РЕШЕНИЕ№ 260254
гр.Пловдив, 07. 07. 2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1080/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София, против Решение № 1207/19.03.2020г.,
постановено по гр.д.№ 17722/2019г. от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., в частта,
с която е осъдена да заплати на А.П.М., с ЕГН
**********,***, сумата от 1433,58лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 189,07лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия
полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 397,23
лв– разноски; както и е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 107,34лв- държавна такса, както и 100лв. - разноски за ССЕ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението
е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Поддържа се приложението на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР по отношение на процесния период, както и за
неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на
обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна. За откритото съдебно заседание на
09.05.2022г. от пълномощника му адв. З.Б. е постъпила молба, с която претендира
разноски и писмена защита.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Районният съд, за да уважи жалбата за посочените
претенции, излага основни съображения, че не се спори
между страните, че в процесния период между сочените страни съществува служебно
правоотношение, като ищецът заема длъжността „***“ в Районна служба „***“ –
Хисаря. Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно установената
продължителност в периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил 24-часови
дежурства в процесния период, като е полагал нощен труд, който се заплаща по
0,25лв. на час. В процесния период ищецът е работил 1407 часа нощен труд. През
този период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, размерът е
201 часа извънреден труд. През периода е полаган и заплащан извънреден труд за
изработени часове над норма работно време, които са заплащани. Нощният труд не
е приравняван в дневен. За исковия период главницата възлиза на 1433,58лв.
брутна сума, а мораторната лихва в размер на 200,38лв. Спорно между страните се
явява обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на
същия текст пък предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена,
като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/
2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно ал.5, т.2
на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.9 на същия текст, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на
министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1. 143. Районният съд е наложил извод, че не е
налице непълнота на подзаконовата нормативна уредба. Постановената съдебна
практика на ВКС, касаеща уредбата на нощния труд и приложението на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата поради непълнота, касае
отменения Закон за Министреството на вътрешните работи. В нормите, уреждащи
нормалната продължителност на нощния труд, е липсвало изрично посочване на
такава продължителност, поради което и приложение по аналогия е намирала
разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.2 от Кодекса на труда, съгласно която
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Понастоящем, с разпоредбата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, законодателят е определил нормалната продължителност на нощния труд за
служителите на МВР да е 8 часа. Ето защо не е налице и норма в подзаконовата
нормативна уредба, която да предвижда преизчисляване на часовете реално положен
нощен със съответен коефициент. Районният съд е възприел даденото в писмо изх.№
94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП становище относно увеличеното заплащане на
нощния труд при сумирано изчисляване на работното време съображение, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за соътветното работно място.
Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Следователно, в тези случаи работникът или служителят не работи
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице, само ако
работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. Следователно, превръщането на
нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не за заплащане на извънреден труд. Разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези
нощни часове се заплаща трудово възнаграждение за нощен труд. След като
преизчисляването на дневния и нощния труд не е свързано с наличие на извънреден
труд, трудовото възнаграждение след превръщането на нощните часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по чл.9, ал.2 от НСОРЗ би следвало да
се изплаща ежемесечно. Предвид спецификата на полагания през нощта труд/ в
интервала между 22,00 ч. и 6,00ч./, а именно, че същият е особено натоварващ и
действащ неблагоприятно върху здравето и работоспособността на лицата, полагащи
нощен труд, в сравнение с лицата, работещи по трудово правоотношение, полагащи
труд през деня, законодателят в Кодекса на труда е уредил по – малка
продължителност на този нощен труд. Всъщност, в рамките на едно денонощие могат
да бъдат положени максимално 8 часа нощен труд, тъй като периодът от 22,00 ч. и
6,00ч. е именно 8 часа. Като е взел предвид спецификата на този труд,
законодателят е посочил, че работещите по трудово правоотношение лица следва да
полагат максимум 7 часа нощен труд за едно денонощие. Спорният въпрос е дали в случаите, когато се
полагат повече от 7 часа нощен труд за едно денонощие, той представлява
извънреден труд или не. На пръв поглед, разясненията, дадени в писмо изх.№
94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП изключват разбирането, че надхвърлянето на
нормалната продължителност на нощния труд представлява извънреден труд. В това
становище обаче е посочено, че извънреден труд би бил налице, само ако
работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. За изясняване на спорния
въпрос, следва да се разгледа природата на извънредния труд при нормиран,
ненормиран работен ден, удължено работно време, както и при сумирано
изчисляване на работното време. При установен нормиран работен ден, надхвърлянето
на нормалната му продължителност представлява извънреден труд. Или ако
работният ден е 8 – часов, с начало напр.8.00ч. и край 17.00ч. с 1 час почивка
за хранене, то полагането на труд след 17.00ч. представлява извънреден труд и
той следва да бъде отчетен и заплатен. При ненормиран работен ден, полагането
на труд след края на работния ден / след 17.00ч. в нашия пример/ не се явява
извънреден труд и той не се отчита и заплаща, а се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск. Извънреден би бил трудът, полаган в междуседмичната
почивка, който следва да се компенсира с допълнително заплащане. При удължено
работно време в определени дни не се заплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд, тъй като удължаването се компенсира с намаляване на работното
време пред следващи дни и едва при прекратяване на трудовото правоотношение,
ако то не е компенсирано с почивка, се превръща в извънреден труд и подлежи на
заплащане. По различен начин са уредени правните норми при сумирано отчитане на
положения труд. Работодателят може да въведе сумирано отчитане на работното
време, като периодът може да е едномесечен, двумесечен и т.н. до максимално
шестмесечен такъв. То се въвежда при непрекъсваем режим на работа или при
работа на смени / сменен режим/. При него се полага труд през отчетния период,
като след изтичането му работодателят извършва преценка дали работникът или
служителят е надхвърлил нормалната продължителност на труда за съответния
период или не. Ако часовете реално положен труд надхвърлят нормалната
продължителност / която варира в зависимост от работните дни за този период/,
то тогава е налице положен извънреден труд и той подлежи на заплащане. При тази
хипотеза следва да се прецени и колко часа нощен труд са положени през отчетния
период. Предвид посочените по – горе разяснения на МТСП, то при нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа и преобразуването им с коефициент
1,143, то за едно денонощие ще се вземат при изчисленията 8 часа труд, който се
равнява на 8 часа дневен труд. Напр. ако при едномесечен период на отчитане на
положения труд, нормалната продължителност е 20 работни дни по 8 часа, то за
месеца работникът следва да положи 160 часа труд. Ако след изтичане на месеца
се установи, че той е положил 161 часа, но разликата от 1 час се явява
извънреден труд. Ако не е достигната нормалната продължителност, извънреден
труд не е налице, но на работника се полага трудово възнаграждение за пълен
работен месец. Тук отново се поставя
въпросът дали трудът е полаган през деня или през нощта. В случай, че е полаган
само дневен труд, то изчислението се прави, както беше посочено по –горе. Ако
обаче е полаган нощен труд от 7 часа на денонощие, то същият се преобразува с
посочения коефициент и се превръща в 8 часа дневен труд. Преобразуването в този
случай е необходимо, за да се събират съизмерими величини, а именно часове
дневен труд. Предвид различията в дневния и нощния труд и различната му
нормална продължителност, то нощният следва да се превърне в дневен труд, за да
се съберат общо часовете положен труд през отчетния период. Дотук се разгледаха
случаите на положен нощен труд с нормална продължителност от 7 часа в
денонощие. В случай, че работникът или служителят положи нощен труд над 7 часа
в денонощие / напр. 8 часа/, то трудът, след превръщането му с коефициента, се
равнява на 9,144 часа. По своята същност той не представлява извънреден труд.
Би се явил такъв, само в случай, че след изичане на месеца / в нашия пример при
едномесечен отчетен период/, общият брой часове положен труд / дневен и нощен
след превръщането му/, надхвърля нормалната продължителност на положения труд.
В случай, че общият брой часове положен труд не надхвърля тази нормална
продълителност, то не е налице извънреден труд, макар часовете положен нощен
труд за едно денонощие да надхвърлят 7 часа. Не е възприето и възражението на
ответника, че при превръщане на нощния труд в дневен, се достига до двойно
плащане на този труд – веднъж с увеличение като нощен / в размер на 0.25лв./ и
веднъж с увеличение от 50% като извънреден. Заплащането на нощния труд с
увеличение се полага поради спецификата на този труд и въздействието му върху
човешкото здраве, а същият би бил заплатен като извънреден, ако общата
продължителност на положения труд за отчетния период надхвърли нормалната такава.
По правило извънредният труд е забранен, докато нощният - не е забранен, а е
определена неговата максимална продължителност, минимална почивка след
полагането му и т.н. Определянето на
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа в денонощие отчита
спецификата на този труд и неблагоприятното му въздействие върху организма на
човека и протичащите в него физиологични процеси. Тази нормална продължителност
е въведена за лицата, полагащи труд по трудово правоотношение. За служителите,
работещи по служебно правоотношение, съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи, тази нормална продължителност е уредена с продължителност от
8 часа. Сочената разпоредба се явява в противоречие с разпоредбата на чл.6 от Конституцията. Принцип в трудовото право е лицата, които работят при специфични
условия, при производствени процеси с повишен риск за здравето, да имат уредено
намалено работно време. В противоречие с този принцип, законодателят е уредил
по – неблагоприятни условия на труд, а именно удължена нормална продължителност
на полагания нощен труд именно за служители, полагащи по-тежък като интензитет,
психическо напрежение и стрес труд в сравнение с тези, полагащи труд по трудово
правоотношение при трета категория труд. Несъмнено, категоризацията на труда
има значение при пенсионирането на работниците и служителите, но условията на
труд имат значение и при определяне на нормалната продължителност на дневния и
нощния труд. Неравното третиране на тези служители противори на чл.6 от Конституцията на Репубика България, както и на чл.14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Ето защо, поради дискриминационния
характер на нормата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, настоящият съдебен
състав намира, че следва да приложи нормата на чл.140, ал.1, пр.2 от КТ, а
именно да приеме за нормална продължителност от 7 часа нощен труд за едно
денонощие. В тази връзка ищецът се
позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Районният
съд е възприел тези доводи, че
положените часове труд през нощта следва да се преизчислят към дневен такъв.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание. Съгласно
разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0, 25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът
счита, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за
всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. По
отношение на датата, от която работодателят е изпаднал в забава, Районният съд е съобразил следното: в чл. 187 ал. 9 от ЗМВР
е посочено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1
от която е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време
се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно, установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца,
следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на
положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава
от първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда,
поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази
дата. Тъй като в случая се касае за тримесечие, то дължимото месечно
възнаграждение за този период следва да се заплати с възнаграждението за
месеца, следващ последния месец от тримесечието. Съдът е възприел заключението
на ССЕ в частта относно главните вземания като изготвено обективно, с
необходимите знания и опит в съответната област, както и съобразено с
нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи, Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, действали в процесния период, както и с представените от ответника
писмени доказателства. Районният съд е наложил извод, че при лежаща върху ищеца
доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно
установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно
доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното
работно време. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като на
ищеца следва да се присъди сумата от 1 433,58лв. – незаплатено брутно
възнаграждение за извънреден труд. Възнаграждение за положен извънреден труд се
дължи до края на месеца, следващ месеца след тримесечния период на отчитане. Не
се възприема изчислението от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
в частта относно изчисленото обезщетение за забава, тъй като е изчислявано за
всеки месец от процесния период, съответно от първо число на месеца, следващ
последващия полагането на труда месец, а както беше посочено по – горе, падежът
на възнаграждението за извънреден труд настъпва в края на месеца след изтичане
на тримесечния период на отчитане.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо
и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена
с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение
от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл.
20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението
се приема, че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална продължителност
на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе
придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м.
август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и за размер.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
Разноски.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото. Представен е договор
за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв., което е съобразено с предвидения в Наредбата минимален размер,тъй
като жалбата касае два обективно кумулативно предявени иска. Ето защо
възражението на жалбоподателя за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно и на въззиваемата страна следва да се присъди посочената сума.
Водим от гореизложеното
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 1207/19.03.2020г.,
постановено по гр.д.№ 17722/2019г. от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., в частта,
с която Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, е осъдена да заплати на
А.П.М.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1433,58лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 189,07лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия
полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 397,23
лв– разноски; както и е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 107,34лв- държавна такса, както и 100лв. - разноски за ССЕ.
В останалата
част
решението е влязло в сила.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР– ***, да заплати на А.П.М., с ЕГН **********,***, сумата от 400
лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: