Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 319

                                        11.03.2020г.

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 11 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря  ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №1610 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В исковата молба на ищеца се твърди, че с ответника по делото са имали контакти през 2015 г. и се сочат отношенията между тях и възникналите конфликти. Конкретно се сочи, че на 08.10.2016 г. по време на провеждане на Държавно първенство по културизъм и фитнес ответникът Г. започнал да обижда, заплашва ищеца, като му крещял какви боклуци продава и колко големи мошеници са. Твърди, че ответникът по делото се нахвърлил по него, повалил го на земята и започнал да му нанася удари по тялото и главата и получил натъртвания, оттоци и подутини по тялото. Очилата и часовника му били счупени, а дрехите му били разкъсани. Служители на ищец извикали охраната, която ги разделила. Сочи, че веднага след това подал сигнал до полицията и била образувана прокурорска преписка № 46399/2016 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Наред с това се освидетелствал в съдебна медицина към Медицински университет - гр. Пловдив и било констатирано, че е получил леко мозъчно сътресение, причинено от травми в главата. Твърди, че претърпял големи болки и страдания, а освен това излага твърдения, че след този инцидент бил силно накърнен авторитетът, доброто име и репутацията му.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лева, претендирана като частичен иск от обща цена на искова претенция в размер на сумата 25000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като се оспорват твърденията на ищеца, като се твърди, че твърденията изложени от ищеца, не отговарят на действителността.

От съда се иска отхвърляне на исковата молба и се иска и присъждане на разноските по делото.

От страна на ответника е предявена и насрещна искова молба, която е приета за съвместно разглеждане в процеса. С насрещната искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, А.Г. претендира общо 5000 лева като частична претенция, като сумата в размер на 2500 се претендира като частичен иск от сумата 30000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания от нанесен от ответника на ищеца на 08.10.2016 г. в гр. София, шамар по лицето, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 2000 лева като частичен иск от сумата 50000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне, уронване на доброто име, честта и доброто име на Г., в резултат на иницииране и провеждане на умишлен скандал на 08.10.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. С насрещната искова молба се излагат твърдения за поведение на ответника, което ищецът по насрещния иск квалифицира като непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като в насрещната искова молба реално се оспорват и твърденията на първоначалния ищец в неговата искова молба.

От страна на ответника по насрещната искова молба е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на предявените искове, но се твърди, че С. с поведението си не е предизвикал с нищо предприетите от страна на ответника агресивни действия и се твърди, че Г. многократно и по всевъзможни начини го е провокирал с действията си.

В съдебно заседание ищецът С. се явява лично и с пълномощник. Предявената частична искова претенция се поддържа, а насрещната искова молба се оспорва като неоснователна.

Ответникът Г. се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на предявения иск и уважаване на насрещната искова молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца Ц.С. и ответника А.Г. е имало контакти по повод осъществявана търговска дейност и проявил се впоследствие конфликт в отношенията.

На 08.10.2016г. след обяд в гр.София, при провеждането на „Държавно първенство по културизъм и фитнес” възникнал конфликт между двамата, при който след размяна на реплики ищецът С. нанесъл силен удар с ръка /шамар/ в областта на главата на ответника Г., а последният го хванал и съборил на земята. След това се намесила охраната и инцидента бил преустановен. На следващия ден и двете страни присъствали на състезанието, но конфликти между тях не е имало. Ищецът подал жалба в полицията, но наказателно производство не било образувано.

В резултат на действията на страните на 08.10.2016г., всеки от тях причинил на другия  травматични увреждания, представляващи леки телесни повреди по смисъла на НК. За С. се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, констатирано от съдебен лекар, а за Г. за болка и страдание от нанесения шамар.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра, тъй като са допустими, относими и безпротиворечиви. При преценката на свидетелските показания, съдът отчете заинтересоваността на някой от свидетелите, поради родствената им връзка със страна, както и обстоятелството, че от инцидента е изминал голям период от време и е нормално да са налице известни несъответствия.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените от всяка от страните частични искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетения за неимуществени  вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в причинени при инцидента на 08.10.2016г. в гр.София травматични увреждания във вид на леки телесни повреди са допустими, а разгледани по същество са частично основателни по размер. Безспорно в резултат на виновното и противоправно поведение на всяка една от страните, като пряка и непосредствена последица е налице взаимно причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са резултат от нанесените взаимно леки телесни повреди. Всички елементи от състава на непозволеното увреждане са налице и по двете насрещни искови молби, поради което следва да се ангажира отговорността на всяка от страните за репариране на причинените на другата страна неимуществени вреди. Претендираните като частични искове суми са силно завишени. Касае се за леки телесни повреди, за които не се установява да се е наложило някакво лечение или периода на отзвучаването на травмите да е бил над обичайния срок. Поради това съдът намира, че справедлива репарация за причинените на всяка от страните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания представлява сумата 1000 лева, като сумата обезщетява и вредите от накърнено достойнство, чест и репутация.. До този размер частичните искове по чл.45 от ЗЗД следва да се уважат, а в останалата част да се отхвърлят като неоснователни.

            Само Г. е предявил акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавата в размер на законната лихва,  за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Тази претенция е допустима, а разгледана по същество е основателна. При непозволено увреждане съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава от деня на увреждането и от този момент дължи заплащане на обезщетение, заедно със законната лихва, без да е необходимо кредиторът да му отправя покана. В този смисъл върху сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на Г.,  следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.

            Ищецът С. е претендирал законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, поради което предвид забраната за присъждане свръхпетитум, съдът следва да му присъди лихва за забава, считано от завеждането на исковата молба на 28.03.2019г. до окончателното изплащане.

            По правилата на процеса на страните следва да се присъдят разноските по делото съобразно уважения размер на исковете, като на С. се присъди сумата 160 лева, а на Г. сумата 240 лева.

            Ръководен от горното, съдът

                                                                        Р  Е   Ш  И :

            ОСЪЖДА А.Й.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Л.С. с ЕГН-********** *** сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на иска.

            ОСЪЖДА Ц.Л.С. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Г. *** сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявените частични искови претенции в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: