гр. Велинград, 23.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 199 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС, вр. 341, ал. 1 и сл. от ГПК.
Предявен
е иск за делба от от ищците Н.А.М. ЕГН ********** ***; М.А.Я. ЕГН ********** ***;
С.А.А. ЕГН ********** ***; А. А.А. с ЕГН ********** ***; Й.А.А., ЕГН ********** ***; В.А.А., ЕГН **********
***; Я.Г.А., ЕГН ********** ***; А.Н.А., ЕГН ********** ***; М.А.А. ЕГН **********,*** с р е щ у
С.А.М., ЕГН ********** *** и М.И.М., родена на ***г. в Литва с
неизвестен адрес И.В.М., ЕГН **********
с неизвестен адрес, последните обявени за безизвестно изчезнали.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са с наследници на общите им наследодатели А.С. М., починал на 08.07.1980 год. и Й.А.М., починала на 19.04.2007 год., бивши жители на гр.Велинград.Наследодателите им приживе притежавали недвижим имот- дворно място с площ 800 кв.м. по нот.акт № 454,т.2,нот.дело № 789/1968 год. на Районен съд Велинград 800 кв.м., а по сега действащия план на гр.Велинград с площ 526 кв.м., което дворно място съставлява УПИ XII- 7791,7953, в кв.300 по плана на гр.Велинград при граници и съседи : юг- улица, запад - УПИ 13-6170 и пи 6169, изток- УПИ 11-7952, ведно с паянтова жилищна сграда застроена върху 40 кв.м. След смъртта на А.С. М., втората им наследодателка Й.А.М. с договор за дарение, изповядан с нот.акт № 110, т.4, н.дело № 1138/1993г. на РС-Велинград, е прехвърлила на сина си С.А.М., ответник по настоящия иск, 5/10 ид.части от описаното дворно място, без намиращата се в него жилищната сграда. Ответникът, без да спази разпоредбата на чл.56 от ЗТСУ , а именно без писмено съгласие на всички останали съсобственици на дворното място, е изградил в същото масивна жилищна сграда, с площ 80 кв.м. и което строителство в този случай следва да се приеме като подобрение, извършено в съсобственото ни дворно място, поради което , ищците, се явяваме съсобственици и на ново изградената жилищна сграда.С нот.акт № 31,т.2, нот.дело № 227/2016 год. на нотариус Симеон Даскалов, вписан под №541 в регистъра на нотариалната камара, първите осем ищци прехвърлихме чрез договор за покупко-продажба част от притежаваните от нас идеални части от описания имот, или общо 17/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда и от дворно място.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска допускане на
съдебна делба на следните недвижими имоти, намиращи се в гр.Велинград, на
административен адрес гр.Велинград, ул.“Юри Венелин“ № 16 и представляващи 1. масивна
жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. и паянтова къща с площ 40 кв.м.,
построени в УПИ ХII-7791,7953, в кв.300 по плана на гр.Велинград при граници и
съседи : юг-улица, запад - УПИ 13-6170 и пи 6169, изток- УПИ II-7952, при квоти –
за Н.А.М. -12/60 ид.части от масивна
жилищна сграда и 6/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда;М.А.Я. - 12/60
ид.части от масивна жилищна сграда и 6/60 ид.части от паянтовата жилищна
сграда,Я.Г.А. -1/60 ид.части от масивна жилищна сграда и 1/120 ид.части от
паянтовата жилищна сграда;А.Н.А. - 1/60 ид.части от масивна жилищна сграда и
1/120 ид.части от паянтовата жилищна сграда;С.А.А. - 2/60 ид.части от масивна
жилищна сграда и 1/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда;А.А.А.- 2/60
ид.части от масивна жилищна сграда и 1/60 ид.части от паянтовата жилищна
сграда;Й.А.А.- 2/60 ид.части от масивна жилищна града и 1/60 ид.части от
паянтовата жилищна сграда;М.А.А. - 2/60 ид.части от масивна жилищна сграда и
19/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда; В.А.А. - 2/60 ид.части от масивна
жилищна сграда и 1/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда;С.А.М. - 12/60
ид.части от масивна жилищна сграда и 12/60 ид.части от паянтовата жилищна
сграда;М.И.М. -6/60 ид.части от масивна жилищна сграда и 6/60 ид.части от
паянтовата жилищна сграда И.В.М. - 6/60 ид.части от масивна жилищна сграда и
6/60 ид.части от паянтовата жилищна сграда
В срока по чл.131 ГПК ответника С.М. е депозирал писмен отговор. С отговора си ответника твърди,че и по отношение на двете сгради искането за делба е неоснователно.МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 80кв.м. построена в УПИ ХII-7791, 7953, в кв. 300 по плана на Велинград е индивидуална негова собственост, тъй като е придобита от него като суперфициарен собственик, следствие на отстъпено право на строеж през 1969г. При снабдяването му с нотариалния акт за отстъпено право на строеж е действал Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /1958г.-1973г./. Сделката се извършила съобразно нормите на закона действащи към 20.02.1969 г. /в първоначалната му редакция/ чрез председателя на ИК на ОНС, по предвидената процедурата, тъй като се касаело за имот застроен с малоценна постройка. На база на представената от НС преписка за определяне на цената, приобретателят, и други книжа бил съставен Нотариален акт № 46, т. I, дело 104/1969г., на РС Велинград, с който се учредило в полза на ответника право на строеж върху парцел ХII-2382, в кв.300 по плана на Велинград -идентичен с УПИ ХII-7791, 7953 в кв.300 по плана на Велинград, което обстоятелство не счита за спорно. С оглед обстоятелството, че ищците се легитимирали за собственици на земята по наследство с Нотариален акт № 454/1968г., в който имота бил описан като парцел ХII -2382 в кв.300 по плана на Велинград имало построени две сгради. Масивната жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. била построена от ответника през 1969г. По отношение на авторството на строителството не се спорело от ищците, тъй като същите в обстоятелствената част твърдели, че тази сграда е построена от ответника, но без да имам необходимите документи по ЗТСУ. По време на строителството на сграда не бил действал ЗТСУ. Съобразно действащите към 1969г. нормативни актове, ответника се снабдил с нужните документи, въз основа на които сам построил и станал собственик на построеното. Счита, че масивната жилищна сграда със застроена площ от 80кв.м. построена в УПИ ХII -7791, 7953 в кв.300 по плана на Велинград следва да се изключи от наследствената маса, тъй като сградата е индивидуална собственост на ответника. По отношение на ПАЯНТОВА КЪЩА с площ от 40кв.м., построена в УПИ ХII-7791, 7953, в кв.300 по плана на Велинград ответника твърди, че също са налице обстоятелства, които обуславят недопускането й до делба. Касаело се не за паянтова къща, а за второстепенна постройка, състояща се от две помещения, която нямала характеристиките на самостоятелен обект, който да бъде предмет на делба и на прехвърлителни сделки. В тази постройка нямало санитарен възел, нямало канализация, нямало дори външен санитарен възел, който да обслужва тази сградата. Действително в актът за собственост съставен през 1968г. било записано, че върху парцел ХII-2382 в кв.300 по плана на Велинград има построена къща-паянтова на 40кв.м., но това описание било дадено с оглед на действащите към онзи момент разпоредби. В делбеното производство обаче се отчитал актуалния статут на имотите и на делба подлежали имотите в състоянието, в което се намират по време на процеса. В случая паянтова сграда на 40кв.м. не била годен предмет на делба, тъй като била обслужваща сграда в имота и нямала самостоятелен характер. Ответникът твърди още, че освен да не е предмет на делба, тази сграда не би могла да е и предмет на прехвърлителна сделка, но с оглед на факта, че заедно със сградата са прехвърлени и съответните идеални части от дворното място /видно от представения с исковата молба Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, т. II, дело 227/2016г. на нотариус с рег. № 541, с район на действие РС Велинград/, то същата може да се приеме за действителна и не я оспорва. Поради изложеното, счита че и втората сграда посочена от ищците следва да се изключи от наследствената маса и тъй като и двата посочени имота в исковата молба не следва да се допускат до делба, то производството по делото следвало да се прекрати. Оспорва и посочените от ищците квоти в собствеността, с оглед на изложеното по-горе, които намира да са неточни и неверни. Не било съобразено обстоятелството, че ответника е едноличен собственик на масивната жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. Не било съобразено й обстоятелството, че така наречената „къща-паянтова“ не е самостоятелен обект, а обслужваща постройка, с оглед на което собствеността следва притежанието на земята, като ответника е собственик на 6/10 ид.части от земята/по наследство и дарение/, М.А.А. е собственик на 3/10ид.части от земята /по наследство и продажба/, а наследниците на В.А.М. са собственици на останалата 1//10 ид.част от земята /по наследство/. Ответникът твърди още, че освен ищците и обявените за безизвестно отсъстващи наследници-съсобственици М. и И. М.и имало още едно лице А.В. М., техен син и брат, който като наследник на общия наследодател следва да участва в делбата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и писмен отговор от ответниците М.
и И. М., чрез назначения им особен представител адв.К.-Д..
В него не оспорва допустимостта на иска за делба. Намира и иска за делба на двете сгради за
основателен, при наличие на документи удостоверяващи имотите. Взема становище по отношение на площтта на дворното място, като сочи в различните документи за
собственост то да е с различна квадратура, а нямало удостоверение за
идентичност на имота по различните докуменити за собственост. Счита, че тъй като при отстъпване на правото на
строеж на ответника
С.М., не е упомената квадратура на
сградата за която се отстъпва право на строеж, то и няма кака да се прецени дали има нещо
построено в повече, което да предтавлява приращение. Настоява се и на това, че
в НА от 1969 г. не приства като суперцифиар съпруга, а неясно било дали
дворното място е СИО. Тъй като НА от 1968 г. бил нечетлив и неможе да се
установи датата на сътавянето му, то и нямало кака да вземе отношение по
въпроса дали дворното място е било СИО, тъй като този институт е въведен със СК
от 22.05.1968г. По тношение на паянтовата постройка от 40 кв.м., намира същата
да е годен обект на делба, тъй като е била предмет на две разпоредителни сделки
и поради това е била годен обест на собственост. Поради което и се иска от съда
да допусни до делба на имотите, при квоти съобразно участието на съделетилети в
съсобствеността.
В о.с.з. ищците-
някой от тях лично и чрез пълномощника си адв.К., подържат предявения иск, с
подробни съображения в писмена защита.
В с.з. ответникът С.М., лично и чрез пълномощника си адв.К., подържа
възраженията си. Оспорва иска за делба на масивната сграда, която твърди да е
негова индивидуална собственост, както и иска за делба на паянтова сграда,
с
подробни съображения в писмена защита.
В с.з. ответниците М. и И. М., чрез назначения им особен представител
адв.К.-Д., поддържат отговора си, с подробни съображения в писмена защита.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното Удостоверение за наследници,
издадено на 01.02.2017г. от общ.Велинград е видно, че А.С. М., ЕГН ********** е
починал на 08.07.1980г. и след смърта си да е оставил за свои наследници по
закон от първа степен – съпруга Й.А.М. и петте си деца –три дъщери –Н. А.М., М.
А.Я. и В. А.А., както и двама сина –С.А.М. и В.А.М.. Установява се също, че
след него и на 19.08.1991г. е починала дъщерята В. А.А. , както и на 15.07.1994г.
сина му В.А.М., който са оствили свои наследници по закон. Наследници на В. А.А.
след смъртта й са съпругътй и нейните шес деца – трима сина и три дъщери. От
тях съпруга й А. Р.А. е починал на16.09.2012г., а сина Н.А.А. на 21.08.2015г.
Последния е оставил за свои наследници по закон –съпруга Я. Г.А. и син А.Н.А..
А наследнице на В.А.М. са –съпругата М.М. и дъщеря му И.М.
По делото е представен констативен НА № 454/1968г.
/с нечетлива дата/ с който по обстоятелствена проверка е признат Ю. А.М. за
собственик по давностно владение на Дворно място с площ от 800 кв.м., сътавляващо
им.пл.№ 2382 за който е отреден XII от кв.300 по плана на гр.Велинград.
Съдъд е задължил ищците да представят четливо
копие от този нот.акт, но това зъдалжение не и изпълнено, при което и няма ка
да се установи точната дата на съставянето му.
От НА № 104/20.02.1969г. се установява, че с него
собственика Й.А.М. е остъпила на сина си С.А.М. право на строеж върху
собственото си дворно място, сътоящо се от 406 кв.м, съставлаващо им.пл.№ 2382
за който е отреден XII от кв.300 по плана на гр.Велинград. При сътаването му е
представен констативен НА № 789/1968г.
Във връзка с така отстъпеното право на строеж с НА
№ 104/20.02.1969г. е издадено Строително разрешение № 58/23.05.1969г. за строеж
на нова жилищна сграда, с което е разрешено на С.А.М. да постори нова жилищна
сграда в им.пл.№ 2382 за който е отреден XII от кв.300 по плана на гр.Велинград,
с площ от 49 кв.м., съгласно дадената строителна линия.
Според удостоверение № 467/05.08.2015г. за идентичност
и описание на имот УПИ XII-405,7791,7953
от кв.300 по плана на гр.Велинград е
идентичен с п. XII-2382 от кв.300 и част от имоти пл.№ 2382 и 2381
/извън регулация/ по обезсиления план на Велинград от 1957г. Регулацията на УПИ
XII-405,7791,7953 не била приложена и
той бил с площ от 526 кв.м.
От НА за дарение № 100/17.12.1993г. е видно, че с
него собственика Й.А.М. е дарила на сина си С.А.М. 5/10 идеални части /т.е.1/2/
от имота: дворно място, сътоящо се от 460 кв.м, съставлаващо им.пл.№400 за
който е отреден XII от кв.300 по плана на гр.Велинград, като застроените части
не са предмет на дарението, а дарителката си е запазила правото на пожизнено и
бизвъзмездно ползване на дарения имот.
От представения НА №31/02.06.2016г. за продажба на
недвижим имот се установява, с тази сделка ищците Н.А.М. ЕГН **********; М.А.Я.
ЕГН **********; С.А.А. ЕГН **********; А.
А.А., ЕГН **********; Й.А.А., ЕГН
**********; В.А.А., ЕГН **********; Я.Г.А., ЕГН ********** и А.Н.А., ЕГН **********
да са продали на ищеца М.А.А. ЕГН **********, собствените си 17/60 ид.части от
дворно място представляващо п.им.№ 7791, за който е отпедено УПИ XII от кв.300 по плана на гр.Велинград, цялото с
площ от 536кв.м. по скица, а по документ за собственост от 460кв.м., както и 17/60
ид.части от посторената в югоизточната част на дворното място Едноетажна
жилищна сграда на 40 кв.м.
В този нотариален акт, който едновременно
представлява и договор между страните, са посочени правата на продавачите в
имота предмет на продажбата които са следните: 1. Н.А.М. е собственик на 1/10
ид. част; 2. М.А.Я. е собственик на
1/10 ид. част; 3. С.А.А. е собственик
на 1/60 ид. част; 4. А. А.А. е собственик на 1/60 ид. част; 5. Й.А.А. е собственик на 1/60 ид. част; 6.
В.А.А. е собственик на 1/60 ид. част;
7. Я.Г.А. е собственик на 1/120 ид.
част и А.Н.А. е собственик на 1/120
ид. част.
Прави впечатление, че сборът от идеалните части на
отделните собственици, които са осем е 17/60 ид. части, тоест точно толкова,
колкото са продали на съсобственика си М.А.. Тоест според тази сделка първите
осем ищци, посочени по-горе са се разпоредили изцяло със собствеността си в
дворното място и едноетажната сграда на 40 кв.м., като са я продали на ищеца М.А..
Спорно е обстоятелството, дали наследодателите на
странтите -техните родители А.С. М., починал на 08.07.1980 год. и Й.А.М.,
починала на 19.04.2007 год. са имали сключен граждански брак. От тук и дали и
двамата им родители или само единия от тях е бил собственик на делбените имоти.
В тази връзка ответника С.маринов твърди, че родителите му са нямали сключен
граждански брак, а единствен собственик на имотите преди прехварлителните
сделки е била майка им.
Действително според представеното удостоверение за
наследници, в него е записано, че наследник на А.С. М. е съпругата му Й.А.М..
От представените по делото удостоверение издадени от кметство с.Карабунар, се
установяна да няма данни за това да е сключен граждански брак между А.С. М. и Й.А.М.
в периода от 1940г. до 1947г. и до 1980г. Представено е и Акт №61/05.10.1942г.
за раждане на ответника С.А.М.,***, според който това деде е родено като
незаконно от родители А.С. М. и Й.А.М.. Самото обявяване на раждането е
направено от бащата. Намерен е и Акт за раждане № 37/06.06.1949 на дъщеря им
Виолетка А. Ковачева – родена на ***г., но липсвала информация за сключен
граждански брак между родителите и съм този момент.
Представен е и Акт за раждане № 85/21.02.1955г.
издаден от общ.Велинград на М. А. М. – родена на ***г. от родители А.С. М. и Й.А.М.
/по баща А. Б./, в които е записано да са сключили граждански брак на
13.03.1940г.
Представени са от ответника и 2 бр. удостоверения
издадени от църквите „ Св.Йоан Предтеча“ – с.Карабунар и „Света Троица“
9гр.Велинград, видно от които в църковните регистри не са открити записвания за
стояла се венчавка /църковен брак“ между А.С. М. /роден на ***г./ и Й.А.М., по
баща Б. /родена на ***г./. А от удостоверение № 271/10.05.2018г. се установява,
че в регистрите за сключени граждански бракове не е намерен акт за граждански
брак сключен между А.С. М. и Й.А.М..
Ищците са представили удостоверение №
927/17.10.2018г. издадено от общ.Септември, според което в регистрите за
сключени граждански бракове на кметство Карабунар които се съхраняват за
периода 1940-1947г., не открит регистриран граждански брак между А.С. М. /роден
на ***г./ и Й.А.М., по баща Б. /родена на ***г./, както и друг брак на всеки по
отделно.
По делото е разпитан и свидетеля Я.А.Б. – чичо по
майчина линия на страните. От показанията му се установява, че когато е бил
някъде на 18-19 години /тоест до колкото е роден 1927г. то това е станало
1945-1946г./ е присътвал вечерта на
сватбена гощавка на сестра си Й., във връзка са женитбата и за А. М., която се
състояла в с.Карабунар. Свидетелят сочи, че не му е известно дали през деня
младоженците са ходили някъде, тъй като е бил на работа и не е приствал. От
роднините си разбрал, че вече са женени и имат брак. В последствие им се
преместили във Велинград, но до това преместване вечи им се били родили четири
деца. Като се преместили във Велинград ви мота имало една стара къща, която
съборили и построили нова. Според свидетеля сестра му Й. предимно сама
построила новата къща, тъй като А. ходел тук там да работи, но не бил работлив
човек. Свидетелят заедно с другите им братя и сетри ходели да помагат на Й. при
строителството на тази нова къщата, която биле построена за семейството й.
Въз основа на тези доказателства съдът намира за
установено по делото, че между родителите на страните А.С. М. /роден на ***г./
и Й.А.М., по баща Б. /родена на ***г./ не е имало сключен граждански или
църковен брак. Този извод се налага от обстоятелстовата, че няма каквито и да
било данни за сключен между тях брак в периода 1940-1947г. –нито граждански
нито църковен такъв. Определено няма как да се приеме да отговаря на истината
записаното в Акт за раждане № 85/21.02.1955г., че родителите са сключил брак на
13.03.1940г., тъй като след това и през 1942г. е издаден Акт за раждане на С.М.,
в който е записано това дете да е незаконно родено. Съдът не кредитира с
доверие и показанията на св.Б., в частта в която твърди, че сестра му Й. е
имала брак с А. М., тъй като този свидетел не приствал на сключването на
граждански или църковен брак между тях, а само е приствал на гощавка. Дори и
такава да се е състояла, то тя само сочи за това да е обавено пред роднинети,
че вече ще бъдат семейство, което ноторно известно е практика в етноса към
който принадлежат. Само от факта, че в последствие майката на страните Й. е
започнала да се именува М., не може да се направи извод да има и сключен
законен брак с А. М..
Този извод се налага и от последващите действия на
наследотеля Й.М., която се снабдила с констативен НА за собственост само на
свое име и е прехвърлила само тя право на строеж на сина си С.М..
Като не се установява да е имало сключен брак
между родителите на страните, а единствено се установява продъжително
съжителство на семейни начала, то и между тях не може да намери приложение
института на СИО, тъй като той е нпериложим пи съжителство на семейни начала.
Ето защо и съдът намира, че страните са наследници
по закон на своята майка Й.А.М., и като такива са наследили притежаваната от
нея собственост в обема който е имала към датата на смъртта си – 19.04.2007г.
Според описаните по-горе констативен НА № 454/1968г.
и НА за дарение № 100/17.12.1993г. към дадат на смъртта си Й.А.М. е била
собственик на ½ ид.част /5/10/ от двороното място сътавляващо им.пл.№
2382 с площ от 460 кв.м., за който е отреден XII от кв.300, с неприложена
регулация, както и на построената в това дворно място паянтовата постройка на
40 кв.м.
По отношение на построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. съдът намира следното: На ответника С.М.
е отстъпено право на строеж на жилищна сграда с НА № 104/20.02.1969г. В него не
е индивидуализиран изобщо обема на правото на строеж, като квадратура от имота,
или като квадратура на жилищната сграда, която да се построи. На суперфициалния
собственик на правото на строеж е издадено строително разрешение №
58/23.05.1969г. за строеж на нова жилищна сграда в им.пл.№ 2382 за който е
отреден XII от кв.300 по плана на гр.Велинград, с площ от 49 кв.м., съгласно
дадената строителна линия.
Вярно е, че обемът на правото на строеж се
определя от рамките на договора, с който е учредено. Построеното извън тези
рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително
разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се
придобива по приращение (чл. 92 ЗС) от собствениците на парцела.
Упражняването на субективните права представлява
поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им,
чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес.
Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост, правото на
строеж се състои от няколко отделни правомощия. Неговият носител има право да
построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката,
както и да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на
постройката. Отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от
друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен
обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС.
Следователно понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено
в чл. 67 ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез
което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост.
В случая е налице учреденото вещно право на строеж
в което няма рамка, а то изключва презумпцията за право на собственост върху
постройката заради приращение в имота, в който се намира, още повече
построената сграда да една и дори да има нещо построено в повече, то то не
представлява самостоятелен обект, който да може да се определи като приращение.
Нещо повече в случая на ответника С.М. е дарена от майка му ½ ид. част
от имота, в който къщата е построена, без постройките в него. Очевидно волята
на собственика на земята е била при наличие на две сгради в имота, едната от
които е построена от С.М. въз основа на отстъпено му право на строеж, към всяка
от двете сгради да има и право на собственост върху земя.
И тъй като страните и не спорят по
обстоятелството, че новата жилищната сграда е построена от ответника С.М.,
която той я е построил въз основа на отстъпено му право на строеж, то и тази
сграда е индивидуална негова собственост, а не приращение към имота, и като
такава не е съсобствена. Следователно и не може да бъде предмет на делбата. А
искът за допускане до делба на масивна жилищна сграда със застроена площ 80
кв.м., построени в УПИ ХII-7791,7953, в кв.300 по плана на гр.Велинград е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Съдът намира неоснователно възражението на
ответника, че паянтовата сграда построена в същото дворно място
представлява допълващо застрояване,
тоест няма самостоятелен статут и като таква е негоден предмет на делба, поради
следното: На първо място от показанията
на св.Б. се установява, че въпросната паянтова сграда е била жилище на
семейството на наследоятеля Й.М. и е построена някъде около 1955г. и преди
1962г. Безспорно същата съществува и в момента във вида в който е била
построена. Ответника С.М. от своя страна сам признава, че тази сграда се ползва
от неговите сестри и техните деца, която отсядат в нея през почивни дни, като
ядят пият и си отиват. На следващо място същата сграда е била и предмет на
прехвърлителна сделка.
Ето защо и съдът намира, че в случая не се касае
за допълващо застрояване, а за съществуваща от преди реализиране на основното
застрояване друга – първо построена сграда, която е посторена за жилищни нужди,
отразена в кадастъра, и като такава е годен предмет на прехвърлителни сделки,
респективно на делба.
От приетат по делото и неоспорена от страните СТЕ
изготвена от в.л.Г., неоспорена от страните, която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна се установява следното: Делбения поземлен имот с
пл.№ 7791 е с площ от 536 кв.м. За него е отредено УПИ ХII-405,7791,793 от
кв.300 по плана на гр.елинград, с урегулиран площ от 526кв.м. при неприложена
регулация. Имота е отреден за жилищно застрояване – индивидуално свободно
стоящо. В северната част на дворното място е изградена масивна жилижна сграда
със ЗП от 58 кв.м. /измерена на място по външни стени/, състояща се от първи
надземен етаж с три помещения и коридор на 30 см под терена и светла височина
2,25м. и втори надземен етаж с три помещения и коридор и светла височина 2,60м.
Към тази сграда е пристроена от юг тераса с външна стълба на площ от 10,20
кв.м., а от север е пристроена баня с тоалетна на площ 6,20кв.м., ил общта площ
е 74,40 кв.м. В югоизточната маст на имота има изградена втора сграда на един
етаж със ЗП от 37 кв.м., сътояща се от две помещения с тоделни входове и на 50
см над нивото на терена. Тази сграда е и изградена от керпич с дървен гредоред
и дървена покривна конструкция покрита с керемиди и светла височина 2,15м.
Сградата е водоснабдена, като в едното от помещенията има чешма, но няма
санитарен възел – тоалетна.
Според заключението на в.лице втората сграда с
площ от 37 кв.м. не отговаряла на сграда за постоянно обитаване за жилищни
нужди, съгласно нормите на чл.108 и 110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и поради
това представлявала сграда от допълващо застрояване с обслужващо
предназначение.
