Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034/23.10.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело № 255/2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение № 187/25.02.2020г.,
постановено по т.д. № 1016/2019г. ОС -
Варна е осъдил ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.М.А.,
ЕГН ********** и С.М.А., ЕГН ********** сумата от по 20 000 лева на всяка
една, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, в резултат от смъртта на дядо им А.Я.Х.,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа на пътя от с.Дъбравино в
посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, по вина на водача на т.а.
“Ситроен Джъмпер“, рег. № Р 4866 В, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/01/115002640963 от 24.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 03.12.2015г. до окончателното й изплащане,
отхвърлил е иска на тези две ищци за горницата над присъдените по 20 000
лева до предявения размер от по 150 000 лева за всяка една, както и са
отхвърлени исковете на останалите ищци С.А.И., ЕГН **********, А.А.И., ЕГН **********
и А.В.Я., ЕГН ********** за заплащане на обезщетения за претърпени в резултат
на смъртта на дядо им А.Я.Х., поч. при горепосоченото ПТП неимуществени вреди в
размер на по 150 000 лева за всяка една, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищците обжалват същото в частта, в
която са отхвърлени исковите им претенции до размер на сумата от по
100 000 лева. Твърди се, че в тази му част то е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с установеното от
доказателствата, материалния закон и константната съдебна практика, вкл. и на
съда на ЕС. По отношение отхвърлените искове на М.А. и С.А. се сочи, че
присъдените размери от по 20 000 лева не отговарят на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и приетия от съда размер на
съпричиняване. Относно другите ищци, чиито искове са изцяло отхвърлени се
излагат доводи, че съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по
безспорен начин установява наличието на изключително близки отношения между
починалия и неговите внучки, както и претърпените от тях в резултат на загубата
болки и страдания. В тази връзка се навеждат оплаквания, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост всички доказателства и твърдения на страните. Излагат
се доводи по съществото на спора, считайки, че справедливия еквивалент на
претърпените от тях неимуществени вреди е сумата от по 100 000 лева за
всяка една, който размер е съобразен и със съпричиняването от страна на
починалия /според тях участието му е 30%/.
Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в обжалваните от тях
части и уважаване на исковете им в тези размери.
Ответната страна - ЗАД „Алианц
България“ АД обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените в жалбата
оплаквания са за неправилност на изводите на съда, че ищците М.А. и С.А. са
претърпели неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетение в
съответствие с разрешенията на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че не е
проведено главно и пълно доказване на наличието на изключителност и трайност в
емоционалната връзка между тези ищци и дядо им, тъй като събраните по делото
доказателства не сочат на извод за взаимоотношения, надхвърлящи присъщите за
родствената връзка. В условията на евентуалност се излагат оплаквания, че
определените от съда размери на обезщетенията са прекомерни, не съответстват на
установената за подобни случаи съдебна практика, както и че неправилно в
подлежащите на обезвреда вреди са включени и бъдещи такива. Иска се отмяна на
решението в тази му част и отхвърляне на исковите претенции и на тези ищци,
евентуално да бъде определен по-малък размер на следващото им се обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от
страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на насрещната
като неоснователна.
В
частта, в която исковете за горницата над 100 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева от всяка ищца са отхвърлени, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършената проверка по
валидността на оспорвания съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
ОС -
Варна се е произнесъл по предявени от М.М.А., ЕГН **********, С.М.А., ЕГН **********,
С.А.И., ЕГН **********, А.А.И., ЕГН ********** и А.В.Я., ЕГН ********** против
ЗАД "Алианц България" АД искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр. §22 КЗ /ДВ, бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Наведените
с исковата молба фактически основания са, че ищците са внучки на А.Я.Х., поч.
на 03.12.2015г. при ПТП, настъпило на същата дата по пътя от с.Дъравино в
посока разклона за с.Гроздьово и гр.Горен чифлик с участието на т.а. “Ситроен Джъмпер“, рег. №
Р 4866 В и ППС с животинска тяга, управлявано от починалия. С влязла в сила
Присъда по НОХД № 431/2016г. на ОС - Варна водачът на товарния автомобил е
признат за виновен за настъпване на ПТП. Твърди се, че в резултат на внезапната
загуба на своя дядо са претърпели значителни болки и страдания - същият е бил в
изключително добро здравословно състояние и активен до момента на катастрофата,
ищците били силно привързани към него, поддържали почти ежедневно изключително
близки и топли отношения, поради което и смъртта му е един от най-тежките
моменти в живота им, скръбта им е несравнима и неутешима, не минавало и ден,
през който те да не тъжат за своя дядо. Сочи се, че виновният водач е имал
сключена с ответното дружество ЗАД "Алианц България" АД застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. с валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г.,
както и че искането им до застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, заявено по Щета
№1000-18-********* не е било уважено.
С
оглед на това са предявили и исковите си претенции за заплащане на обезщетение
в размер на по 150 000 лева на всяка една, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 03.12.2015г.
В срока
по чл.367 ГПК и допълнителния срок по чл.373 ГПК исковете са оспорени като
недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищците не са активно процесуално
легитимирани да търсят обезщетение за претърпените от тях вреди, тъй като към
датата на ПТП не попадат в кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение.
В тази връзка се излагат доводи, че приетото след датата на ПТП ТР № 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС, на което се позовават ищците е неприложимо и на същото не
може да бъде придадено обратно действие. Оспорват се и
изложените в исковата молба доводи относно приложимостта на Директива
2012/29/EU, като се сочи, че същата няма пряко приложение и превес над
вътрешното ни законодателство, доколкото не се касае за Регламент. Относно
основателността на исковите претенции не се оспорва наличието на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, но се навеждат
възражения, че липсват доказателства, сочещи на отношения между ищците и
починалия, които да обосноват възмездяване на претендираните от тях вреди. Оспорва
се и размера на обезщетенията като многократно завишен. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - управляваното
от пострадалия ППС с животинска тяга не е било оборудвано със задължителните по
см. на чл.71 ЗДвП светлоотразители, същото не е имало право да се движи по
пътя, по който е станало ПТП, тъй като не е било регистрирано от Службите за контрол, определени от кметовете на общините в
нарушение на изискванията на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП, към момента на
настъпване на процесното ПТП пострадалият наследодател е бил в състояние на
тежко алкохолно опиянение, с установена в наказателното производство 3.9
промила алкохол в кръвта.
По съществото на спора, съобразно
предметните предели на въззивното производство, заявените с въззивните жалби
оплаквания по правилността на обжалваното решение, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС
- Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това е
установено и от приетия по делото доказателствен материал, че на 03.12.2015г.
на пътя от с.Дъбравино по посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен чифлик е
настъпило ПТП, при което водачът на т.а. "Ситроен джъмпер" с рег. № Р
4866 ВВ Д.К. е блъснал движещото се пред
него ППС с животинска тяга, управлявано от А.Я.Х., в резултат на което
последният е починал на място. С влязла
в сила Присъда № 53804.05.2016г., постановена по НОХД № 431/2016г. на ОС -
Варна К. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1 б."в" вр.
чл.342 ал.1 НК за това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.21
ал.1 и чл.77 ЗДвП/ е предизвикал описаното ПТП, и в резултат на това по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Х.
Не е
спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП т.а. "Ситроен джъмпер"
с рег. № Р 4866 ВВ е бил застрахован по договор
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, съгласно застрахователна
полица № BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. и срок на валидност на
застраховката от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., както и това, че ищците са в
родствени отношения по права линия от втора степен с починалия. Със заявление, рег.№ 200-20-2938/16.07.2018г. същите са предявили
пред застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но
такова е било отказано.
Основните спорни въпроси, по които
са и наведените в жалбите оплаквания са дали ищците са материално правно
легитимирани да претендират обезщетение, предвид разрешенията на постановеното след
процесното ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, дали са доказани твърдените от
тях неимуществени вреди от смъртта на дядо им, дали същите обуславят
изискуемите се предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя
съгласно същото тълкувателно решение и какъв е справедливия размер на
обезщетението. Спорен е и въпроса какъв е процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постарадалия, доколкото с допълнителната
искова молба е налице признание за такова и това е прието за безспорно от
първоинстанционния съд, но без безспорност на твърденията в какво точно се
изразява съпричиняването.
С
приетото ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, които имат
право на обезвреда за неимуществени вреди, като освен посочените в ППВС №
4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обявено е за загубило действие ППВС №
2/1984г., ограничаващо кръга на правоимащите само до изрично посочените в ППВС
№ 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. лица.
В
мотивите на ТР № 1/2016г. се сочи, че при наличие на доказателства за причинени
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, непопадащ в
кръга на най-близките по см. на двете ППВС /най-често братя, сестри, внуци/.
Право на обезщетение се признава и на лицата, които нямат установена от закона
семейна връзка, но поради създадена трайна и емоционална връзка, търпят
значителни морални болки и страдания от загубата с продължителен интензитет на
проявление във времето.
Следователно кръгът на лицата, вън от посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., и които по изключение могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Що се отнася до легитимацията на лицата, намиращи се в определена роднинска връзка с починалия, в мотивите на ТР е посочено, че следва да бъде отчетен и традиционно установения характер на семейните отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което и само формалната връзка на родство не е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция. Необходимо е да бъде доказано, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което да е справедливо да бъдат обезщетени.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращият обезщетение следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията му с пострадалия и интензитета и продължителността на претърпените вреди.
Възраженията на въззиваемото дружество
за неприложимост на разрешенията на ТР № 1/2016г. към процесните отношения,
предвид това, че същото е прието след настъпване на застрахователното събитие
са неоснователни.
По
силата на сключения договор "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят е поел задължение да покрие в границите на
определената застрахователна сума отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Кръгът на тези
трети лица, имащи право на обезщетение не е изрично лимитиран от законодателя.
Затова и по тълкувателен път, с цитираните по-горе ППВС и ТР е изведено кои
увредени могат да търсят обезвреда за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на смъртта на пострадалия от непозволеното увреждане. Тези актове не
създават права, нито водят до промяна в границите и параметрите на поетата от
застрахователя отговорност по сключения договор "Гражданска
отговорност". По тази причина и с приемането на ТР № 1/2016г.,
разширявайки кръга на лицата, за които се приема, че са материално-правно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди не се поставят
непридвидими ограничения за реализирането на права, респ. разширяване
отговорността на страна по правоотношенията, произтичащи от застрахователния
договор или непозволеното увреждане.
Ето защо
разрешенията на този тълкувателен акт намират приложение и към застрахователни
събития, настъпили преди приемането му, в това число и към процесния казус.
Ищците са процесуално легитимирани да претендират от застрахователя на деликвента обезщетение
за претърпените от тях в резултат на смъртта на дядо им неимуществени вреди,
като претенцията им ще се яви основателна само при доказани създадени трайни и
изключителни отношения с починалия и претърпени значителни болки и страдания от
неговата смърт.
Изхождайки от горното и анализа на
събраните за установяване на тези обстоятелства доказателства, настоящият
състав намира, че право на обезщетение следва да бъде признато само на М.А.М. и
С.М.А..
Съгласно
показанията на св.С.И., св.Д.М. и св.В.Я. децата М. и С. са живеели
заедно с дядо си и баба си, които се грижили за тях, тъй като майка им се
развела и заминала да работи в чужбина. Според св. И. те и преди живеели там, а към момента на заминаването на майката зад
граница били около 6 годишни. Според свидетелските показания другите три ищци -
С., А. и А., към датата на смъртта на наследодателя им вече били омъжени и
живеели в друго населено място /с.Дъбравино/, но през една-две седмици
посещавали дядо си, на празници се събирали, прекарвали си весело, всички го
обичали, водил ги на пикник. Всичките му деца и внуци понесли тежко вестта за
смъртта на А., на
малките първоначално не казали, а когато донесли тялото в къщата им било трудно
да приемат смъртта на дядо им. Свидетелите сочат, че ищците все още страдат за
загубата му /"идват и плачат", ходят на гробищата за помени и на
Байряма/.
Обстоятелството,
че част от ищците и починалия са живеели в различни населени места, респ. че М.
и С. са имали общо местоживеене с него се установява и от съдържащите се в
кориците на първоинстанционното дело удостоверения за техните постоянни и
настоящи адреси, вписани в НБД.
От
коментираните гласни и писмени доказателства съдът приема, че взаимоотношенията
между починалия и ищците С., А. и А. не установяват взаимоотношения с
починалия, надхвърлящи присъщите за родствената връзка дядо-внуци, а
поведението им е типично за традиционно добри отношения между роднини от този
кръг. Напълно в духа на традициите в семейството внуците са посещавали и
обичали своя дядо, който ги е посрещал, радвал им се е и е организирал семейни
събирания. Тъгата от смъртта на дядо им е естествен израз на тези
взаимоотношения. Към датата на ПТП-то и трите ищци са имали свои семейства,
живеели са от дълги години в друго населено място. Липсват каквито и да било
твърдения и доказателства по отношение на тези ищци, които да сочат на извод за
наличието на особени житейски обстоятелства, довели до една по-силна и трайна
емоционална връзка. Поради това и претърпените от тях болки и страдания в
резултат на загубата на дядо им не се характеризират с интензитет, надхвърлящ
присъщите за подобна родствена връзка и които да е справедливо да бъдат
обезщетени.
Ето защо
исковите претенции на С.И., А.И. и А.Я. за заплащане на обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди са неоснователни.
Що се
отнася до С.А. и М.А., настоящият състав приема, че по отношение на тях са
доказани предпоставките, обуславящи ангажирането отговорността на
застрахователя на деликвента.
От
обсъдените по-горе доказателства се установява, че те са живеели в едно
домакинство с дядо си и баба си, които са полагали непосредствените грижи по
тяхното отглеждане и възпитание, което и с оглед възрастта им към датата на
смъртта на дядо им, предпоставя наличието на по-сила емоционална и житейска
връзка, респ. значителни по интензитет и времетраене болки и страдания от
неговата загуба. Към 03.12.2015г. М. е била на 9 години, а С. на 11 години като
според св. И. майка им
ги е оставила, когато са били около 6-годишни. Следователно към смъртта на дядо
им е бил изминал един не малък период, през който тези две деца основно са
разчитали и получавали липсващата родителска грижа от него и от баба им, което
от своя страна предпоставя и формирането на по-дълбоки взаимоотношения на
привързаност. Загубата на прародителя им безспорно е причинила болки и
страдания - същите трудно са възприели това, че дядо им е починал, първоначално
не са им казали, а те все питали къде; когато видели трупа му в деня на
погребението се разплакали; още им е мъчно и плачат.
Следователно
предявените от тях искове са доказани по основание.
Що се
отнася до размера на следващото им се обезщетение, при отчитане относимите
критерии и обстоятелства в съответствие с разясненията на ППВС № 4/1968г. и
действително доказания обем и интензитет на претърпените от М. и С.
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че справедлив еквивалент за
обезщетение на същите е сумата от по 40 000 лева за всяка една. При определяне
на този размер съдът отчита, че към датата на увреждането тези ищци са били
съответно на 9 и 11 години, основните грижи за тяхното отглеждане и възпитание
към този момент са се полагали от починалия и неговата съпруга, в резултат на
загубата му трайно са лишени от възможността да разчитат на неговата подкрепа.
В същото време, по делото липсват ангажирани доказателства, установяващи
конкретни прояви на тяхната тъга и болка, освен общото посочване от
свидетелите, че са плакали и продължават да тъгуват. Няма данни за съществени
негативни прояви в тяхното психо-емоционално или здравословно състояние /напр.
нарушения в социалната комуникация или учебния процес, психологически или
здравословни проблеми/.
При
определяне на горните размери съдът изхожда и от общественото възприемане на
критерия за "справедливост", отчитайки степента на родство между
ищците и починалия, както и обществено-икономическата конюктура към момента на
увреждането /в частност размерът на минималната работна заплата към датата на
увреждането/. Предвидените в Кодекса за застраховането лимити, макар и относими
към последния критерий не обосноват присъждане на по-голямо обезщетение. На
обезвреда подлежат действително претърпените и доказани в процеса вреди като
претенциите за обезщетение не следва да бъдат източник на обогатяване.
Между
страните не е спорно, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, поради което на основание чл.51ал.2 ЗЗД така определените обезщетения
следва да бъдат намалени съобразно степента на съпричиняването.
За да се
определи тази степен е необходимо да се отчетат всички обективни обстоятелства
относно поведението на пострадалия и значението им в причинно-следствената
връзка за настъпването на вредоносния резултат, т.е. по какъв начин и до каква
степен същите обективно са способствали за настъпването на вредите.
Според
влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно
противоправността на деянието, вината и дееца, процесното ПТП е настъпило в
резултат на допуснати от водача на товарния автомобил нарушения на ЗДвП,
изразяващи се в движение с превишена скорост /103 км/ч при разрешена за това ПМС
90 км/ч/ и неизпълнение на задължението по чл.77 ЗДвП - при заслепяване водачът
е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.
Съгласно заключението на
проведената по делото САТЕ ПТП е настъпило на
03.12.2015г. около 17.15 часа, т.е. в тъмната част от денонощието, в края на
прехода между сумрак и нощна осветеност, пътното платно е било сухо, без
конкретни неравности, запрашаване и заледяване, без налична пътна и вертикална
маркировка или въведени забрани в участъка на катастрофата /вкл. и за движение
на ППС с животинска тяга, в каквато насока е и приетото по делото писмо на АПИ/.
Мястото на удара между МПС и управляваното от починалия ППС, е на около 1.4 м.
в ляво от десния банкет на пътното платно, в посоката на движение на товарния
автомобил и каруцата. Разположеният в дясно на пътното платно банкет, е бил
силно затревен и залесен, и не е бил годен за движение на ППС. Към момента на
ПТП, каруцата е била разположена в дясната част на пътната лента, а автомобила
централно в нея. Няма данни към момента на инцидента, водачът на ППС да е носил
светлоотразителна жилетка или по каруцата да са били налични светлоотразителни
или осветителни елементи, което е намалило в пъти дължината на забелязване
спрямо източник на светлина, каквито са фаровете на автомобилите, а липсата на
източник на светлина в тъмната част от денонощието, е намалило видимостта и
разпознаваемостта на конския впряг многократно. Според заключението, с
оглед наличието на спирачна следа непосредствено след точката на ПТП водачът на
товарния автомобил следва да е забелязал и реагирал на опасността на пътното
платно на около 50 метра преди точката на ПТП-то. При отсъствие на насрещни
автомобили и липсващи светлоотразителни елементи на пострадалия и каруцата, то
видимостта би следвало да е в осветеността на късите светлини /около 70 метра/
или на дългите /около 100-150 метра/.
Установено е също
така, че към момента на ПТП в кръвта на починалия наличието на алкохол от 3.9
‰, което според заключението на СМЕ съответства на тежка степен на алкохолно
повлияване, при която са налице тежки нарушения в координацията на движенията,
адекватната преценка на собствените постъпки, адекватната преценка на околната
действителност, налице са нарушения в говора, походката и други, но не и в
състояние на алкохолна кома.
Отчитайки така
установените обстоятелства относно поведението на участниците в ПТП, съдът
намира, че приносът на пострадалия в настъпването на катастрофата е в размер на
50% и същият се дължи на обстоятелството, че в нарушение на разпоредбата на
чл.71 ал.1 ЗДвП е управлявал ППС в тъмната част на деня без изискуемите се
светлоотразителни елементи. Това съществено е ограничило възможността на водача
на движещия се зад него автомобил своевременно да възприеме наличието му на
пътното платно. В същото време движението на последния със скорост над
разрешената и несъобразяването на същата с конкретната пътна обстановка
/заслепяване от насрещен автомобил/ в еднаква степен е предопределило и
невъзможността за своевременно възприемане на движещата се каруца и
предприемане на съответната реакция.
Наличието на
значително количество алкохол в кръвта на Х. не е в причинна
връзка с настъпването на процесното ПТП, доколкото управляваното от него
превозно средство се е движило в дясната част на лентата по посоката на
движение и с оглед механизма на сблъсъка.
Без значение за
настъпването на вредоносния резултат е и дали въпросната каруца е била
регистрирана в съответствие с изискванията на закона, тъй като липсва изрична
забрана в ЗДвП за движение на нерегистрирани превозни средства от този вид.
С оглед на така
приетия размер на съпричинавянето и определените по-горе размери на следващите
се обезщетения в полза на ищците М.А. и С.А., следва и крайния извод на съда,
че предявените от тях искове са основателни до размер на сумата от по 20 000
лева. За горницата над тази сума до претендираните във въззивното производство
обезщетения от по 100 000 лева исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид
съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно крайния изход от спора,
макар и с по-различини правни изводи първоинстанционното решение в обжалваната
му част следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
187/25.02.2020г., постановено по т.д. № 1016/2019г. ОС - Варна в обжалваната му част, в която ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М.М.А., ЕГН **********
и С.М.А., ЕГН ********** сумата от по 20 000 лева на всяка една,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи
се в болка и страдание, в резултат от смъртта на дядо им А.Я.Х., починал
вследствие на ПТП, настъпило на 03.12.2015г.
около 17.15 часа на пътя от с.Дъбравино в посока към разклона за
с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, по вина на водача на т.а. “Ситроен Джъмпер“, рег.
№ Р 4866 В, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/01/115002640963 от
24.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 03.12.2015г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е иска на
тези две ищци за горницата над присъдените по 20 000 лева до размер на
сумата от по 100 000 лева за всяка една, както и са отхвърлени исковете на
останалите ищци С.А.И., ЕГН **********, А.А.И., ЕГН ********** и А.В.Я., ЕГН **********
за заплащане на обезщетения за претърпени в резултат на смъртта на дядо им А.Я.Х.,
поч. при горепосоченото ПТП неимуществени вреди в размер на по 100 000
лева за всяка една, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането.
В
частта, в която исковете за горницата над 100 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева от всяка ищца са отхвърлени, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.