МОТИВИ
към присъда по НОХД № 7410/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия А.К.Т. – роден на *** г. в гр. П., живущ ***, ***, български гражданин, начално образование, пенсионер, женен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН ********** за престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК – за това, че на 06.03.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон “Самсунг Галакси А10” с IMEI -1: 354
044 118 250 679 и IMEI - 2: 354 045 118 250 676 на стойност 120 лв., ведно със
силиконов гръб на стойност 10 лв. и силиконов протектор на стойност 10 лв., 1
бр. мобилен телефон “Епъл Айфон 7+” с IMEI: 359 218 077 094 873 на стойност 550
лв., ведно с калъф 360 градуса на стойност 15 лв. и стъклен протектор на
стойност 10 лв., пари в размер на 500 лв. и 1 бр. кожен калъф за лични
документи на стойност 10 лв. с намиращите се в него лична карта, СУМПС,
контролен талон и свидетелство за регистрация – част ІІ на името на М.Т.Х.,
всичко на обща стойност 1 225 лв. от владението на М.Т.Х., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание подсъдимият Т. и неговият защитник - адвокат Г. са заявили, че желаят делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е
определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В
хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил,
че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвиненията спрямо
подсъдимия А.К.Т. за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Сочи,
че в хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие,
предвид начина на протичането му и направеното от подсъдимия самопризнание на
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, безспорно се установява вината на
посд. Т. в извършване на процесното деяние от обективна и субективна страна.
Още посочва, че всички доказателства – в
своята съвкупност водят до непротиворечивия извод за извършеното престъпление,
за което подсъдимият е предаден на съд. Относно наказанието предлага на
подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно 6
месеца лишаване от свобода, което след редукцията по реда на чл. 58а от НК да
се намали на 4 месеца лишаване от свобода, както и при условията на чл. 66, ал.
1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание да се отложи с изпитателен
срок от 3 години. Още предлага на подсъдимия да бъде възложено и заплащането на
разноските по делото в размер на 100 лева за експертиза.
Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат Г. посочва, че признава вината си, като обвинението се доказва по
отношение двата мобилни телефона, аксесоари към същите – силиконов протектор,
калъф, стъклен протектор, калъф за лични документи и намиращите се в него лична
карта, СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация – част ІІ на името
на М.Т.Х.. Сочи обаче, че въпреки направеното самопризнание, не се установи по
категоричен и безспорен начин, че подс. Т. е отнел сумата от 500 лева от
владението на М.Т.Х. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои, доколкото в тази част обвинението почива единствено на показанията на
свид. Х., които обаче не се подкрепят от нито едно друго доказателство по
делото. В този смислъл посочва, че липсват каквито и да било доказателства, че
на инкриминираната дата свид. Х. е носил със себе си сума в размер на 500 лева,
че именно тази сума се е намирала в него към момента на деянието - три часа
след като свид. Х. е влязъл и играл на машинките в игралната зала на „Уинбет“.
Предвид това предлага подс. Т. да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение за отнемане на сумата от 500 лева от владението на М.Х. с намерение
противозаконно да ги присвои. Относно наказанието,
предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер по
реда на чл. 58а от НК, чието изпълнение да бъде отложено по смисъла на чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 години, като сочи, че видно от справката за съдимост
на подсъдимия е, че същият е реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1
от НК по отношение на престъплението, за което е осъден през 2008 г. по НОХД №
272/2008 г. на РС – Асеновград, като няма пречка по отношение на подсъдимия да
бъде наложено наказание, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК. Посочва, че условното наказание ще изпълни визираните в НК цели на
наказанието, като предлага при определяне на същото да бъдат вземети предвид и
наличието на смекчаващи вината обстоятелства, каквито в случая се явяват, от
една страна – направеното самопризнание, бързо възстановените инкриминирани
вещи, като предметът на посегателство е бил възстановен още в деня на
инкриминираната дата, а от друга - тежкото здравословно състояние на
подсъдимия, за което също има доказателства в ДП, още и сравнително неголемият
размер на предмета на посегателство.
Подсъдимият Т. заявява, че няма какво да каже, само иска
по-малко наказание, няма какво друго да каже.
В последната си дума заявява, че
от съда иска по-малко наказание, тъй като е болен човек.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.К.Т. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***, ***, български гражданин, начално образование, пенсионер, женен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Съдът приема за
установено, че на 06.03.2020г. около 14.00ч. свидетелят М.Х. посетил казино
„Уинбет“ находящо се в гр. Пловдив, бул. Иван Вазов № 98. Около 17.00ч. св. Х.
играел на една от ротативките в залата, а подсъдимият Т. играел на машината в
ляво от неговата. Докато играел на машината, свидетелят Х. бил оставил на
корпуса ѝ личните си вещи – мобилен телефон Самсунг Галакси А10 ведно със
силиконов гръб и силиконов протектор, с поставена карта на Теленор в него,
мобилен телефон Епъл Айфон 7+ с калъф „360 градуса“ и поставена карта на
Теленор в него и калъф за лични документи съдържащ личната му карта, СУМПС,
талон за регистрация на МПС част II и сумата от 500лв.
Около 17.30ч. свидетелят
Х. станал от игралната машина, без да вземе личните си вещи, след което се
насочил към частта на казиното, където била рулетката. Възползвайки се от
факта, че свидетеля Х. бил оставил гореописаните вещи без надзор, подсъдимият Т.
ги взел от плота на ротативката и бързо напуснал казиното.
Около 17.40ч. свидетелят
Х. се върнал при игралната машина, на която играл допреди малко, за да вземе
вещите си и установил липсата им. Свидетелят Х. позвънил на мобилните си
номера, но същите давали сигнал свободно, поради което Х. се насочил към 02 РУ
– ОДМВР - Пловдив, където сигнализирал за случая и било образувано настоящото
производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия Т. цялостно признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на
чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както следва:
Самопризнанието на подсъдимия *** се подкрепя от показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, а именно – М.Т.Х., Д.
Г. К., Н. К. М., И. В. С. и А. Г. К.. Съдът намира показанията на същите свидетелите за
логични, последователни, непротиворечиви и добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което
кредитира същите като истинни. От последните се установява, че на описаното
съгласно посочената като възприета съда фактическа обстановка подсъдимия Т. е
отнел посочените инкриминирани вещи.
Самопризнанието на подсъдимия Т. още се
подкрепя и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
стоково – оценъчна експертиза, съгласно което общата стойност на отнетите от
обв. Т. вещи е 1225лв. – мобилен телефон Самсунг Галакси А10 с ИМЕЙ 1
354044118250679 и ИМЕЙ 2 354045118250676 – 120лв; силиконов гръб – 10лв;
силиконов протектор – 10лв; мобилен телефон Епъл Айфон 7+ с ИМЕЙ
359218077094873 – 550лв; калъф 360 градуса – 15лв; стъклен протектор – 10лв;
калъф за документи от изкуствена кожа – 10лв. Съдът приема заключението на последната
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установяват стойността на същата
инкриминираните вещи.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА
ПРАВОТО:
При
така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият А.К.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова,
че на 06.03.2020 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва: 1
бр. мобилен телефон “Самсунг Галакси А10” с IMEI -1: 354 044 118 250 679 и IMEI
- 2: 354 045 118 250 676 на стойност 120 лв., ведно със силиконов гръб на
стойност 10 лв. и силиконов протектор на стойност 10 лв., 1 бр. мобилен телефон
“Епъл Айфон 7+” с IMEI: 359 218 077 094 873 на стойност 550 лв., ведно с калъф
360 градуса на стойност 15 лв. и стъклен протектор на стойност 10 лв., пари в
размер на 500 лв. и 1 бр. кожен калъф за лични документи на стойност 10 лв. с
намиращите се в него лична карта, СУМПС, контролен талон и свидетелство за
регистрация – част ІІ на името на М.Т.Х., всичко на обща стойност 1 225 лв. от
владението на М.Т.Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
В
този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на защитника, че не се
установи по категоричен и безспорен начин, че подс. Т. е отнел сумата от 500
лева от владението на М.Т.Х. без негово съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои, доколкото в тази част обвинението почива единствено на
показанията на свид. Х.. Следва да се посочи, че липсва процесуално пречка
сумата в портмонето на пострадалия да бъде установена само по негови показания,
предвид самия характе на обстоятелството, подлежащо на доказване, доколкото
неясно е кой друг би могъл да изнесе данни в същия смисъл. Още повече в случая
отнемането на въпросната сума от 500 лева не се установява само от показанията на свид. Х., а се признава изцяло
от от самия подсъдим Т., по реда на чл.371, т.2 от НПК, поради което трудно би
могло да се приеме, че деянието, относно сумата от 500 лева, е недоказано.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл като
форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо, съдът
призна подсъдимия А.К.Т. е
роден на *** г. в гр. П., живущ ***,
***, български гражданин,
начално образование, пенсионер, женен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2020 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон
“Самсунг Галакси А10” с IMEI -1: 354 044 118 250 679 и IMEI - 2: 354 045 118 250
676 на стойност 120 лв., ведно със силиконов гръб на стойност 10 лв. и
силиконов протектор на стойност 10 лв., 1 бр. мобилен телефон “Епъл Айфон 7+” с
IMEI: 359 218 077 094 873 на стойност 550 лв., ведно с калъф 360 градуса на
стойност 15 лв. и стъклен протектор на стойност 10 лв., пари в размер на 500
лв. и 1 бр. кожен калъф за лични документи на стойност 10 лв. с намиращите се в
него лична карта, СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация – част
ІІ на името на М.Т.Х., всичко на обща стойност 1 225 лв. от владението на М.Т.Х.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
I.След като намери подсъдимия Т. за виновен в това, че е извършил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, при индивидуализиране на наказанието
съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно съдът
установи наличието на смекчаващи такова, а именно – признанието на вината,
изразеното съжаление, както и влошеното здравословно състояние на подсъдимия,
за което действително по досъдебното производство се събраха данни. Общата сума
на отнетите инкриминирани вещи също не може да бъде определена като висока,
макар последната очевидно да не е минимална, доколкото е приблизително равна на
две минимални работни заплати за страната към момента на деянието.
Предвид горното и установените само смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът намери, че на подсъдимият
следва да бъда наложено наказание, съвсем близко до предвиденото минимално
такова в разпоредбата на чл.194л.1 ал.1
от НК, но не равно на минимума, доколкото сумата на отнетите инкриминирани вещи
не може да бъда определена като съвсем минимална. Ето защо съдът определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като счете, че същото
ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” с една трета и ОСЪДИ
подсъдимия А.К.Т. на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Също така съдът намери, че на основание чл. 59, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК от така определеното наказание осем месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
следва да бъда приспаднато времето, през което подс. А.К.Т. е бил задържан по
реда на ЗМВР със Заповед № 435зз-88 от 06.03.2020 г. на полицейски орган при
ІІ-ро РУ при ОДМВР – Пловдив, считано на 06.03.2020 г., като един ден задържане
СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА следва да
бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждана /като реабилитиран/ на наказание лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото
наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по
делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока
степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че
веществените доказателства – 3 броя оптични дискове, приложено по досъдебното
производство, следва ДА ОСТАНАТ по делото. Макар да нямат характер на писмени
документи, то същите са носители на цифрова информация, относима по
наказателното производство, а съхранението на същите по делото, предвид
характера им, очевидно не би съставлявало затруднение.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия А.К.Т.
за виновен в извършено престъпление по престъпление по чл. 194, ал. 1, от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал. 3 от НПК същият следва
да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство, за
експертиза, в размер на 100 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.