл. №31 по плана
за регулация. На место тази граница е материализирана и имотите се владеят
по нея.
Имот пл. №33 е нанесен в действащата кадастрална карта с
идентификатор 65437.501.476 с площ 1220 кв.м. Границата между този имот и
имота на ищците с идентификатор * съвпада с имотната граница между имоти
№№32 и 33 от плана. На место тази граница е материализирана и имотите се
владеят по нея.
Относно исковете за право на собственост и предаване на владението
върху реалната част от УПИ VІІ-32 с площ 254.60 кв.м.:
Първият спорен въпрос по делото е дали собственикът на УПИ VІІ-32
/който и да е бил той/ е придобил придадената с плана за регулация част от
имот пл. №31, която съответства на процесната спорна част с площ 254.60
кв.м. Отговорът на въпроса зависи от това дали е настъпило отчуждителното
действие на регулационния план от 1973г.
От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на
изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 01.01.2001г. дворищно-
регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие.
6
Според чл.39, ал.3 ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ в момента на влизането в сила на
дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен
парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за
който е отреден парцелът. При действието на тези разпоредби след влизане в
сила на регулационния план правото на собственост върху имотите,
послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост
върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Макар дворищната регулация да има непосредствено отчуждително
действие, тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като до този момент при евентуално изменение на
регулацията или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от
първоначалното положение на имотите /вж. §72, ал.1 и ал.2 ППЗПИНМ и
чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ/. Това означава, че отчужденията по дотогавашната
регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал
имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от
прекратителен характер. При новата регулация парцелните граници по
неприложената предходна регулация няма да бъдат съобразени като имотни
граници в новата кадастрална основа.
Следователно приложението на плана е понятие, относимо към вярната
имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В случай, че
предшествуващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се
установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен
дворищно-регулационен план на населеното място.
От горното следва извод, че регулацията е приложена от момента,
когато настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни граници
при условията на чл.33 ЗТСУ /в т. см. т.1 от ТР№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.
№2/1993 г., ОСГК на ВС/. За целта е необходимо да е изпълнено едно от
следните изисквания: 1. придаваемите имоти да са били заети по законен ред,
било чрез доброволното им отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ или чрез
въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик по чл.134, ал.2 ЗТСУ или 2. да
е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части, респ. вземането да
е погао по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ.
Приема се още, че планът е приложен и когато придаваемите части са
7
фактически заети без да е спазен законоустановения ред и са владени в
продължение на десет години – т.2 на ТР 3/93г.
Предпоставките са предвидени алтернативно и при настъпването на
която и да е от тях регулацията следва да се счита приложена и неотменима.
Съгласно решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, І
г.о., ТР 3/93г. на ВС има отношение не само към дворищно-регулационните
планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са
приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон
за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България.
В конкретния случай по делото липсват доказателства да е било
изпълнено някое от горепосочените условия за прилагане на регулационния
план в частта, с която е урегулирана границата между УПИ VІІ-32 и УПИ ІІ-
31 – липсва фактическо заемане, оценка или заплащане на придадената част.
Липсата на оценка означава, че не е възникнало задължение за заплащане на
парично обезщетение, което изключва възможността това задължението да е
погао по давност – основание за прилагане на плата по чл.134, ал.3 ЗТСУ.
Съгласно § 8 ПР ЗУТ след изтичане сроковете по § 6 ПР ЗУТ отпада
отчуждителното действия на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове. Същите вече могат да бъдат приложени
само доброволно чрез сключване на договор за прехвърляне на собствеността
в нотариална форма /§8, ал.2, т.1 ПР ЗУТ/. Съгласно ТР №3/28.03.2011г. по
т.д.№3/10г. на ОСГК на ВКС отчуждителното действие отпада автоматично,
без да е необходимо провеждане на административна процедура по §8, ал.2 от
ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
От доказателствата по делото не се установява плана за регулация да е
бил приложен в срока по § 6 ПР ЗУТ чрез фактическото заемане или
заплащането на придадената част, както и по съгласие на собствениците на
засегнатите имоти, обективирано в договор в нотариална форма за
прехвърляне на собствеността върху тази част. Ето защо собственикът на
УПИ VІІ-32 не е присъединил към парцела процесната придаваема част от
имот пл. №31. Следователно дори Об* да е била собственик на имот с пл.
№32 по плана за регулация, за който е отреден УПИ VІІ-32, който от своя
страна е предмет на договора за продажба по чл.35, ал.1 ЗОС, сключен на
25.11.2019г., тя не е станала собственик на процесната придаваема реална
8
част и не е могла да прехвърли с договора собствеността върху същата на
ищците. Следователно исковете, с които ищците претендират право на
собственост и искат предаване на владението върху нея следва да се
отхвърлят.
По исковете за право на собственост и предаване на владението върху
реалната част от УПИ VІІ-32 с площ 4 кв.м.:
Тази реална част не е предмет на регулационни отношения между
собствениците на съседните имоти с пл. №32 и пл. №33, създадени с плана от
1973г. Заключението на СТЕ сочи, че към парцел VІІ-32 не се придават части
от имот пл. №33. Регулационната линия между парцел VІІ-32 и парцел І-33 в
спорния участък преминава по имотната граница. Това е видно от
приложената към основното заключение извадка от регулационния план
/приложение 1/. От тази извадка е видно и че при нанасянето на имотите в
кадастралната основа на плана имотната граница преминава по западната
фасада на жилищната сграда в имот пл. №32. По същия начин стоят нещата и
според неодобрения план от 1990г., за който се говори в заключението
/приложение 2/. В този план е нанесена масивна сграда в дъното на имот пл.
№33, която е залепена до западната фасада на жил. сградата в имот пл. №32.
И по този неодобрен план имотната граница преминава между тези две
сгради. Така е нанесена имотната граница и в кадастралната карта.
Разминаване между имотната и регулационната граници се появява едва при
изменението на ПУП-ПР, одобрено със заповед №97/10.05.2011г. на кмета на
Община – Пазарджик /приложение 3/. Според вещото лице това изменение не
засяга границата между процесните два имота с пл. №№31 и 33, а предвижда
прокарване на улица-тупик с о.т. 75-75б и се обособява нов УПИ VІІІ-общ.,
което е видно и от съдържанието на самата заповед, възпроизведено в
основното заключение на СТЕ. Въпреки това в самия план след изменението
регулационната линия между УПИ VІІ-32 и УПИ І-33 в дъното на двата
парцела се отклонява западно от имотната граница и пресича сградата в имот
пл. №33. Така е образувана спорната реална част от 4 кв.м. /зеления
триъгълник в комбинираната скица към основното заключение на ВЛ/. От
горното е видно, че е налице несъответствие между съдържанието на
заповедта от 10.05.2011г., която не засяга регулацията между УПИ VІІ-32 и
УПИ І-33, и самото графичното отразяване на изменението в плана. При това
положение съдът счита, че следва да се изходи от положението на имотите
9
преди изменението. На първо място с цитираната заповед не е одобрена
промяна на плана за регулация в частта между УПИ VІІ-32 и УПИ І-33. На
второ място, изменението е одобрени при действието на чл.17, ал.1 от ЗУТ,
според който вътрешните регулационни линии между неурегулирани имоти
/вкл. имотите с неприложена регулация в срока по § 6 ПР ЗУТ/ следва да
преминават по техните имотни граници. Възможно е също така
несъответствието да се дължи на техническа грешка, тъй като отклонението
между имотната и регулационната граница е несъществено – касае се за площ
от 4 кв.м. Създадени са привидни, несъществуващи и недопустими от закона
/чл.17, ал.1 ЗУТ/ регулационни отношения между собствениците на двата
съседни имота.
При това положение следва да се приеме, че действащата кадастрална
карта отразява вярно границата между имота на ищеца с идентификатор * и
имота, който владее ответника Я. А. Д. с идентификатор * и за който ищецът
твърди, че е собственост на ответника Об*. Следователно процесната реална
част от 4 кв.м. не е собственост на ищеца, а принадлежи на собственика на
имота с идентификатор *. Затова положителният установителен иск за
собственост и осъдителният иск за собственост върху тази част следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК ищците
дължат на ответника Об* възнаграждение за процесуално представителство
от юрисконсулт, което съдът определя в размер на 360 лв., съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Дължат разноски за
адвокатско възнаграждение и на останалите ответници, които за отв. Б. М. Б.
са в размер на 1200 лв., а за отв. Я. А. Д. са в размер на 1280 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК на М. А. В. с ЕГН ********** и З.
З. В. с ЕГН ********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** против Об*,
Булстат *, адрес: гр.Пазарджик, бу* за установяване, че ищците са
собственици на реална част с площ 254.60 кв.м. от УПИ VІІ-32 целият с площ
от 523 кв.м., находящ се в кв. 41 по плана на с.с, общ.Пазарджик, при граници
на имота: изток УПИ - VІ–28, юг - улица, запад – УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-
10
31, която неправилно е нанесена в КККР като част от имота на ответника с
идентификатор *, вместо като част от имота на ищците с идентификатор *.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС на М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с
ЕГН ********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** против Б. М. Б. с
ЕГН ********** от с.с, общ.Пазарджик, ул. „25-а“ №24 за установяване, че
ищците са собственици на реална част с площ 254.60 кв.м. от УПИ VІІ-32
целият с площ от 523 кв.м., находящ се в кв. 41 по плана на с.с,
общ.Пазарджик, при граници на имота: изток УПИ - VІ–28, юг - улица, запад
– УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-31, и за осъждане на ответника да им предаде
владението върху тази част, КАКТО и иска по чл.537, ал.2 ГПК за частично
обезсилване нот. акт №189, том VІІ, рег. №19174, н.д. №1316 по регистъра на
Анета Илкова – нотариус с рег. №423 в НК, с която ответникът се легитимира
като собственик на реалната част с площ 254.60 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК на М. А. В. с ЕГН ********** и З.
З. В. с ЕГН ********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** против Об*,
Булстат *, адрес: гр.Пазарджик, бу* за установяване, че ищците са
собственици на реална част с площ 4 кв.м. от УПИ VІІ-32 целият с площ 523
кв.м., находящ се в кв. 41 по плана на с.с, общ.Пазарджик, при граници на
имота: изток УПИ - VІ–28, юг - улица, запад – УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-31,
която неправилно е нанесена в КККР като част от имота ответника с
идентификатор 65437.501.476, вместо като част от имота на ищците с
идентификатор *.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС на М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с
ЕГН ********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** против Я. А. Д. с
ЕГН ********** от с.с, общ.Пазарджик, ул. „** за установяване, че ищците са
собственици на реална част с площ 4 кв.м. от УПИ VІІ-32 целият с площ 523
кв.м., находящ се в кв. 41 по плана на с.с, общ.Пазарджик, при граници на
имота: изток УПИ - VІ–28, юг - улица, запад – УПИ І-33 и север – УПИ ІІ-31,
и за осъждане на ответника да им предаде владението върху тази част.
ОСЪЖДА ищците М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с ЕГН
********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** да заплатят на ответника
Об*, Булстат *, адрес: гр.Пазарджик, бу* съдебни разноски в размер на 360лв.
ОСЪЖДА ищците М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с ЕГН
********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** да заплатят на ответника
11
Б. М. Б. с ЕГН ********** от с.с, общ.Пазарджик, ул. „25-а“ №24 съдебни
разноски в размер на 1200лв.
ОСЪЖДА ищците М. А. В. с ЕГН ********** и З. З. В. с ЕГН
********** и двамата от с.с, общ. Пазарджик, ул. ** да заплатят на ответника
Я. А. Д. с ЕГН ********** от с.с, общ.Пазарджик, ул. „** съдебни разноски в
размер на 1280лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12