№ 7196
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110103113 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П. против „фирма” ООД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
клаузата на чл. 6, ал. 2 от договор от № (номер) е нищожна. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор. В срока за отговор е
предявил насрещна искова молба, която е върната.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем, който е договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит, като съгласно чл. 9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността а услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
1
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. №
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради
естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от сключения договор, предвиждаща, че в
случай не непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка, е нищожна.
Ответникът не спори, че е сключен договор, при посочените от ищеца условия. В
насрещната искова молба, която е върната, твърди, че ищецът дължи възнаградителната
лихва по договора и уговорката, касаеща размера й, не е нищожна.
Ответникът не оспорва изложеното в исковата молба, че неустойката е включена в
ГПР, поради което и действителният ГПР на практика е много по – висок от максимално
установения праг на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 от ЗПК. Ответникът не оспорва иска за прогласяване нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка.
С оглед изложеното по – горе, искът следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 50 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за
държавна такса.
На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. за оказаната безплатна правна помощ.
При тези мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес
(град), (адрес) срещу „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договор за
кредит № (номер) от 04.03.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, е нищожна.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 38 от ЗА сумата от
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3