МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 19 ОТ 10.02.2016г.
ПО НОХД №226/ 2015Г ПО ОПИСА
НА ОКРЪЖЕН СЪД Б..
Подсъдимите
С.Х.П. ЕГН********** и Д.Н.Н. ЕГН ********** са предадени
на съд по реда на чл. 247 ал.1
т.1 от НПК както следва: подсъдимия С.Х.П., роден
*** г. в гр. *.,
***,
***гражданин,
****образование,
**,
работи в „****"
гр. Б., живущ ***, ЕГН **********
за това, че на
22.08.2014 г. в с. Веселие,
обл. Б., в съучастие като съизвършител с Д.Н.Н.
- ЕГН **********, отвлякъл ***
К.Т.К.
- ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген
Голф" с ДК № *****,
с който го извел извън село Веселие,
като
деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице е ненавършило
*** години,
което представлява престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.З
вр. с чл.142
ал.1
вр. с чл.20 ал.2 от НК и за това, че на 22.08.2014
г. в с.Веселие, обл.Б., при условията на
реална
съвкупност се заканил с убийство на ****К.Т.К.
- ЕГН **********, изричайки думите „Сега ще взема пистолета и ще го убием" и „Сега ще
изкарам пистолета да го убия", като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, което представлява
престъпление
по чл.144 ал.З вр. с ал.1 вр. с чл.23 НК.
Подсъдимия
Д.Н.Н., роден на *** г. в гр.
., ***,
***гражданин,
***образование,
***, **,
живущ ***, ЕГН
**********,
за това, че на 22.08.2014 г.
в с. Веселие, Б. област, в съучастие като съизвършител със С.Х.П. – ЕГН
**********,
отвлякъл ***
К.Т.К.
– ЕГН **********, като насилствено, чрез
използване на сила - нанасяне на удари с
юмруци
и шамари - го качил в лек автомобил марка „Фолксваген
Голф" с ДК № **** и го извел извън село Веселие, като
деянието е извършено от две лица
и отвлеченото лице е ненавършило *** години ,което
представлява престъпление
по чл.142 ал.2 т.2 и т.З вр. с чл.142 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК
И за това, че на 22.08.2014
г. в с.Веселие, Обл. Б., при условията на
реална
съвкупност се заканил с убийство на **** К.Т.К.
- ЕГН **********, изричайки думите „Сега ще го убия", като това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му , което
представлява
престъпление по чл.144 ал.З
вр. с ал.1 вр. с чл.23 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението така както е внесено с
обвинителния акт. За да подкрепи
обвинението,
прокурорът счита, че съда трябва да кредитира показанията на свидетелите К.К.,
Т.К., М. и А.,
прочетени
по реда на чл.281 НПК, а не тези дадени по време на
съдебното следствие.
Това е така , защото първите показания съпоставени с тези на полицейските служители оформят
фактическа обстановка дала основание за
повдигнатите
обвинения. Обвинението се позовава и на приложения по делото аудиозапис
от тел.112, където свидетеля Т.К.
уведомява служителите
на МВР за инцидента със сина му. Мнението на обвинението е, че деянията , предмет на обвинението,
са извършени съучастнически и са
доказани
както от субективна, така също и от обективна страна. Следва да се приема като смекчаващи вината
обстоятелства, при реализация на
наказателната
отговорност, чистото съдебно минало на подсъдимите, семейното положение и трудовата им
активност, което според прокурора води
но
извода, че престъпленията са извършени при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Наказанията, които според прокурора
следва
да бъдат наложени са следните : На двамата подсъдими при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства да се наложи наказание
лишаване
от свобода към минимума предвиден в закона, именно седем години за обвинението по чл.142 ал.2 т.2
и т.З НК, а за престъплението по чл.144
ал.3 НК
да се наложи наказание лишаване от свобода от две години, като на основание чл.23 НК да се определи общо наказание от седем години лишаване от свобода. Разноските по делото да
се присъдят по равно, а вещественото
доказателство
- лек автомобил марка „голф" с ДК№ ***** да бъде отнет в полза на държавата.
Защитника
на подсъдимия Н. моли съда да го оправдае по
повдигнатите
обвинения, тъй като от доказателствата те не се установяват. Счита, че неоправдано прокуратурата
желае подсъдимият да бъде осъден на
доказателствата
събрани в досъдебната, подготвителна фаза на процеса, където обвиняемият няма
равнопоставено място. Обръща внимание на
показанията
дадени от свидетеля Т.К. и пострадалия К.К. в съдебното следствие, където отричат пострадалия да е
отвличан и заплашван. В този смисъл следва
да бъде отношението и към показанията на
свидетеля
М., а по отношение показанията на свидетеля К., защитата
изразява недоверие поради тяхната непоследователност, както и противоречие с писмените доказателства
установяващи, че на следващата сутрин
след инкриминираното деяние подсъдимите са били още в ареста в РПУ Приморско и не са могли да го
заплашват да не дава показания. В подкрепа на искането
се анализират медицинската документация, съдебно медицинската експертиза и отговорите на вещото
лице в с.з., според които твърдените от пострадалия увреждания в досъдебното производство не са установени.
Защитата
приема за доказано, че пострадалия сам се е качил в автомобила на подсъдимите , без срещу него да е
упражнено насилие и без да са отправяни
заплахи,
като целта е била да покаже къде е оставил откраднатите вещи.
Показанията
на полицейските служители, защитника приема за достоверни, но отнасящи се единствено до
предприетите от тях действия след е депозирано оплакването
пред дежурния в РПУ.
Защитата
на подсъдимия П. е солидарна с тезата на защитника на подсъдимия Н. и отделно от това
изтъква следното: Доказателствените
източници следва да се анализират през призмата на неоспорените от страните доказателства.
На първо място се сочат тези свързани
със състоянието на пострадалия, установено и анализирано от съдебно медицинската експертиза. В
резултат защитата заключава, че показанията
на пострадалия и свидетелите от досъдебното
производство за нанесен
побой от страна на подсъдимите се опровергава категорично. В този смисъл се привеждат и показанията
на полицейските служители, които не са
констатирали
следи от насилие по пострадалия. Относно психическото състояние на пострадалия К.К. на инкриминираната дата , свързано с уплаха, се търси
обяснение чрез показанията на свидетеля
М.
- полицейски служител, който твърди, че първия му е казал за извършена от него кражби от няколко
къщи в селото същата вечер. Защитата
обръща
внимание на обстоятелството, че основната част от показанията на свидетелите са четени в съдебната
фаза на процеса по реда на чл.281 ал.4 НПК без да има тяхно съгласие и
присъдата не може да почива на такива показания. Относно
показанията на свидетеля К.К. се изтъква тяхната противоречивост, обстоятелството,
че бърка подсъдимите и ролите им, което
дава
основание на защитата да се съмнява, че той изобщо е свидетел очевидец.
Показанията
на свидетеля Т.К. дадени в досъдебното производство не кореспондират с
обективното състояние на пострадалия и
казаното
от него по тел. 112 на дежурния по РПУ, което ги прави също несъстоятелни. В обобщение, счита
обвинението за недоказано по категоричен
начин
, поради което следва подсъдимите да бъдат оправдани. Подсъдимият Н. отрича да е извършил
престъпленията, в които е обвинен и моли
съда
да бъде оправдан. Подсъдимия П. счита, че не би могъл
да малтретира дете. Не се призвана за
виновен и моли съда да го оправдае.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
I.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът
не счита, че част от посочената в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва от събраните
в досъдебното и съдебното следствие доказателства. Защо това е така, ще
бъде аргументирано в частта от мотивите ,
свързана
с анализа на доказателствата. Свидетелите Т. и К. К.
/ баща и син /, живеели в с. *** Б.
област. В същото село
подсъдимите имали имоти и на 22.08.2014г се намирали там.
Свидетелят К.К.
/ на ** години по това време / заедно с приятелите си
- свидетелите К.К.
и З.М. / *** към инкриминираната дата /, същата
вечер около 22-22.30 часа, се намирали в селото в близост до читалището.
Занимавали се с велосипеда на свидетеля К.. По същото време покрай тях преминал
автомобил „Фолксваген Голф"
ДК№ ***, собственост и
управляван от подсъдимият С.П.. В автомобила като
пътник на предната седалка пътувал другият
подсъдим
- Д.Н.. Като видели тримата свидетели, спрели автомобила в близост до тях, защото
подсъдимият Н. искал да разговаря
със
свидетеля К. за вещи, които били откраднати от дома му в с. *****.
При спирането на автомобила двамата други свидетели избягали настрани. Подсъдимият Н. попитал
свидетеля К. кога ще му върне
откраднатите вещи. Последният отговорил, че Н. няма да види повече вещите си, което подразнило
подсъдимия и той с остър тон настоял
свидетеля
да му върне вещите, като същевременно слязъл от автомобила. При това положение К. отговорил, че ще
му покаже къде се намира откраднатото,
което по негови думи било в дома на неустановено по делото лице „Х." до биволарник в края на селото. Свидетелят предложил на подсъдимите да ги закара до биволарника и да им даде откраднатите вещи- телевизор, тонколони и въдици.
Качил се в автомобила на задната седалка и
колата
потеглила. Когато пристигнала на местото, тримата видели, че в дома на „Х." / до биволарника
/ е тъмно. Тогава свидетеля К. отворил
вратата
на автомобила и избягал. Подсъдимите се върнали обратно и се разделили, като всеки се прибрал в
дома си. Малко по късно свидетелят К.К. се прибрал в
дома си , като казал на баща си - свидетеля Т.К., че
бил бит и отвлечен от подсъдимите. Свидетелят Т.К.,
който бил употребил по това време алкохол, решил да се срещне с подсъдимия Н. и около 23.00 часа отишъл в дома му, като му потърсил сметка за стореното. Подсъдимият
отрекъл, да е бил и отвличал сина му и се
разделили,
като свидетеля К. го заплашил, че ще се обади
в полицията. Свидетелят осъществил заканата си и позвънил на телефон 112
от където го свързали с дежурния в РПУ Приморско. На дежурния свидетелят разказал,
че сина му е бит от двама местни възрастни мъже, и е с разкървавено лице ,
насинено око, синини по тялото, като същевременно са го заплашвали с пистолет и
са го отвлекли с автомобил, от който той избягал. Около 1.30
часа на 23.08.2014г. в резултат на полицейска
операция, подсъдимите били задържани от домовете им и отведени в РПУ Приморско.
От полицейското управление били освободени на същия ден около 18.45 - 18.50 часа.
II
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната
фактическа обстановка се основава на доказателствата по делото, разгледани по
отделно и в съвкупност. При анализа на доказателствата съдът се съобрази с
Решение № 979 от 3.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 275/2005 г., I н. о.," Когато в хода
на досъдебното производство, респективно пред съдебните
инстанции, са депозирани различни показания от свидетеля и всяко поотделно
противоречи съществено на другите, съдът е длъжен да включи в подлежащите на
обсъждане доказателствени материали всички, а не избирателно някои от тях. Така
полученото многостранно противоречие на доказателствената съвкупност задължава
съдът да ги обсъди в мотивите си и да посочи своите съображения защо приема
част от тях за достоверни, а други - отхвърля. Преценката за достоверността на
конкретното гласно доказателствено средство не следва само от съпоставянето му
с други доказателствени източници, а трябва да държи сметка за собствената му убедителност,
последователност, непротиворечивост и обективност
"
В
основата си доказателствената база е изградена главно от гласни доказателства.
Като веществено доказателство по делото е иззет процесния
автомобил „Фолксваген Голф" ДК№
****, собственост и управляван от подсъдимият С.П., но по него и вътре в купето не са открити следи в
полза на обвинението. Безспорно обаче, автомобила се е намирал на твърдяното от
обвинението местопрестъпление и подсъдимите и свидетеля К.К.
са били в купето и автомобила е ползван по предназначение. Гласните
доказателства се състоят от показанията на два вида свидетели - очевидци и
такива, които не са присъствали на местопрестъплението , а възпроизвеждат
фактите по думите на свидетеля К.К.. Съществува и
трета група свидетели / полицейски служители / , които дават показания за
извършеното от тях по повод служебните им задължения и по повод на факти,
касаещи периода по време и след след задържане на подсъдимите. Обясненията на
подсъдимите са друга група гласни доказателства, като също следва да бъдат
обсъдени. Друга особеност на гласните доказателства се състои в това, че
известна част от тях дадени в съдебното следствие, противоречат на тези дадени
в досъдебната фаза на процеса и това наложи четенето
им по реда на чл.281 НПК. С изключение на показанията
на свидетелите Т.К. и К.К.,
които са разпитани пред съдия в досъдебното
производство, останалите показания са четени по реда на чл.281
ал.4 НПК. Показанията на свидетеля Т.К. дадени в досъдебното
производство пред съдия и тези дадени в съдебното следствие са напълно
противоположни. Това наложи прочитането им по реда на чл.281
ал.1 т.1 НПК. Защо съдът не
приема за достоверни показанията на този свидетел дадени в досъдебното
производство. На първо място, категоричната му позиция в съдебното следствие,
че вярно е това, което казва в момента, тъй като показанията дадени в досъдебната фаза са манипулирани от лъжата на сина му К.К., че е бит и отвлечен от подсъдимите. Истина, според
него е , че не е имало отвличане и побой над сина му, а той се е качил
доброволно в автомобила на подсъдимите, за да покаже къде е държал откраднатите
от дома на подсъдимия Н. вещи. Неистинността на тази показания / в досъдебната фаза на процеса / , съдът констатира и след
анализ на някой неверни техни детайли. Касае се за състоянието на К.К., описано в разговора по телефона на свидетеля с
дежурния полицай в РПУ Приморско. Посочените от свидетеля травми, не са
констатирани при прегледа от медицинско лице, както и от вещото лице - съдебен
медик, който при доклада на експертизата си, е категоричен, че ако е имало
травми от такова естество, не може да не бъдат забелязани от околните и от
медицинското лице извършило прегледа на свидетеля К.К..
По този факт показанията на свидетелите - полицейски служители и обясненията на
подсъдимите, също не се разминават. Тези свидетели не са констатирали видим
следи от насилие над К.К.. Съдът счита, че
показанията на свидетеля Т.К. в досъдебната
фаза на процеса са дадени в резултат на афект, продиктуван от разговора със сина
му, който от своя страна не му е казал истината и от факта, че е бил под
влияние на алкохол в инкриминираната нощ. Що се касае до показанията на другия
свидетел К.К. дадени пред съдия и прочетени по реда
на чл.281 ал.1 т.1 НПК, следва да се отбележи на първо място , че той е
представен от обвинението като очевидец на случая. Намирал се е на местото,
когато свидетеля К.К. е разговарял с подсъдимите и се
е качил в автомобила им. Същественото в анализа на показанията на този свидетел,
както тези дадени в досъдебното производство и тези
дадени в съдебното следствие, е тяхното противоречие с останалия доказателствен
материал. В показанията си дадени пред съдия в досъдебното
следствие, свидетелят твърди, че К.К. е бил удрян с
юмруци в областта на лицето от подсъдимия Н. / пътник в автомобила /. Съдът
отбелязва, както беше посочено по горе, че по тялото и лицето на К.К. не са констатирани следи от побой или друго насилие.
Очевидно в тази си част показанията на свидетеля К. са неистинни. Това поставя
под съмнение и твърдението му за насилствено качване на К. в автомобила на подсъдимия
П.. Относно заканителните изрази казани от подсъдимия
Н. и свързани с употреба на огнестрелно оръжие и закана за убийство, показанията
на свидетеля са непоследователни. За този факт свидетеля разказва в края на
показанията си, а не последователно при разказа му по повод на побоя нанесен
над К. и насилственото му качване в автомобила. Това ги прави несигурни и съдът
не ги приема за достоверни. В останалата част от показанията си свидетелят
преразказва думите на К.К., тъй като не е очевидец на
случилото се. Съдът поставя под съмнение показанията на този свидетел и от
гледна точка на възможността част от твърдените от него факти да са възприети
непосредствено. Свидетелят разяснява, че е възприел случващото се до автомобила
на подсъдимите от непосредствена близост / 20 см./ .
Въпреки това обаче в съдебното следствие /л.72/ той
сочи като пътник в автомобила подсъдимия С.П., който
на инкриминираната дата безспорно е установено, че е управлявал автомобила, а
пътник е бил другия подсъдими Д.Н.. Същата неточност
се констатира при проведеното разпознаване на 05.01.2015г.
с участието на този свидетел /л.л.126,127 д.п./ , където той посочва подсъдимия Н. като шофьор на
инкриминирания автомобил. В този процесуален документ свидетелят твърди още, че
същия подсъдими е направил опит на следващата сутрин, след инцидента, да го уговаря
за даване на лъжливи показания, което се установи, че е невъзможно, поради
задържането на подсъдимите от органите
на МВР. На л.130 и л.131 от
д.п. отново при провеждане на разпознаване,
свидетелят твърди, че подсъдимия П. е пътник в
автомобила. Грешката от страна на свидетеля относно личностите на подсъдимите и
ролите им съдът счита, че се дължи на обстоятелството, че свидетеля не е
възприемал фактите, за които дава показания, както твърди. Становището на съдът
намира опора и в обясненията на подсъдимия П. / л.105 гръб /, дадени в съдебното следствие и показанията на
свидетеля К.К. прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК, според които непосредствено
след спиране на автомобила до тримата свидетели, освен свидетеля К.К., другите двама са избягали. Този свидетел дава основание
на съда да не приема за достоверни показанията му и от друга гледна точка.
Многократно на зададени му въпроси свързани с поведението на подсъдимите , той
твърди, че непосредствено на 23.08.2014г. сутринта ,
/ а на някой места и вечерта / те са го заплашвали да дава лъжливи показания,
което практически не е било възможно, тъй като от приетите като доказателства заповеди
за задържане на подсъдимия Н. / №103 от 23.08.2014г / и на подсъдимия П.
/ №105 от 23.08.2014г. / в
РПУ Приморско се установява, че същите са освободени съответно на 23.08.2014г в 18.50 часа и 18,45
часа.
Важни
и основни, според съда са показанията на свидетеля К.К.,
който даде коренно противоположни показания в съдебното следствие от тези
дадени в досъдебното производство. Поради тази
причина показанията дадени в досъдебното производство
бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК. На първо място тези показания, касаещи нанесения му побой от подсъдимия Н.,
не отговарят на обективното здравословно състояние на свидетеля, което
обстоятелство беше коментирано по горе. Съдебно медицинската експертиза
категорично разяснява, че описаните от пострадалия и родителя му травми биха
оставили следи за дълго, а такива не са констатирани от никого от свидетелите
виждали К.К. непосредствено след инцидента. На второ
място, прочетените показания установяват категоричния факт, че свидетеля е
извършил кражба от дома на подсъдимия Н., което се явява повод за проведения
вечерта разговор. Показанията на свидетеля, свързани с осъществената от него
кражба и дадени в съдебното следствие, бяха заличени от съда по негово искане,
но това обстоятелство съда приема за доказано от показанията на свидетеля Т.К., както и от показанията на свидетелите - полицейски
служители установяващи криминалната активност на К.К..
Буди съмнение и начина, по който е осъществено претендираното
отвличане в прочетените показания на този свидетел. Непосредствено след
насилственото му вкарване в автомобила, той е оставен на задната седалка сам,
като същевременно в него е бил и личния му мобилен телефон, и още при първото
спиране на автомобила свидетелят необезпокояван от никого е избягал. Независимо
от това , подсъдимите не са го преследвали по никакъв начин, след бягството.
Различни са показанията на свидетеля К.К. дадени в
съдебното следствие. В тях той твърди, че доброволно се е качил в автомобила на
подсъдимите, за да покаже къде се намират откраднатите от него вещи. Не
споменава за отправени към него закани или осъществено насилие. Твърди, че е
излъгал баща си, че е отвлечен, като по този начин е постъпил и с полицейските
служители занимаващи се със случая. Съдът приема тези показания за достоверни,
тъй като отнесени към останалите доказателствени източници и съпоставени с тях
се допълват и не са в противоречие. Касае се за липсващи обективни
доказателства за упражнено спрямо него насилие, което бе коментирано по горе,
както и за истинската причина, поради която свидетеля се е качил доброволно в
автомобила, свързана с осъществена преди това кражба от дома на подсъдимия Н..
Показанията
на свидетеля З.М. следва да бъдат преценени внимателно
на първо място от страна на неговото малолетие по време на разпита му в досъдебното производство. Не е изследвана способността му
да дава достоверни показания и това обстоятелство се установява на при анализа на
проведеното разпознаване с този малолетен свидетел. На л.137
и л.138 от д.п. се намира
протокол за проведено разпознаване на подсъдимия П. на
05.01.2015г, където свидетелят твърди, че това е
пътника от автомобила и точно той е нанесъл побой на свидетеля К.К., обстоятелство което категорично доказано не е истина.
На същата дата е проведено разпознаване на подсъдимия Н., който е разпознат от
свидетеля като шофьора на инкриминирания автомобил, обстоятелство което не е
истина. В съдебно следствие / разпита е проведен в присъствието на родител на
вече *** свидетел /, показанията са противоречиви и
непоследователни. Свидетелят твърди, че на 22.08.2014г.
около 20.45 часа са били тримата със свидетелите К.К. ***, след което са се разделили.
Отрича да е бил очевидец на обстоятелствата, за които разказва в показанията
даден в досъдебното производство. Според него за
случая научава от свидетеля К. на следващата сутрин, когато последния идва в
дома му с очевидни белези от побой и кръв по лицето и тялото. Последните твърдения
очевидно не са истина, поради причини посочени по горе. Както показанията на
свидетеля дадени в досъдебното производство, така и
тези дадени в съдебното следствие, следва да се оценят като неистина.
Показанията на този свидетел бяха прочетени по реда на чл.281
ал.4 НПК, след което свидетеля потвърди, че истина е
това, което е казал в съдебното следствие, но както беше посочено по горе тези
показания също са неистинни. Очевидно свидетелят по причина на малолетие не е в
състояние да дава достоверни показания - обстоятелство, което не е изследвано
от вещо лице, но по повод на което се налага този извод с оглед анализа изложен
до тук. Свидетелят Г. е превозил свидетелите Т. и К. К.
и с личния си автомобил до РПУ Приморско на 22.08.2014г.
и обратно до с. **** и единственото обстоятелство
имащо значение за делото, намиращо се в показанията му е, че по външния вид на К.К. не е забелязал нищо необичайно. Свидетелите Д., М., М.,
А. и А. са полицейски служители в РПУ Приморско на инкриминираната дата. В показанията
си възпроизвеждат обстановката свързана със задържане на двамата подсъдими, и
доколкото следва тя да има отношение към повдигнатото обвинение, безспорното е,
че и двамата подсъдими са задържани в домовете им по време на сън и поведението
им е излъчвало изненада от действията на полицейските служители. На следващо
място безспорен е извода, че свидетелят К.К. и З.М. са били обект на полицейски проверки по повод
извършвани от тях кражби. Свидетелят М. по този повод си спомня , че през месец
януари 2015г. е научил от свидетеля К.К., че в инкриминираната нощ е извършил кражби от няколко
къщи в с. *** заедно със свидетелите К.К. и З.М.. Другото общо в показанията
на свидетелите е, че от външния вид на свидетеля К.К.
не може да се направи извод, за упражнено спрямо него физическо насилие / побой
/. По повод посочените по горе факти , съдът приема показанията на тези
свидетели за достоверни, предвид синхрона им с останалата доказателствена
съвкупност. Свидетелят А. е полицейския служител, снел обясненията на
подсъдимите на инкриминираната дата в РПУ Приморско. Поради противоречия
констатирани между показанията му дадени в съдебно следствие и тези в досъдебното следствие по реда на чл.281
ал.4 част показанията на този свидетел бяха
прочетени. Касае се за показания намиращи се на л.15
/ гръб / от д.п. и свързани с обясненията на
подсъдимия П. и имащи отношение към упражнено
физическо насилие спрямо свидетеля К.К.. В тази си
част показанията на свидетеля възпроизвеждат думи на подсъдимия казани пред
него , но същевременно факта на побоя спрямо К.К. се
опровергава от останалите свидетелски показания, обективното състояние на свидетеля,
медицинската документация и експертното заключение на съдебната медицинска
експертиза. Предвид горното, съдът не приема за достоверни фактите по повод, на
които са прочетени показанията, независимо от потвърждаването им в съдебното
заседание от свидетеля.
На
последно място съдът анализира обясненията на подсъдимите. Като източник на
информация за обстоятелства имащи отношение към предмета на доказване , съдът
ги оценява като достоверни. Подсъдимият Н. твърди, че е бил обект на кражба
извършена от дома му в с. *** от свидетеля К.К.. Този факт съдът намира за безспорно доказан, независимо,
че в тази връзка е заличил показанията на свидетеля К.К..
Този извод се налага от показанията на свидетеля Т.К.
и свидетелите - полицейски служители. Кражбата, съдът оценява като повод да се
проведе разговора на подсъдимия със свидетеля К.К. въпросната
вечер. Съдът приема за достоверни и обясненията на подсъдимия по повод
доброволното качване на свидетеля в автомобила, с оглед връщане накрадените
вещи. Физическото насилие претендирало от обвинението, упражнено от този
подсъдими не се доказа , не само от останалите доказателства по делото, но и по
повод механизма на осъществяването му. Както съда имаше възможност лично да се
увери от възприятията си в съдебна зала, този подсъдим се отличава с
телосложение с висок ръст и физическа сила, която ако е била употребена по
описания начин за нанасяне на побой на непълнолетен с крехка физика, каквато
има свидетеля К.К., задължително последиците биха
били тежки и видими за дълго време. Подсъдимият П.
също категорично отрече по повод на свидетеля К.К. да
е упражнявано насилие и насилствено да е качван в автомобила, както и да е
осъществена спрямо него закана от какъвто и да е характер. Съдът приема тези
обяснения за достоверни предвид синхрона им с останалите доказателства. Не на
последно място следва да се обърне внимание на обстоятелството, че с изключение
показанията на свидетелите Т.К. и К.К.
/ за достоверността на които по горе беше изложено становището на съда /, всички
останали прочетени показания в съдебното следствие са резултат от приложение на
чл.281 ал.4 НПК, а това
обстоятелство ги прави недопустими за осъдителна присъда по силата на чл.281 ал.8 НПК.
Осъществените
разпознавания в досъдебното производство са процесуално
годни, и относими към безспорния факт на присъствие
на подсъдимите на местопроизшествието, но същевременно не носят годна информация
относно ролята на всеки от тях в деянията предмет на обвинението, като
причините за това бяха анализирани по горе. Безспорна и относима
към материята предмет на доказване е техническата експертиза свързана с
проведения разговор по тел.112 и приложения компактдиск.
III.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Описаната
фактическа обстановка, от която следва да се изведе виновно поведение на
подсъдимите, изложена в обвинителния акт, не се потвърди от събраните
доказателства. Настоящата редакция на нормата на чл. 142, ал. 1 от НК (ДВ, бр.
26/2010 г.), визира единствено отвличането на
другиго, т.е. извършване на действия, с които деецът
лишава пострадалото лице от възможност то по своя воля да определя
местонахождението и движението си в пространството, които деецът принудително
променя. При тази редакция не е необходимо деецът да има за цел лишаването на
пострадалото лице от свобода, макар деянието да съдържа по необходимост такова
фактическо лишаване от свобода, след като принудително отнема възможността за свободно
придвижване. Отпадането на този признак от субективната страна на престъплението
несъмнено разширява приложното поле на нормата. Всяко принудително отвеждане на
пострадалия от мястото, където се намира, е точно отвличане по смисъла на НК, а
то винаги съдържа и лишаване от свобода, защото лишава от възможността
пострадалият сам да избира своето местопребиваване. На лице ли са обаче всички
признаци на така очертания престъпен състав от обективна и субективна страна в
случая. Не се доказаха обективни действия, с които подсъдимите да са лишили
пострадалото лице от възможност то по своя воля да определя местонахождението и
движението си в пространството. Доказано беше, че свидетелят К.К. доброволно и сам се е качил в автомобила, управляван
от подсъдимия П., с цел да покаже къде се намират
откраднатите от него вещи от дома на подсъдимия Н.. Доказано беше, че на
свидетеля не е нанасян побой от подсъдимия Н. или спрямо него да е упражнено
друго насилие или принуда, нещо повече свидетеля сам е предложил на подсъдимите
да отидат заедно до дома на неустановено по делото лице „Х.", където по
думите на свидетеля се намират крадените вещи. Причината да избяга по късно от
автомобила им е, че на посоченото от него място не е имало никого и естествено
не би могъл да върне вещите предмет на кражбата. Несъставомерно
е деянието, предмет на обвинение по чл.142 ал.2 т.2 и т.З
вр. чл.142 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, за двамата подсъдими
от субективна страна. Подсъдимите не са целели настъпване на обществено опасни
последици предмет на обвинението. Нещо повече, доброволното предложение на
свидетеля К. да ги заведе на местото където се намират крадените вещи е
възприето от подсъдимите , като нормално и естествено развитие на нещата в
резултат на проведения разговор. Отделно развитието на самата ситуация не дава
основание на съда да приеме , че е на лице съставомерно
деяние, защото срещата между подсъдимите и свидетеля К.К.
е инцидентна, случайна, което обстоятелство не подкрепя извод, че е търсено
осъществяване на обществено опасно деяние. Не на последно място в подкрепа на
оправдателна присъда е факта, че осъдителна присъда не може да почива само на
показания четени по реда на чл.281 ал.4 НПК, а в основата си държавното обвинение извежда
тезата си именно от такива доказателствени източници / показанията на
свидетелите А., К.К., К.К.
и З.М. /. Не се доказаха и другите две обвинения
свързани с деяния по чл.144 ал.3
вр. ал.1 НК. Доколкото това обвинение в конкретния
случай е функция на обвинението за деяние по чл.142 ал.2 т.2 и т.З
НК и неговото самостоятелно осъществяване се обезсмисля , съдът счита, че то
също остана недоказано и за двамата подсъдими. Обвинението не доказа
осъществяването на тезата си както от обективна , така също и от субективна
страна. На следващо място тези обвинения , според съда се опират единствено на
показанията на свидетелите К.К. и 3. М., четени по
реда на чл.281 ал.4 НПК,
което на основание ал.8 от същия текст, е
недопустимо. В анализа на доказателствения материал беше обяснено защо
показанията на свидетеля К.К., четени по реда на чл.281 ал.1 НПК не следва да се
считат за достоверни / най малкото защото този свидетел не би следвало да се
счита за очевидец и не би следвало да се приеме , че лично е възприел
инкриминираните изрази, чрез които са осъществени заканите за убийство /. На
следващо място свидетелят, както в досъдебното
производство, така също и в съдебното следствие, бърка личностите на
подсъдимите и ролите им посочени в обвинителната теза на прокурора.
Предвид
изложеното до тук следва, че подсъдимите трябва да бъдат оправдани по всички
обвинения, което предпоставя след себе си и
останалата част от изводите на съда, именно разноските по делото да останат за
сметка на Държавата, веществените доказателства по делото - лек автомобил марка
Фолксваген Голф" ДК№ ****,
ключовете за него да се върнат на собственика подсъдимият С.П.,
а вещественото доказателство CD, съдържащ запис от подаден сигнал на тел. 112,
да остане по делото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: