Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 28.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 30 юни……………….……………………………… през две хиляди и двадесета
година……..………….....………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.
Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 600 по описа за 2019г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано като трудов спор по молба на Н.Л.Ф.
***Т.Д. ***. Изпратено е за разглеждане по компетентност след направено възражение
за подсъдност с отговора на исковата молба.
Ищецът твърди, че работел при ответника към месец март 2019
година. По повод подаден от него сигнал до ИТ било установено, че не са му
изплатени дължимите командировъчни пари по заповед 38/ 05.03.2019 г. на стойност
1564,66 лева.
Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 1564,66 лева,
представляваща главница от неизплатени суми за командировка, ведно с лихвите за
забавено плащане, считано от възникване на задължението до датата на
предявяване на иска и законовата лихва
от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумите.
Моли и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока за
отговор ответникът ЕТ „Т.Д. *** взема становище
за основателност на предявения иск за заплащане на суми от командировъчни
средства. Оспорва иска за изтекли лихви и законова лихва до датата на
предявяване на исковата молба, както и искането за съдебни разноски и
адвокатски хонорари, тъй като не са дали повод за образуване на делото и са
готови веднага да изплатят процесната сума.
В съдебно
заседание ищецът поддържа твърденията и исканията си. Процесуалният
представител на ответника поддържа възраженията си, като излага и подробни
съображения.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства. От тях се установява и не се
оспорва от страните, че в рамките на процесния период са били в трудово
правоотношение. Не е спорен и фактът, че последното е прекратено на основание
чл.325, ал.1 КТ със Заповед 17/21.03.2019 година. Със Заповед за командировка
от 05.03.2019 година ищецът изпълнявал трудови задължения в условия на
командироване. Средствата, дължими за това са в размер на 1 564.66 лева.
Ответникът
не оспорва, че дължи на ищеца претендираната сума. Спорът между страните на
практика се сведе до това, следва ли ответникът да заплаща на ищеца суми,
представляващи обезщетение за забава и дължи ли заплащане на направените от
ищеца разноски по водене на делото.
Съдът намира
предявения иск за основателен, както по основание, така и по размер, като
отново подчертава, че между страните по отношение на това няма спор. Доколкото
е налице парично задължение, то последното винаги е лихвоносно, ако е налице
забава в изпълнението.
За разлика от
възнаграждението за труд, вземането на ищеца от неизплатени командировъчни е
изискуемо след отправена покана. При събраните доказателства по делото, следва
да се приеме, че ответникът е поставен в забава едва след предявяване на иска
(липсват доказателства сумата да е търсена преди това). Доколкото
възнаграждението за командировка е възникнало по силата на съществувалото към
м.март 2019 година трудово правоотношение, то последното се дължи заедно с
останалите вземания за труд и други допълнителни възнаграждения. Нормата на
чл.270 КТ определя мястото на изпълнението – предприятието, където се извършва
работата. С оглед на това, вземането следва да се счита търсимо. Работникът –
кредитор по вземането следва да окаже необходимото съдействие на работодателя,
за да може последният да изпълни. Съдействието
се налага особено в случаи като настоящия, при които трудовото правоотношение е
вече прекратено. Следователно, когато липсва писменото съгласие на работника
или служителя възнаграждението да се превежда по банков път или да се изплаща
на негови близки, кредиторът следва да окаже на длъжника необходимото съдействие, за да може
последният да изпълни. В производството не се установи ищецът да е посещавал
предприятието, за да потърси дължимото възнаграждение. Отправил е писмо до
ищеца (с неизвестно съдържание, поради представяне единствено на пощенски плик),
което не е достигнало до него. Дори да се приеме, че в писмото се съдържа
искане за заплащане на това възнаграждение и указание за начина му на
изплащане, то последното не е достигнало до знанието на ищеца (в тази връзка са
и мотивите на ОС Монтана по в.гр.д.30/2020 година по постановено решение по
спор между същите страни за заплащане на трудово възнаграждение). Съгласно разпоредбата
на чл.95 ЗЗД, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното
му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът е в забава,
рискът преминава върху него и в негова тежест са необходимите разноски,
направени поради неговата забава – в случая разноските на ответника в
производството. В случая е неприложимо второто предложение за освобождаване на
длъжника по чл.97 ЗЗД, тъй като е налице както специалната разпоредба на чл.270 КТ, както и изричната забрана въведена със специален закон да бъде разкривана
банкова сметка ***.
Ищецът предложи съдействие за
изпълнение едва в хода на съдебното производство. С измененията от м.ноември
2017 година в чл.127 на ГПК, законодателят въведе изискване към ищеца по
осъдителни искове да посочва начин на изпълнение. Ищецът не е посочил такъв
начин за изпълнение, въпреки направените от ответника възражения в тази насока
още с отговора на исковата молба и дадените разяснения на съда в проекта за
доклад по делото. Ето защо, съдът намира, че в случая ищецът не дължи лихва до
окончателното изплащане, а с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК – не дължи и
разноски.
При такъв разбор на доказателствата , съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Т. Тодоров-Дихри” с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Берковица, ул. Червена роза № 7, представлявано от Т.Д.Я. да ЗАПЛАТИ
на Н.Л.Ф. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 1564.66 лева, дължими командировъчни
средства за изпълнена командировка по Заповед 17/21.03.2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2019 година до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Т. Тодоров-Дихри” с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Берковица, ул. Червена роза № 7, представлявано от Т.Д.Я. да ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна
такса за уважените искове в размер на 62.59 лева, както и 5.00 лева ДТ при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -
Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :