Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
10.01.2017година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, І
граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ДЕКЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА хиляда,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………И.М.……….…………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 849 по описа на съда за 2016година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1457 от 04.10.2016г., постановено по
гр.д. № 4676/2016г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявения от Р.П. ***,
представлявана от Кмета ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за
отмяна на уволнението на ищeца, извършено със Заповед № 1293/26.04.2016г., поради прекратяване
на договора в срока за изпитване, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и
обективно съединените с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от
2664лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за времето от
26.04.2016г. до 26.10.2016г., като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца Р.П.П.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това
са изложени в жалбата, като основното е, че работодателят не е посочил
основателна причина поради която прекратява договора му. Въззивника моли съда
да постанови решение, с което да бъде отменено атакуваното решение на Плевенски
РС и да бъде решен спора по същество от окръжния съд, като бъдат уважени исковете
му.
Въззиваемата страна, чрез Гл.юрисконсулт ***, е
взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-правилно и съобразено
със закона и съдебната практика по прилагането му. Взето е становище и по
съществото на спора.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените в нея доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните и се установява и от
писмените доказателства по делото, че между ищеца Р.П. *** е сключен трудов
договор № 1293/24.02.2016г., на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.70 КТ със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като Р.П. е назначен на
длъжност „Инспектор обществен ред“ при Община Плевен, звено „Инспекторат“, с работно
време 8 часа и основно трудово възнаграждение 440 лв. Няма спор, че по силата
на Заповед № РД10-519/19.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен му е възложено и
да управлява посочения в заповедта лек автомобил и да съставя необходимите
финансови документи и ежемесечно да ги отчита. Не е спорно между страните и това,
че със Заповед № 1293/26.04.2016г., в срока за изпитване, на основание чл.71,
ал.1 КТ, считано от с.дата е прекратено трудовото правоотношение, поради
прекратяване на договора в срока за изпитване.Няма спор, а това е отбелязано и върху
заповедта,че тя е била връчена на ищеца на 26.04.2016г.Спорно е законосъобразно
ли е прекратяването на трудовия договор.
За да отговори положително на този въпрос и да
отхвърли предявените от Р.П. искове, Плевенски РС е приел, че работодателят има потестативното право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление и че това право е
било надлежно упражнено. Позовал се е на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, която
регламентира договора със срок за изпитване като самостоятелен вид трудов
договор и която предвижда, че когато работата изисква да се провери годността
на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него. Изхождайки от разбирането, че с включването
на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност
да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от
трудов договор и от законовата норма на чл.71, ал.1 КТ, че до изтичането на
срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване, може
да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, съдът е приел, че тази
преценка е свободна, както по отношение на времето в което следва да бъде
извършена/във всеки един момент до изтичане на уговорения срок/, така и по
отношение на мотивите за прекратяването на договора. Правилен е изводът, че
заповедта за прекратяване не е необходимо да се мотивира, достатъчно е едностранното
изявление за прекратяване да е ясно и безусловно формулирано и да няма съмнение
относно волята на работодателя да прекрати ТПО, както е в случая.
Ищецът се позовава на безупречната си работа по
изпълнение на трудовите си задължения и на това, че не е имало каквито и да
било констатирани пропуски или нарушения на извършваната от него работа. Счита,
че уволнението му е плод на грешка и недоразумение относно други факти, които
не са свързани пряко с работата му, а именно, че е неизправен длъжник, с
наложен запор върху трудовото възнаграждение.
Тези обстоятелства правилно са били преценени
от районния съд като неотносими към законността на увонението.Преценката на
работодатялят, в чиято полза е уговорена клаузата за изпитване, е окончателна и
не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича
от свободата на договаряне между страните, за което те са се съгласили със
сключването на този вид трудов договор. Преценката за годността на служителя е на
работодателя, а не са съда, поради което не е необходимо да се проверява в
рамките на настоящото съдебно производство нивото на изпълнение на работата му,
нито дали са били налице и други обстоятелства, които да влияят върху нея. Съдебният
контрол се простира единствено до това съществува ли потестативното право и
надлежно ли е упражнено то от Община Плевен.Без значение са причините, поради
които работодателят е стигнал до този извод и са го мотивирали да прекрати
договора и поради това не е необходимо да се издирват и подлагат на анализ.
Поради изложеното иска по чл.344 ал.1, т.1 КТ
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен поради това е
и иска по чл.344 ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на работа и по чл. 344,
ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение. Фактическите
констатации и правните изводи на районния съд се възприемат изцяло от
настоящата инстанция, при условията на чл.272 ГПК.
Поради изложеното, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. Не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като имащата
право на разноски страна, съобразно изход на делото, не е поискала присъждането
на такива.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение № 1457 от 04.10.2016 год. по гр.д.№ 4676/2016год. на Плевенески Районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: