Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Иванка Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 336 по описа за 2018г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Г.Г.С. с
ЕГН ********** с адрес ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален
представител адв.Е.б.против Ревизионен акт №
03002718000160-091-001/05.07.2018г., издаден от Е.С.Х. – началник сектор и Г.З.Х.–
главен инспектор по приходите, органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден
с Решение № 239/05.10.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчноосигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен
акт на оспорващия са определени задължения за данък върху доходите на
физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2013г. –
31.12.2013г. в общ размер на 42648,13 лева, в това число 29937,35 лева главница
и 12710,78 лева лихви.
Оспорващият изразява недоволство
от издадения РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност, поради
допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите на органите
по приходите, че през ревизирания период е местно физическо лице по смисъла на
чл.4, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с Република Турция.
Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, прогласяваща приоритетно
прилагане на данъчната спогодба между РБългария и РТурция за избягване на
двойното данъчно облагане, доходите му подлежат на облагане в друга държава. Излага
аргументи, че жизнените му интереси и икономическите му връзки са основно в
РТурция, като в тази насока сочи, че през 1990г. заедно със семейството си се
изселили в РТурция, където се установили постоянно. Именно там Г.Г.С. започва
работа като слуга в железарски и ключарски цех, а по-късно – през 1994г.
учредява фирма, за дейността на която е представил данъчни декларации. През
месец декември 2011г. сключва брак със С.Б.С.– турска гражданка, с която
съжителстват и към настоящия момент. Двамата отглеждат дъщеря си С.С., родена
на ***г. в Турция, като последната от 2012г. е ученичка в училище в гр.Чорлу,
обл.Текирдаг. Семейните отношения на Г.Г.С. (С. С.оглу) с родители, сестри и
други роднини се развиват с най-голям интензитет именно в Турция, тъй като
всички живеят там. Въз основа на изложените в тази насока твърдения,
аргументира становището, че не е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Твърди на
следващо място, че внесените в брой или чрез банков превод суми по сметка на Г.Г.С.
са семейни средства, определени за закупуване на недвижим имот в землището на
с.Поповица. Възразява относно провеждането на ревизия по реда на чл.122 и сл.
от ДОПК. Въз основа на изложеното в жалбата оспорващият отправя искане за
отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание, лично и чрез
представител по пълномощие, заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна
на оспорения акт. Навежда доводи за нищожност на РА поради липса на
компетентност на органа, възложил ревизията. Въз основа на аргументи,
аналогични на изложените в жалбата моли за решение, с което да бъде отменен
Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018г. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответната страна – директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт Г.Е.оспорва жалбата и изразява становище, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Аргументира
законосъобразност на ревизионния акт, като сочи, че същият напълно съответства
на приложимите материално правни разпоредби. Въз основа на изложените
съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира
присъждане на разноски.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен
акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018г., издаден от Е.С.Х. – началник сектор
и Г.З.Х.– главен инспектор по приходите, органи по приходите в ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 239/05.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ -
гр.Варна при ЦУ на НАП.
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е допустима.
В настоящото производство,
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718000160/09.01.2018г.,
издадена от Е.С.Х. - началник сектор при ТД на НАП – гр.Варна, с обхват
задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии,
граждански договори и др. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Определен
е краен срок за приключване на ревизията в срок от три месеца от връчване на
заповедта. Същата е връчена лично на ревизираното лице на 22.01.2018г.
В хода на ревизионното
производство е съставено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, връчено на оспорващия на
29.01.2018г. (л.150-151 от делото).
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК от
проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад №
Р-03002718000160-020-001/08.05.2018г.
По искане на ревизираното лице, с
Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на
доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до
27.06.2018г.
Срещу така изготвения РД е
депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № 7352/14.06.2018г., с
приложени към него писмени доказателства.
Възраженията са обсъдени,
намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден
процесният РА №03002718000160-091-001/05.07.2018г.
Ревизионният акт е обжалван пред
директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил решение № 239 от 05.10.2018г.,
с което го е потвърдил.
Срещу РА е подадена жалба, по
повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
Видно от приобщените по делото
доказателства заповедите за образуване и движение на ревизионното производство
са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения
срок с ревизионен акт, издаден от
компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание. Решението, с което
РА е потвърден е издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно
установения срок.
Твърденията за нищожност на РА, свързани
с липса на компетентност на издателя на ЗВР, съдът намира за неоснователни. От
приложената към преписката ЗВР № Р-03002718000160/09.01.2018г. (л.651 – 652 от
делото) се установява, че същата е издадена като електронен документ от Е.С.Х.
- началник сектор при ТД на НАП – гр.Варна. Приобщени
са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът
констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ. В настоящия казус, при проверка валидността на положения върху
ЗВР подпис се установи, че същият е придружен от издадено от доставчика на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно
чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление. При извършената
проверка се установява, че издател на ЗВР № Р-03002718000160/09.01.2018г. е Е.С.Х.,
която е автор и титуляр на електронния документ.
Наред с това по делото е
представена Заповед № Д-1249/30.06.2017г. на директора на ТД на НАП – Варна, с
която са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, като в т.14 от същата е посочена Е.С.Х..
Предвид горното съдът приема, че
не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство.Ревизионният
доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения
срок. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и определения от
него ръководител на ревизията в унисон с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на РА жалбоподателят твърди, че ревизиращите органи са
преминали към облагане по особения ред, без да установят обективно и
безпристрастно всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретното
производство, както и че „никъде не е конкретно посочено кое от събраните
доказателства установява някое от обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК“.
Основанието за провеждане на
ревизия по особения ред на чл.122-124 от ДОПК са установени обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по
реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В
конкретния случай, видно от уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено на
оспорващия на 29.01.2018г., въз основа на съпоставка между стойността на
притежаваното от оспорващия имущество и направените от него разходи и
декларирани и / или получени от него доходи през 2013г., ревизиращите органи са
установили превишение на направените разходи над размера на получените приходи
в размер на 299425,36 лева и предвид липсата на подадена декларация за
доходите, са счели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.1,
т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.
По делото няма спор, че
жалбоподателят не е подал ГДД по ЗДДФЛ за 2013г. От събраните при проверката и
надлежно приобщени към доказателствата в преписката документи по безспорен
начин се установява, че през 2013г. Г.Г.С. заедно с майка си Н.С.С.са закупили
недвижим имот при равни права за двамата, находящ се с.Поповица, местността
„Мостовете“, общ.Садово за сумата от 900000 лева, от която сума продавачът е
получил по банков път към деня на подписване на нотариалния акт сума в размер
на 801542,80 лева, а остатък от 98457,20 лева са преведени в периода от
11.11.2013г. до 31.12.2013г. чрез банкови преводи от банковите сметки на
двамата купувачи, открити в Банка ДСК АД и Те Дже Зират Банкасъ България.
