Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВчЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4944 по
описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 16.01.2020г., постановено по гр.дело № 79624/2018г.
по описа на СРС, ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените от „Л.Ф.” ЕООД срещу Л.С.
М.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от
4 151 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
изпълнение задълженията му по трудов договор от 17.02.2016г., от които сумата
от 2 896, 21 лева за периода от 17.08.2018г. до 16.09.2018г.,
представляваща невъзстановена сума по разходи касови ордери от 17.08.2018г. от
26.08.2018г., както и сумата от 1 254, 79 лева за периода от 09.02.2018г.
до 23.08.2018г,. представляваща неправомерно изтеглена от банковата сметка на
ищцовото дружество сума, която ответникът е използвал за лични нужди.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца „Л.Ф.” ЕООД, в която са изложени оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на
приетото за установено, че изплатената сума от общо 3 119 лва с двата
касови ордера е за „командировъчни”. Сочи, че според Наредбата за служебните
командировки и специализации родовото понятие командировъчни се отнася до
пътни, дневни и квартирни суми, които се изплащат от работодателите на техните
работници, а съгласно чл. 12 от същата, парите се дължат в определен в
заповедта размер за командироване, но само в рамките на действително
извършените разходи и по най-краткия и икономически най-изгодния маршрут. Счита,
че водещ е принципът на отчетност и реално извършване на разходите. Обратното
разбиране, да се приеме, че командировъчни се дължат и без реално да са
извършвани плащания, води до извода, че те представляват трудово
възнаграждение, което противоречи на закона и го заобикаля. Жалбоподателят
твърди, че в конкретния случай на ответника са изплащани наред с трудовото
възнаграждение и командировъчни пари в размер на 24 стотинки на километър,
което се установявало от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Освен
това, първоинстанционният съд не бил съобразил, че за разходи за гориво,
паркинг, пътни такси и др., работникът е длъжен да предости отчетен документ.
Същото се отнасяло и до квартирните пари – ползване на хотелски стаи и др., за
което също не били ангажирани доказателства от ответника. По тези съображения е
направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Л.С.
М.е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Поддържа, че постановеното решение е правилно и
обосновано, като е направено искане за неговото потвърждаване.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за периода от 17.02.2016г. до 25.09.2018г., по силата на което
ответникът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“, като е
изпълнявал международни превози с камион, поради което е бил командирован
нееднократно в чужбина. Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съобразно което, в периода от 17.08.2018г. до 16.09.2018г.
ответникът е изпълнявал международни превози във времеви обем от 126 дни, като
дължимите командировъчни за този период възлизат на 6 653, 73 лева, които
били изчислени по правилата на чл. 31, ал. 1, вр. Приложение № 3 от Наредбата
за служебните командировки и специализации. Приел е, че предоставените с двата
разходни касови ордера суми са изплатени на ищеца на основание „командировъчни
пари”. Първоинстанционният съд е формирал изводи, че тегленето на процесната
сума в размер на 1 254, 79 лева посредством банкова карта в периода от
09.02.2018г. до 23.08.2018г., е било извършено от ответника, като тези суми не
били отчетени от работника, поради което съдът е приел, че те имат също
характер на „командировъчни пари”. По тези съображения е обобщил, че за исковия
период ответникът е бил командирован в чужбина и е получил командировъчни в общ
размер на 4 373, 79 лева, при нормативно дължими му в размер на 6 653,
73 лева. С оглед изложеното е направен извод, че претенцията на ищеца е изцяло
неоснователна, тъй като не се установява с изразходване на сумата имуществото
на ищеца да е било намалено без основание и в резултат на противоправното
поведение на ответника. Прието е, че всички получени от ответника суми били
разполагаеми средства за командировъчни и други разходи във връзка с
извършваните от ответника пътувания при изпълнение на служебните си задължения.
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2, вр.
чл. 211 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, не са допуснати нарушения на императивни материално-правни
норми. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ за
вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността на работника или служител се определя от гражданския закон. Въз
основа на посочената разпоредба се ангажира пълна имуществена отговорност на
работника към работодателя за причинени вреди на работодателя. В случая ищецът
изрично е посочил, че като работодател през време на валидно трудово
правоотношение с ответника е дал на последния като негов служител парична сума
в общ размер на 2 896, 21 лева, представляваща според твърденията в исковата
молба авансова сума за заплащане на необходимите пътни такси, такси за паркинг
и др., при извършване на международни превози на товари, за която сума ответникът
не е дал отчет /не е представил разходооправдателни документи/, поради което
тази сума подлежала на връщане. Претендира се връщане и на сума в размер на 1
254, 79 лева, с която ответникът се е разпоредил в своя полза /за лични нужди/
при твърдения, че сумата е била изтеглена от банковата сметка на ответното
дружество посредством предоставена на ответника дебитна банкова карта. Тези
твърдения и искания на ищеца обосновават извод, че предявеният иск е за
ангажиране от работодателя на имуществена отговорност на работник. След
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, какъвто е случая, няма
пречка имуществената отговорност на работника, независимо дали тя е ограничена
или пълна, да се реализира по съдебен ред, а в случая тази отговорност е пълна
такава. Работникът или служителят,
независимо от характера на задълженията му по сключения трудов договор, дължи
отчет пред работодателя, когато му е поверено имущество, за да се разпореди с
него по определен начин от името и за сметка на работодателя. Работникът дължи
отчет за начина по който се е разпоредил с имуществото за сметка на
работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния, или по друг
начин; или не се е разпоредил и дължи връщане на полученото. Той отговаря за
неизпълнение на това свое задължение, като може да се освободи от отговорност,
ако е положил дължимата грижа, като доказателствената тежест е негова /така
решение № 14 от 06.03.2018г. по гр.д. № 2401/2017г. по описа на ВКС, Четвърто
ГО/.
За да се уважат така предявените искове в тежест на
ищеца е да установи, че при действието на трудовото правоотношение между
страните работодателят е дал на ответника /предоставил на разположение във
фактическата власт на работника/ исковата сума авансово, която да служи за
заплащане на пътни такси, такси за паркинг и др. при извършване на международни
превози на товари в посочения в исковата молба период. В случай, че се
установят посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е
направил конкретните разходи по време на командировката във връзка с изпълнение
на възложената му работа, т.е. следва да ангажира доказателства за какво е
изразходил сумата и да даде отчет на ответника за извършените разходи, а ако
твърди, че не е извършил възложените му разходи, следва да докаже, че е върнал
получената сума на работодателя.
В конкретния случай по делото не е спорно
обстоятелството, че между страните е съществувало в периода от 17.02.2016г. до
25.09.2018г. трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал
длъжността ”шофьор тежкотоварен автомобил”, както и че е извършвал международни
превози. Макар че по делото не са представени доказателства както за издаването
на писмена заповед за командироване, така и на писмена заповед за диференцирано
определяне на командировъчни пари, настоящият съдебен състав намира, че от
представените доказателства се установява, че за периода от м.02.2018г. до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение за различни периоди от
време, включително за периода от 17.08.2018г. до 25.08.2018г., и от
27.08.2018г. до 30.08.2018г., ответникът е бил командирован за осъществяване на трудовите си
функции извън уговореното място на работа.
По делото е представен разходен касов
ордер от 17.08.2018г., двустранно подписан и неоспорен от страните, от който се
установява, че на посочената дата ответникът е получил от своя работодател сума
в размер на 585 лева с основание за плащане „командировъчни“. На 26.08.2018г. е
издаден още един разходен касов ордер, неоспорен от страните, видно от който
ответникът е получил от служител на ищеца сумата от 2 534 лева с основание
за плащане „дневни“. Между страните по делото не е спорно, че са осъществени
международни превози, а същото се установява и от представените два пътни листа
с № 144783 от 17.08.2018г. и с № 144782 от 27.08.2018г. В тези пътни листове е
посочено, че управлявайки товарен автомобил с рег. № ******, ответникът е
осъществил два международни курса – с продължителност от 17.08.2018г. до
25.08.2018г., и от 27.08.2018г. до 30.08.2018г.
Ищецът твърди в исковата молба, че
посочените в разходните касови ордери суми са заплатени на друго основание,
различно от посоченото в платежните документи, а именно – че това са авансово
платени суми за заплащане на необходимите пътни такси, такси за паркинг и др.,
дължими при извършване на международния превоз. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво
задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното
задължение /в случая работодателят/ трябва да докаже точното, конкретно и пълно
изпълнение, а когато в документа за плащане е посочено конкретното основание,
при оспорване на същото, в тежест на длъжника /работодателя/ е да опровергае
волеизявлението си. В настоящата хипотеза ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира никакви доказателства във връзка с оспорване съдържанието
на двата разходни касови ордера, поради което и в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът приема, че платените на ответника суми са предадени на посоченото
в разходните касови ордера основание – „командировъчни“ и „дневни“.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно,
се установява, че за периода от 11.02.2018г. до края на м.10.2018г. ответникът е
осъществил 154 дни транспортна дейност, от които 126 дни за международен превоз
с товарен автомобил „Скания“ с рег. № ****** и 28 дни – за превоз на стоки в
Република България. Не е спорно по делото, че ответникът реално е осъществил
процесните командировки.
Основното спорно по делото обстоятелство е
дали ответникът е бил длъжен да представи отчет, както и разходооправдателни
документи за реалното изразходване на сумите по двата разходи касови ордери.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Според нормата на чл. 215 от КТ при командироване
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условие и в размери,
определени от Министерски съвет. В случая се касае до осъществяван от
ответника, съобразно изпълняваната трудова функция до съществуване на
правоотношението – за международен транспорт. При международния транспорт е
приложима Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. В раздел
ІV-ти от последната изрично са регламентирани командировъчните пари за
персонала на различните видове транспорти средства, между които са и шофьорите
на сухопътните превозни средства, а в т. 1 на Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1
конкретно са посочени сумите, които се изплащат като дневни пари за
командировъчни на шофьорите и стюардесите. От разпоредбите на приложимото
материално право – цитираната Наредба, се налага извод, че отчетите са
предпоставка за заплащане на тези разходи за командировки, които следва да
бъдат заплатени в действително направения размер /при нормативно определена долна
минимална граница/ и затова трябва да бъдат установени с разходни документи –
гориво, пътни такси, нощувки и др. Отчетът служи за оправдаване на авансово
получените средства и е основание за доплащане, ако размерът на действително
направените разходи надвишава получения аванс, но непредставянето на отчети не
е основание да се откаже изплащане на такива, ако командироване е осъществено,
както е в настоящия случай. В разпоредбата на чл. 215 КТ за заплащането на дължимите командировъчни пари не е въведено изискване
за представяне на отчет, поради което
неговата липса по никакъв начин не освобождава работодателя от задължението му
да заплати командировъчни пари на работника при доказано реално осъществяване
на командировката, обстоятелство, което в конкретния случай безспорно се
доказва от представените доказателства по делото. Още повече, че в случая според
посоченото в РКО от 26.08.2018г. са заплатени дневни пари, които се отчитат
съобразно фактическия престой в чужбина. Нормата /чл. 18, ал. 1 НСКСЧ/ е обща и изяснява, че с
дневните пари /част от командировъчните/ се осигуряват средства за храна,
вътрешен градски транспорт и други разходи на командированото в чужбина лице.
Размерът на дневните и квартирни пари са определени в приложение № 2 към Наредбата. В същата наредбата има и специални
правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и
водни транспортни и специални средства. За шофьорите при автомобилните превози
е приложима нормата на чл. 31 от нормативния акт, в която е разпоредено, че те
получават командировъчни пари на ден /включително дневни, част от които са и
тези за храна/ за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Единната ставка не е твърдо
фиксирана, а има определен предел и се обвързва с пропътуваните километри и
други специфични показатели въз основа на заповед на ръководителя на
ведомството или предприятието. Ръководителите на предприятия, изхождайки от
конкретните обстоятелства и специфични условия могат да определят и различни
размери на командировъчни пари, които не могат да надвишават двойния размер от
посочените в приложение № 3.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства, към
който именно принадлежи ищецът, получава командировъчни
пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно чл. 31, ал. 6 от
същата наредба ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените
в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични
условия на работа и организация на международните рейсове. В цитираната
разпоредба на практика е предвидена правната възможност командировъчните пари
да се определят от работодателя по начин, различен от уредената в Приложение №
3, т. 1 от Наредбата методика, а именно чрез въвеждане на единна ставка.
С оглед липсата на точни и конкретни данни за въведена
от ищцовото дружество методика за изчисляване на командировъчни пари по
правилата на чл. 31, ал. 6 във вр. с чл. 32, ал. 1 НСКСЧ, размерът им в случая
следва да бъде изчислен съобразно предвиденото в т. 1 от Приложение № 3, т. 1 от НСКСЧ, в която диференцирано е
определен нормативният минимум на дължимите командировъчни пари в зависимост от
обстоятелството дали при съответния международен рейс автомобилът се управлява
от един или от повече водачи, при сменност - 27 евро на ден при единична езда и
21 евро на ден при двойна езда, вкл. квартирни пари. В конкретната хипотеза не
се установява, а не се и твърди, ответникът да е изпълнил процесните международни
курсове при условията на двойна езда, т.е. да е пътувал и с друг водач, с който
на смени да са управлявали товарния автомобил, поради което следва да се
приеме, че на ищеца се дължат командировъчни пари на ден в размер на 27 евро.
С оглед изложеното съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което общият размер на дължимите на
ответника командировъчни пари за осъществените общо 126 дни транспортна дейност
за международни превози на стоки, възлиза на сумата от 3 402 евро /6 653,
73 лева/. От същото заключение се установява, че в счетоводството на ищеца не
съществуват документи за заплатени суми за командировъчни на ответника, а по
устни данни на управителя ответникът е получил общо 5 573, 28 лева с това
основание, като сумата е била предоставена в брой без подпис на работника и без
издаване на РКО или друг счетоводен документ. При това положение и с оглед
изричното оспорване от страна на работника, се налага извод, че дължимите на
последния командировъчни пари в размер на общо 6 653, 73 лева не са
заплатени. Ответникът обаче признава в отговора на исковата молба, че сумата по
двата процесни разходни касови ордера в общ размер на 2 896, 21 лева
представлява част от дължимата му сума за командировъчни, за периода от
м.02.2018г. до прекратяване на трудовото правоотношение. При липсата на данни в
процесните разходни ордера, че предадената сума касае конкретен международен
превоз, както и при липса на отбелязване, че се касае до авансово платени суми
за командировъчни, се налага извод, че сумата от 2 896, 21 лева,
предоставена на ответника като командировъчни и дневни пари, се отнася не само
до осъществените два процесни международни превози, а представлява част от
командировъчни пари по чл. 31 от НСКЧ за всички извършени от него курсове в
периода от м.02.2018г. до края на м.10.2018г. Следва да се има предвид, че
съгласно чл.
37, ал. 1 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина
/НСКСЧ/ - дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните
и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт
за влизане и излизане, т.е. отчет от страна на служителя не е необходим. Отчет,
съгласно чл. 39, ал. 1 се дължи за изразходваната
валута. Обичайно в практиката е преди командировката работникът или служителят
да получи авансово суми, предназначени за покриването на различни разходи, в т.
ч. пътни и дневни, и средства за нощувки. В тези случаи, за полученият аванс,
работникът или служителят представя отчет, в който удостоверява разходваните
суми за съответните нужди и доказва, каква част от получената авансово сума
подлежи на връщане. Настоящият случай обаче не е такъв, защото настоящият
съдебен състав приема, че не е установено твърдението на работодателя, че
процесните суми представляват предварително /авансово/ платени на служителя.
Предвид изложеното предявеният иск за връщане на
сумата от 2 896, 21 лева се явява неоснователен.
По отношение на иска за връщане на сумата от 1 254,
79 лева, представляваща изтеглена от банковата сметка на ищцовото дружество
сума:
На етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че работодателят е предоставил на ответника дебитна карта с № ******,
за да ползва последния средства посредством банкова пластика във връзка с
покриване на разходи за извършените превози, когато такова безкасово плащане се
е налагало – за пътни такси, такси паркинг, гориво и др. Ответникът не е
релевирал конкретни оплаквания в отговора на въззивната жалба относно приетото
за установено от първоинстанционния съд обстоятелство, че процесните тегления в
общ размер на 1 254, 79 лева в периода от 09.02.2018г. до 23.08.2018г. от
дебитната карта са били извършени от него. Ето защо в
правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от така
установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
Както бе посочено по-горе, по така
предявения иск, в тежест на ответника е
да докаже, че е направил конкретните разходи по време на командировките във
връзка с изпълнение на възложената му работа, т.е. следва да ангажира
доказателства за какво е изразходил сумата и да даде отчет на работодателя за
извършените разходи, а ако твърди, че не е извършил възложените му разходи,
следва да докаже, че е върнал получената сума на работодателя.
В настоящия случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване на основанието, за което е разходвал изтеглената
посредством банкова дебитна карта сума, поради което твърдението му, че същата
е използвана за погасяване на служебни задължения във връзка с осъществяване на
трудовата му дейност, са недоказани. При прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е
останал недоказан. Работникът
дължи отчет за начина по който се е разпоредил с имуществото за сметка на
работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния, или по друг
начин; или не се е разпоредил и дължи връщане на полученото. Той отговаря за
неизпълнение на това свое задължение, като може да се освободи от отговорност,
ако е положил дължимата грижа, като доказателствената тежест е негова. При
липса на доказателства за начина, по които ответникът се е разпоредил с
процесната сума, се налага извод, че са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената му отговорност по реда на чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ.
С оглед изложеното
първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
сумата от 1 254, 79 лева, следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което претенцията в тази част да бъде уважена.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора
и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба,
които възлизат на сумата от 25, 10 лева за държавна такса. Не са ангажирани
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 627, 94
лева.
С оглед изхода на спора
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за сумата над 697, 71 лева.
В полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от иска, които възлизат на сумата от 320, 74 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и с оглед
цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 14550 от 16.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 79624/2018г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Л.Ф.“ ЕООД срещу Л.С. М.иск с правно основание чл. 203, ал. 2
от КТ за заплащане на сумата от 1 254, 79 лева, представляваща изтеглена
от банковата сметка на ищцовото дружество сума в периода от 09.02.2018г. до
23.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на Л.С.
М.разноски в първоинстанционното производство за сумата над 697, 71 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.С. М., ЕГН **********,*** да заплати на „Л.Ф.“
ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 203, ал. 2 от КТ сумата от 1 254, 79 /хиляда двеста петдесет и четири лева и 79
ст./ лева, представляваща неотчетена сума, изтеглена от банковата сметка
на ищцовото дружество в периода от 09.02.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 18.12.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14550 от
16.01.2020г., постановено по гр.д. № 79624/2018г. по описа на СРС, ГО, 88
състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА Л.С. М., ЕГН **********,*** да заплати на „Л.Ф.“
ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 320, 74 /триста и двадесет лева и
74 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 25, 10 /двадесет и пет лева и 10 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Л.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** да заплати на Л.С. М., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 627, 94 /шестстотин двадесет и
седем лева и 94 ст./ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.