Решение по дело №208/2021 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                   08.04.2021 г.                               Град К.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                      V-ти наказателен състав

На двадесет и девети март

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                          Председател: Деян  ИЛИЕВ

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 208 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0284-0002918 от 15.01.2011 г. на РУМВР К.. Жалбоподателят Т.Д.Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. Ганчо Баев, който моли съда да отмени НП. Излага доводи за нарушение на чл 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от АНО, тъй като в с.з. се установило нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и автомобилът е бил ползван по предназначение за превоз на пътници, както се установило от доказателствата.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 26.12.2020 г. в 22.40 часа в гр. К. на ул. "К", жалбоподателят като водач на МПС-во "Хонда Сивик" с рег. № ***** на кръговото кръстовище с бул. "О." в посока запад-изток е използвал пътя за др. цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора като извършвал резки маневри, преднамерено извеждал МПС-во извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на предните гуми - дрифт, като деянието не било маловажно и с което виновно е бил нарушен чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН серия GA № 329735/26.12.2020 г. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000855 и показанията на свидетелите Д.Н., И.И. и Ц.Д., които кореспондират помежду си.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от адв. Баев с изключение на използваното от АНО понятие за дрифт, като адв. Баев излага в с.з. определение за понятието за дрифт като спортна дисциплина според международния спортен кодекс на ФИА и техническите условия, при който той може да бъде постигнат.

Съдът отбелязва, че в ЗДвП няма легална дефиниция за дрифт, затова предложената дефиниция от адв. Баев и посочените технически условия в спортната дисциплина не може да намери приложение в случая. В обществените представи под понятието "дрифт" се разбира всяко умишлено презавиване на колелата на МПС-во чрез повишаване на оборотите на двигателя на ниска предавка на скоростната кутия, най-често на л.а. или мотоциклет, с продължителен характер, независимо дали в прав участък или в завой, водещо до загуба на сцепление с пътната настилка, като не е задължително да бъде изгубен контрол върху движението на превозното средство или това поведение само по себе си да създава опасно поведение. Такова поведение в обществото се свърза със създаването на непоносим шум и стрес за гражданите.

От показанията на св. Д.Н. се установява, че той не е очевидец, бил е само актосъставител и е отразил факти, възприети от колегите му.

От показанията на св. И.И., че при извършена проверка на др. автомобил, той и колегата му, били привлечени от силен шум в кръговото движение и свистене на гуми от автомобил, който правил маневра, продължавайки по ул. "К" до подаване на стоп-палка.

От показанията на св. Ц.Н. се установява, че водачът започнал да върти гуми още в кръговото движение, не е забелязал патрулния автомобил. Прекратил е действията си до момента на подаване на стоп-палка, бил е на около 40-50 метра и в колата имало три момичета, едното от които му било направило забележка, но без ефект.

Тези показанията потвърждават поведението на жалбоподателя, посочено в НП.

Очевидно е, че описаното поведение е преднамерено, цели забавление и повишаване на адреналина у пътуващите момичета и като цяло е акт на демонстрация на възможностите на водача и автомобила, жаргонно представлява движение с "мръсна" газ, от което следва, че пътят не е бил използван само за придвижване, а именно за описаните цели, което напълно описва нарушението, прието в НП - чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Предложената като нарушение от адв. Баев норма по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - създаване на опасност за движението, е обща, а разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е специална. Съгл. Р 25-94-ВК, общите правила на ЗДвП се прилагат при липса на нарушени специални правила. Дори и да не се приеме този довод, нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явява един страничен резултат към който жалбоподателят се отнесъл с безразличие, т.е. налице е иделна съвкупност на нарушения между извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП с пряк умисъл и нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с евентуален умисъл, но тъй като АНО не е наложил наказание за такова нарушение, е безпредметно обсъждането му извън контекста на възражението.

И най-сетне в Решение от 16.10.2020 г. на АС Стара Загора по КАНД № 226/20 г. е бил разгледан почти идентичен случай, като съдът е направил извод, че демонстративното управление, каквото е и това на жалбоподателя в настоящия случай, e в противоречие с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и потвърдил решението на първоинстанционния съд.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право до управлява МПС-во за срок от 12 месеца по съответната абсолютна санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. III от ЗДвП.

При извършената служебна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и съставяне на АУАН, което дава основание на съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано.

Потвърждаването на НП прави основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски съгласно правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.

В случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона  за правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0284-0002918 от 15.01.2011 г. на РУМВР К., с което на жалбоподателя Т.Д.Г. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                  Районен съдия,