Р Е
Ш Е Н
И Е № 177
гр. Стара Загора, 09.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря:
Минка Петкова
и
с участието на прокурора: Р. Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 155 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.И.У. *** против
Решение № 105/13.02.2020г., постановено по АНД № 81/2020 г. на Районен съд
Стара Загора, с
което е потвърден Електронен фиш
серия К, № 2483048 на ОД на МВР Стара Загора, с наложена на касатора глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът
сочи, че електронния фиш би следвало да му бъде връчен с препоръчано писмо с
обратна разписка, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, преди повече от една
година (с оглед установеното нарушение на дата 16.12.2018г.). Обосновава, че
неполучавайки такова препоръчано писмо, силно са намалели шансовете му да
установи кой е управлявал лекия автомобил на територията на област Стара
Загора, тъй като въпросният л.а. „Фолксваген“, с който е извършено нарушението,
е служебен автомобил и се ползва от персонала на ресторант в гр.Несебър,
стопанисван от касатора. Според касатора по делото не са събрани доказателства
за спазване изискванията на чл.34, ал.1, буква „в“ от ЗАНН. Твърди се, че от
установената скорост от 133 км/ч е следвало да се отчете 3 % километров
толеранс, като в този случай е следвало да се наложи наказание по чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП. В заключение се сочи, че от електронния фиш не ставало ясно дали към
пътния знак В 26 е била поставена и допълнителна табела Т14 – „при сняг и зимни
условия“, при наличието на която ограничението ще важи само в случаите на
снеговалеж или дъжд. По изложените съображения моли съда да отмени решението на
районния съд и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът по касация ОД на МВР от гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността
на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Р.И.У.
***, против електронен фиш серия К, № 2483048, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП на У. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния
фиш е посочено, че на 16.12.2018г., в 15:19 часа, в област Стара Загора, на АМ
Тракия, км.205, в посока към гр.София, У. управлява лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. №***, със скорост 133 км/ч. при ограничение от 90 км/ч., въведено
с пътен знак „В-26“, съгласно Заповед РД-11-913/27.09.2018г. на АПИ.
Констатирано е превишаване на скоростта с 43 км/ч. Нарушението е заснето със мобилна
радарна система TFR1-M 544 и е отчетен километров толеранс от -3%.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд Стара Загора е потвърдил издадения електронен фиш. Прието е, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, конкретно е установено извършеното административно
нарушение, правилно е изяснен носителят на административнонаказателната
отговорност и законосъобразно е наложено предвиденото в закона за това
административно наказание – „глоба“. От представените по делото удостоверения,
издадени от БИМ, е констатирана годността на техническото средство, измерило
скоростта на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Обосновано
е, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати процесуални
нарушения по ЗАНН – посочено е мястото, подробно е описано допуснатото
нарушение и фактологията по извършването му. По тези съображения
първоинстанционният съд е потвърдил издадения електронен фиш от ОД на МВР-Стара
Загора като правилен и законосъобразен.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
По
същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21,
ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак
ограничение извън населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата
на пътен знак „В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост
за движение скорост от 90 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав
на посочената в ЕФ законова норма на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е
приложил правилно материалния закон.
Наведените
в касационната жалба доводи от касатора за незаконосъобразност на електронния
фиш настоящият касационен състав намира за неоснователни, поради следните
съображения:
С
оглед посочената дата на извършване на нарушението – 16.12.2018г. и датата на
съставяне на електронния фиш, посочена в изготвената от ОД на МВР Стара Загора
справка (л.8 от въззивното дело) – 11.01.2019г., следва да се приеме, че не е
налице индиция за неспазване на които и да е от посочените в чл.34 от ЗАНН
срокове. От извършване на нарушението до съставяне на електронния фиш е изтекъл
срок, по-кратък от един месец, следователно спазен се явява и по-краткия
давностен срок от три месеца от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
и едногодишния от извършване на нарушението. Връчването на санкционния акт не
се отразява на неговата законосъобразност, поради което възраженията в тази
насока не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол“. В случая от
приложения и приет като доказателство по делото клип №17808, заснет на 16.12.2018г.,
в 15:19:11 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с
рег. №***, е била 137 км/час, като в същият клип ясно е изписано, че „наказуемата
скорост е 133 км/час“ и именно тази, приета за наказуема, скорост от 133 км/час
е посочена като установена скорост в обжалвания електронен фиш. Това е извършено
при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално
допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до
100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е
налице втората хипотеза – измерената скорост е 137 км/час, като наказващият
орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима
грешка от 4 км/час (137 х 3% = 4,11), с които е намалил установената скорост и
поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 133 км/час. С
оглед тези обстоятелства следва да се приеме, че доводите от касационната жалба
за припадане на километров толеранс от 3 % от скоростта за движение от 133 км/ч
се явяват неоснователни, тъй като километровия толеранс е отчетен от
административнонаказващият орган от измерената скорост на движение от 137 км/ч.
По делото липсват каквито и да било данни за наличие
на допълнителна табела към въвеждащият ограничението на скоростта пътния знак В
26, която да ограничава този пътен знак до определено време на действие, като
например сочената за поставена според касационната жалба допълнителна табела
Т14 – „при сняг и зимни условия“. Касаторът е представил към жалбата снимки, но
същите не са приети по делото, тъй като не
представляват годно доказателствено средство по смисъла на НПК. Съобразно
правилото на чл.84 в производството пред съда се прилагат правилата на НПК,
доколкото в ЗАНН няма изрична уредба. Тъй като този закон не съдържа изрична
уредба на доказването, се прилагат правилата на част ІІ от НПК и особените
правила на ЗДвП. Същите определят фотоснимките като веществено доказателствено
средство. Те обаче следва да бъдат изготвени по строго определен ред, за да
представляват годно доказателствено средство. Представените от жалбоподателя снимки
не са изготвени по предвидения в НПК и ЗДвП ред и не могат да бъдат използвани като
веществено доказателствено средство в процеса. Отделно от това не е ясно дали
същите се отнасят именно за процесния пътен знак, с който е въведено
ограничението на скоростта в разглеждания случай. С оглед на тези съображения и
при липсата на други доказателства за наличие на допълнителна табела към въвеждащият ограничението на
скоростта пътния знак В 26, която да ограничава този пътен знак до определено
време на действие, възраженията, посочени в касационната жалба в
тази насока, се явяват
неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила. Такова не е обосновано и мотивирано, поради което не следва да се обсъжда.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №105/13.02.2020г., постановено по АНД №81/2020г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.