РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 17 февруари през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3223 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София,
твърди, че на 01.08.2018г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № *********/06.03.2017г., било прехвърлено първоначлно на „Изи Асет Мениджмънт" АД а в последсствие на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД / била правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо
от „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне. „Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД, в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт"АД, чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
уведомително писмо.
Твърди, че на 06.03.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ю. В. Б. бил сключен договор за паричен заем № *********/06.03.2017г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя.
С подписването на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2400,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на
кредитополучателя, се уреждали от договора и Общите условия към него. Съгласно
клаузите на същия страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата
на разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена на
заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
било на датата на сключване на договора. Предоставянето на посочената сума от
заемодателя съставлявало изпълнение на задължението му контракта и създало
задължение на заемателя да заплати погасителни вноски, указани по размер и брой
в договора, съставляващи изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и посочен в него. Общата стойност на усвоената главница и лихвата по кредита била договорена на 2873,41 лева.
Съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 02.05.2018 г. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 47,89 лева, като падежът на първата от тях бил на 15.03.2017 г., а на последната погасителна
вноска бил 02.05.2018г.
Твърди се, че длъжникът не изпълнил
задълженията си по договора за кредит, което дало основание на ищеца да
депозира в Русенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу ответника.
По образуваното ч.гр.д.№ 910/2020г. по описа на Районен съд - Русе била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите: 1845,26 лева – главница по договор за паричен заем; 264,11 лева договорна лихва за периода от 28.06.2017г.
до 02.05.2018г.,
както и 419,68 лева обезщетение за забава за периода от 28.06.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното производство и по
настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор по исковата молба и не е взел становище по
исковете.
По делото е проведеното съдебно заседание на 17.02.2021г.,
за което ответника е бил редовно призован,
не се е явил и не е
изпратил представител. Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира
извод, че е изпълнил процесуалното си задължение
по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на 20.10.2020г. на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал
неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в
срок.
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се
установява, че на 01.08.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № *********/06.03.2017г., било прехвърлено първоначлно на „Изи Асет Мениджмънт" АД а в последсствие на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД / била правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо
от „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне. „Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД, в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт"АД, чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
уведомително писмо.
Установява се от писмените
доказателства по делото, че на 06.03.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ю. В. Б. бил
сключен договор
за паричен заем № *********/06.03.2017г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на
договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 2400,00
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от
договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на същия страните
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора била предоставена на заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на
сключване на договора. Предоставянето на посочената сума от заемодателя
съставлявало изпълнение на задължението му контракта и създало задължение на
заемателя да заплати погасителни вноски, указани по размер и брой в договора,
съставляващи изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора и посочен в него. Общата стойност на усвоената главница и лихвата по кредита била договорена на 2873,41 лева. Съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 02.05.2018 г. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 47,89 лева, като падежът на първата от тях бил на 15.03.2017 г., а на последната погасителна
вноска бил 02.05.2018г.
За описаните задължения ищецът
предприел процедура по реда на чл.410 от ГПК, следствие на която била издадена
Заповед за изпълнение по
образуваното ч.гр.д.№ 910/2020г.
по описа на Районен съд - Русе. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите: 1845,26 лева – главница по договор за паричен заем; 264,11 лева договорна лихва за периода от 28.06.2017г.
до 02.05.2018г.,
както и 419,68 лева обезщетение за забава за периода от 28.06.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът не е
релевирал възражения, които са от категорията да изключват,
погасяват или отлагат правата на ищеца и не е представил съответните доказателства.
По изложените съображения съдът намира,
че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Ю. В. Б..
Според указанията по т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва
да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.).
С оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, както и факта, че то приключва с постановяване на
неприсъствено решение, съдът определя на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева – за заповедното производство съгласно чл.26
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В
полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и
разноските за държавна такса в размер на 123,23 лева в
исковото производство и 50,58 лева – в заповедното производство.
Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 173,81 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ю. В. Б. с ЕГН:**********,
че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София следните суми:
- 1845,26 лева –
главница по договор за паричен заем;
- 264,11 лева договорна
лихва за периода от 28.06.2017г.
до 02.05.2018г.,
-
419,68 лева обезщетение
за забава за периода от 28.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 910 по описа за 2020г.
на Русенския районен съд е издадена заповед № 571/ 05.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. В. Б. с ЕГН:**********, да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК:*********,
със седалище и
адрес на управление гр.София,
сумата от общо 173,81 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
Настоящото
неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/