Р Е Ш
Е Н И Е
№ 347 /04.03.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Енчев
ЧЛЕНОВЕ: Атанаска Атанасова
Димитър Гальов
секретар К. Л.,
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 358/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуален
представител на „Крушевица“ ЕООД - Бургас с ЕИК ********* против решение №
1213/20.11.2020 година по н.а.х.д. № 3213/2020 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 107/23.07.2020
година на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР).
С НП, на дружеството, за нарушение на чл. 48 ал. 1
т. 11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 ЗВ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Касаторът оспорва решението. Твърди, че то е
необосновано, защото е в очевидно противоречие с фактите по делото. Заявява, че
съдът не е извършил процесуални действия за установяване конструкцията на сондажа, а се е произнесъл
самостоятелно, без да притежава необходимите специални знания. Изтъква, че в
решението изобщо не е отчетено, че целта на закона – максимална ефективност при
минимален и оптимален дебит, които съхраняват водното богатство – е постигната
с параметрите, установени в административнонаказателното производство.
Иска отмяна на решението на РС и на НП.
Ответникът не изразява становище жалбата.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП, при извършена проверка по документи, представени
на 19.03.2020 година, е установено, че търговецът – титуляр на разрешително за
водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения и на основание
издадено от разрешение за строеж – е изградил конструкция на съоръжение,
несъответстваща на техническите параметри, посочени в раздел „Водовземно
съоръжение“ от разрешителното, издадено от директора на БДЧР. Съгласно
техническите параметри на разрешителното, част от конструкцията е
експлоатационна колона ПВЦ Ø 140
с два филтъра и бетонов тампонаж, докато от проверената строителна документация
е констатирано, че е изградена експлоатационна филтрова колона ПВЦ Ø 125х6 с три филтъра и „ПВЦ – обувка“
(тапа) в долната част.
РС е потвърдил НП, като е приел, че в административнонаказателното производство не е допуснат съществен
процесуален порок, а извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин.
Касационната жалба е неоснователна.
Изменението на конструкцията на водовземното
съоръжение при строителството – в отклонение от параметрите ѝ по
издаденото разрешително от БДЧР - не се оспорва от страните, поради което и
извършването на експертиза в производството пред РС не е било необходимо. Във
възражението срещу АУАН, съставен на 07.04.2020 година, управителят на
дружеството изрично посочва, че такова отклонение е допуснато, но го определя
като „незначително“, а конструкцията като „оптимизирана“ по хидрогеоложки
причини (лист 17 – 18 от н.а.х.д. № 3213/2020 година).
Нормата на чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ изисква
императивно от водоползвателите - титуляри на разрешителни, да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
Съгласно чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това
основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното - от 2000 лева до 10 000 лева.
В случая, изграждането на водовземното съоръжение е
следвало да бъде извършено именно при съблюдаване на параметрите по издаденото
разрешително от БДЧР (влязъл в сила административен акт), а това не е сторено.
Ирелевантно за спора обстоятелство е дали с отклонението е постигнат ефекта,
твърдян от касатора, а РС напълно основателно е отбелязал, че за дружеството е
съществувала и нормативната възможност да поиска изменение в параметрите на
разрешителното, на основание чл. 102 ал. 2 от Наредба № 1/10.10.2007
година за проучване, ползване и опазване
на подземните води, при установена необходимост или промяна, наложена от
сондажните резултати, което не е сторено.
Затова търговецът е бил санкциониран
законосъобразно, а решението на РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения, на основание чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1213/20.11.2020 година по
н.а.х.д. № 3213/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: