№ 9476
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110138288 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 147681/15.07.2022
г., с която от името на т, ЕИК ******* против В. Д. В., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 64356/05.10.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Д. В., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2796,51 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот,
представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269,
вх. А, ет. 3, абонатен № 273679, ведно със законна лихва от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
21.09.2021 г. в размер на 419,48 лева, върху главницата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия; 3/ сумата от 39,08 лева, представляваща цена на
1
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г.
за имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II,
бл. 269, вх. А, ет. 3, абонатен № 273679, ведно със законна лихва от 05.10.2021г.
до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до
21.09.2021 г. в размер на 8,38 лева, върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. На 11.10.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид което ищецът
е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
15.06.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.07.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответницата. Поддържа, че същата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по
отношение на последното.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че В. Д. В., ЕГН ********** дължи в полза на т суми, както следва: 1/
сумата от 2796,51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269, вх. А, ет. 3,
абонатен № 273679, ведно със законна лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021 г. в размер
на 419,48 лева, върху главницата за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия; 3/ сумата от 39,08 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г. за имот,
представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269,
вх. А, ет. 3, абонатен № 273679, ведно със законна лихва от 05.10.2021г. до
2
изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до
21.09.2021 г. в размер на 8,38 лева, върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми на 11.10.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 57386/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. Д.
В., ЕГН **********, чрез назначения му в производството особен представител –
адвокат П. Д. – САК, e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между ищцовото
дружество и В. Д. В. са съществували в валидно възникнало облигационни
отношения по договор за доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Оспорва се, че ответникът В. Д. В. е използвала топлинна
енергия през заявения в исковата молба период. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца. Моли се за отхърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
3
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника
отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите,
заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение
на претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
4
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
5
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отД.е от сградната инсталация, направено
от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том II, дело №
283/1991 г. на нотариус Димитър Танев при Софийска нотариална служба, Втори
районен съд, се установява в производството, че на 18.01.1991 г. Найда И.а
Цанкова е продала на ответницата В. Д. В. процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269,
вх. А, ет. 3.
Същевременно от представената и приобщена към доказателствения
материал молба-декларация от 01.02.2000 г., подадена от В. Д. В. до т, се
установява в производството, че ответницата е отправила искане до ищцовото
дружество за откриване на партида по отношение на процесния имот само на
нейно име, от страна на т е разкрита такава партида на името на ответницата, от
което следва извод, че именно последната е имала качество клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през
процесния период ответницата В. Д. В. е следвало да отговаря за заплащането
стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на
собственик процесния недвижим имот, собствеността върху който е придобита по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том II, дело №
6
283/1991 г. на нотариус Димитър Танев при Софийска нотариална служба, Втори
районен съд.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период в посочения в исковата молба недвижим е имало монтирани 2 броя
радиатори с монтирани върху тях ИРРО. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има монтиран и узаконен 1
бр. водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
7
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана по отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпреД.а
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 121,00 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, начислена на база извършен реален
отчет на монтирания и узаконен в имота водомер. От заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност от
общо 451,17 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на
стойност от 1852,97 лева. Установява се също, че през процесния период
служители на дружеството Техем Сървисис ЕООД редовно и на конкретна дата са
изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 427,27 лева, която
следва да бъде прибавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2731,41 лева, за
заплащането на която следва да отговаря ответницата В. Д. В..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата В. Д. В. е
8
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
9
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при опреД.е началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., и през юли 2020 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 05.10.2021 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за стойността
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018,
доколкото изискуемостта на вземането за месец май 2018 г. е настъпила считано
от 15.07.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
10
чл. 410 ГПК в съда – 05.10.2021 г., респективно е обхванато от погасителната
давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за месец май 2018
г. е следвало да изтече на 15.09.2021 г./. Изискуемостта на вземането за месец юни
2018 г. е настъпила считано от 15.08.2018 г., като при съобразяване на
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
05.10.2021 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец юни 2018 г. е следвало да
изтече на 15.10.2021 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от т на клиенти в гр. София изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същевременно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от т на клиенти в гр. София изрично предвижда, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване
на изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти на т
топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец,
изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената в
имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в
същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване изготвяне и
издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на ищцовото
дружество не предвиждат различен момент на настъпване изискуемостта на суми
по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото тези суми са за доставена и потребена
топлинна енергия именно през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта
им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е
11
доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от т на
клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при опреД.е началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
12
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия, които
не са обхванати от погасителната давност.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г. и за размера 2589,52 лева /като са взети предвид сумите по
изравнителни сметки, които са обхванати от погасителната давност, който са
приспаднати от общия дължим размер/.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява основателна и
доказана до размера от 2589,52 лева и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., за
които размер и период предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, следва да
бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2796,51 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., искът следва да се
отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
419,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 21.09.2021 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
13
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2589,52 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.08.2018 г. до 21.09.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
21.09.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответника дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на общо 530,89 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
От ответницата се претендира сума в по-малък размер, а именно 419,48 лева,
поради което и предявеният иск за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия, се явява доказан до пълния предявен размер и за
предявения от ищеца период.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответницата В. Д. В. дължи в полза на т сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 21.09.2021 г. и за пълния предявен размер от
419,48 лева и следва да бъде уважен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
14
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 05.10.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че
възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенцията с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 39,08 лева за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 39,08 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
22.06.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т и Техем
Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер от 39,08 лева.
15
От името на ответника Божидар не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за за главница за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответницата В. Д. В. дължи в полза на т сума,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г. за имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269, вх. А, ет. 3,
абонатен № 273679, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от
39,08 лева и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 8,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. – 21.09.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
16
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 113,37 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 57386/2021
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 65,27 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 57386/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева; 5/ за заплатен
депозит за особен представител на ответника в размер на 550,00 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *********, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
***********, сумата от 107,66 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
57386/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ответникът В.
Д. В., ЕГН **********, с адрес: *********, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
***********, сумата от 946,49 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 38288/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
17
От името на ответника В. Д. В., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 38288/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването
на такива, респективно в полза на ответника В. Д. В., ЕГН ********** не следва
да се присъждат разноски в исковото производство по гр.д. № 38288/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника В. Д. В., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по гр.д. № 57386/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването
на такива, респективно в полза на ответника В. Д. В., ЕГН ********** не следва
да се присъждат разноски в заповедното производство по гр.д. № 57386/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *********** против В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: *********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, че В. Д. В., ЕГН ********** дължи на т, ЕИК ******* сумата от 2589,52
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 9, находящ се
в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269, вх. А, ет. 3, абонатен № 273679, ведно със
законна лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на
11.10.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57386/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2589,52 лева до пълния предявен
размер от 2796,51 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *********** против В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: *********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно
18
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. В., ЕГН ********** дължи на т, ЕИК *******
сумата от 419,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.09.2021 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума на 11.10.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57386/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *********** против В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: *********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, че В. Д. В., ЕГН ********** дължи на т, ЕИК ******* сумата от 39,08
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г. за имот, представляващ апартамент № 9,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба II, бл. 269, вх. А, ет. 3, абонатен № 273679,
ведно със законна лихва от 05.10.2021г. до изплащане на вземането, за която сума
на 11.10.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57386/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: *********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Д. В., ЕГН
********** дължи на т, ЕИК ******* сумата от 8,38 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за периода
31.10.2018 г. – 21.09.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума на 11.10.2021 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57386/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати в полза
на т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 107,66 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр. д. № 57386/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати в полза
на т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 946,49 лева, представляваща разноски в
19
исковото производство по гр.д. № 38288/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20