Оспорващият декларирал, че средствата са от доходите на семейството му в
РТурция и при многократните си влизания в България са внасяни в брой суми до
10000 евро, „поради големите банкови
такси“. В хода на проверката било установено, че през периода 2009г. – 2014г.
лицето е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2010г., като е декларирало доходи
от друга стопанска дейност, доходи на регистрирани земеделски производители от
продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство (от
лавандула) в размер на 500 лева и субсидия 1420,00 лева. За останалите години
няма подадени ГДД.
На база информация от
централизирана база данни на НАП „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ“
са установени суми, представляващи изплатена рента и за изплатени вторични
суровини на лицето, както следва: през 2009г. – 179,35 лева рента; през 2010г.
263,75 лева рента; през 2011г. – 865,40 лева, от които 365,22 лева от рента и
555,75 лева от вторични суровини; през 2012г. – 1398,53 лева, от които 527,22
лева от рента и 968,12 лева от вторични суровини; през 2013г. – 1291,39 лева от
вторични суровини. За 2014г. няма данни за изплатени суми.
Във връзка с изясняване на
имущественото състояние на Г.Г.С., уточняване и точно определяне на получените
от лицето доходи от РБългария и РТурция, органите по приходите са изпратили
молба за обмен на информация, въз основа на която е изпратено запитване по
линията на СИДДО до РТурция.
Въз основа на събраните
доказателства ревизиращите органи приели, че за 2013г. получените приходи и
доходи са в общ размер на 283081,54 лева, от които получени парични средства от
физически лица – 281787,36 лева; доходи от продажба на вторични суровини –
1291,38 лева и приходи от банкови лихви – 2,80 лева. Извършените разходи за
същия период възлизат на 582049,90 лева, в това число: платени разходи за
телеком – 430,68 лева; превод от сметка 10544118 Банка ДСК – 20,00 лева;
разходи за плащания към „Арена И.Т.“ ЕООД – 528665,48 лева; платени данъци и
ЗОВ – 1836,31 лева; внесени суми по сметка в Банка ДСК на Н.С.– 41170,00 лева;
внесени суми по сметка в Те Дже Зират Банкасъ на Н.С.– 9779,15 лева; разходи за
платени банкови такси и комисионни – 148,28 лева. При направената съпоставка на
притежаваните имущества и направените разходи с получените приходи е констатиран
недостиг на парични средства, т.е. превишение на разходите над декларираните и
получени доходи / суми на различно основание със сумата от 299425,36лева.
При безспорната липса на подадена
декларация е налице фактическото основание по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, а с
оглед констатираното превишение на разходите над получените доходи / суми на
различно правно основание, правилно органите по приходите са приели, че
установеното превишение от 283081,54 лева съставлява укрит доход –
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Наред с това, според разпоредбата
на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа,
когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. Фактите по делото установяват проявлението и това
самостоятелно основание за определяне на основата за облагане с данъци по реда
на чл.122 от ДОПК.
Въз основа на горното съдът
приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в
надлежната писмена форма, при липса на допуснато
нарушение на административно производствените правила при извършване на
ревизията. В хода на ревизията са извършени съответните проверки, в т.ч. и в информационните
масиви на НАП, изискана е информация от други държавни органи, събрана е
информация от трети лица, като всички доказателства са събрани и приобщени по
надлежния процесуален ред. Ревизията е извършена по особения ред по чл.122 –
124 от ДОПК при установени и доказани предпоставки по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и
т.7 от ДОПК.
От фактическа страна и по
отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът установи
следното:
Г.Г.С. с ЕГН ********** има
настоящ и постоянен адрес ***. Видно от удостоверение № 80/07.08.2015г. Г.Г.С.,
С.И.С.. и С.С.са имената на едно и също лице.
В хода на проверка, приключила с
Протокол № П-03002715099773-073-001/02.09.2015г. лицето представило документ за
самоличност на РТурция, издаден на името на Selim Selimoglu с идентификационен
номер в РТурция 18482244294, с адресна регистрация в РТурция, гр.Истанбул,
Чинар Махалеси №13, с възражения, че същото не е местно лице на РБългария и е
постоянно пребиваващ в РТурция. Оспорващият посочил също, че от 1990г. заедно
със семейството си се изселили в РТурция, където се установили постоянно и
където живеят и към настоящия момент, като представил Протокол за направено
проучване, съставен от полицейски служител в Околийско управление, съгласно
който за периода 2008г. – 2018г. той, заедно със съпругата си, дъщеря си и
майка си живели в РТурция на адрес Дослук джаддеси 1, сокак №7/3, Хавузлар
мах., гр.Чорлу, обл.Текирдаг.
Ревизиращите органи счели за
неоснователни така направените възражения, аргументирайки се с наличието на
регистриран постоянен адрес на територията на РБългария и пребиваване на лицето
на територията на РБългария повече от 183 дни за календарната 2013г. В хода на
ревизионното производство, както и в хода на проверките, присъединени към преписката,
органите по приходите изискали информация от ОД на МВР относно преминавания на Г.С.
през ГКПП на РБългария. В получените отговори с вх. №372000-13231/15.07.2015г.
и вх. №5599/04.05.2018г. (л.86 – 87 от делото) се съдържа информация за регистрираните
влизания / излизания през ГКПП, въз основа на които, ревизиращите органи установили,
че по данни от справката на полицията лицето е влязло в РБългария на
29.12.2012г. и първото му излизане за ревизирания период е на 03.04.2013г. през
ГКПП „Капитан Андреево шосе“. В справката не се съдържат данни за влизане, но
съгласно същата лицето отново е излязло на 13.07.2013г. през ГКПП „Малко
Търново“. Последващото влизане в Р България е на 28.09.2013г. през ГКПП
„Капитан Петко войвода“, а излизане на 20.10.2013г. през ГКПП „Капитан Андреево
шосе“. В справката отново липсва информация за влизане, но лицето е излязло на
25.10.2013г. през ГКПП „Капитан Андреево шосе“. Последващо излизане през същия
ГКПП на 08.12.2013г. и на 17.12.2013г.
Наред с информацията от ОД на
МВР, ревизиращите органи съобразили регистрираните извършени банкови операции в
Банка ДСК ЕАД, извършени от жалбоподателя, като са установили, че такива са
осъществени на следните дати: 18.01.2013г.; 05.11.2013г.; 08.11.2013г.;
11.11.2013г.; 12.11.2013г.; 15.11.2013г.; 19.11.2013г.; 21.11.2013г.;
22.11.2013г.; 25.11.2013г.; 26.11.2013г.; 27.11.2013г.; 28.11.2013г.;
29.11.2013г.; 02.12.2013г.; 03.12.2013г.; 04.12.2013г.; 05.12.2013г.;
06.12.2013г.; 09.12.2013г.; 10.12.2013г.; 11.12.2013г.; 13.12.2013г.;
14.12.2013г.; 17.12.2013г.; 18.12.2013г.; 21.12.2013г. Аналогично са
регистрирани извършени банкови операции от лицето в банка „Те Дже Зират Банкасъ
– София“ на 17.12.2013г.; 18.12.2013г.; 19.12.2013. и 20.12.2013г.
Въз основа на предоставена информация
от „Метатех“ ООД за изплатени доходи на Г.С. от предадено за отпадък движимо
имущество по ЗУО, органите по приходите констатирали, че в графата за получил в
представените договори е положен подписът на задълженото лице, предвид което
приели, че отпадъците са предадени лично от жалбоподателя, с оглед на което
направили извод, че лицето е пребивавало в страната на 21.01.2013г.;
09.02.2013г.; 16.02.2013г.; 16.04.2013г.; 24.04.2013г.; 11.05.2013г.;
12.05.2013г.; 03.07.2013г. и 11.07.2013г.
На следващо място са отчетени
плащанията на каса за ползвани мобилни услуги, осъществени на датите
25.04.2013г.; 27.05.2013г.; 18.06.2013г.; 25.06.2013г.; 18.07.2013г.; 26.08.2013г.;
04.10.2013г.; 25.10.2013г. и 25.11.2013г., съгласно данните, представени от „А1
България“ ЕАД (л.92 от делото).
В обобщение на информацията,
съдържаща се в справката от ОДМВР за регистрирани влизания / излизания през
ГКПП, банковите извлечения, договорите за предаване на отпадъци и плащанията на
каса към мобилен оператор, ревизиращият екип установил, че през календарната
2013г. лицето е превивавало на територията на РБългария повече от 183 дни,
поради което същото е със статут на местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2,
вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с РТурция и се явява данъчно задължено
лице по смисъла на чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за получените него доходи през
2013г.
С обжалвания ревизионен акт в
тежест на оспорващия са определени задължения за данък върху доходите на
физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. в размер на
29937,35 лева и лихви за просрочие в размер на 12710,78 лева. за периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г.
В хода на ревизионното
производство са приобщени доказателства от други производства, а именно
Протокол №П-03002715099773-073-001/02.09.2015г. за установяване на факти и
обстоятелства на ревизираното лице за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г., въз
основа на който ревизиращите органи констатирали установено превишение на
паричните разходи спрямо получените доходи / приходи или недостиг на средства
за всяка една от годините от обхвата на проверката, а именно за 2009г. –
6338,01 лв; за 2010г. – 3948,69 лв; за 2011г. – 3481,44 лв; за 2012г. – 3128,19
лв; за 2013г. – 436774,56 лв и за 2014г. – 3689,17 лв. При проверката било
установено, че по банковата сметка на лицето в Банка ДСК ЕАД различни физически
лица са внасяли суми общо в размер на 440019,00лв, с които впоследствие са
извършени плащания към „Арена И.Т.“ ЕООД за закупуване на недвижим имот,
находящ се в с.Поповица, обл.Пловдив, като Г.Г.С. е декларирал, че средствата,
които е разходвал са основно от доходите му в РТурция.
Към ревизионната преписка като доказателство е присъединен и Протокол №
ПФ-03002715000795-073-001/28.11.2017г. за извършена проверка за установяване
имущественото и финансово състояние на лицето, чрез съпоставяне между
притежаваното имущество и направените разходи с декларираните и / или получени
приходи за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г.
Въз основа на събраните в
производството доказателства органите по приходи установили превишение на
паричните разходи над размера на получените доходи/приходи за календарната
2013г. със сумата от 299425,36 лв., поради което след приключване на проверката
предприели действия по уведомяване на лицето, за деклариране на придобитите
през 2013г. доходи, като за целта му връчили Покана с №
ПФ-03002715000795-999-001/28.11.2017г.
След извършена справка в
информационната система на НАП към 08.01.2018г. – датата на издаване на ЗВР и
08.05.2018г. – датата на съставяне на РД, ревизиращите органи установили, че
лицето не е декларирало получени през 2013г. доходи чрез подаване на ГДД.
Към доказателствата бил приобщен
и Протокол №ПФ-03002715000793-073-001/28.11.2017г. за установяване и съпоставка
на имуществото и доходите на Н.С.С.- майка на оспорващия, ведно с всички
събрани в хода на извършената проверка доказателства, както и Протокол
№ПФ-03002715000796-073-001/02.12.2015г. за установяване на факти и
обстоятелства относно С.Б.С.- съпруга на жалбоподателя, ведно с извлечение от
разплащателна ѝ сметка в евро, находяща се в „Те Дже Зират Банкасъ“ - клон
София.
Въз основа на събраните
доказателства и извършени справки в информационната система на НАП, органите по
приходите приели, че за ревизирания период Г.Г.С. е местно физическо лице, по смисъла на на чл.4, ал.1, т.1 и т.4, вр. ал.4 от ЗДДФЛ и
предвид липсата на подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., счели че през ревизирания
период от Г.Г.С. не са декларирани предоставени или получени парични заеми на или
от физически и юридически лица.
Също така констатирали, че
ревизираното лице е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
с вх. №2170431200218065/16.10.2012г. съгласно която е регистрирано като
осигурител с ЕИК по Булстат ********** за упражняване на дейността комбинирано
растениевъдно - животновъдно стопанство като регистриран земеделски
производител, а съгласно подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице с вх. № 270431200217982 от 16.10.2012г. лицето се е самоосигурявало
като управител на „Тракия ЛТД“ ЕООД, считано от 15.10.2012г. до настоящия
момент.
Въз основа на информация от
централизирана база данни на НАП „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ“ установили,
че за процесния период на лицето е изплатена сума в размер на 1291,39 лева от
вторични суровини.
Същевременно в хода на
предходните проверки било установено, че през този период с нотариален акт
№1/19.12.2013г. Г.С. и неговата майка Н.С.придобили при равни права недвижим
имот – земя, находяща се в с.Поповица, обл.Пловдив на стойност 900000 лева,
която сума е заплатена по банков път от купувачите, като 371592,90лв са
заплатени от Н.С.и 528407,15 лева от жалбоподателя.
В отговор на ИПДПОЗЛ с №
П-03002715099773-040-001/29.07.2015г. (л.321 от делото), е което от Г.С. са
изискани обяснения и копия от документи, удостоверяващи произхода на паричните
средства за закупуването на имота, от ревизираното лице и неговата майка са
представени писмени обяснения, в които се сочи, че произходът на паричните
средства е от РТурция. Лицето представя банкови извлечения от сметка № 12739050
в лева, изходяща се в Банка ДСК ЕАД за 2013г.; от банкова сметка № 10544118 в
лева, находяща се в Банка ДСК ЕАД за периода 01.01.2011г. - 20.07.2015г. и банкови
извлечения от сметка № 10544118 в лева в Банка ДСК ЕАД за периода 21.07.2005г.
- 31.12.2010г.
Представени са и допълнителни
писмени обяснения и доказателства, подробно описани в РД.
Въз основа на банковите
извлечения от сметките на Г.С. и неговата майка Н.С.в Банка ДСК ЕАД и „Те Дже Зират Банкасъ“, органите по приходите
установили, че за периода от 05.11.2013г. – 21.12.2013г. са постъпили суми от
следните лица:
-
от Г.С. в Банка ДСК ЕАД внесена сума 256 043,16 лв. и в Банка „Те Дже
Зират Банкасъ“ - 20 000,00 евро или общо внесени суми в
размер на 295 159,76 лв. (150913,00 евро);
-
от С.Б.С.(съпруга на жалбоподателя) в Банка ДСК ЕАД внесена сума
142 250,00 лв. и в Банка „Те Дже Зират Банкасъ“ - внесени 60215 евро или
общо внесени суми в размер на 260020,30 лв. (132 946,00 евро);
-
от Н.С.(майка на жалбоподателя) в Банка ДСК ЕАД внесена сума 157103,40 лв.
и в Банка „Те Дже Зират Банкасъ“ - внесени в брой 36970,00 евро или общо
внесени суми в размер на 229410,44 лв. (117296,00 евро);
-
от З.И.К.(сестра на Г.С.) в Банка ДСК ЕАД внесена сума в размер на 47750,00
лв. и в Банка „Те Дже Зират Банкасъ“ - 13 500,00 евро или общо внесени
суми в размер на 74153,71 лв. (37914,00 евро);
-
от Ф.И.Ш.(сестра на Г.С.) в Банка ДСК ЕАД е внесена сума 24000,00 лв. и от
съпруга ѝ Р.Ш.в същата банка са внесени 9499,00 лв. (общо внесени суми в
размер на 33 499,00 лв. или 13128,00 евро).
-
от А.А. в Банка ДСК ЕАД е внесена сума от 4000,00лв.
Наред с посочените банкови извлечения,
в хода на проверката са представени и следните доказателства - декларации за
предоставяне на финансова помощ, като произход на внесените средства:
-
Н.Х.Й.и М.Й.(родители *** С.С.) са предоставили на С.С. 88000,00 евро през периода 01.01.2010г. – 31.12.2012г. и по
500,00 евро всеки месец;
-
Я.А. е предоставил на Н.С.27500,00 евро през периода 01.01.2010г. -
31.12.2013г.;
-
А.А. е предоставил на Н.С.27500,00 евро през периода 01.01.2010г. -
31.12.2013г., както и 6000,00 евро през 2014г.;
-
А.И.Б.(сестра на Г.С.) е предоставила *** Н.С.45500,00 евро през периода
01.01.2010г. - 31.12.2013г.
Във връзка с дадените писмени
обяснения и относно изясняване на имущественото състояние на лицето в хода на
проверката, приключила с Протокол №ПФ-03002715000795-073-001/28.11.2017г.,
органите по приходите инициирали обмен на информация, по реда на чл.25 от СИДДО
с Република Турция. Изпратена е Молба за административно сътрудничество по
линията на СИДДО до РТурция. В получения отговор е посочено, че лицата А.И.Б., С.Б.С.,
З.И.К.и Ф.И.Ш.са регистрирани като потенциални данъкоплатци, т.е. същите нямат
доходи, които подлежат на деклариране в Турция. Лицата потвърждават размерите
на предоставените суми. В получените отговори от данъчната администрация на
РТурция не се съдържат данни за декларирани или не доходи на оспорващия и
неговата майка.
Въз основа на събраните
доказателства органите по приходите приели, че през ревизирания период Г.С., С.Б.и
Н.С.притежават активни банкови сметки на територията на страната. От приобщено
към преписката извлечение от банкова сметка №TR610001000099660769705002 в евро
за периода 13.11.2013г. - 03.07.2015г. (л.416 от делото) с титуляр С.Б.е видно,
че по същата са постъпили 48015 евро, от които 14365 евро са внесени в брой от
титуляра, 23650 евро са внесени от баща ѝ Н.Й.и 10000 евро са постъпили
от друга нейна сметка в Турция. Впоследствие сумата от 20015 евро е прехвърлена
в друга лична сметка на С.Б., от която на 21.11.2013г. е преведена по банкова
сметка на Г.С. в Банка ДСК ЕАД. От лична сметка на С.Б.по банкова сметка ***.11.2013г.
е извършен превод на сумата от 5000 евро. На 13.12.2013г., 14.12.2013г. и
17.12.2013г. е извършен трансфер на сумите съответно от 7000 евро, 7100 евро и
7100 евро в българска банкова сметка *** „Те Дже Зират Банкасъ - София“, по
която е титуляр С.Б.. От нейната сметка в Банка „Те Дже Зират Банкасъ - София“
в евро са извършени преводи по личната банкова сметка на Г.С. в Банка ДСК ЕАД -
на 13.12.2013г. - 6979евро (13 607,05 лв.); на
16.12.2013г. – 7080евро (13804 лв), както и по сметката на жалбоподателя в
Банка „Те Дже Зират Банкасъ - София“ на 17.12.2013г. - 12070 евро.
Органите по приходите констатирали,
че Г.С. извършва плащания по банков път към „Арена И.Т.“ ЕООД за покупка на
цитирания по-горе имот, като конкретните дати на постъпване на сумите са
описани в табличен вид на стр.17 от РД. Ревизиращите установили, че платените
суми по сделката от Г.Г.С., възлизат в размер на 528407,15 лв, от които от Банка
ДСК ЕАД – 444019,00 лв. и от Банка „Те Дже Зират Банкасъ - София“ – 84388,15
лв. Разликата между получените от „Арена И.Т.” ЕООД плащания от „Те Дже Зират
Банкасъ - София“ в размер на 84388,15 лв. и извършените преводи от банковата
сметка на Г.С. в същата банка от 84646,48 лв. представлява сбора от валутни
курсови разлики и удържани банкови такси при трансфера на средствата. Данните
за паричните преводи са изведени от банковите извлечения от банковите сметки на
„Арена И.Т.“ ЕООД, приобщени към административната преписка.
Предвид информацията,
предоставена от данъчната администрация на РТурция по реда на чл.25 от СИДДО за
ревизирания и предхождащите го периоди, органите по приходите счели, че не са
налице данни за реализирани от жалбоподателя и от членовете на неговото семейство
доходи, които могат да бъдат разгледани като източник на средствата, с които е
закупен недвижимият имот. В тази насока бил съобразен и допълнителният отговор
от данъчната администрация на РТурция, получен на 02.05.2018г., в който се
съобщавало, че Г.С. бил регистриран като данъкоплатец в Турция в периодите
18.11.1994г. – 20.12.2001г. и 29.11.2003г. – 28.07.2004г., след което е заличен
от регистъра, а новата регистрация като данъкоплатец там е подновена, считано
от 06.01.2017г.
Въз основа на установеното
органите по приходите приели, че не са налице данни в периода 2005г. - 2016г.
вкл., лицето да е реализирало доходи с източници от Република Турция. Този
извод е направен при отчитане на обстоятелството, че жалбоподателят е продал недвижим
имот в Турция, гр.Истанбул през 2001г. Въз основа на документите за продажба на
имота, ревизиращите констатирали, че се касае за получена сума в размер на
********** стари турски лири, като стойността на продаденото имущество в
български лева към 05.12.2001г. възлиза на 4656,73 лв. Т.е. стойността на
продаденото имущество е в пъти по-малка от направените парични разходи за
покупката на недвижимия имот в с.Поповица, обл.Пловдив. Изложени са мотиви, че
между датата на продажбата на имота в Турция и тази на покупката на недвижимото
имущество в с.Поповица са изминали повече от 11години и за спестяването и съхранението на паричните средства от продажбата
до началото на 2013г. не са представени доказателства, поради което органите по
приходите не са включили тази сума в приходната част на съпоставката между
доходи / приходи и извършени разходи.
Ревизиращият екип анализирал
движението на паричните средства по банковите сметки на оспорващия, в резултат
на което в приходната част на таблицата за съответствие между доходи и
имущество за 2013г. отразили внесените в брой суми и получените банкови преводи
по личните банкови сметки на Г.С. от А.А. в размер на 4000,00 лв., от Зювейде
Келешоглу – 26045,40 лв., от Н.С.– 22523,32 лв., от Райко Радев – 4999,00 лв.,
от С.Б.– 220219,64 лв., от Юсуф Чинибулак – 4000,00 лв.
След извършена съпоставка на имущественото
състояние на ревизираното лице е установено несъответствие между декларираните
/ получени доходи и извършените разходи със сумата от 299425,36 лева,
представляваща данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК. С
обжалвания ревизионен акт, след намаляване на данъчната основа с 51,84 лева
(предвид констатацията, че жалбоподателят е платил към „Мобилтел“ ЕАД сума от
378,84 лева, а не 410,68 лева, както е отразено в РД), е определена данъчна
основа за доходи от други източници в размер на 299373,52 лева и дължим данък
по чл.48, ал.1, вр.чл.3, ал.1 и чл.6 от ЗДДФЛ в размер на 29937,35 лева. Върху
така определения данък са начислени лихви за периода от 01.05.2014г. –
05.07.2018г. в размер на 12710,78 лева.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят представя справка от Околийска дирекция по сигурността на Чорлу
относно регистрираните влизане / излизане от ГКПП на РТурция в периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г.; нотариален акт за собственост на имот, находящ се
в РТурция, гр.Чорлу и документи за платени комунални услуги, извършени от С.С.във
връзка с ползване на посочения имот; фактура №**********/02.10.2013г. с издател
„Международен панаир - Пловдив“ и получател „Тракия ЛТД“ ЕООД и пропуск за
събитието; извлечения от приобщените към административната преписка банкови
сметки и пояснение досежно местнахождението на банковия офис, където е извършен
съответният превод на суми.
По искане на оспорващия са
разпитани свидетели – лицата Н.С., С.Б.и А.Б., относно твърдените факти, че
лицето постоянно живее в РТурция и там е центърът на неговите жизнени интереси.
Посочените свидетели сочат, че семейството на Г.С. се изселило през 1990г. в
РТурция, където продължават да живеят и към настоящия момент. Там е родена
дъщеря му, която е посещавала детска градина и впоследствие училище в гр.Чорлу.
Съпругата на жалбоподателя заявява, че парите, които са внасяли по банковите
сметки на територията на РБългария са от техни спестявания, сватбени подаръци,
както и че голяма част от тях са предоставени на семейството от нейните
родители. В съдебно заседание А.Б.свидетелства, че е предоставила на брат си С.
сумата от 45000 евро, която е спестила от получавани трудови възнаграждения. По
делото е разпитан и свидетелят Т.С.Т., който сочи, че през 2013г. е работил за
жалбоподателя. Конкретната работа, която е извършвал е на общ работник в
с.Струйно, където извършвал строителни дейности по ремонт на стара сграда. На
панаира в Пловдив е помагал при построяването на шатрата.
При така посочените факти и като
съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по отношение на материалната
законосъобразност на установените задължения, съдът приема следното:
По делото няма спор относно
обстоятелството, че през ревизирания период с нотариален акт №1/19.12.2013г. Г.С.
и неговата майка Н.С.придобили при равни права недвижим имот – земя, находяща
се в с.Поповица, обл.Пловдив на стойност 900000 лева, която сума е заплатена по
банков път от купувачите, като 371592,90лв са заплатени от Н.С.и 528407,15 лева
от жалбоподателя.
Формираният спор е от една страна
дали ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ,
съответно дали е данъчно задължено по чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през 2013г., а от друга - какъв е
произходът на паричните средства в установения с РА размер, респективно съответстват
ли получените доходи на направените разходи през 2013г.
С оглед правилното разрешаване на
тези спорни моменти между страните в процеса на първо място следва да се
съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно разпоредбите на чл.4,
ал.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което
има постоянен адрес в България (т.1), или което пребивава на територията на
България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т.2), или лицето,
чийто център на жизнени интереси се намира в България (т.4). Съответно, в
разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДФЛ, е изрично указано, че местните физически
лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина.
Съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в
данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република
България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от
разпоредбите на този закон, се прилага съответната данъчна спогодба или международен
договор. В случая между РБългария и РТурция е сключена Спогодба за избягване на
двойното данъчно облагане (СИДДО), ратифицирана
със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995г., ДВ, бр.89 от
06.10.1995г., изд. от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр.123 от
22.12.1997г., в сила от 17.09.1997г. Според чл.4, ал.1 от СИДДО за целите на
тази спогодба, терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава
лице, което според законодателството на тази държава подлежи на облагане в нея
поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище (място на
регистрация), място на управление или всеки друг критерий от подобно естество,
т.е. този текст от СИДДО не въвежда свое понятие за местно лице, а прави
препратка към понятието, прието от вътрешното законодателство на всяка една от
договарящите държави, като само се изброяват възможните критерии за местно
лице, ползвани от вътрешното законодателство.
Според ал.2, когато съобразно
разпоредбите на ал.1 на чл.4 от СИДДО, едно физическо лице е местно
лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя съгласно
посочените начини в букви „а“, „б“, „в“ и „г“ при последователно прилагане на
регламентираните критерии по следния начин: а) то се счита за местно
лице на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с
постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с
която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени
интереси); б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените
интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище
в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно
пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито
една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на която е
гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една
от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез
взаимно споразумение.
По делото липсва официален
документ - удостоверение, че Г.С. е
местно лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО за Република Турция.
От приобщените доказателства
съдът установява, че оспорващият има постоянен адрес ***, както и че същият има
адресна регистрация в РТурция, съгласно представен документ за самоличност на
РТурция, издаден на името на С.С.. Налице са данни, сочещи, че лицето разполага
с постоянно жилище и в двете държави – в РБългария в с.Байково, общ.Хитрино и в
РТурция в гр.Чорлу.
При това положение и при
последователно прилагане на критериите по чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, следва да се
обсъдят доказателствата относно
пребиваването на лицето на територията на България повече от 183 дни
през календарната 2013г. В хода на ревизията е изискана справка от ОДМВР за
задграничните преминавания на Г.С. през ГКПП на РБългария. Предоставената
информация с писма вх.№ 372000-13231/15.07.2015г. и вх. №5599/04.05.2018г.
(л.86 – 87 от делото) е съобразена от ревизиращите органи, като същите констатирали,
че справката съдържа пълна информация за излизанията на лицето от РБългария, а
информацията за влизане е непълна.
С Искане за извършване на
действия от други контролни органи от 02.05.2018г. от ОДМВР е изискана
информация за задграничните преминавания през ГКПП на ревизираното лице по
данни с документа за самоличност серия Y11 №333308, рег.№ 18482244284, дата на раждане ***г. в гр.Шумен, име .......,
като полученият отговор е, че няма данни за задгранични пътувания в
информационните системи на МВР (л.89 от делото).
Получените отговори от ОД на МВР
представляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание §2 от ДР на ДОПК и обвързват съда с материална доказателствена сила,
по отношение на така констатираните факти.
Доколкото съобразно отразеното в
справката на ОДМВР, че след 01.01.2007г. българските граждани се проверяват на
ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванията
им след тази дата са непълни, наред със същата, ревизиращите органи съобразили
регистрираните извършени банкови операции в Банка ДСК ЕАД, извършени от
жалбоподателя, като са установили, че такива са осъществени на следните дати:
18.01.2013г.; 05.11.2013г.; 08.11.2013г.; 11.11.2013г.; 12.11.2013г.;
15.11.2013г.; 19.11.2013г.; 21.11.2013г.; 22.11.2013г.; 25.11.2013г.;
26.11.2013г.; 27.11.2013г.; 28.11.2013г.; 29.11.2013г.; 02.12.2013г.;
03.12.2013г.; 04.12.2013г.; 05.12.2013г.; 06.12.2013г.; 09.12.2013г.;
10.12.2013г.; 11.12.2013г.; 13.12.2013г.; 14.12.2013г.; 17.12.2013г.;
18.12.2013г.; 21.12.2013г., както и в банка „Те Дже Зират Банкасъ – София“,
съответно на 17.12.2013г.; 18.12.2013г.; 19.12.2013. и 20.12.2013г.
Констатациите на ревизиращите
органи са обосновани с приобщените към преписката банкови извлечения. Същите се
потвърждават и от представените от жалбоподателя в съдебно заседание банкови
извлечения от негови сметки в Банка ДСК ЕАД.
В унисон с доказателствата по
ревизионната преписка са установяванията досежно датите, на които
жалбоподателят е сключил договори за предаване на отпадъци с „Метатех“ ООД.
Видно от Протокол № П-03002715099773-073-001/02.09.2015г., при предходна
проверка е изискана информация от трети лица - „Метатех“ ООД за изплатени
доходи на Г.С. от предадено за отпадък движимо имущество по ЗУО. С писмо вх.№
8188/14.07.2015г. дружеството предоставя заверени копия на всички договори за
покупка на отпадъци с лицето Г.С. (л. 458 – 472 от делото). От последните се
установява, че на 21.01.2013г.; 09.02.2013г.; 16.02.2013г.; 16.04.2013г.;
24.04.2013г.; 11.05.2013г.; 12.05.2013г.; 03.07.2013г. и 11.07.2013г. жалбоподателят е предал отпадъци от битов
характер, като лично е подписал съответните договори и придружаващите ги
декларации и разходен касов ордер за получената сума. При това положение
правилен е изводът, че лицето е пребивавало в РБългария на посочените дати.
Въз основа на доказателствата по
делото, а именно справките от ОДМВР за регистрирани влизания / излизания през
ГКПП, банковите извлечения, договорите за предаване на отпадъци и плащанията на
каса към мобилен оператор (осъществени на датите 25.04.2013г.; 27.05.2013г.;
18.06.2013г.; 25.06.2013г.; 18.07.2013г.; 26.08.2013г.; 04.10.2013г.;
25.10.2013г. и 25.11.2013г., съгласно данните, представени от „А1 България“
ЕАД), съдът намира за обоснован изводът на ревизиращия екип, че през
календарната 2013г. лицето е превивавало на територията на РБългария повече от
183 дни, поради което същото е със статут на местно лице по смисъла на чл.4,
ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с РТурция.
Този извод не се разколебава от
представената в съдебното производство справка от Околийска дирекция по
сигурността на Чорлу. Същата съдържа 102 записа относно „влизане – излизане“ за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и свидетелства за значителен интензитет на
пътуванията, съответно престоя на жалбоподателя в РБългария.
Независимо от обстоятелството, че
предпоставките, за да бъде считано едно лице за местно са зададени алтернативно
в чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, т.е дори и една от тях да е изпълнена, лицето ще се
счита за такова, доколкото в обжалвания РА и потвърждаващото го решение са
изложени аргументи досежно посочения в чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ критерий,
свързан с определянето на центъра на жизнените интереси на жалбоподателя, съдът
намира, че следва да обсъди наличието и на тази хипотеза.
Съгласно чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ, за
целите на ал.1, т.4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато
интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне
могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето
осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което
управлява собствеността си.
Органът по приходите е приел, че
центърът на жизнените интереси на Г.С. за процесната 2013г. е в РБългария въз
основа на следните факти:
На първо място това е
констатацията за притежавани от лицето недвижими имоти на територията на
РБългария, придобити през ревизирания период и преди него. Това са земеделска
земя, нива с площ от 7.997дка., находяща се в землището на с. Градище, обл. Шумен, придобита с Нотариален акт за
покупко-продажба № 107 от 24.04.2009г. (впоследствие през 2014г. продадена);
масивна сграда „Овчарник“ с площ от 352.00 кв.м., в землището на село Байково,
обл.Шумен, закупена с Нотариален акт за покупко-продажба № 77/27.11.2009г.,
както и придобитият през 2013г. недвижим имот в с.Попопица, общ.Садово,
обл.Пловдив, съгласно нотариален акт №154, рег.№4038, дело № 373/19.12.2013г.
На следващо място са изложени
доводи за установено управление на собствеността / паричните средства от
РБългария. В тази връзка ревизиращите органи са посочили, че жалбоподателят
притежава банкови сметки на територията на страната в Банка ДСК ЕАД и банка „Те
Дже Зират Банкасъ“ – клон София, като от движението на паричните средства се
установява, че същите се ползват регулярно.
По отношение на осъществяваната
трудова, професионална или стопанска дейност е установено, че ревизираното лице
е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. №
2170431200218065 от 16.10.2012г., съгласно която лицето е регистрирано като
осигурител с ЕИК по Булстат ********** за упражняване на дейността комбинирано
растениевъдно - животновъдно стопанство като регистриран земеделски
производител. Съгласно подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице с вх. № 270431200217982 от 16.10.2012г. лицето се е самоосигурявало като
управител на дружество с ограничена отговорност „Тракия ЛТД“ ЕООД с ЕИК
*********, считано от 15.10.2012г. до настоящия момент. Относно „Тракия ЛТД“
ЕООД е установено, че предприятието е регистрирано в регистрите на НАП от
02.05.2006г., с адрес на управление в с.Байково, общ. Хитрино, ул. „Н.Й.
Вапцаров“ №4. Има деклариран търговски обект, кафе „РАЙ“, изходящ се в гр.Шумен,
ул. „Ал. Стаймболийски“, като за ревизирания период в дружеството има назначени
две лица на трудов договор. При извършена справка в информационната система на
НАП е установено, че за ревизирания период лицето като самоосигуряващо се лице
е декларирало и платило съответните задължителни осигурителни вноски. Направена
е справка в ТР относно публикувани ГФО, при която е констатирано, че „Тракия
ЛТД“ ЕООД е публикувало ГФО за 2013г. Въз основа на Отчет за приходи и разходи
и Баланс, Отчет за паричните потоци, Отчет за собствения капитал и Справка за
нетекущите (дълготрайни) активи, както и от подадената в НАП годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №274351400091667 от 27.02.2014г., е обоснован
извод, че дружеството е извършвало стопанска дейност през 2013г. и мястото на
стопанска дейност е в Република България. Извършена е справка в информационната
система на НАП относно подадени от дружеството ГДД за предходни финансови
години, при което е установено, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009г. с декларирана
данъчна загуба в размер на 8494,00 лева; за 2010г. с декларирана печалба
1075,94 лв; за 2011г. с декларирана данъчна загуба 3686,07лв; за 2012г. с
декларирана печалба 3804,97 лева. За посочените финансови години са публикувани
ГФО. Изложените данни сочат, че „Тракия ЛТД“ ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала и управител на дружество е Г.С., осъществява своята стопанска
дейност на територията на Р България и е данъчнозадължено лице по смисъла на
ДОПК.
В допълнение са изтъкнати още две
обстоятелства, обосноваващи изводите, че жизнените интереси на лицето са на
територията на РБългария. Според ответната страна наличието на няколко договора
за предаване на отпадъци, сочи че се касае за регулярни доходи. Сключеният
договор с мобилен оператор също е приет като индикация за това, че Г.С.
приоритетно е живял на територията на РБ, поради което е имал необходимост от
подписване на договор с мобилен оператор, осъществяващ дейност на територията
на РБ.
Съдът намира, че установените и
неопровергани обстоятелства относно притежавани от лицето недвижими имоти на
територията на РБългария, управление на собствеността и в частност на паричните средства от РБългария, осъществяваната
стопанска дейност посредством регистирано в РБ дружество „Тракия ЛТД“ ЕООД,
налагат несъмнен извод, че личните и икономически интереси на жалбоподателя са
по-тесни с РБългария и съответно центърът на жизнените интереси като критерий
за определяне на местно лице на една от договарящите се държави по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, е в РБългария.
Възраженията на жалбоподателя в
обратния смисъл, а именно, че същият е местно лице на РТурция и поради това не
подлежи на облагане в РБ, са неоснователни и не кореспондират с доказателствата
по делото. Дефинирането на „центъра на жизнени интереси“ на дадено лице,
предполага установяването на центъра на „личните интереси” на лицето,
представляващи семейството – съпруг/а, в коя държава работи, къде са децата,
къде учат, т.н. и центърът на негови „икономически интереси“, представляващ
мястото (държавата), където самото лице осъществява своята икономическа
дейност. Тук е мястото да се отбележи, че представеният документ за собственост
на недвижим имот в РТурция сам по себе си не е достатъчен елемент на привръзка,
за да се счете, че лицето е местно за тази държава, предвид доказателствата за
наличие на постоянно жилище и на територията на РБ. Доказателствата относно
извършените плащания за комунални услуги за имота в гр.Чорлу, РТурция, както и
за това, че дъщерята на жалбоподателя посещава училище в същия град, индикират,
че центърът на „личните интереси“ на Г. Серафинов е в РТурция. При определяне
на „центъра на жизнените интереси“ обаче за целите на данъчното облагане,
фокусът е насочен върху икономическите интереси на лицето, а по изложените
по-горе съображения, съдът приема, че това е РБългария. Именно това е
държавата, където оспорващият осъществява икономическа дейност посредством
регистирано търговско дружество и придобива недвижима собственост. С оглед
стойността на недвижимия имот в с.Поповица, обл.Пловдив, може да се направи
обосновано предположение за намерение за
трайна и / или дългосрочна връзка с тази държава. Наред с това, от отговора на
приходните органи на РТурция, получен в резултат на извършения обмен на
информация по реда на чл.25 от СИДДО, се установява, че Г.С. е бил регистриран
като данъкоплатец в РТурция в периодите 18.11.1994г. – 20.12.2001г. и 29.11.2003г.
– 28.07.2004г., след което е заличен от регистъра. Новата му регистрация като
данъкоплатец там е подновена, считано от 06.01.2017г. Следователно в периода
28.07.2004г. до 06.01.2017г. оспорващият не е бил регистриран като данъкоплатец
в РТурция. Същевременно в рамките на същия период от 21.04.2004г. до
12.03.2007г. лицето е упражнявало трудова дейност в „Изотсервиз“ Стара Загора –
от 16.10.2012г. (установено при справка в програмен продукт СУП, справки
„Трудови договори“). Същият, считано от 16.10.2012г. е регистриран като
осигурител с ЕИК по Булстат ********** за упражняване на дейност като
регистриран земеделски производител и от 15.10.2012г. до настоящия момент - като
самоосигуряващо се лице в качеството на
управител на дружество с ограничена отговорност „Тракия ЛТД“ ЕООД с ЕИК
*********, което сочи, че единственият център на икономически интереси на
жалбоподателя за посочения по-горе период, в рамките на който е и ревизираният,
е РБългария.
Въз основа на установените по делото факти и
изложените по-горе съображения съдът приема, че Г.С. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, съответно същият е данъчно задължено по чл.3, т.1 и
чл.6 от ЗДДФЛ за общия си годишен доход през 2013г. В административното
производство са установени и доказани обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.2
и т.7 от ДОПК, поради което законосъобразно данъчната основа е определена по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са взети предвид всички относими
обстоятелства. На основание чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации се
смятат за верни, тъй като както се посочи по-горе наличието на основанията по
чл.122, ал.1, т.1, 2 и 7 се подкрепя от събраните доказателства. При законово
разместената тежест на доказване, жалбоподателят следва да установи съответните
факти, опровергаващи констатациите на ревизиращия екип. В случая това не е
сторено. Напротив твърденията, че произходът на средствата е от лични
спестявания и от дарения от роднини, заявени още в хода на ревизията, са
съобразени, като представените доказателства са отчетени в РА, а недоказаните
са отхвърлени при излагане на мотиви от страна на органите по приходи. Видно от
таблицата на стр.21 в РД, съдържаща изчерпателно изброяване на всички
установени източници на доходи, в същата са отразени предоставените парични
средства от С.Б.и нейните родители, както и от сестрите на жалбоподателя и
други, посочени от жалбоподателя лица. С оглед събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира за необходимо да отбележи, че не кредитира
показанията на свидетелката А.Б.относно твърдението на същата, че е
предоставила на брат си Г.С. сумата от 45000 евро. От приобщената по делото
декларация (л. 241 от делото) се установява, че А.Б.е декларирала, че е
предоставила на майка си Н. С.оглу в периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. сумата
от 15500 евро; 01.01.2011г. – 30.12.2011г. – 10000 евро; 01.01.2012г. –
30.12.2012г. – 10000 евро; 01.01.2013г. – 30.12.2013г. – 10000 евро. Т.е.
лицето е предоставило на своята майка сума в размер на 45000 евро, а не Г.С..
Доказателствата
представени
пред ревизиращите органи, са обсъдени от органите по приходи, като по този начин и по отношение на тях е
налице презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, а тя не бе оборена с надлежни доказателства
в съдебното производство.
В заключение следва да се посочи,
че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира
необходимата пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством
проведено пълно насрещно доказване истинността на съдържащите се в
ревизионния акт фактически констатации. Обратно, органите на приходната
администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите, от който
черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя
по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните
в хода на ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите
констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
С оглед точното определяне на
конкретния размер на данъчната основа за ревизирания период и съответното
изчисление на размера на дължимия данък и следващите се акцесорни задължения,
следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи не са
допуснати нарушения на закона. Съгласно
чл.123, ал.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1 от ДОПК при определяне на основата
по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход при две хипотези, едната от
които има отношение към настоящия казус и следва да бъде обсъдена: когато
направените разходи от лицето и свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от
ДР явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. От
констатациите на ревизионния акт, които не бяха опровергани се установява, че
разходите на жалбоподателя за 2013г. превишават доходите с 299373,52 лв.,
затова е налице предпоставката на чл.123, ал.1, т.2 това превишение да се счита
за подлежащ на облагане доход. С оглед разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
дължимият данък за 2013г. е в размер на 29937,35лв. и доколкото същият не е
платен своевременно върху тази сума се дължи лихва за забава, считано от
01.05.2014г., която изчислена до датата на издаване на РА възлиза на 12710,78
лева.
В обобщение на горното съдът
намира ревизионният акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл.120
от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Оспореният акт е издаден в производство по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК, като съгласно чл.124, ал.2 от с.к., фактическите
констатации в РА се смятат за верни до установяване на противното. В хода на
настоящото производство жалбоподателят не обори съдържащите се в РА фактически
констатации, а от своя страна тези фактически констатации са обосновани със
събраните доказателства. РА е в съответствие с приложимите и обсъдени
разпоредби на чл.122 от ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на
спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция „ОДОП”
– гр.Варна сумата от 1809,44 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
материалния интерес в размер на 42648,13 лева.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Г.Г.С. с ЕГН ********** с адрес ***, против
Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018г., издаден от Е.С.Х. –
началник сектор и Г.З.Х.– главен инспектор по приходите, органи по приходите в
ТД на НАП – Варна, с който на оспорващия са определени задължения за данък
върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. –
31.12.2013г. в общ размер на 42648,13 лева, в това число 29937,35 лева главница
и 12710,78 лева лихви.
ОСЪЖДА Г.Г.С.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчноосигурителна практика“ разноски по делото в
размер на 1809,44 лева (хиляда осемстотин и девет лева и 44
стотинки).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: