В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Игнат Колчев |
| | | Меденка Недкова М. Недкова
Д. Чакърова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Производството е по реда на чл. 317 във вр. с чл.312,ал.1,т.1във вр. с чл.310т.1 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Д.Т.К. от гр.М. срещу решение № 51/27.04.2010г., постановено по гр.д. дело № 289/2009г. по описа на М.районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото и в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, както и в частта за разноските. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 262, ал.1 във вр. с чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261от ГПК, поради което е редовна. Подадена е в законоустановения двуседмичен срок на 10.05.2010г., а от обжалваното решение е видно, че същото е обявено на 27.04.2010г.по реда на чл.315,ал.2 от ГПК, поради което жалбата е допустима. В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „.-А.М.О. с.С., представлявано от управителя А. В. К., видно от съобщението въззивната жалба му е връчена на 20.05.2010г. Постъпила е въззивната жалба вх.№ 716/26.05.2010г. от „.-А.М.О. с.С., представлявано от управителя А. В. К.. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 262, ал.1 във вр. с чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261от ГПК, поради което е редовна. В нея се поддържа, че ако не се приеме, че е подадена в срок, същата да се счита за насрещна въззивна жалба. Жалбата е подадена на 25.05.2010г. по пощата, видно от пощенското клеймо, поради което е просрочена, тъй като обявения срок за обжалване по реда на чл.315,ал.2 от ГПК е изтекъл на 11.05.2010г. Следователно същата следва да се приеме като насрещна въззивна жалба. В срок е постъпил отговор от Д.Т.К., с който оспорва жалбата. С въззивната жалба на Д.Т.К. е направено оплакване за незаконосъобразност и неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Наведени са доводи, че неправилно районния т съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца и искът е недопустим по реда на чл.128,т.1 от КТ, касаещ претенцията за начисляване на дължими основни и допълнителни трудови възнаграждения, включително и законна лихва, като е прекратил производството в тази част. Твърди се , че служителят договаря с работодателя определен размер на основно и допълнително трудово възнаграждение и има интерес да му бъде изплатено не само нетното трудово възнаграждение, но и има интерес договорената сума за РЗ да бъде начислена във ведомост и от нея да се направят необходимите отчисления за бюджета, тъй като от техния размер за него възникват правни последици, свързани с получаваната пенсия, здравно осигуряване и т.н., което обуславя правния му интерес. Твърди се по-нататък, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на основание чл.128,т.2 КТ на дължимо и неизплатено за периода от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. брутно трудово възнаграждение в размер над 4220,70 лв. до претендирания размер от 5908,98 лв., тъй като районният съд не е обсъдил обстоятелствато, че ответникът е начислявал и изплащал на ищеца в продължение на повече от година работна заплата на база 7МРЗ. Неправилно е прието също, че допълнителното споразумение към трудовия догово, в който е уговорено възнаграждение в размер на 7МРЗ не е произвело действие, тъй като не е възпроизведено в друг документ или регистър, а такива са ведомостите, счетоводните сметки, в които се начисляват работните заплати и въз основа на тях се правят отчисления за бюджета, декларации обр.1 "Данни за осигурена лице", Персоналният регистър на НАП. Твърди се, че в случая е допуснато нарушение като не са приети приложени от тях писмени доказателства. Неправилно освен това съдът се е позовал само на чл.62,ал.1от КТ без да обсъди чл.118 и чл.119 от КТ, съгласно които изменението на сключен писмен договор може да стане само с двустранно подписано споразумение, както не могат да представят, тъй като работодателят него е връчил на ищеца, но всички други доказателства сочат на наличие на воля у работодателя да изплаща на ицеца възнаграждение в размер на 7МРЗ, като съгласно чл.118,ал.3 от КТ работодателят може едностранно да увеличи трудово възнаграждение на служител. Твърди се по-нататък, че обжалваното решение е неправилно и в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 348,57 до претендирания размер 601,69 лв. , представляващи дължима законна лихва за периода от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. като районният ъсд неправилно е изчислил размера й на база работна заплата от 5МРЗ. Твърди се, че вещото лице в т.7 от заключението по СИЕ не е изчислило лихвата на база 5МРЗ. Твърди се, че решението е неправилно и в частта относно размера на главницата върху която следва да се изчисляват лихвите като съдът следва да се съобрази с размера на присъдената сума на база 5МРЗ или с претедирана на база 7МРЗ. Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен иска за дължими се допълнителни възнаграждения за отработено време за периода от 01.08.2004г. до 30.09.2008г. над 476,08 до 1162,68 лв., като съдън неправилно е направил изчисленията на тези суми, като в табличен вид е посочено правилното според жалбоподателя изчисление. Счита, че решението е неправилно и в частта, с която е определен размерът на главницата, върху която се изчисляват лихвите за периода от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Неоснователно съдът е преценил, че не се дължат лихви за забава върху неизплатената част от класа за периода от м.08.2004г. върху м.09.2008г. Твърди се ,че решението е неправилно и в частта за разноските , поради което моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваните части и уважи изцяло предявените искове. Моли на основание чл.266,ал.3 от ГПК да бъдат допуснати доказателства, които първоинстанционният съд не е допуснал, които саподробно описани. С насрещната жалба на „.-А.М.О. с.С., представлявано от управителя А. В. К. се излагат оплаквания, че неправилно съдът е разгледал предявените искове по ред ана бързото прозвосдство, тъй като освен за трудово възнаграждение са предявени и други искове, за които не се предвижда разглеждане по този ред. Твърди, че решението в осъдителната част е неправилно както за присъдено трудово възнаграждение, което не е съобразено с направеното прихващане след прекратяване на трудовото правоотношение за дълживми от ищеца към работодателя суми по реда на чл.271 от КТ.В случая е била налице недобросъвестност от страна на ищеца при получаване на по-висок размер на трудово възнаграждение в размер на 7 МРЗ на база на несъществуващо допълнително споразумение, по ведомости, написани от самия ищец. Счита, че съдът е присъдил заплата над определения размер, поради което решението е непарвилно. Твърди, че неправилно също е присъдено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 476,08 лв.,тъй като ако определения в трудовия договор размер е под установения в закона минимален размер, то работникът може да реализира правата си не чрез осъдителен иск, както е постъпил в случая ищецът, а първо следва да поиска прогласяване недействителността на тази клауза от договора на основание чл.74 от КТ . Твърди по-нататък, че неправилно съдът не е зачел направеното възражение за изтекла давност, като е приел, че не е напарвено своевременно в отговора, тъй като възражение за изтекла давност може да бъде направено във всеки етап от съдебното производство, включително и пред въззивната и касационната инстанция. Счита също, че неоснователно е осънено дружеството да плани разноски по делото в полза на ищеца и в палза на МРС, тъй като ищецът многократно е канен да получи заплатите си, но той е отказвал с мотива, че са начислени на база 5МРЗ, а по принцип страната може да бъде обременена с разноски само ако е станала пирчина за завеждане на делото. В съдебно заседание жалбоподателят К. лично и с адв. Щ. поддържа подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. За юридическото лице „.-А.М.О. с.С. адв. А. оспорва подадената въззивна жалба и поддържа насрещната жалба срещу решението. След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид и становищата на страните, наведените доводи и съображения и мотивите на районния съд в обжалваната част съдът направи следните фактически и правни изводи: По въззивната жалба на Д.Т.К.: Същата е изцяло основателна и съображенията на решаващия състав в тази насока са следните: Не правилно първостепенния съд е приел, че в частта, в която се иска да бъде осъден ответника да начисли дължимото трудово възнаграждение искът е процесуално недопустим. За да прекрати производството в тази част съдът е приел inter alia: ".....От страна на ищеца е поискано да бъде осъден ответника "да начисли" посочените трудови възнаграждения, като в тази си част исковете са недопустими-поради липсата на правен интерес от едно подобно искане. Самото начисляване по своето естество е счетоводна операция ,регламентирана в Закона за счетоводството, като за ищеца е без значение дали същата е извършена или не . Нещо повече - липсва и механизъм за принудително изпълнение на едно подобно искане В този смисъл е предявен недопустим иск, като производството следва да бъде прекратено." Подобно разбиране според решаващия състав е неправилно. Начисляването на трудовото възнаграждение е правно регламентирано, но това юридическо действие влече след себе си административноправни и гражданскоправни последици, свързани с отчисления на средства за бюджета, с определяне размера на дълживата пенсия, здравни осигуровки и т.н. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес това възнаграждение да бъде начислено, след което да бъде изплатено на ищеца. Не е вярно и твърдението, че липсва механизъм за принудително изпълнение на такъв диспозитив. По тези съображения следва в тази част решението имащо характер на определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което бъде осъден ответника да начисли дължимото трудово възнаграждение. По-нататък в решението си съдът е приел, че ищцовата страна е доказала наличието на трудов договор с уговорен размер на възнаграждение 5 МРЗ, като на база на извършените фактически плащания за предишни периоди не може да се направи извод за това, че същото се дължи за последващ период, поради което не е доказано съществуването на подобна уговорка. Това разбиране Смолянски окръжен съд приема за неправилно. Нормата на чл. 118, ал.3 КТ допуска възможност работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице по основната и допълнителната задача след 01.10.2007г. на ищеца е заплащано трудово възнаграждение в размер на 7 МРЗ. От това следва извод, че е настъпила хипотезата на чл. 118, ал.3 КТ и работодателят едностранно е увеличил размера на получаваното трудово възнаграждение на ищеца. В този случай не е необходимо сключване на допълнително споразумение към трудовия договор, тъй като не се изисква договаряне между страните. Достатъчно условие е работодателят да започне да изплаща по-високия размер от уговарения в трудовия договор и това да бъде прието от работника. Съдът не приема възраженията на ответната страна, че ищецът по делото самоволно си е начислявал такава работна заплата, че същата е получавана недобросъвестно и подлежи на връщане. Размерът на работната заплата се определя от работодателя, чрез неговия управител. Установено е по делото, че ведовостите за заплатите дори и съставяни в предприятието в с. С. са изпращани в централния О. в гр. С. за проверка и одобрение от страна на управителя. След като те са одобрявани в този вид в продължение на 1 година, то логично е да се приеме, че работодателят сам, едностранно е увеличил размера на трудовото възнаграждение на ищеца. В случай, че това не е така, то този факт подлежеше на доказване от ответната страна като се представи длъжностна характерискика и трудово досие на К., от които да се установи, че той е имал право да взема решения и да определя сам за себе си размера на работната заплата. Такова твърдение не се доказа от ответната страна по делото. Напротив, и в двете съдебни инстанции не само че не са ангажирани такива доказателства, но не беше представено и трудово досие , от което да е видно какъв е бил обема та трудовата функция на ищеца, неговите правомощия, размерът на ползваните отпуски и пр. Предвид изложеното съдът приема, че искът в тази част е основателен и доказан, като за претендирания период следва да бъде осъден ответника а начисли и изплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 7 МРЗ. Съдът приема като компетентно и обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице по назначената допълнителна задача и го кредитира изцяло. Посочените изводи обуславят и основателност на акцесорните искове за лихви и за допълнително възнаграждение за отработено време, като същите бъдат определени върху сумата 5908, 98 лв., като бъдат присъдени изцяло и направените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски. По насрещната въззивна жалба: По аргументите изложени по-горе същата е изцяло неоснователна, като в допълнение следва да се посочи, че разглеждането на делото по реда на бързото производство не съставлява процесуално нарушение и не е ограничило правото на защита на ответника. Решаващия състав становището изразено в обжалваното решение, че по отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция е настъпила преклузия и същото не следва да се взема предвид. Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 51/27.04.2010г., постановено по гр.д. дело № 289/2009г. по описа на М. районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото и в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „.-А.М.О. с.С., представлявано от управителя А. В. К. да начисли и изплати на Д.Т.К. от гр. М. ул.П.Х. № ** ЕГН * следните суми: 1.Дължимото се и неплатено за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г. сумарно брутно трудово възнаграждение за разликата над 4220,70 /четири хиляди и двеста и двадесет лева и 70 стотинки/ лева , до претендирания размер от 5908,98 лева. 2.Сума в размер на разликата над 348,57 лева до претендирания размер от 601,69 лева,представляваща дължима се законна лихва за неплатените трудови възнаграждения за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г.,считано от 1-во число на съответния отработен месец до предявяване на иска. 3.На основание чл. 128 т.2 от КТ дължими се допълнителни възнаграждения за отработено време за периода 01.08.2004г до 30.09.2008г в размер разликата над 476,08/четиристотин и седемдесет и шест лева и шест стотинки/ до претендирания размер от 1162,68 лева. 4.На основание чл. 86ал.1 от ЗЗД дължимата се законна лихва върху главницата за разликата над 476,08 до 1398,63 лв. за периода от 30.11.2009г. до окончателното плащане, относно неплатени допълнителни възнаграждения за отработено време и стаж за периода 01.08.2004г до 30.09.2008г , считано от датата на плащане до датата на предявяване на иска. ОСЪЖДА „.- А.- М.О.-с.С. ,ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.К. на основание чл. 78ал.1 от ГПК направените съдебни разноски в две съдебни инстанции в размер на 1935 лв. ОСЪЖДА „.- А.- М.О.-с.С. ,ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ допълнителна ДТ по сметка на Окръжен съд-С. за разликата над 207,24 лв. до 349, 26 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част като законосъобразно и правилно. Препис от настоящото решение да се изпрати на страните, като същото подлежи на въззивно обжалване в месечен срок, считано от 30.07.2010 година, съгласно нормата на чл. 315 ал.2 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |