№ 2822
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 8840/29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 29813/2022 г.
по описа на СРС, 69 с-в, e признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу С. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 712,50 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода о т м.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва за периода от 17.11.2021г. до окончателното й заплащане,
сумата от 107,47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2019г.-01.11.2021г., сумата от 7,72 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г. , ведно със законната лихва за периода от 17.11.2021г. до
окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 65562/2021г. по описа на СРС, 69с-в,
като е отхвърлен искът за главница за потребена топлинна енергия за
разликата над 712,50 лв. до пълния предявен размер от 2765,85 лв. и за
периода 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., искът за мораторна лихва за разликата
над 107,47 лв. до пълния предявен размер от 441,25 лв., както и изцяло искът
1
за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 4,68
лв. за периода 01.12.02018г.-01.11.2021г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
С. А. Д., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Въззивникът поддържа, че с доклада по делото му било
указано, че предмет на делото са искове за заплащане на цена на топлинна
енергия въз основа на облигационно правоотношение между него и ищеца.
Същевременно с нотариалния акт, с който бил закупил процесния недвижим
имот, продавачите И.Т. и С.а Т. си запазили вещното право на ползване на
имота, поради което и през процесния именно те в качеството си на вещни
ползватели са били потребители на топлинна енергия и следва да отговарят за
процесните вземания. Във въззивната жалба се поддържа, че
първоинстанционният съд достигнал до извод, че потребител на топлинна
енергия през исковия период е била именно И.Т. в качеството си на вещен
ползвател на имота, но осъдил ответника за 1/3 от установени вземания
поради факта, че И.Т. починала на 16.05.2020 г. и С. А. Д. наследил 1/3 от
нейното наследство. Въззивникът твърди, че се отказал от наследството на
майка си, поради което и не следва да отговаря за възникналите в нейния
патримониум задължения, а отделно и такова основание на претенцията
изобщо не било заявено. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
2
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против С. А. Д. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 765,85 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 441,25 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г.,
сумата от 23,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
4,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
65562/21г. по описа на СРС, 69 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
ответникът С. А. Д. и ищецът са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в подадената
искова молба се твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия,
поради което и същият се явява материално-правно легитимиран да отговаря
за процесните вземания. Същевременно с решението съдът е приел, че
потребител на топлинна енергия през исковия период е бил не ищецът, а И.Т.
в качеството си на вещен ползвател на имота, като след нейната смърт ищецът
в качеството си на наследник на 1/3 от нейното имущество следва да отговаря
и за 1/3 от дължимите суми.
На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на
търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този
смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV
г. о., ГК/. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата
молба основания на претенцията, като силата на пресъдено нещо се формира
именно на предявеното основание на иска. Ето защо и в настоящото
производство въз основа на заявеното единствено основание на претенцията
следва да бъде разгледан въпросът дали ответникът е бил потребител на
топлинна енергия през исковия период.
3
Видно от нот. акт № 71, том V, дело 794 от 2007г. на 18.12.2007г.
собствеността върху ап.44, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е била
прехвърлена на ответника, като част от прехвърлите, а именно И.Н. Т. и С.а
М. Т., са си запазили правото да ползват процесния имот. Видно от
удостоверение за наследници, издадено на 03.09.2008 г. от СО, район
„Надежда“, С.а М. Т. е починала на 15.07.2008г., поради което и единствен
вещен ползвател на имота е останала И.Н. Т.. От препис – извлечение от акт
за смърт, издадено от СО, район „Подуяне“ се установява, че И.Н. Т. е
починала на 16.05.2020 г. – след исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата
съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Действително, в хипотезата на наличие на вещен ползвател, същият се
явява потребител на топлинна енергия, доколкото именно той е оправомощен
да ползва имота. Същевременно няма пречка и собственикът на имота, както
и всяко трето лице, да сключи договор с предмет доставка на топлинна
енергия за процесния имот, в който случай става единствен клиент на
топлинна енергия и дължи заплащане на всички начислени суми. От
доказателствата по делото е видно, че партидата на имота е била открита на
името на ответника още преди исковия период, а ищецът е сключил с
топлопреносното предприятие споразумение от 03.11.2015 г. относно
начислени суми за потребена топлинна енергия и лихви за процесния
апартамент за периода 01.05.2013 г. – 30.09.2015г. Сключването на
споразумение представлява признание на всички правопораждащи признатото
4
вземане факти, вкл. това, че лицето е потребител на топлинна енергия. Ето
защо и съдът намира, че към 2015 г, ответникът е бил потребител на топлинна
енергия въз основа на сключен договор с ищеца, като същият е продължил да
бъде клиент на топлинна енергия и през исковия период предвид липсата на
данни за промяна в правото на собственост на имота или последващо
сключено споразумение между страните. Ето защо и в качеството си на
клиент за топлинна енергия ответникът следва да отговаря за всички
начислени през исковия период задължения за имота, а не за 1/3 от тях, както
е приел първоинстанционният съд. Предвид липсата обаче на съответна
въззивна жалба в отхвърлителната част на решението, същото не може да
бъде предмет на въззивна проверка.
По изложените съображения и наведените доводи за липса на
материално-правна легитимация на въззивника да отговаря по предявените
искове се явяват неоснователни. Други доводи във въззивната жалба не са
наведени, като в останалата част съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените съображения и първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8840/29.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 29813/2022 г. по описа на СРС, 69 с-в, в частта, в която e признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
712,50 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода о
т м.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от
17.11.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 107,47 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2019г.-01.11.2021г., сумата от 7,72 лв., представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. , ведно със
законната лихва за периода от 17.11.2021г. до окончателното й заплащане, за
5
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 65562/2021г. по описа на СРС, 69с-в.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски в
размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6