Р Е Ш E Н И Е
№ 438
Гр. Перник, 28.10.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 341 по описа на
Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Ю.К., чрез адвокат
Ц.В. ***,със съдебен адрес ***, *** против Ревизионен акт
№ Р-22002219002940-091-001/05.12.2019 г., издаден от Ф.С.Й.– началник сектор,
възложител на ревизията и С.А.К.– главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 538/03.04.2020 г. на Н.К.К. – директор на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно
управление на Националната агенция за приходите София.
Според жалбата ревизионният акт е
неправилен,
незаконосъобразен и необоснован и издаден в противоречие с материалния
и процесуалния данъчен закон. Излагат се твърдения, че в хода
на ревизията не са изследвани всички относими факти и обстоятелства и не са
събрани доказателства, подкрепящи изводите на ревизиращите органи. Оспорва се
възприетия в ревизионния акт подход за облагане. Навеждат се доводи, че на
ревизираното лице не следва да се търси отговорност за действия на неговите
контрагенти, още повече че притежава доказателства за извършени услуги
/транспорт/, които не са оспорени. Конкретните възражения в тази посока са, че
органите по приходите неправилно са обосновали основанията за доначисляване на
ДДС с обстоятелството, че гръцкото дружество *** – клиент на жалбоподателя, е
било дерегистрирано на 26.09.2018 г. и поради това е „липсващ търговец“. Сочи
се, че тази информация, макар и получена от гръцките данъчни власти, се
основава на предположения, а не на убедителни доказателства. По тези и други,
подробно изложени в жалбата съображения, искането към съда е да отмени
процесния ревизионния акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г.,
жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат Б.Д. от САК
/преупълномощена от адвокат Ц.В./, която поддържа жалбата и направеното с нея
искане за отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски и представя списък на
същите по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., ответникът – директорът
на дирекция ОДОП София, не се явява и не изпраща представител. Не представя
становище по жалбата, не прави доказателствени искания, не предявява претенции
за разноски.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г. Окръжна
прокуратура Перник, уведомена, се
представлява от прокурор Бисер Ковачки, който счита жалбата за неоснователна, а
оспореният ревизионен акт за правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-22002219002940-020-001/08.05.2019 г., издадена от Ф.С.Й.на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП София /оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на
НАП София/, е възложено
извършването на ревизия на „***“ ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 31.05.2018 г. За извършването на ревизията
е определен тримесечен срок от връчването на заповедта, което видно от
приложената по делото разписка, е направено по електронен път на 10.05.2019 г.
Със Заповед за изменение на ЗВР
/ЗИЗВР/ № Р-22002219002940-020-002/05.08.2019 г., също издадена от Ф.Й.,
срокът за приключване на ревизията е продължен до 10.10.2019 г. Тази заповед
отново е връчена по реда на чл.29, ал.4 във връзка с чл.30, ал.6 от ДОПК, на
07.08.2019 г.
Процесната ревизия е повторна за спорните периоди и
вид задължение. Възложена е по реда и условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в
изпълнение на указанията, дадени с Решение № 710/24.04.2019 г. на директора на дирекция
ОДОП София. Резултатите от нея са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № 22002219002940-092-001/24.10.2019
г., връчен на ревизираното лице на 02.11.2019 г. В него
е направено предложение за установяване на следните задължения: ДДС в размер на
6 971.86 лева /лихвите за просрочие са 0.00 лева/. От страна на
ревизираното лице не е постъпило възражение срещу доклада.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № 22002219002940-091-001/05.12.2019
г., издаден от Ф.С.Й., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“
към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията и С.А.К.,
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на HAП София – ръководител на
ревизията. Същият е основан на обективираните в ревизионния доклад констатации.
Връчен е електронно на 11.01.2020 г. Срещу него, в срока по чл. 152, ал. 1, във
връзка чл. 22, ал. 7 от ДОПК
е постъпила Жалба вх. № 94-С-83/27.01.2020 г., която е разгледана от решаващия
орган по същество, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с
Решение №
538/03.04.2020 г.
В хода на ревизионното
производство, на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК, с Протокол №
Р-22002219002940-ППД-001/17.10.2019 г. са присъединени всички документи,
събрани в хода на предходното такова срещу „***“ ЕООД, приключило с издаването
на PA № Р-22221718003524-091-001/13.02.2019 г. и РА № П-22221719031149-003-001/18.02.2019
г. за поправка на ревизионен акт.
С
оглед изясняване на фактите по случая и в изпълнение на указанията, дадени в
Решение № 710/24.04.2019, проверяващият екип е отправил искания за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ - ИПДПОЗЛ изх.№ Р-22002219002940-040-001/15.07.2019 г.
Задълженото лице е представило копия на фактури, хронологични справки,
извлечения на сметки 411 и 401, договори и други документи.
На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица
и са издадени протоколи. Те са описани в таблица на стр.5 от РД.
Предвид
предмета на настоящото съдебно производство, по – нататък в изложението ще
бъдат обсъдени само релевантните фактически установявания, в резултат на които
е направен извод, че данъкът за възстановяване на „***“ ЕООД е в размер на 6 971.86
лева, при деклариран от дружеството такъв в размер на 66 135.73 лева.
При
ревизията е констатирано следното:
„***“ ЕООД е регистрирано през
1995 г. по фирмено дело № 16220 от
същата година на Софийски градски съд. В ревизирания период едноличен
собственик на капитала и негов управител е С.Ю.К.-М.
с ЕГН **********, а след 29.05.2019 г. – С.Ю.К. с ЕГН **********. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 23.01.1996 г. – регистрация по избор, независимо от
облагаемия оборот.
Основната
дейност на „***“ ЕООД е спедиция на стоки и товари. За осъществяването й е
ползвало лицензирани транспортни дружества срещу възнаграждение, в т.ч. „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***.
През
ревизираните периоди основни доставчици на жалбоподателя са „***“ ЕООД с ЕИК ***
и „***“ ЕООД с ЕИК ***, на които в хода на ревизията са извършени насрещни
проверки. Относима към установяванията на данъчните органи е проверката на
първото дружество, на което е изпратено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-22001419085561-040-001/28.05.2019 г. Поисканите справки и документи не са
представени дори и след изтичане на определения в искането срок. Относно „***“
ЕООД е установено, че е издател на данъчни фактури от ИПДПОЗЛ и същите са
включени в дневника за продажби и СД в съответния данъчен период на стойност и
дата, посочени в табличен вид на стр. 22 – стр. 26 от РД /те са проверени от
ревизиращия екип с цел установяване правомерността на приспаднатия данъчен
кредит и реалността на доставките/. За кадровата обезпеченост е констатирано,
че към момента извършване на доставките, при него е имало назначени 32 лица на
трудов договор, а в момента на проверката те са три. Има задължения към бюджета
– данък добавена стойност – не плаща задължения по РА, СД, ЗКПО, и задължения
по фондове, като за повече от 3 месеца не плаща осигурителни вноски – ДОД, ДОО,
ЗО, ДЗПО. Декларира големи обороти и малки суми за внасяне. В регистрите на НАП
е със статус „рисков“.
В хода
на ревизията е установено, че през ревизираните периоди настоящият жалбоподател
е извършвал организиране, координиране и осъществяване на превоз на товари,
посредством заявки от спедиторски дружества или директно от товародателя на
територията на страната, ЕО и трети страни, както и осигуряването на транспорта
на заявеното, чрез намирането на транспортни дружества за неговото изпълнение.
Основната част от приходите са формирани от спедиторските услуги. Дружеството е
декларирало доставки към ***– Румъния, ***– Гърция, *** – Гърция, *** –
Хърватия, които са данъчно задължени лица.
При
извършена проверка в информационната система на НАП „VIES“, относно валидността
на идентификационния номер на горепосочените клиенти на „***“ ЕООД, е
установено, че VАТ номерата на всички са валидни с изключение на гръцкия клиент
*** с ***, който е дерегистриран на 26.09.2018 г. Извършена е съпоставка на
декларирани получени доставки на гръцкия търговец от българския доставчик и
ревизираното лице за периодите от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., декларирани
данни от VIES декларации /отразена в табличен вид на стр. 28 от РД/, при която
е установено, че дружеството *** не е декларирало получени услуги от
ревизираното лице за периода м. 04.2018 г. – м. 06.2018 г. вкл. Същевременно,
ревизиращите органи са констатирали, че от ревизираното дружество са издадени
69 фактури към гръцкото дружество за данъчни периоди м. 04.2018 г. и м. 05.2018
г. с данъчна основа в общ размер на 295 819.35 лева и предмет на
доставка: услуги. Услугите са третирани от ревизираното дружество като такива с
място на изпълнение извън страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. На това основание
те са били докладвани във „VIES“.
В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ във връзка с доставките към *** от „***“ ЕООД е
приложена единствено декларация относно начина на фактуриране и писмени
обяснения, че всички документи са предоставени в хода на предходното ревизионно
производство. При извършено посещение на място в офиса на дружеството, на
органите по приходите са представени копия на три фактури /инвойси/, издадени
от ревизираното лице на гръцкия получател ***, ведно с ЧМР и заявки, както и
три фактури, издадени на „***“ ЕООД от превозвача „***“ ЕООД, ведно с ЧМР и
заявка.
От
съдържанието на представените ЧМР е установено, че същите съдържат печат на
изпращач “***“ с VIN ***, печат на получател „***“
ЕООД с ЕИК ***, гр. Гърмен - България /до него има печат на „***“ ЕООД/ и превозвач „***“ ЕООД. Установено е,
че крайната точка на разтоварване е гр. Гърмен, а краен получател е „***“ ЕООД.
При
извършен анализ на събраните доказателства, органите по приходите са
констатирали, че са представени само документи, доказващи превоз, но не и
такива за осъществен контакт с получателя на спедиторските услуги „***“. Не са
ангажирани търговски документи, заявки, оферти, кореспонденция и др. в подкрепа
на реалното изпълнение на услуги към гръцкия контрагент. Относно разплащането,
осъществено в брой, е изтъкнато, че не е посочено кое лице е платило доставките
и къде е станало това – в България или в Гърция. Констатирана е липса на
доказателства относно твърдението на ревизираното лице, че е извършено
„префактуриране“ на част от разходи за транспорт.
По
данни от VAT, ИС и представените от „***“ ЕООД документи, ревизиращите органи
са извършили съпоставка на издадените приходни фактури за услуги срещу
получените разходни фактури за услуги.
Направена
е и служебна проверка при получателя „***“ ЕООД и е установено, че в дневника
за покупки за м. 04 и м.
05.2018 г. са декларирани фактури единствено от гръцкия контрагент “***“ /т.е.
получени доставки по чл. 82, ал. 2 до ал. 5 от ЗДДС/.
Събрани
са данни, че на „***“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периодите от
01.01.2018 г. до 30.04.2018 г., която е приключила с РА №
Р-22221418003366-091-001/25.01.2019 г. Според мотивите в ревизионния доклад,
лицето, опериращо със сметките на дружеството, е Г.Д.***, който до 31.01.2013
г. е бил съдружник в „***“ ООД, а в качеството си на упълномощено лице, е
теглил, внасял и извършвал преводи по сметките на „***“ ЕООД.
В хода
на ревизията е изпратено искане до дирекция ЦЗВ при ТД на НАП за гръцкото
дружество относно реалността на доставките, като е получен отговор, че са
налице асоциирани случаи с реф. № 29035 и № 28129 и запитване №
29746.
С
Протокол № 1595427/09.09.2019 г. към ревизионното производство е приобщен
асоцииран случай по извършен SCAC от проверка на ***. Според отговора на
гръцката администрация от 17.09.2018 г. дружеството е регистрирано от г-жа Е.П.,
в качеството й на представител и пълномощник на И.П.; същата е извършила учредяването
на дружеството и е подала декларация в данъчния офис като е посочила, че
адресът на управление е: ***; при извършена проверка на място в помещенията на
гръцкото дружество данъчните ревизори не са открили дружеството на декларирания
адрес: ***; при посещение на посочения от И.П. адрес по местоживеене същият не
е намерен и са събрани данни, че не живее и не е наемал къща там;
счетоводителят на гръцкото дружество, чийто адрес също е там декларирал устно,
че И.П. никога не е живял на този адрес; счетоводителят декларирал, че И.П. е
дошъл в офиса му и е поискал той да се заеме със счетоводството, но по-късно
установил, че той не му е представил документи и поради това подавал нулеви ДДС
декларации; счетоводителят декларирал още, че И.П. не му е платил;
счетоводителят предоставил в данъчния офис счетоводните книги и документи, от
които се установявало, че „Това дружество не е отразило в счетоводството си
никакви покупки. Дружеството е подало нулеви ДДС декларации и не е подало
обобщени VIES декларации за вътреобщностни придобивания“, както и че
„дружеството няма обекти за съхранение на стоките“.
При
така установените обстоятелства, ревизиращите органи са заключили, че предвид
наличието на свързаност между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД чрез Г.Д.*** – бивш
собственик на ревизираното дружество, ревизираното лице реално е извършило
спедиторски услуги на българското дружество, т.е. на територията на страната,
но с цел избягване на ДДС е фактурирало същите на гръцкия контрагент „***“.
С
оглед на горните изводи, по отношение на начисления данък от ревизираното лице,
е прието, че на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС се начислява ДДС в общ
размер на 8 918.59 лева по фактури, подробно описани в таблица на стр. 29
и 30 от РД при ДО в размер на 44 592.96 лева за месец 04.2018 г. и се
начислява ДДС в общ размер на 50 245.28 лева по фактурите, посочени на
стр. 29 и 30 от РД при ДО в размер на 251 226.39 лева за месец 05.2018 г.
По
отношение на правото на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице по
доставки с доставчици описани в раздел ІV, т. 3.9. до 3.10. от РД, на които
ревизиращия екип е извършил насрещни проверки на основание чл.45 от ДОПК, е
прието, че предвид наличието на МПС и кадрови потенциал се потвърждава и
наличието на доставка по реда на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС по
издадените фактури за ревизирания период от „***“ ЕООД към „***“ ЕООД /посочени
в т.3.11. от РД/.
По
данъчни периоди констатациите са следните:
I. за данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г.:
Подадена
е СД по ДДС № 22171532012/13.05.2018 г. с резултат за периода: ДДС за
възстановяване в размер на 20 188.90 лева, колона 60. Това е първи период от
възникнала процедура по приспадане от м. 03.2018 година.
На
основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 8 918.59 лева
върху данъчната основа 44 592.96 лева по 16 бр. фактури, издадени на гръцкото
дружество „***“ /посочени в таблица на стр. 32 от РД/.
През
периода задълженото лице е ползвало данъчен кредит в размер на 60 386.45 лева.
Признатият
данъчен кредит за периода е общо в размер на 60 386.45 лева.
При
горните данни резултатът за периода се променя от ДДС за възстановяване в
размер на 20 188.90 лева на ДДС за възстановяване в размер на 11 270.31 лева,
за които продължава процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 4 от ЗДДС
/започнала м. 03.2018 г./ С издадения ревизионен акт по предходната ревизия с
посочената сума е прихванато задължение за корпоративен данък за 2017 г.
II. за данъчен период от
01.05.2018 г. до 31.05 2018 г.
Подадена
е СД по ДДС № 22171544650/14.06.2018 г. с резултат за периода: ДДС за
възстановяване в размер на 45 946.83 лева, колона 60. В колона 80 е деклариран
ДДС за възстановяване 76 395.68 лева, тъй като през периода приключва
процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, възникнала м. 03.2018
година.
На
основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 50 245.28 лева
върху данъчна основа 251 226.39 лева по 69 бр. фактури, издадени на гръцкото
дружество „***“ през м. май 2018 г. /посочени в таблица на стр. 32 и 33 от РД/.
През
периода задълженото лице е ползвало данъчен кредит в размер на 69 136.53 лева.
При
горните данни резултатът за периода се променя от ДДС за възстановяване в
размер на 45 946.83 лева на ДДС за внасяне в размер на 4 298.45 лева, като същият е
приспаднат от процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 4 от ЗДДС,
започнала м.03.2018 г. Същата се счита за приключила с резултат: ДДС за
възстановяване в размер на 17 231.81 лева. С посочената сума са прихванати
задължения на лицето, установени при предходната ревизия, както и корпоративен
данък за 2017 г.
В
обобщение, за целия ревизиран период, задълженията на лицето са определени на
сумата в общ размер от 59 163.87 лева – задължения по ЗДДС,
произтичащи от доначислен ДДС, като 8 918.59 лева за
данъчния период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. и 50 245.28 лева за данъчния
период 01.05.2018 г. до 31.05 2018 година.
Гореизложеното се
установява от приложената по делото ревизионна преписка, както и от
представените от жалбоподателя писмени документи, които съдът е приел в съдебно
заседание на 14.09.2020 г.
При
така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се установяват пороци,
обосноваващи нищожността на РА.
Същият е издаден от компетентен
орган в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл. 120,
ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички
задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК,
включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК /макар и
нулеви по стойност/ и кореспондираща разпоредителна част при определяне
резултатите по данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА
са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № 22002219002940-092-001/24.10.2019
г.,
съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК.
Възражение срещу РД не е заявено от ревизираното лице в срока по чл.117, ал.5
от ДОПК, поради което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по
чл.120, ал. 2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното производство е
проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно
чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219002940-020-001/08.05.2019
г. на Ф.С.Й.,
заемаща длъжността началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП София и оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на
НАП София. Заповедта е със задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – т.
5 от ДОПК; определени са поименно и по длъжностно ревизиращите органи по
приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания
период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114,
ал. 1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1
от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизия
е изменена със ЗИЗВР № Р-22002219002940-020-002/05.08.2019 г. на основание чл. 113,
ал. 3 от ДОПК от органа, възложил ревизията. И двете заповеди са сведени до
знанието на ревизираното лице по надлежния ред, което е удостоверено с
приложени към преписката разписки за електронно връчване.
В рамките на ревизията, от
жалбоподателя, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, са изискани
доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки.
Направена е проверка на място в офиса на дружеството. Инициирани са насрещни
проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 ДОПК, като ПИНП с приложенията са
приобщени по преписката. Служебно са извършени справки по информационните
масиви на НАП за същите доставчици. Събрани са данни от гръцката данъчна
администрация. По този начин доказателствената съвкупност е формирана със
законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.
Ревизията е извършена в срока,
определен със ЗИЗВР № Р-22002219002940-020-002/05.08.2019 г. – до 10.10.2019 г. За
резултатите й е съставен Ревизионен доклад № 22002219002940-092-001/24.10.2019
г., т.е. в
14-дневния срок от изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно чл. 117,
ал. 1 от ДОПК. Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата
норма на чл. 117, ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК и към него са приложени събраните
от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.
Относно приложението на
материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл. 112 – чл. 120
ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване,
установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД черпи право на
приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен
ред след отказ за признаването му по ревизионния акт, поради което на основание
чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си
за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията
за възникването и упражняването му. Неизпълнението на
задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят
не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото
с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено
жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните
фактури, издадени на гръцкото дружество „***“, тъй като той твърди положителния факт, че такива са осъществени и
именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността
на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване,
като създаде сигурно убеждение
у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както
административният решаващ орган, така и съдът имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е
останал недоказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от съда с Определение от 06.07.2020 г. То е връчено своевременно и надлежно на страните и така
им е предоставена възможност да
предприемат съответните процесуални действия.
Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е доставката на стока или услуга, извършена от
данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, което в
съответствие с нормата на чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е
прехвърлена, а услугата е извършена.
Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става
изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на
изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167
от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по
облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване
на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател,
транспонирайки чл. 168, б. “а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за
стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчик, регистриран по този закон.
В множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11
и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо
да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата
за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по
дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се
провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са
били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т.32 е
записано: „Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за
доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по делото“. „Ако в
резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство
доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано /т.33/.
От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС по спорните фактури, е необходимо стоките или услугите да са реално
получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи
следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни
данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба. Действително в такъв случай не са изпълнени
обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или
услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа
дейност /т.38/. Това означава,
че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то
правото на приспадане не следва да се
признае.
В конкретния случай, изводите на органите по приходите се основават на недоказаност на
реално извършени вътрешнообщностни доставки – услуги. Същите са формирани след
анализ на всички събрани и представени в хода на ревизията доказателства от
ревизираното лице, от неговите доставчици, както и фактите и обстоятелствата,
посочени от гръцката данъчна администрация в официално получен отговор на
изпратено запитване. Така е прието, че липсва реално извършване на ВОД по
смисъла на чл. 7 от ЗДДС от „***“ ЕООД към гръцкия търговец „***“,
поради което
и не може да се приложи нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за
спедиторски услуги. Тъкмо напротив, установено е чрез надлежни доказателства,
че реално услугите са извършени към българското дружество „***“
ЕООД с място на доставяне: гр. Гърмен, България, и формалното фактуриране на
гръцкия контрагент е направено с цел избягване начисляването на ДДС със ставка
20 %.
Горните
изводи се базират на събраните доказателства за липса на реална икономическа
дейност на „***“. Гръцкото дружество не е отразявало никакви покупки,
включително на услуги, не разполага със складови и други помещения, подавало е
нулеви ДДС декларации и не е подавало VIES декларации. Освен това, независимо,
че са надлежно изискани, от ревизираното дружество не са представени
непротиворечиви и безспорни доказателства, че е осъществен контакт със сочения
за получателя на услуга ***, съответно, че между тях са възникнали реални
търговски правоотношения. Напротив, в ангажираните от ревизираното лице
доказателства са налице множество непълноти, противоречия и несъответствия,
които опровергават това твърдение.
На
първо място, представените още в хода на предходното производство – т.нар.
„заявки – договори за транспорт“, между *** /посочено като заявител/ и „***“
ЕООД, липсва подпис в полето за гръцкото дружество, в процесиите инвойси с
предмет „международен транспорт“ също липсва такъв. В ангажираните ЧМР за
вписания в кл. 2 като получател „***“, който следва да е посочен и в кл. 24,
също липсва подпис и печат за гръцкото дружество. Съответно, в кл. 24 на ЧМР е
вписан друг получател, а именно: българското дружество „***“ ЕООД и до него са
положени печат и подпис за „***“ ЕООД. В представените товарителници като
изпращач е посочено хърватското дружество „***“
с VIN ***, а като превозвач „***“ ЕООД, вписани са и данните на МПС. Налице са
подписи за изпращача и превозвача. Началната точка на превоза е на територията
на Хърватия, а крайната точка е гр. Гърмен – т.е. на територията на Република
България.
Относно
доказателствената сила на ЧМР следва да се посочи, че по своята същност
международната товарителница е вид транспортен договор между изпращача,
получателя и превозвача/спедитора. Тя удостоверява договора за международен
автомобилен превоз на стоки, страните по него и доставянето на стоките до
крайния пункт в съответствие с Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/, ратифицирана с Указ № 1143 на
Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ. бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за
България от 18.01.1978 г. Товарителниците, като частни свидетелстващи
документи, подлежат на преценка съвкупно с останалите събрани в хода на
ревизията доказателства, които в случая са в подкрепа на изводите на органите
по приходите.
В случая,
отразените данни в ЧМР кореспондират с друго обстоятелство, установено от
органите по приходите, а именно: при извършена служебна проверка относно „***“
ЕООД е констатирано, че в дневника за покупки за м. 04 и м. 05.2018 г. на този
търговец са декларирани фактури единствено от гръцкия контрагент „***“, т.е.
получени доставки по чл. 82, ал. 2 – ал. 5 от ЗДДС. При това
положение, правилен е извода, че вписаният в ЧМР получател е българското
дружество „***“ ЕООД, а гръцкото дружество „***“ е негов доставчик. Той се
потвърждава и от категоричния отговор на гръцката данъчна администрация, че
гръцкият търговец не е отразил услуги от ревизираното лице. Последното, на свой
ред, кореспондира с факта, че в т.нар. „заявки-договори за транспорт“ и
инвойсите липсва подпис за „***“.
В
съдебното производство останаха недоказани твърденията на ревизираното лице, че
се касае за префактуриране на част от доставките по фактурите за получени от „***“
ЕООД транспортни услуги от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД за данъчни периоди от м.
03.2017 г. до м. 05.2018 г., които не са оспорени от органите по приходите. В
тази връзка съдът възприема становището на решаващия орган, че ако действително
е ставало въпрос за префактуриране на разходи към гръцкото дружество,
жалбоподателят не е доказал въз основа на какви доказателства и на базата на
какъв договор или споразумение, съответно отчетност, се обосновава този факт.
Липсват и убедителни доказателства за разплащане по доставките – кое лице е
извършило плащането в брой и къде – в България или Гърция, не са представени
категорични доказателства за възмездност на доставките.
От
събраните по делото доказателствена съвкупност и предвид факта, че не се
оспорва реалността на извършения превоз, осъществен чрез наети от ревизираното
лице транспортни дружества, се потвърждава заключението на органите по
приходите, че услугите по организиране на превоза са извършени от жалбоподателя,
но са с получател българският търговец „***“ ЕООД и този факт няма как да не е
бил известен на ревизираното лице.
Същевременно
ревизираното дружество е издало данъчни документи – фактури за извършени от него спедиторски
услуги, без да е доказано получаване на същите от гръцкото дружество, а тъкмо
обратното – те са получени от българският търговец „***“
ЕООД с място на изпълнение на територията на Република България /гр. Гърмен/. В хода на
ревизията е признато правото на данъчен кредит от доставчика на тези услуги, а
това изключва облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, поради
което правилно приходният орган е приел, че следва да се начисли данък със
ставка 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
Налице са облагаеми доставки на
територията на страната, за които на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС се дължи
данък. При място на изпълнение на територията на страната доставчикът е и
субект на задължението за начисляване на данъка и за плащането, поради което и
на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС следва да се начисли ДДС.
Данъчните органи са описали
подробно резултатите от извършените насрещни проверки и установените факти и
обстоятелства относно ползвания данъчен кредит. Направили са подробен и обстоен
анализ на същите. При липса на доказателства за извършени доставки по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС са приели, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25
от ЗДДС, поради което и на основание чл. 69. ал, 1. т. 1 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, са направили
извод, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
За
данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е
начислен ДДС в размер на 8 918.59 лева върху данъчната основа 44 592,96 лева
по 16 бр. фактури, издадени на гръцкото дружество „***“.
За
данъчен период от 01.05.2018 г. до 31.05 2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е
начислен ДДС в размер на 50 245.28 лева върху данъчна основа 251 226.39
лева по 69 бр. фактури, издадени на гръцкото дружество „***“.
Съобразно
установяванията в хода на ревизионното производство, правилно е формиран извод,
че в ревизирания период жалбоподателят не е извършвал ВОД по реда на чл. 7 от ЗДДС.
Легалната дефиниция на
понятието „вътреобщностна доставка на стоки“ се съдържа в разпоредбата па чл. 7,
ал. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба вътреобщностна доставка на стоки
е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика,
регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до
територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка.
Износ
по смисъла на чл. 30 от ЗДДС има деклариран и установен транспорт в трети
страни. „***“ ЕООД неправомерно е отразил в регистрите по реда на чл. 124 от ЗДДС за м. 04.2018 г. вътрешнообщностни доставки /ВОД/ в размер на 111 888.79
лева и за м. 05. 2018
г. ВОД в размер на 274 024.71 лева. Същите следва да се считат като
спедиторски услуги, съобразно основната дейност на дружеството.
Предвид всичко гореизложено,
съдът приема, че не е доказано наличието на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл. 53,
ал. 1 от ЗДДС. Респ., правилно и законосъобразно за ревизирания период, на
ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС,
произтичащи от доначислен ДДС в общ размер на 59 163.87 лева за
данъчните периоди м. 04.2018
г. и м. 05.2018 г.
Изложеният анализ на установените по делото факти обуславя извод за
неоснователност на жалбата.
Относно
разноските:
На основание чл. 81
от ГПК, във връзка с § 2 ДР на ДОПК съдът
следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на направени по делото разноски, поради
което такива не се дължат. Респ., по аргумент от противното на чл.161, ал.1, изр.1
от ДОПК на
жалбоподателя разноски не се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.Ю.К. против Ревизионен акт №
Р-22002219002940-091-001/05.12.2019 г., издаден от Ф.С.Й.– началник сектор,
възложител на ревизията и С.А.К.– главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 538/03.04.2020 г. на Н.К.К. – директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно
управление на Националната агенция за приходите София, с което на ***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Ю.К.
са установени задължения по ЗДДС в размер на 59 163.87 лева за данъчните
периоди м. 04.2018 г. и м. 05.2018 година, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/