Решение по дело №121/2023 на Административен съд - Кюстендил

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 156

                                                гр.Кюстендил, 17.07.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА    

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  Ирена Симеонова  и  с  участието  на  прокурора  Михаил Крушовски, като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 121 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София,  чрез  пълномощника си юрк Д.Р., обжалва решение № 117/30.03.2023г. на  Районен  съд – Дупница  по АНД № 1006/2023год., с което е отменено  Наказателно постановление № BG27012022/5800/P8-56  от  13.07.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се свързва с твърдения за доказано противоправно деяние, както и за редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление. 

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора  юрк. Р., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.

           Ответникът В.С.Н. ***, чрез пълномощника си адв. К.А., представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № BG27012022/5800/P8-56  от  13.07.2022год. , издадено от   началника на отдел   „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с  което на  В.  С.  Н., на основание чл.179, ал.3а  от  ЗДвП  е наложено административно  наказание  глоба в размер  на  1 800,00лв.

            От  фактическата  страна  на  спора е установено, че  на  17.01.2022г.,  в  16.41 часа, по път А-3, км. 52+049,  който път е  включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно  Приложение  към т.1 на  Решение № 101/20.02.2020г.  на МС за приемане на Списъка  на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,  е  засечено  да  преминава  без заплатена  пътна  такса  по  чл.10,  ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  ППС -  влекач, марка „Ивеко 440 СТ“   с  рег.  № СВ3732МВ,  с обща техническа допустима маса над 12 тона.  Деянието  е установено въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал, на 27.01.2022г.,  в 23.31ч  на  ГКПП – Кулата, когато  е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя В.С.Н., за излизане от Република България.

 При  горните обстоятелства, вкл. от  извършената   проверка   от митнически служители,  е прието, че  процесното   ППС е засечено  на 17.01.2022г. на път А-3, км. 52+049   без   заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  за  което  е  съставен АУАН № BG27012022/5800/P8-56  от  27.01.2022год., който е връчен на жалбоподателя.

            По делото, страните са  приложили писмени доказателства, а именно: от АНО-   копие от решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, в който списък е включен процесния пътен участък;  от нарушителя – договор за наем от 10.09.2019г., видно от който процесното ППС е предоставено за ползване на „Младенов“ ЕООД; договор с предплатен баланс от 26.07.2021г., сключен между   „Младенов“ ЕООД  /клиент/ и „Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на клиента на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние ведно със сметка за пътни такси и извлечение по счетоводна дата за 17.01.2022г., видно от които  „Младенов“ ЕООД   е заредило предплатения баланс по сметката си в „Интелигентни трафик системи“ със сумата 300,00лв. и крайното салдо е в размер на 2800,43лв. на процесната дата. 

            В съдебното производство, съдът е приел писмо от директора на ИА „Автомобилна администрация“ с данни за това, че на 17.01.2022г.  ППС е управлявано от нарушителя, както и писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД с данни за това, че ППС е оборудвано с бордово устройство, което на 17.01.2022г. е било изключено или неправилно включено и с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегментите по платената пътна мрежа.

 Районният съд е разпитал длъжностните лица от Агенция „Митници“, които са констатирали деянието при извършената митническа проверка и въз основа на  генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и които с показанията си потвърждават изложеното в АУАН.

При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО,  но  за неясно обвинение досежно субекта на отговорността.  Съдът е посочил, че в оспореното НП липсват твърдения, че деецът е бил  водач  на  МПС  на  датата  на  нарушението  17.01.2022г.,  което е съществен порок на съдържанието с оглед регламентацията на чл.179 и чл.187а от ЗДвП относно  категориите  субекти на отговорността за управление на ППС без заплатена тол такса.  Съдът е установил и липса на посочен фактически състав на нарушеното правило за поведение по чл.139, ал.7 от ЗДвП.  По горните правни доводи, съдът е отменил НП.

Съдът, с оспореното решение  е осъдил АПИ да заплати на нарушителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576,00лв., като е съобразил възражението за прекомерност на пълномощника на АНО.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното      решение    е     правилно,  поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, следва да се остави в сила. Формираните от районния съд изводи за  съществено процесуално нарушение  вследствие на предявеното неясно обвинение относно субекта  на  релевираното деяние, са обосновани от събраните доказателства и са правилни с оглед на приложимия закон. Видно е, от анализа на  издаденото  НП, че  АНО  не е посочил  дали  наказаното лице  е водач на МПС,  в което качество това лице може да бъде субект на отговорността на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е общо и без конкретика. Констатираният порок е съществен, доколкото се свързва  със задължението за ясно обвинение  като гаранция за правото на защита на нарушителя, което в случая е пряко засегнато от отсъствието на информация за какво е ангажирана отговорността му. С  оглед  регламентацията на чл.179 и чл.187а от ЗДвП  има три категории субекти на отговорността за управление на ППС без заплатена тол такса – това са собственика, вписаният ползвател или действителният  водач на МПС. В  оспореното НП  обаче липсват твърдения, че деецът е бил водач на МПС  на  датата на нарушението 17.01.2022г.  Данните за това, че същият е управлявал процесното ППС на датата, когато е установено деянието въз основа на доказателствен запис от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, са без значение в случая, а допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в съдебната фаза на процеса.  Вписаното  в АУАН качество  на  дееца  като водач  на ППС не може да санира пропуска в съдържанието на НП по арг. от  чл.53, ал.2 от ЗАНН. Задължение на  наказващия орган е да  изясни и докаже както деянието, така и извършителя, като спрямо тях приложи и съответния закон, определящ деянието като административно нарушение и посочващ извършителя като субект на административнонаказателната отговорност (чл. 53, ал. 1 ЗАНН, по арг. от чл. 54 ЗАНН,  чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 ЗАНН).  Липсата  на данни  в НП за това, че нарушителят е управлявал процесното ППС и че е субект на релевираното деяние,  представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване във връзка с изискванията за предявяване на ясно обвинение, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на НП, както правилно е установил районния съд.

Отделно от горното, допълнитено в подкрепа на изводите за допуснати процесуални нарушения, но относими към съдържанието на НП, касационният съд констатира, че АНО не е посочил точното място на деянието. За разлика от АУАН, в който мястото  на нарушението е описано като път А-3, отсечка 52+049 при с. Дяково, в НП  мястото е отразено само като  път А-3, км. 52+049. Горното описание не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не може да бъде отстранено с данните в приложените по преписката документи. Освен във връзка със правото на защита на нарушителя, мястото на нарушението е от значение и за определяне на компетентния съд при оспорване на НП, съгласно правилото на чл. 59, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд за отмяна на НП на процесуално основание е правилно и следва да се остави в сила. Не е дължима преценка по съществото на нарушението, както и на събраните в тази връзка доказателства. Мотивите на  въззивната инстанция  отразяват  правилното приложение на закона и съдебният  акт е постановен при отсъствие  на  касационни  основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.  Следва решение на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК.

С предявената жалба, касаторът оспорва решението на районния съд  и в частта, с която АПИ е осъдена да заплати на нарушителя адвокатско възнаграждение. Наведените оплаквания за недължимост на същото са основателни. Видно е, че   жалбоподателят В.С.Н. е представляван пред районния съд от адв. К.А. от Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ по силата на сключен договор за правна помощ и писмено пълномощно. Видно е,  от приложена фактура и преводно нареждане, че договореното възнаграждение в размер на 600,00лв. е заплатено в полза на адвокатското дружество от „Младенов“ ЕООД, а не от нарушителя. Изводите от горното са, че разноските по делото не  са направени от страната  в съдебното производство, което ги дисквалифицира като деловодни разноски по см. на чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Заплащането им от  АПИ е недължимо и оспореното решение в тази  част като неправилно, следва да се отмени. На нарушителя не се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение  и  в касационното производство по изложените по-горе съображения, независимо от благоприятния за него изход по делото. Адвокатското възнаграждение за представителство и защита пред настоящата инстанция  не  е платено от  ответника по касация  В.   С.  Н., а от трето лице.

Решението в частта на присъдените разноски  в полза на районния съд от 25,98лв.  за разпит на свидетел, е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид резултата от оспорването, касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от гореизложеното, Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 117  от  30.03.2023г.  на  Районен  съд – Дупница, постановено   по  АНД № 1006/2022год. в частта, с която е отменено  Наказателно постановление № BG27012022/5800/P8-56  от  13.07.2022год. , издадено от   началника на отдел   „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, както и в частта, с която  Агенция „Пътна инфраструктура“ - София   е  осъдена  да  заплати  по сметката  на Районен съд – Дупница разноски в размер на 25, 98лв.

ОТМЕНЯ решение № 117  от  30.03.2023г.  на  Районен  съд – Дупница, постановено   по  АНД № 1006/2022год. в частта, с която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на В.С.Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576,00лв.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.