№ 154
гр. Разград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500283 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.146 СК.
С Решение №405/30.VІІ.2021г. по гр.д.№1176 по описа му за 2021г., съсгав на РРС е отхвърлил иска ,
предявен на осн. чл.144 СК от М. Г.Х., ЕГН ********** срещу рождения баща - ГЮН. Х. Х. за дължима се в
размер на 500,00лв. месечна издръжка като пълнолетна за срок до завършване на средното ѝ образование.
Недоволна, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.С. , ищцата обжалва така
постановеното решение в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания моли за
неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да уважи искът й като доказан по
основание и размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С депозиран в сока на чл.263 ГПК отговор ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира
присъждане на доказано сторени пред тази инстанция разноски.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Атакуваното решение е валидно и допустимо постановен, по същество на редовно предявен по реда
на чл.14 СК иск . Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази
насока активност на страните. С дадените по реда на чл.140 ГПК указания и в условия на равнопоставеност
първоинстанционният съд е осигурил на всяка от страните възможност за събиране на необходимите за доказване
на твърденията си доказателства. Кредитирането им е проведено в съвкупността на всички събрани по делото
1
доказателства.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Въззивният съд я споделя изцяло, като не счита за необходимо да я преповтаря, а по реда
на чл.272 ГПК препраща към нея.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В този си състав съдът намира за необосновано и незаконосъобразно решението, в частта с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от въззивницата срещу въззиваемия за дължима се от
последния, в хипотеза на чл.144, предл.I ГПК, издръжка в размера на 170,00лв. считано от дата на иска-31.V.
2021г. В останалата си част, с която РРС е отхвърлил така предявения иск за разликата над 170,00лв. до
първоначалния му размер от 500,00лв., решението следва да бъде потвърдено като правилно, съответно на
доказателствата и приложимия материален закон и като такова следва да бъде потвърдено.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които съдът дължи
произнасяне, РОС намира следното:
Искът е с правно основание чл. 144 СК.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен с представен в законовия срок отговор на исковата молба,
по съображения, че има задължения за издръжка по закон към други три деца, една от които непълнолетно; че е
затруднен финансово и че податните му възможности не позволяват поемане на месечната издръжка на
пълнолетната му дъщеря без това да доведе до особени затруднения за самия него.
С обжалваното решение РРС е отхвърлил иска на въззивницата, като е приел, че макар да са налице
първите предпоставки за присъждане на издръжката – ищцата е пълнолетна, редовно учаща в задължителна
степен на средното си образование и не разполага с доходи или имущество, от което да може да се издържа; но не
е налице последното изискуемо условие – ответникът да може да дава издръжката без особено затруднение за
него.
Между страните не е спорно, че бракът им е прекратен с влязло в сила решение по грд №35/2012 на РС-
Тутракан. От брачното си съжителство имат две деца-родената на 19.III.2003г. и пълнолетна понастоящем
дъщеря - М. и син Д. Х., род. на 10.V.2005г., понастоящем непълнолетен. С бракоразводното решение майката е
определена за титуляр на дължимите по отношение на децата родителски грижи и отговорности.
Дължимата се на децата издръжка е вменена в отговорност на бащата, въззиваем в настоящото производство.
Преди настоящото производство, първоначално определената за децата издръжка е била еднократно увеличена,
съответно на 170,00лв. за М. и на 150,00лв. за Д., с постановеното и влязло в сила Решение №162/9.IV.2019г. по
грд №59/2019 по опис на РРС.
По молба на правоимащите издръжката лица и въз основа на влезлия в сила съдебен акт е издаден
изпълнителен лист, и образувано изп.д.№115/2019 по опис на ДСИ при РРС.
По закон издръжката на децата е дължима до настъпване на предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване. Пълнолетието е предвидено като факт, предоставящ законово основание за прекратяването на
дължимата от родителя издръжка. Отчитайки настъпилото в хода на изп. производство пълнолетие на
взискателката М.Х., със свое Постановление № от 7.V.2021г. ДСИ прекратява образуваното по молбата изп.
производство срещу въззиваемия.
По делото са приложени доказателства, установяващи проведено от въззиваемия съдебно производство,
оспорващо дължимост на принудително събрани в изп. дело суми за дължима на децата издръжка. В
производство по чл.439 ГПК недължимо платената и надвнесена сума е установена в размер на 2 914,79лв. В
настоящото производство съдът не е компетентен да се произнесе по законосъобразността на издаденото от ДСИ
постановление в частта, с която е прието, че установената като надвнесена сума следва да бъд9е отнесена в
погашение на вмененото в отговорност на въззиваемия задължение за издръжка на детето Д. в срок до 2022г.
В първоинстационното производство не е било спорно, че въззивницата-ищец, пълнолетна към момента
на завеждане на исковата молба, към същия момент - за периода 2020/2021г. е била редовен ученик н 11 клас на
ППМГ “ Акад. Н.Обрешков“ в редовна форма на обучение в средна степен на образование . В подкрепа на
твърденето си за размера на претендираната издръжка ищцата е представила доказателства, удостоверяващи
2
разходи за очила, за кандидатстудентски и шофьорски курсове, за проведено зъболечение , както и за задължение
на нейната майка към брат ѝ Д. и четири годишен син У..
Ответникът е ангажирал доказателства, удостоверяващи задълженията му за издръжка и към родените
от фактическото му съжителство със св. С. М. две деца, понастоящем малолетни-съответно на седем и на пет
години. Ангажирал е доказателства за доход, реализиран по трудов договор като техн. сътрудник в адвокатска
кантора в размер на 258,25лв. и за това, че от 1.III.2020г. е в неплатен отпуск, изтъквайки като причина за това
обявеното във връзка с ковид пандемията извънредно положение. Депозирал е и доказателства, от които е видно
че се е задължил с ежемесечни вноски за погасяване на поети по кредитни и лизингови договор парични
задължения.
Като релевантно за изхода на депото и по точно към подлежащите на преценка податни възможности на
въззиваемия, в този си състав съдът съобрази стореното в отговора му признание, че е в състояние да плаща
издръжка на пълнолетната си дъщеря в размера на 170,00лв. Както и факта, че и след навършване на
пълнолетието ѝ,той е продължил да плаща издръжка в такъв размер.
С оглед така представените доказателства, в този си състав съдът приема, че ищцата има нужда от
претендираната издръжка, защото като пълнолетна, учаща редовно в средно учебно заведение не може да
реализира доходи от трудово правоотношение.
По делото не е спорно, че ищцата не разполага с доходи или собствено имущество, от което да може
сама да се издържа Спорно по делото е, разполага ли ответникът с доходи или със собствено имущество, което
да му даде възможност да предоставя на ищцата исканата от нея издръжка, без това да представлява особено
затруднение за самия ответник.
При изследването на този въпрос първоинстанционният съд е не е съобразил волеизявено от ответника
признание и е наблегнал на доказателствата, удостоверяващи неговото финансово положение- нисък месечен
доход, продължителен неплатен отпуск; кредитни задължения и задължения за издръжка на още три деца. От
ангажираните гласни доказателства се следва за установено, че въззиваемият демонстрира добър за доходите си
жизнен стандарт, притежавайки повече от един недвижими имоти и превозни средства.
Ответникът е в трудоспособна възраст и с образование, даващо му възможност да практикува като
юрист; Не се твърди и съответно доказва да страда от заболявания, ограничаващи трудоспособността му.
Според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето
продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или
от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер -
решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.
о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.
д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
При отчитане на горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата на навършилата
пълнолетие и учаща в задължителна средна степен на образование дъщеря, настоящата инстанция намира, че
сумата от 170,00 лв. месечно би била адекватна с оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 СК. Съдът
намира, че пълнолетното дете има нужда от издръжка за обучение, учебни пособия, транспорт, храна, облекло и
други ежедневни разходи, но възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде
особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, е именно визираната по-горе сума. До размера на която е
налице и признание от негова страна.
3
Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до посочения размер от 170,00 лв месечно,
считано от датата на предявяване на иска до завършване на средното образование. Още повече, че се касае за
един сравнително кратък период до настъпване на предпоставките за прекратяване на дължимата на това
основание издръжка. Нуждите на ищцата са реални и в посочения размер във възможност за покриването им от
ответника.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска до размера на 170,00лв. като дължими
ведно със законова лихва, считано от дата на иска и вместо него следва да се постанови осъждане на ответника да
заплаща на ищцата претендираната по чл. 144 СК издръжка до размера на 170,00лв. месечно, считано от дата на
иска. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано от доказателствата и
съответно на приложимия материален закон. .
Предвид постановения резултат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззиваемият-ответник следва да заплати на
въззивницата-ищец сторените от нея съдебни разноски в двете инстанции – 300 лв за заплатено адв.
възнаграждение за първоинстанционното производство. За сторени от нея такива във въззивното производство не
са ангажирани доказателства.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, то следва да бъде постановено
осъденото лице да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК,
които са в размер на 367,20лв - държавна такса за разглеждане на делото пред двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №405/30.VІІ.2021г. по гр.д.№1176/ 2021г. по описа му РРС в частта, с която искът, предявен
от М. ГЮН. Х., ЕГН ********** срещу баща ГЮН. Х. Х. за дължима се на осн.чл.144, предл. I СК издръжка
е отхвърлен до размера на 170,00лв, считано от дата на иска и вместо това ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА ГЮН. Х. Х., ЕГН74071256003 на основание чл. 144 предл. I СК да заплаща ва пълнолетната
си дъщеря М. ГЮН. Х., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170 лв (сто и седемдесет лева), считано от
предявяването на иска – 31.05.2021 г. до навършване на 20-годишна възраст или до завършване на средното й
образование.
ОСЪЖДА ГЮН. Х. Х., ЕГН74071256003 на основание чл. 7 ГПК да заплати на М. ГЮН. Х., ЕГН
********** доказано сторени за две инстанции разноски в размер на 300,00лв.
ОСЪЖДА ГЮН. Х. Х., ЕГН74071256003 да заплати в полза на Държавата по сметката на Разградски
окръжен съд сумата от 367,20лв., представляваща дължими държавни такси за производството пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №405/30.VІІ.2021г. по гр.д.№1176/ 2021г. по описа му РРС в останалата
му част.
Решението на РОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5