Мотиви по НОХД № 434/15 г. по описа на КОС
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила
срещу подсъдимия И.Г. *** обвинението за това, че на 09.02.2015 г., около 11.30
часа, в село Яхиново, община Дупница, в
кафе-аператив „Тропикана” е направил опит умишлено да умъртви А.С.Г. с ЕГН **********
***, като му е нанесъл удар с нож в лява гръдна половина, и Д.Г.Н., с ЕГН **********
***, като му е нанесъл удар с нож в лявата предмишница, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини-напускането на заведението
от двамата пострадали А.Г. и Д.Н. и намесата на барманката на заведението И. К.-престъпление
по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С протоколно определение от 20.11.2015 г.
пострадалите А.С.Г., с ЕГН ********** ***
и Д.Г.Н., с ЕГН ********** *** са конституирани като частни обвинители и
граждански ищци и е допуснат за разглеждане в съдебното производство предявеният
от всеки от двамата граждански иск срещу подсъдимия, с правно основание по
чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от по 25 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, изразили се
в преживени страдания, стрес и страх и
болки, претендирана ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
По време на съдебните прения прокурорът е
поддържал повдигнатото обвинение и е пледирал за признаване на подсъдимия за
виновен по него, поради доказването му от събраните по делото доказателства. За
него е искал да се наложи на подсъдимия ефективно наказание, над средния размер.
Изразил е становище и за уважаване на предявените граждански искове.
Адв.Ч., като повереник на частните
обвинители е молила за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение. Като повереник на гражданските ищци е заявила, че по делото е
безспорно доказано причиняването от подсъдимия
на А.Г. и Д.Н. на болки, страдания, стрес и страх с извършеното престъпление, като претендирания размер за обезщетевянате им е
съобразен с травматичните увреждания и извършените им операции. Претендирани са
и сторените по делото разноски.
Адв.Т., като защитник на подсъдимия, не е
оспорвала изложените в обв.акт фактически обстоятелства, които е заявила, че счита
за установени от събраните на досъд.п-во доказателства. Молила е наказанието да
се определи при усл.на чл.58 или чл.55 от НК, като се наложи размер, под
минималния, предвиден за престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Същевременно е възразила срещу правната
квалификация на деянието на подсъдимия по
отношение на Д.Н., тъй като поради незасягане на жизненоважен орган, не би
могло да бъде причинена смъртта му.
Навеждала е и доводи за липса на цел за умъртвяване на пострадалите, а за
нанасяне на прободните рани случайно, без самият подсъдим да може да обясни
причината за причиняването им. При определяне на наказанието е молила да се
отчете възрастта на подсъдимия (75 годишен), множеството му заболявания,
наложили постоянно указване на медицинска помощ в ареста, осъзнаването на
вината му за стореното, изолирания случай на тази му агресивност, доколкото
миналите му осъждания са в далечно време, като след изтърпяване на наказанията по същите, в продължение на много
години е полагал обществено полезен труд
като миньор, имал е добри съседски отношения, не е имал криминални прояви, като
стореното е случайно и епизодично явление.
Гражданските искове са прецени от защитата като основателни, но
завишени по размер, които е молила да бъдат уважени съобразно съдебната
практика.
Подсъдимият Ж. е признал фактите, изложени
в обстоятелствената част на обв.акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства за същите. По време на проведеното от съда съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.3 вр. с чл.371, т.1 от НПК е дал обяснения, признал е
да е пробол ръката на св.Д.Н., но след
като бил нападнат от него и св.А.Г., чрез нанасяне на удари и ритници от св.Н..
Заявил е липса на спомен относно начина на причиняване на увреждането на св.Г..
По време на последната си дума е заявил, че
съжалява и че не е искал да ги убива, че
е бил пиян и че е болен 75 –годишен
човек.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият И.Г.Ж. е роден на *** ***, българин е,
български гражданин, с начално образование, вдовец, пенсионер, с ЕГН **********.
За осъжданията си през 1961 и 1974 година е реабилитиран с изричен акт на съда.
За осъжданията си през 1982 г. по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18 НК на 3
години, и през 1986 г.
по чл.131а вр. с чл.129, ал.1 на 5 години ЛС също следва да е реабилитиран на
осн.чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 от НК. Осъждан е и през 1996 г. по чл.215, ал.1 от НК на Глоба и през 2006 г.
по чл.194, ал.1 на глоба.
Подсъдимият и св. К. ***.
До 09.02.2015 г. отношенията им били много
добри. На посочената дата, около 08.20 часа, подсъдимият Ж., с прякор „Попа” посетил кафе аперитив
„Тропикана” в село Яхиново, в което св.К. работела, като барман. Седнал до една маса и до към 11.00 часа изпил
около 6 водки по 100 грама.
Видимо бил пиян. Към 11.10 часа в заведението дошъл сина на св.К.-св. И.И..
Малко след него пристигнали и свидетелите А.Г. и Д.Н.. Последните знаели, че
подсъдимият е от селото, но нямали никакви отношения с него. Когато влезли в
заведението минали покрай масата му, но не го и поздравили, както обичайно, тъй
като изобщо не контактували с него.
Свидетелите Г. и Н. седнали на високи столчета до барплота, с гръб
към подсъдимия. Отстрани на барплота, до св. А.Г. застанала св.К., а до нея- св.И.. Четиримата
разговаряли, а св.Н. разглеждал и снимки на мобилния си телефон. Чули подсъдимия
да псува и да казва „Имам нож. Че си колям, който искам”, но никой не му
обърнал внимание.
Към
11.30 часа подсъдимият станал от стола
си и извадил от външния десен джоб на якето си нож (сгъваем, с дървена дръжка,
с дължина около 25 см).
Изненадващо за свидетелите около бара, приближил към тях, забил
ножа в гърба, в областта на лява гръдна
половина, на св. А.Г. и го извадил. Св.Г. усетил удар в гърба си, след което почувствал много силна болка, но успял да
стане от стола. Видял подсъдимия с нож в дясната ръка да стои до св.Д.Н. и да „тръгва” към него. Ведната
след това поради силната болка, която усещал и тъй като не можел да диша, се
насочил към вратата на заведението. Подсъдимият пък посегнал с ножа към св.Д.Н..
Той инстинктивно вдигнал лявата си ръка към главата си, за да се предпази от
евентуален удар към главата си. Подсъдимият пробол китката на лявата му ръка с
ножа, веднага след което го извадил. Св.Н.
минал зад св.К. и застанал зад бар-
плота. Подсъдимият отново замахнал по посока към него през св.К., но не го улучил. Св.Н. скочил през барплота и избягал навън.
Подсъдимият замахнал с ножа към св.И. и св.К.. Последната хванала ръката му, бутала го назад с всички сили и го молела да спре. Подсъдимият се спънал в
една маса и паднал до нея, а свидетелите К. и сина й –св.И. избягали навън. Там
не видели свидетелите Г. и Н., които веднага след излизането им отвън били
закарани в болница за указване на медицинска помощ.
Подсъдимият
последен излязъл от заведението „Тропикана” и влязъл в съседното кафе „Оазис”.
Видимо бил много пиян, седнал до една маса
и извадил от джоба на якето си сгъваемия нож, с който пробол свидетелите
Г. и Н.. Разгънал го и размахал около
масата, като казал „Кой да заколям?”. После сложил ножа в джоба на връхната си
дреха. В заведението влезли св. Д. и св.М.-***, пристигнали на място по сигнал за
стореното от подсъдимия в заведение „Тропикана”. При извършения му обиск в
десния джоб на връхната му дреха (според св.М. и св.Д.-палто) бил намерен сгъваемия нож , по който имало следи от
червеникавокафява течност. Подсъдимият говорел неразбираемо и повтарял, че нищо не е направил, с никой не
се е разправял. Намереният нож в джоба
му бил иззет, а той закаран в районното полицейско управление, в което бил
задържан.
Прободените от подсъдимия свидетели Н. и Г.
били настанени в болница.
Според заключителната част на изготвената на
досъд.п-во от д-р Паризов Съдебнопсихиатрична експертиза, подс. И.Ж. е с
нормален интелект, в широките граници на нормата. Не страда от душевно
заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото такова.
Личността му е дисхармонично изградена по типа на личностово разстройство -
смесена дисоциално граничен тип личност. Към момента на инкриминиране на
деянието, в което е обвинен, от
субективно споделените от него данни, е бил повлиян от алкохол, в контекста на обикновено
алкохолно опиване. То не е довело до някакъв тип качествено разстройство на
съзнанието, поради което е бил в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ръководи поведението си в смисъла на чл. 33 от НК. В.л. е
приело, че при подсъдимия се касае за агресивно- възбудна реакция от битов
характер провокирана от терена на личностово абнормен тип поведение и улеснена
от алкохолната злоупотреба. Това е състояние при което той може да възприема и
прецизира фактите, може да разбира свойството и значението и да ръководи
поведението си макар и улеснен за това. В.л. е отразило и, че не намира
достатъчно основание да обсъжда
качествено разстройство на съзнанието, при което подсъдимия да е негоден да покрие критериите
по чл.33 от НК.
Видът, характерът и механизмът на
причинените на св.Н. и св.Г. травматични увреждания от подсъдимия са
установени, чрез назначените на досъд.п-во две Съдебномедицински експертизи,
изготвени от д-р К.-травматолог и д-р П.-хирург.
В заключението си в.л. д-р К. е
изяснил, че пострадалия св. Д.Н. е
получил: Л-ОБРАЗНА РАНА С РАЗМЕРИ 2.5/3 СМ., умерено кървяща. При ревизия на
раната била установена ЛЕЗИЯ (срязване)
на ПРЕДМИШНИЧНА ФАСЦИЯ И СУХОЖИЛИЕТО НА М.ЕКСТЕНЗОР КАРПИ РАДИАЛИС.
Според в.л. д-р К. нараняването е
причинено по директен механизъм с режещ предмет – нож, като проникването на
режещия предмет не е повече от 1.5
см. дълбочина. В.л. е разяснило, че увреждането на
лявата предмишница изисква оперативно лечение, обхващаща ревизия на раната,
спиране на кървене, макар и умерено, възстановяване на увреденото сухожилие на
предмишничния мускул, затваряне на раната с последващи превръзки и имобилизация
за 21 ден. след което се провежда рехабилитация за възстановяване на функцията
на ръката за мин.25 дни. В.л. е посочило, че минимум за 46 дни пострадалият е имал затрудняване на движението
на левия горен крайник, но нараняването не може да доведе до постоянно
разстройство неопасно за живота или разстройство на здравето временно опасно за
живота. Увреждането е причинило болки по време на нараняването по време на
превръзки - сваляне на конци, които се копират с обезболяващи медикаменти като болката
намалява след оздравителни мероприятия. Често, най-вече при неадекватна
рехабилитация, при коституционални възможности на организма на мястото на
лезията на сухожилието се получават адхезии (сраствания), които ако не могат да
се преодолеят с рехабилитация се прави повторна оперативна намеса за
освобождаване на тези сраствания. В случая такава е направена на 24.06.2015 г.,
като и тогава е имал затрудняване на движението с ляв горен крайник за мин. 20
дни. При правилно проведено лечение и задължително спазване на режима стриктно
от пациента се очаква много добра прогноза и пълно възстановяване на функциите
на засегнатия крайник.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице-д-р Б.П. се установява, че
прободната рана в областта на лява гръдна половина на пострадалия А.Г. би могла
да бъде в резултат от действието на предмет с режещо острие - удар или падане
върху такъв. Би могла да бъде получена при обстоятелствата описани от
потърпевшия и свидетелите, а именно -удар с нож.
Според в.л., при проникването в лява
гръдна половина и нарушаване целостта на плеврата се е получило колабирането на
левият бял дроб, с наличието на пневмохемоторакс и подкожен емфизем, при което
е съществувала временна опасност за живота на пострадалият, предотвратена от
направената торакоцентеза и последващата пункция. Възстановяването ще бъде
пълно, за период от 4-5 седмици, при липса на усложнения, през който период
лицето би търпяло болки и страдания, с постепенно затихващ интензитет. Възможни
са усложнения при инфектиране на наличния хемоторакс, каквито не са описани в
историята на заболяването, както и по време на амбулаторното лечение.
Изложените фактически обстоятелства се
установяват от събраните по делото доказателства, в това число:
-гласни доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия (л.81-83
от съд.п-во), показанията на св.Д.Н.
(л.65г-66 г., л.83 и л.107 от
съд.п-во и л.57, том І-ви от ДП, приобщени чрез прочитането им на осн.чл. 281,
ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.ІІ-ро НПК),
показанията на св.А.Г. (л.65
г. и 66, л.83
от съд.п-во и л.71, том І-ви от ДП), показанията на св. К. (л.67г, л.68, л.107 от съд.п-во и л.52-53, том І-ви от
ДП) и прочетените по реда на чл.283 НПК, приложим съгл.чл. 373, ал.1 вр. сл.на
чл.372, ал.3 вр. с чл.371, т.1 НПК показания от досъд.п-во на свидетелите И., Вл.С., П.Д., И.М., Д.Т.
и В.Д.
-писмени доказателствени средства- ПРОТОКОЛ
от 09.02.2015 г. за оглед на местопроизшествието (л.9-12 , том І-ви от
ДП), ПРОТОКОЛ от 09.02.2015 г. за обиск на лице (л.15, том І-ви от ДП),
ПРОТОКОЛ за доброволно предаване от 09.02.2015 г. (л.16, том І-ви от ДП),
ПРОТОКОЛ за химическа експертиза №46/12.02.2015 г. от инж.Кр.Н. (л.35, том ІІ-ри
от ДП);
-веществени доказателствени
средства-фотоалбум към протокол за оглед
-писмени доказателства-медицински
документи, изд.на свидетелите Н. и Г. и на подсъдимия и справка за съдимост,
Експертизи- СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА, изг.от
д-р П. ( л. 49-53, том ІІ от ДР, приета
от съда по реда на чл.282, ал.3 от НПК), СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА (л.
46-47, том ІІ от ДП) на вещото лице-д-р С.К.,
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА (л. 116 -118, том І от ДП) на вещото лице-д-р Б.П.
На
установените факти и обстоятелства с горецитираните доказателства противоречат
единствено обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие,
според които бил нападнат от пострадалите свидетели, бил ритан и удрян, не е
промушвал с ножа св.Г., а е одраскал по ръката св.Н., като се е защитавал. Тези
обяснения съдът преценява като защитна теза на подсъдимия, целяща оневиняването
му или смекчаване на наказателната му отговорност за стореното. Така приема съдът,
тъй като те (обясненията относно начина на извършване на престъплението) се
опровергават по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите
–очевидци Г., Н., К. и И., както и от механизма на причиняване на уврежданията
на свидетелите Г. и Н., според СМЕ-зи. Освен поради изложеното съдът не дава
вяра на тези обяснения на подсъдимия, тъй като са непоследователни, неясни и
неубедителни относно твърденията му, предшестващи пробождането на двамата
свидетели с ножа. Липсва ясна и точна хронология относно приписаните действия
от подсъдимия на пострадалите от него свидетелите Н. и Г.. Няма категоричност и
детайлност в обясненията на подсъдимия относно начина, по който свидетелите Н.
и Г. са го ритали и удряли. А, че такива действия от тяхна страна към
подсъдимия са липсвали, по делото е установено от незаинтересованите свидетели К.
и сина й св.И.-съседи на подсъдимия и в добри отношения с него до този
момент.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Н., К. и И.,, тъй като са
последователни, логични, ясни, категорични, допълват се и се потвърждават
взаимно и от установеното, чрез писмените доказателствени средства -протокол за
оглед и обиск, както и от СМЕ-зи.
Съдът дава вяра и на показанията на
останалите свидетели, а именно- И., Вл.С., П.Д., И.М., Д.Т.
и В.Д., които са установили косвени доказателства по делото, допринасящи за
изясняване на главния факт по делото и потвърждаващи част от показанията на
свидетелите -очевидци. Чрез тях е установено поведението на подсъдимия,
непосредствено след стореното на св.Н. и св.Г.-силно повлиян от алкохолно
опиянение, носещ нож с червеникавокафява течност по него, какъвто е цвета на
кръвта и неразбираемо говорено, сред което и въпрос „Кой да заколям?.
По
правната квалификация:
Действайки по описания по-горе начин КОС
приема, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил съставите
на две престъпления:
1/ по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от Нк по
отношение на св.Г. и
2/ по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от Нк по
отношение на св.Н..
Относно
правната квалификация на престъплението
по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК
Престъплението по чл.115 НК -”убийство”
е уредено в глава ІІ от НК.
Групов обект на
престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която са включени и
престъпленията убийство и телесни повреди, са обществените отношения, свързани
с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са
обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота и здравето на
гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените
отношения, свързани със защитата неприкосновеността на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ,
раздел І от Особената част на НК на РБ.
Предмет на престъплението е живия
човек-в случая свидетеля А.Г. на 32
години към датата на деянието 09.02.2015 г.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.115 от НК се изразява в „умъртвяване”. Умъртвяването е
въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика
неговата биологична смърт.
Изпълнителното деяние на конкретното
престъпление е извършено чрез действие, изразило се в нанасяне на удар с нож и пробождане с него в
лява гръдна половина на св.Г.
От обективна страна е налице опит за
умъртвяване на пострадалия, предвид използваното средство за извършване на
престъплението -нож, който е годно средство да причини смърт и причиненото увреждане.
Опитът е довършен със
забиването на ножа от подсъдимия в гърба на св.Г., но не са настъпили исканите от подсъдимия общественоопасни последици-смъртта на пострадалия,
по независещи от подсъдимия причини-напускането на заведението от свидетеля. .
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, само при
каквато форма на вина може да се извърши опит за убийство. Деецът е действал
при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си защото е съзнавал/знаел, че деянието му е от естество да увреди
човешки живот и да причини смърт.
Спорно по делото е психичното отношение на
подсъдимия към престъпния резултат, а именно-дали е искал да умъртви пострадалия
или не .Самият подсъдим е заявил, че не е искал, но доколкото обективните му
действия са насочени към причиняване на смърт, съдът приема, че същият е искал
причиняване на престъпния резултат.
Съдът, за да прецени субективната страна на
престъплението, признак/елемент на която са и исканите от дееца
общественоопасни последици - да бъде лишен от живот пострадалия, както и
причините, поради които това престъпление е останало недовършено, взе предвид и
анализира събраните доказателства отнасящи се до средството, с което е действал
подсъдимия, насочване на същото и забиването му в уязвимо място на тялото на пострадалия св.Г.,
причиненото му телесно увреждане,
причините за спасяване живота му-указана своевременна медицинска помощ..
В конкретния
случай, подсъдимият е пробол (намушкал) с нож св.Г. в лявата гръдна половина,
като е пробол и белия дроб в резултат на което същият е колабирал и св.Г. е
имал затруднение на дишането, тъй като левия бял дроб не е функционирал в
резултат на това. Белият дроб представлява жизнено важен орган от човешкото
тяло, тъй като е от жизнено значение за
функционирането на човешкия организъм, като увреждането на левия бял дроб е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия,
наложило извършването на спешна оперативна интервенция.
Всички тези данни, преценени в съвкупност
сочат, че деецът е действал с пряк алтернативен умисъл като е искал един от
двата възможни резултата - причиняването на телесна повреда или смърт на
пострадалия, като последната е била предотвратена единствено благодарение на
своевременно осъществената спешна медицинска помощ.
Общественоопасните
последици, които деецът иска могат да бъдат очертани в неговото съзнание при
различна степен на определеност и конкретизация, с оглед на което умисълът може
да бъде "определен", "неопределен",
"конкретизиран", "алтернативен". С това волевото отношение
на дееца към общественоопасните последици не се изменя: въпросът е не за
отношение принципиално различно от "искането" на последиците, а за
конкретизацията и съдържанието на това "искане", при което е възможно
тези последици да бъдат визирани в съзнанието на дееца не само при една точна
тяхна индивидуална определеност, но и в известни по-общи рамки. С оглед на
това, следва да се посочи, че при алтернативния пряк умисъл /телесна повреда
или смърт/, при избягване по-тежкия резултат вследствие причини, независещи от
дееца, е налице опит за умишлено убийство, тъй като извършеното следва да се
квалифицира с оглед на по-тежката алтернатива, какъвто е и настоящият случай. В
тази насока е и Постановление 2-57 на Пленума на ВС.
Съдебната практика е категорична-ако „деецът
съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това
извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл”. Съзнанието за
неизбежното настъпване на смъртта на пострадалия е равнозначно на цел за нейното умъртвяване.
Съдът приема, че подсъдимият е имал съзнание за неизбежно настъпване на смърт
на пострадалия св.Г., поради което приема, че е действал с пряк умисъл, а не с
евентуален, при която форма на вина опит за убийство е недопустим.
Деянието е
приключило във фазата на опита. Касае се за довършен опит, тъй като
изпълнителното деяние е завършено, но исканите от дееца и предвидени в закона
обществено опасни последици не са настъпили по обективни причини, независещи от
неговата воля.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК по отношение на св.Г..
Относно
правната квалификация по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК по отношение на св.Н.:
Действайки по описания
по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е
осъществил признаците от състава на
престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК
Обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, а предмет на престъплението е пострадалия –св.Н.
на 23 години към датата на деянието.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие, изразило се във въздействие върху организма на св.Н. посредством
нанасяне на удар с нож и причиняване на Л-ОБРАЗНА РАНА С РАЗМЕРИ 2.5/3 СМ.,
умерено кървяща, в лявата му ръка с
ЛЕЗИЯ (срязване) на ПРЕДМИШНИЧНА ФАСЦИЯ И СУХОЖИЛИЕТО НА М.ЕКСТЕНЗОР КАРПИ
РАДИАЛИС. В резултат на това на св.Н. е причинено трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник (по конкретно на предмишницата). Това изменение
в здравословното състояние на пострадалия е в причинна връзка с деянието на
подсъдимия.
Престъплението е резултатно
увреждащо с настъпил престъпен резултат, изразил се в трайно
затрудняване на движението на горния ляв крайник, представляващо средна телесни
повреди по см. на чл.129, ал.2 НК.
Телесната
повреда „Трайно затрудняване движението
на крайника” е налице, поради затрудняване, ограничаване възможността на левия
горен крайник да извършва нормални (основни) движения, като затрудняването е
имало практическа стойност, предвид продължителността му (над 30 дни) и
увреждането.
Увреждането не е относно жизненоважен
орган, поради което и в резултат на същото не може да настъпи смърт на
пострадалия. Поради това съдът призна подсъдимия за невиновен по частта от
повдигнатото му обвинение за недовършен опит за умишлено умъртвяване на св.Д.Н.
(престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК по отношение на св.Н.), за
което на основание чл. 304 НПК го оправда.
Подсъдимият е оправдан и по обвинението за
извършване на престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 при условията на чл.26,
ал.1 от НК, като прие, че се касае за непрецизност на цифровата правна
квалификация, чрез вкл. и чл.26, ал.1 от НК. Такава правна квалификация е и
недопустима, тъй като чл.26, ал.1 от НК е неприложим при престъпления против личността
на различни лица. Приложението на чл.26, ал.1 относно тези престъпления е
изрично изключено с чл.26, ал.6 от НК.
По
определяне вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието за престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК и за
престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът взе предвид предвиденото
наказание в цитираните разпоредби и посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства,
а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за
извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и
наказателната отговорност обстоятелства.
Касае се за индивидуализиране на наказание
за две тежки по см.на чл.93, т.7 НК престъпления, за първото от които по закон е предвидено наказание лишаване от
свобода от 10 до 20 години, а за второто-
до 6 години лишаване от свобода. .
Степента на обществена опасност и на двете деяния
е относително завишена, предвид вида на
засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на
извършване на престъплението, причинения престъпен резултат и последиците от
него, стадия на престъпната дейност на престъплението по чл.115-довършен опит,
младата възраст на пострадалите.
Степента на
обществена опасност на дееца е завишена.
Този извод съдът прави отчитайки напредналата
му възраст -75 годишен, здравословно състояние, съдебно минало (осъждан и
реабилитиран), характеристични данни (положителни и отрицателни), описващи го
като трудолюбив, отзивчив съсед и същевременно допускащ злоупотреба с алкохола
с проявена агресивност в резултат на това, в каквото състояние е извършил и
престъплението .
Подбудите за
извършване на престъпленията са нисък оценъчен критерии на поведение,
незачитане на закона и чуждата телесна неприкосновеност в резултат на
употребения алкохол.
Отчитайки горепосочените обстоятелства и
подбудите за извършване на престъплението съдът наложи на подсъдимия наказания,
както следва:
-за престъплението по чл.115
вр. с чл.18, ал.1 от НК - 6 години лишаване от свобода, което определи
при усл.на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като поради наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, едно от които (напредналата възраст)
има характер на изключително обстоятелство, и най-лекото предвидено в закона наказание
би било несъразмерно тежко на извършеното деяние.
-за престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК-2 (две)
години лишаване от свобода, определено при усл.на чл.54 НК и при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.
Двете престъпления са извършени при усл.на реална съвкупност
от престъпления по см.на чл.23, ал.1 от НК, тъй като са осъществени преди да е
имало влязла в сила присъда по отношение на което и да е от тях. Затова за същите
следва да се определи общо наказание, което е най-тежкото измежду тях. В случая
такова е наказание 6 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид вида и
размера на наказанието съдът постанови съгл.чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС общото най-тежко наказание
да се изтърпи в затвор при първоначален режим „строг”.
Приложима
по отношение на подсъдимия и е разпоредбата на чл. чл.59, ал.1 НК, поради което
с присъдата си съдът приспадна при
изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода” времето, през което е бил задържан под стража по
настоящото дело, считано от 09.02.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
Наложеното наказание съдът счита за
справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът приема, че такова по вид и размер наказание ще съдейства за постигане целите на
специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и ще въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, като в бъдеще няма да е
субект на престъпление, а по отношение на останалите членове на обществото
наказанието ще има предупредително-възпиращ ефект.
По гражданските искове:
Исковете намират правното си
основание в чл.45, ал.1 от ЗЗД и задължението всеки е длъжен да репарира
вредите, които виновно е причинил другиму.
Исковете са предявени от правоимащи лица, каквито са
пострадалите от престъплението граждански ищци Г. и Н., имащи право да
претендират обезщетение за претърпените в резултат на престъплението
неим.вреди.
Преценявайки горните обстоятелства, от
правна страна, съдът прие следното:
Безспорно в случая е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД- престъпленията, извършени от
подсъдимия представляват противоправни деяния, осъществени виновно, от което на
гражданските ищци са причинени вреди от неимуществен характер, вследствие претърпените болки, страдания, страх в
резултат на престъплението, извършено по отношение на всеки един от двамата.
Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен
резултат по отношение на всеки от гр.ищци-причинените им травматични увреждания
Предвид на изложеното гражданските искове са доказани по
основание, но завишени по размер. Обсъждайки при условията на чл. 45, вр. чл.
52 ЗЗД, каква по размер сума би обезщетила претърпените от гр.ищци неим.вреди настоящият
състав отчете доказаните вреди за пострадалите-гр.ищци. В оценката на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства в тази
насока, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968
година. В р. II-ри, изр. I-во на ППВС № 4 от 23.12.1968 година и в нормата на
чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е
свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне на конкретното обезщетение (вида и характера на причинените
травматични увреждания, претърпените болки, неудобства, ограничения, притеснения,
опасност за живота за св.Г., претърпени медицински интервенции-операции, период
на възстановяване и пълно възстановяване).
Съобразявайки горното и принципа, визиран в чл. 52, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗЗД и отчитайки конкретната
неимуществена увреда за всеки от гр.ищци, изразили се в страдания-болка, страх, стрес и неудобства,
съдът прие, че претърпените от гр.ищец А.Г. неимуществени вреди биха се
обезщетили със сумата от 10000 лв., а от гр.ищец Д.Н.-със сумата от 4 000
лв. Поради това с присъдата си осъди подсъдимия да заплати на гр.ищец Г. сумата
от 10 000 лв., а на гр.ищец Н.-сумата от 4 000 лв.
Исковете
за разликата над посочените суми до претендираните от всеки от гр.ищци по 25 000 лв, съдът прецени като
недоказани и неоснователни завишени, поради което ги отхвърли като
неоснователни. Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва ,
считано от датата на увреждането -09.02.2015 г. до окончателното изплащане от
подсъдимия на гр.ищци.
Подсъдимият е осъден, на осн.чл.189, ал.3 от НПК
да заплати и на гражданските ищци сторените от същите разноски в размер от по
1 000 лв.
В
съгласие с чл.189, ал.3 НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен съдът го
осъди да заплати сторените по делото разноски, както следва: по сметка на РУ на МВР-Дупница-сумата от
464.40 лв., а по сметка на Окръжен съд-Кюстендил, в полза на бюджета на
съдебната власт-сумата от 90 лв. -за възнаграждения за вещи лица и сумата от
560 лв.-държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
С присъдата съдът се разпореди с
веществените доказателства според вида им. Средство за извършване на
престъплението-нож, на осн.чл.53, ал.1, б”а” НК е отнето в полза на държавата
–подлежат на унищожаване
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: