Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При участието на секретаря Силва
Абаджиева и прокурора Ангел Попколев, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 2908
по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.10.2017 година по
НОХД № 10643/2013 година, СРС, 23 състав, е признал подсъдимия Н.К.Г. за невиновен в
извършването на престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради и което
го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпил протест от прокурор при СРП, както и допълнение към него, с
който се иска отмяна на присъдата и осъждане на дееца. В жалбата не се иска
събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния
съд представителят на Софийска градска прокуратура излага доводи, че присъдата
на СРС е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена и
постановена нова осъдителна такава.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия и той самият пледират за потвърждаване на първоинстанционния акт. Сочат, че деянието не е доказано.
В правото си на последна
дума подсъдимият моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези,
изложени в съдебно заседание от явилите се страни и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за отстраняване на съществени процесуални нарушения:
Съгласно чл. 246 ал.2 и ал.3 от НПК в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи престъплението, извършено
от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, а заключителната
част трябва да съдържа правната квалификация на деянието. Между двете части трябва
да е налице съответствие, като посочените факти в обстоятелствената част следва
да кореспондират на приетата правна квалификация. Посочените минимални
изисквания към акта на обвинението гарантират правото на обвиняемия, на защита
- да знае всички факти, които се отнасят до елементите от обективната и
субективната страна на деянието и да организира своята защита съобразно с тях.
В Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е прието, че предназначението
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на
обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на
доказване и на осъществяване правото на защита. С оглед изложеното се налага
изводът, че в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и конкретното
участие на всеки обвиняем при осъществяването му.
Настоящият съдебен
състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, а така също и в
неговия диспозитив, не са изложени необходимите
обстоятелства досежно противозаконното присвояване на
чуждата движима вещ.
От изложените факти не става ясно по какъв
точно начин подс. Г. е присвоил процесната
вещ, като се е разпоредил с нея фактически или юридически или като е отказал да
я върне, тъй като деянието по чл.206 НК би могло да се осъществи посредством
различни форми на изпълнителното деяние.
На следващо място, за да бъде изобщо
вмененото деяние противоправно, е необходимо процесният договор за лизинг да е бил прекратен, тоест да е
отпаднало законовото основание, на което автомобилът е бил предаден за
ползване. Такива факти по делото липсват. Не става ясно изобщо бил ли е
прекратен или не договора за лизинг, в случай, че е бил прекратен кога и как е
станало това, още повече че за целта е било необходимо писмено уведомление. В
обвинителния акт е отразено само, че след като лизингодателят
е направил многократни неуспешни опити да се свърже с лизингополучателя
и да установи местонахождението на МПС, са били сезирани компетентните органи,
което е крайно недостатъчно.
Тази неяснота досежно
валидността, респективно прекратяването на договора за лизинг, влече след себе
си множество други неясноти и противоречия относно правнозадълженото
да върне автомобила лице. Така например не става ясно защо след като лизингодателят е предоставил автомобила на лизингополучателя – „Орион ЗШ“
ООД и МПС е предоставено фактически лично на св.Г.Ц., като представител на
дружеството – лизингополучател, в крайна сметка се
търси неговото връщане от съвсем различно трето лице, с което лизингодателят е нямал никакви взаимоотношения. От процесния договор за лизинг е видно първо, че лизингополучателят няма право без съгласието на лизингодателя да прехвърля каквито и да е било права или
задължения, както и че в случай на предсрочно прекратяване на договора именно
той – лизингополучателят е длъжен да върне
автомобила.
Всичко това създава непреодолими неясноти
и трудности при разбирането на обвинението, като на практика го превръща в
негодно да възбуди наказателна отговорност обвинение.
В същото време съдът намира, че по делото
са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че при
валидно повдигнато обвинение, е възможно да се произнесе осъдителна присъда.
Това е така, тъй като на практика автомобила непосредствено след получаването
му от св. Ц., е бил предоставен за ползване от подс.Г.,
тоест именно той е бил човекът, който го е управлявал и държал фактически.
Негово е било задължението да заплаща лизинговите вноски, както и да го върне
при поискване от дружеството лизингодател, съобразно
подписания приемо-предавателен протокол от 10.03.2007
година. В последствие представител на фирмата лизингодател
се е свързал с него и го е уведомил, че договора за лизинг е прекратен и трябва
да върне автомобила в централния офис на дружеството, за което било поет
ангажимент от подс.Г., но без резултат, видно от
показанията на св. С.Д..
Гореизложеното
представлява основание за отмяна на първоинстанционната
присъда, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд. Липсата на "годен" да детерминира предмета на делото обвинителен
акт и съответно ясно и еднозначно формулирано обвинение спрямо подсъдимия не
позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като
инстанция по фактите. В този смисъл е безпредметно да бъде обсъждана
правилността на фактическите и доказателствени изводи
на СРС и следващите от тях правни изводи.
Въззивният съд намира, че първата инстанция, която не е установила посочените пороци
на обвинителния акт и е насрочила делото за разглеждане в съдебно заседание, е
допуснала отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила и в рамките на проведеното първоинстанционно
производство, отново е ограничила правото на защита на подсъдимия.
Всички изложени
съображения водят до извод, че присъдата на първата инстанция трябва да бъде
отменена, а делото да се върне на СРС за отстраняване на посочените процесуални
нарушения.
Още веднъж следва да се отбележи, че при
допуснатото процесуално нарушение въззивният съд няма
възможност да разгледа по същество доводите и възраженията на прокуратурата и защитата,
свързани със събирането на доказателствата, тяхната оценка и дължимите изводи
относно фактите и правото. Втората инстанция не може да обсъди и доводите в
протеста, свързани с необходимостта от осъждане на подсъдимия. Това може да
стане след отстраняване на процесуалните недостатъци на обвинителния акт и
законосъобразно провеждане на съдебния процес на първата инстанция.
С оглед горепосоченото,
доколкото е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия,
то са налице предпоставките на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 НПК и първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена, а делото - върнато на първоинстанционния
съд за отстраняване на нарушенията, описани в мотивите на настоящото решение. В
случая не е налице ограничението на чл.335 ал.4 НПК, доколкото е налице валидно
подаден и в срок протест от страна на прокуратурата.
Водим от всичко изложено
и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 11.10.2017 година по НОХД № 10643/2013
година, СРС, 23 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане и отстраняване
на процесуалните нарушения, описани в мотивната част
на настоящото решение.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване или протест.