РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Велико Търново, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102093 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
26.04.2021г. в *, водачът А. И. К. при управление на лек автомобил*, преминал през дупка
на платното за движение, в резултат на което на превозното средство са причинени
имуществени вреди изразяващи се в повреда на предна броня и дясната кора под нея.
Ищецът изтъква, че в качеството на застраховател по договор за застраховка „Каско” с *по
отношение на горепосочения автомобил, е образувал застрахователна преписка *за
причинените вреди. Навеждат се твърдение, че след извършен оглед на автомобила е оценил
щетите на 487,30 лв., която сума на 22.06.2021г. е платил за отстраняването им на
официален сервиз. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който
съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и поддържа
републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка
за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил
в правата на увреденото лице и за него е възникнало право да претендира от ответника
платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. Твърди,
че на 18.08.2021г. го е поканил да заплати горепосочените суми и че в резултат от
неизпълнението той е изпаднал в забава като дължи обезщетение в размер на законната
лихва от 50,79 лв. за периода от 18.08.2021г. до 16.08.2022г. С оглед гореизложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
сумите за главница и за обезщетение за забава, ведно със законната лихва от предявяването
на исковете до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото
1
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че липсват
доказателства пътнотранспортното произшествие да е възникнало на републикански път и
да е причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск или за уважаването му в
намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между ищеца и *е сключен договор за застраховка „Каско” *по отношение на
притежавания от дружеството и ползван от лизингополучателя А. Л. Р. лек автомобил *, със
срок на действие от *. На 26.04.2021г. автомобилът е управляван от А. И. К. *. Заедно с
водача пътувал и лизингополучателят. На същия ден в следобедните часове по обратния
път, А. Р. * при движението на превозното средство. На 27.04.2021г. е извършена проверка
на автомобила в официален сервиз *, където са констатирани повреди на предна броня и на
дясната кора под нея. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от А. К. *********, по повод на което е образувана
застрахователна преписка *. След оглед на горепосочените вреди по автомобила,
застрахователят ги оценил на 487,30 лв. като на 22.06.2021г. платил сумата за извършения
ремонт от ******. На 18.08.2021г. ищецът връчил регресна покана на ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето
му от 15 лв. като в определения срок последвало неизпълнение. От заключението на
допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че вредите са причинени при
преминаване на автомобила през препятствие с изпъкнала или с вдлъбната форма, при което
е осъществен контакт с най-ниско разположените части от купето, каквито са предната
броня и кората под нея. Като възможни причини за настъпване на произшествието се
посочват както липсата на сигнализиращи средства, които да провокират своевременна и
съответна реакция от водача на увредения автомобил за наличие на препятствие върху
платното за движение, така и неправилната преценка от последния за вида и размера му, а
оттам и за възможността да преустанови движението си, за което с оглед конкретните пътни
условия е имал възможност и време. Пазарната стойност на имуществените щети е
определена на 484,62 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
2
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и
изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на
застрахования за настъпилото събитие. Повредите по автомобила са констатирани в
момента на движението му *********като липсват доказателства къде и по какъв начин са
причинени. Траекторията на изминатия път от превозното средство на 26.04.2021г.
изключва възможността те да са възникнали в пътния участък, намиращ се *. Поради това се
достига до извод, че не е доказано вредите да са настъпили от преминаване през дупка на
платното за движение на път от републиканската пътна мрежа, което изключва и
възможността за ангажиране на отговорността на ответника за тяхното поправяне съгласно
чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от
Правилника за прилагане на Закона за пътищата. С оглед гореизложеното исковете по чл.
410, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на ответника
сумата от 200 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса
за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 502,30 лв. /петстотин и
два лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” * за причинени щети на
лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 26.04.2021г. *, 50,79 лв. /петдесет
лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от
18.08.2021г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4