№ 18044
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско
дело № 20211110147920 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
На именното повикване в 09:50 часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. П. К., редовно уведомен, се явява лично, представлява се от
адв. М. с пълномощно по делото на л. 7.
СЪДЪТ се увери в самоличността на ищеца посредством представена от
него лична карта.
Същата се върна на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ „фирма“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. М.: Поддържам исковата молба и допълнителните уточняващи
1
молби в изпълнение на разпорежданията на съда.
СЪДЪТ пристъпи към докладване на делото, като изготви доклад на
делото по реда на чл. 146 ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от Б. П. К. срещу „фирма“ ЕООД за заплащане на сумата от
8481,55 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за
периода от м. юли 2018 г. до м. септември 2019 г. вкл. , ведно със законната
лихва върху всяко неплатено трудово възнаграждение от завеждане на делото
до окончателното изплащане на тази сума, сумата от 2023,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от 30.07.2018 г. до 16.08.2021 г. , сумата от
1664,82 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г. – 20 дни и за 2019 г. – 15
дни, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на тази сума и сумата от 317,27 лв., обезщетение за забава върху
главницата за обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода от 01.10.2019 г. до 16.08.2021 г.
Ищецът Б. П. К. твърди, че: в периода от 14.12.2013 г. до 01.10.2019 г.
е бил в трудово правоотношение с ответника; за периода от м. юли 2018 г. до
м. септември 2019 г. вкл. е работил, но не е получавал трудово
възнаграждение; последното е в общ размер на 8481,55 лв.; дължи му се и
обезщетение за забавено изпълнение върху неплатеното трудово
възнаграждение в размер на 2023,64 лв. за периода от 30.07.2018 г. до
16.08.2021 г.; ответникът не е платил на ищеца и обезщетение за неизползван
от последния платен годишен отпуск в размер на 1664,82 лв. за 2018 г. – 20
дни, и за 2019 г. – 15 дни, за което му се дължи и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 317,27 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „фирма“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват изцяло по
основание и размер. Излагат се съображения, че предявените искове са
недопустими, тъй като ищецът не е посочил обстоятелствата, на които
основава исковете си. Релевират се доводи и че исковете са неоснователни,
2
тъй като в процесния период ищецът не е престирал работната си сила и не се
е явявал на работа, работодателят е изпълнил своите задължения по трудовия
договор с ищеца. Оспорват се както по основание, така и по размер и исковете
по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение трудовото възнаграждение за
месец юли 2018 г. Претендират се разноски.
Така предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на
СРС.
С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест по
предявените искове и направеното възражение за изтекла давност се
разпределя по следния начин:
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между
страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е
престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период,
при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3.
размерът на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател
на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.
Първите три предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се
твърди отсъствието на плащане. Ответникът може да проведе насрещно
доказване на тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е платил; че работникът/ служителят не е
полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно
обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ.
Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е
обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е
изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в
посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; размерът
на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на
3
задължението да заплати на ищеца дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Първите три предпоставки следва да се установят от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, а касателно последната –
необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане. В тежест на
ответника е да установи положителния факт на плащането.
По отношение основателността на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за мораторна лихва, същата се предпоставя от наличието на главен дълг и
изпадане на длъжника в забава. Тези предпоставки следва да се установят от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна
давност: В тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си
възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за
погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената
в закона погасителна давност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените с исковата
молба и уточняващите молби документи като писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че направеното доказателствено искане с исковата
молба за допускане на съдебно-счетоводна експертиза също се явява
основателно.
По отношение на доказателствените искания, които са направени с
отговора на исковата молба, СЪДЪТ се е произнесъл с определение от
17.01.2023 г., както и по отношение на доказателственото искане, направено в
т. II от исковата молба съдът също се е произнесъл с цитираното определение.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че към отговора на исковата молба не е
представено приложението по т. 3.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и уточняващите молби
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в
исковата молба с хонорар на вещото лице в размер на 250 лв., платим от
бюджета на съда.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.Н., тел. **********, която да бъде
уведомена да работи по допуснатата експертиза.
УКАЗВА на ответника, че не е представил приложение под т. 3 от
отговора на исковата молба.
На основание чл. 158, ал. 1 ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ краен срок до
следващото открито съдебно заседание за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на ответника за установяване на
обстоятелството, че ищецът Б. К. не се е явявал на работа през исковия
период.
Адв. М.: Оспорвам твърдението на ответника, че ищецът не е работил
през процесния период, не се е явявал на работа и не е извършвал действия за
ответното дружество. В тази връзка съдът беше задължил ответника да
представи ведомостите за заплати и фишовете, което не е направено и към
момента, като му е указал, че при непредставяне на доказателствата ще се
считат последиците чл. 190, ал. 2 ГПК във връзка с непредставяне на
доказателства. Оспорвам твърденията с отговора на исковата молба, че са
заплатени дължимите суми за процесния период. За месеците, за които в
отговора на исковата молба се твърди, че няма претенция в тези месеци
доверителят ми няма претенция защото не е полагал труд. Претенцията е за
тези месеци, в които той е престирал труд. Бил е неплатен отпуск или по
друга причина в самите ведомости за заплати и фишове няма основание за
заплащане на възнаграждение. За всички останалите месеци във фишовете са
посочени съответните суми, които се дължат съобразно положения труд,
защото твърдя, че такъв е полаган през цялото време на трудово
правоотношение. Във връзка с допускането на свидетели за установяване на
отрицателния факт, който твърди ответникът, моля и на мен да ми бъдат
допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелството, че ищецът е полагал труд в процесния период за ответното
дружество. Освен това, тъй като днес с доклада разпределяте
доказателствената тежест, аз нямам готовност да представя например
заповедта за прекратяване на трудовия договор, моля да ми дадете
възможност във връзка с разпределената доказателствена тежест в днешното
съдебно заседание да представя доказателства за прекратяване на трудовото
5
правоотношение, така и писмени доказателства, които установяват
полагането на труд, такива с каквито разполагаме – имейл кореспонденция,
документи, които са подписвани от ищеца, въпреки че повечето документи са
при ответника, ищецът не съхранява такива, но все пак имаме писмени
доказателства, които ще представим във връзка с разпределената
доказателствена тежест. Във връзка с допуснатото изслушване на
заключението на вещо лице, моля да ми дадете възможност в 7-дневен срок
да ангажирам допълнителен въпрос, който ще е поясняващ и няма да се
отрази на обема на работа на вещото лице.
СЪДЪТ, с оглед становището на ищеца и направените доказателствени
искания в днешното съдебно заседание, намира за основателно искането за
разпита на двама свидетели като относимo, допустимo и необходимo, както и
с оглед спазване на принципа за равнопоставеност на страните в процеса.
Намира също така, че на ищеца следва да бъде дадена възможност за
снабдяване и представяне по делото на посочените в изявлението на адвокат
М. писмени доказателства, както и възможност за поставяне на допълнителни
въпроси към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на страната на ищеца разпит на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на обстоятелството, че в исковия период
ищецът реално е престирал работната си сила и е полагал труд.
ДАВА възможност на ищеца в 1-месечен срок, считано от днес, да
представи писмените доказателства, посочени съобразно изявлението на
процесуалния представител на ищеца.
ДАВА възможност на ищеца в 1-седмичен срок, считано от днес, да
постави допълнителни въпроси към допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза след представяне на допълнителните въпроси от страна на ищеца
или след изтичане на 1-седмичния срок.
За събиране на доказателства, СЪДЪТ
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото 26.09.2023 за г. от 09:00 ч., за която дата
и час страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:14 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7