Съдът не кредитира заключението по СТЕ в тази
последна част, че втората сграда с площ от 37 кв.м. представлява сграда от
допълващо застрояване с обслужващо предназначение, по следните съображения:
Посочения нормативен акт на които вещето лице е основало заключението си Наредба
№ 7 за ПНУОВТУЗ е издадена на
22.12.2003г. и влязла в сила от 13.01.2004г. Поставените в чл.108 и чл.110 от
нея изисквания за жилище, са свързани с проектирането на такива, тоест имат
действие само за напред. А въпросната сграда е построена преди 1962г., при
което и тези изсиквания за да бъде опредлена като жилище са нетоносими към нея.
Факт е, че същата сграда е построена и ползвана за жилище, а продължава да се ползва с това предназначение
и до момента. Не се установява в никой момент да е имала друг различен статут
или друго предназначение.
Ето защо и съдът намира, че самостоятелната
паянтовата сграда построена в югоизточната част на процесния имот не
представлява допълващо застрояване, а основно застрояване с жилищни функции,
при което и е годен обкт на разпоредителни сделки, а от тук и на делба.
По отношение на квотите на страните в
съсобствеността, останала като наследство от наследодателя Й.М., сътояща се от
½ ид. част от дворно място и паянтова постройка построена в югоизточната
му част с площ от 37 квм. /съгласно СТЕ/, съдът намира следното: Съгласно
удостоверение за наследници наследодателя Й.М., починала на 19.04.2007г. е имал
пет деца – двама сина и три дъщери, а именно: С.М., Н.М., М.Я., В. А. и В.М..
От тях преди нея и на 19.08.1991г. е починала дъщерята В. А., която е оставила
свои низходящи наследници по закон с право на заместване шестте си деца – трима
сина и три дъщери. А също така и синът й В.М., починал на 15.07.1994г., който е
оставил за свои низходящи наследници по закон с право на заместване – дъщеря си
И.В.М..
Тоест оставеното от наследотеля Й.М., описано
по-горе имещуство се разделя на пет дяла по един за всяко от децата й. При
което ищците Н.М. и М.Я. и ответника С.М. са стнали собственици по наследство
на по 1/5 ид част от това имущество. Също на 1/5 ид.част е стала собственик,
като единствен низходящ наследник на В.М. – неговата дъщеря ответника И.В.М..
Наследници на
В. А., като нейни низходящи с право на заместване, съгласно чл.10, ал1 и
4 от ЗН са шестте й деца – С.А.А., А.А.А., Й.А.А., М.А.А. и В.А.А.. Всичке те
са станали наследници по заместване на 1/5 ид. част от наследството останало от
наследателя на тяхната майка. Или са станали собственици на по 1/30 ид. част.
След В. А. и на 21.08.2015г. е починал сина й Н.А., който към момента на смъртта си вече е
бил придобил собствеността върху 1/30 ид част от имуществото, сътоящо се от
½ ид. част от дворно място и паянтова постройка построена в югоизточната
му част с площ от 37 кв.м. Поради това и съгласно чл.5 и 9 от ЗН то е наследено
от неговите наследници по закон – съпруга и син – ищците А.Г.А. и А.Н.А. при
равни права за всеки от тях и по ½ ид част или по 1/60 ид част за всеки.
Ответника С.М.
от своя страна е придобир чрез дарение ½ ид част от дворното място.
От своя страна с НА №31/02.06.2016г. за продажба
на недвижим имот ищците са прехварлили придобитата от тях по наследство
собственост на ищеца М.А.А., а именно по 17/60 ид части от дворното място и
паянтовата сграда.
В обощение на горното се установява следното: 1.
По отношение на дворното място, при отчитане на обстоятелствато, че
наследадтеля е бил собственик на ½ ид част от него, то съсобственици са:
ищеца М.А.А. и ответниците С.М. и И.В.М., при квоти в сосъобственоста, съответно:
за С.М. (1/2+1/5) =7/10 ид части; за И.В.М. 1/10 ид.част; за М.А.А. 2/10 ид.
части, от които 1/60 ид. част придобити по наследство от майка й В. А. и 17/60
придобити чрез покупко продажба от другите наследници.
Дворното място обаче не е предмет на делбата, а
квотите на съсобствениците в него нямат отношение към съсобствеността в
сгредите, които се иска да бъдат поделени.
2. По отношение на паянтова сграда построена в
същото дворно място, която е с площ от 37кв.м. според СТЕ, а не 40 кв.м., както
се твърди съсобственици са: ищеца М.А.А. и ответниците С.М. и И.В.М., при квоти
в сосъобственоста, съответно: за С.М. 1/5 ид части или 12/60; за И.В.М. 1/5 ид.
част или 12/60; за М.А.А. 19/60 ид. части, от които 1/30 ид. част придобити по
наследство от майка й В. А. и 17/60 придобити чрез покупко продажба от другите
наследници. Разликата от 17/60 ид части от паянтовата сграда, независимо да не
ясно с НА от 2016г. по колко от своята собственост върху тази сграда са
прехварлили останалите ищци на съсобственика си М.А., до колкото квотите в
съсобствеността не са оспорени следва да се приеме, че съсобственици в тази
сград са и другите ищци, които имат квоти в съсобствеността на тази сграда,
съответно: Н.М. -6/60 ид.части; М.Я.-6/60 ид.части; Я.А. –1/120 ид. част; А.А.
-1/120 ид.част; с.А. -1/60 ид. част; А.А. -1/60 ид част; Й.А. -1/60 ид. част и В.А.
9 1/60 ид. част.
Ето защо и делба ще се допусне само имота -
Паянтова жилищна сграда - къща с площ от 37
кв.м., а по документи 40 кв.м., построена в югоизточната част на УПИ ХII-405,7791,7953
в кв.300 по плана на гр.Велинград при граници и съседи на дворното място:
юг-улица, запад - УПИ 13-6170 и пи 6169, изток- УПИ II-7952, при квоти: за Н.А.М. - 6/60 ид.части за М.А.Я. - 6/60 ид.части ; за Я.Г.А. - 1/120
ид.части; за А.Н.А. - 1/120 ид.части; за С.А.А. - 1/60 ид.части; за А.А.А.-
1/60 ид.части; за Й.А.А.- 1/60 ид.части; за М.А.А. - 19/60 ид.части; за В.А.А.
- 1/60 ид.части; за С.А.М. - 12/60 ид.части; и за И.В.М. - 12/60 ид.части, а и
по отношение на М.И.М., родена на ***г. в Литва с неизвестен адрес делбата на
този имот ще се отхвърли, като неоснователна. Ще се отхвърли като неоснователен
и искът за делба на имота : Масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м.,
построена в УПИ ХII-405,7791,7953 в
кв.300 по плана на гр.Велинград, тъй като този имот не съсобствен между
страните, а индивидуална собственост на С.М..
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:
Р Е Ш И :
Допуска да
се извърши делба между Н.А.М. ЕГН **********
***; М.А.Я. ЕГН ********** ***; С.А.А. ЕГН ********** ***; А. А.А. с ЕГН ********** ***; Й.А.А., ЕГН ********** ***; В.А.А., ЕГН **********
***; Я.Г.А., ЕГН ********** ***; А.Н.А., ЕГН ********** ***; М.А.А. ЕГН **********,*** от една страна и С.А.М., ЕГН ********** *** и
И.В.М., ЕГН ********** с неизвестен адрес, обявена за безизвестно изчезнала, на
следния имот:
-
ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА - къща с площ от 37 кв.м., а по документи 40 кв.м., построена в
югоизточната част на УПИ ХII-405,7791,7953 в кв.300 по плана на гр.Велинград
при граници и съседи на дворното място: юг-улица, запад - УПИ 13-6170 и пи
6169, изток- УПИ II-7952,
при
квоти: за Н.А.М. - 6/60 ид.части за М.А.Я. - 6/60 ид.части ; за Я.Г.А. - 1/120
ид.части; за А.Н.А. - 1/120 ид.части; за С.А.А. - 1/60 ид.части; за А.А.А.-
1/60 ид.части; за Й.А.А.- 1/60 ид.части; за М.А.А. - 19/60 ид.части; за В.А.А.
- 1/60 ид.части; за С.А.М. - 12/60 ид.части; и за И.В.М. - 12/60 ид.части, като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на този имот по отношение
на М.И.М., родена на ***г. в Литва с неизвестен адрес и обавена за безследно
изчезнала, както и иска за делба на имота Масивна жилищна сграда със застроена
площ 80 кв.м., построена в УПИ ХII-405,7791,7953 в кв.300 по плана на
гр.Велинград, като неоснователни.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да им се изпрати със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)