Решение по дело №209/2021 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ  

 

 гр. Сливен, 07.04.2021 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря   МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №209  по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

 Производството е образувано по искова молба от Н.Н.П., ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв.  Е.М. *** против И.Я.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –  правно основание чл.45 ЗЗД в размер на 10 000 лв., съставляващи болки и страдания ведно със законната лихва от датата на увреждането-04.07.2020 г. до окончателното плащане и осъдителен иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 251,60 лв., съставляващи разходи за лечението му ведно със законната лихва от датата на увреждането-04.07.2020 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че бил пострадал от престъпление извършено от ответника на 04.07.2020 г., квалифицирано по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 НК и било образувано НОХД № 1588/2020 г. на СлРС, което било завършило със споразумение, влязло в сила на 08.12.2020 г., с което ответникът бил признат за виновен в извършването на това престъпление и му било наложено наказание „Пробация”. Излага обстоятелства относно извършеното престъпление, като твърди, че ответникът му бил нанесъл удар с метален предмет в лявата скула на лицето. Била извикана полиция и бил закаран в спешното отделение на МБАЛ „д.р И. Селимински”. Бил му извършен преглед и промивка на раната, назначени му били рентгенови изследвания. На 06.07.2020 г. бил приет в болница „АмброазПаре” в гр. Сливен, където му била зашита раната на лицето под обща анестезия  и бил изписан на 08.07.2020 г. и му бил издаден болничен лист за домашно лечение за срок от 20 дни. Посочва, че за извършения преглед, манипулация и престоят ме в болницата бил заплатил общо 251,60 лв. Бил посетил и съдебен лекар и му била издадено съдебно-медицинско удостоверение. Твърди, че в резултат на нанесената му от ищеца средна телесна повреда- „обезобразяване на лице” бил претърпял болки и страдания и имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение. Твърди, че възстановителният процес бил продължил около 2 месеца, през които бил изпитвал болки и страдания, като през първите дни имал силно главоболие, затруднение при говорене и дъвчене, което наложило до взема обезболяващи медикаменти. Бил преживял силен стрес и уплаха, изпитвал тревожност и страдал от безсъние. Разкъсно-контузната рана в лявата половина на лицето му била оставила видим белег , което довело до обезобразяване на лицето му. Счита, че претърпените от него неимуществени и имуществени вреди били пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника. Определя като справедлив размер на обезщетението на претърпените от него неимуществени вреди 10 000 лв.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лв. неимуществени вреди, болки и страдания, следствие  причинената му средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и осъждането на ответника да заплати на ищеца и претърпените от него в резултат на деликта имуществени вреди в размер на 251,60 лв., съставляващи разходи за неговото лечение ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна  е постъпил. Ответникът посочва, че искът е допустим и е основателен до размера от 5000 лв. по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и в пълен размер от 251,60 лв. по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Заявява, че пострадалият бил преувеличил последиците от травмата и не било вярно, че все още не се бил възстановил напълно, тъй като не били настъпили усложнения. На 05.07.2020 г. ищецът бил подписал информирано съгласие за преждевременното напускане на болницата, като бил поел отговорността за своето здравословно състояние и от евентуалните усложнения от недовършеното лечение. Неговият отказ от лечение бил довел до усложнения на получената травма. Справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди бил 5000 лв. Не оспорва размера на претендираните от ищеца имуществени вреди и счита, че същият е представил доказателства, че действително е направил разходи за своето лечение в претендирания размер. Моли да бъде отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На  04.07.2020 г., ответникът извършил спрямо ищеца престъпление квалифицирано по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 НК и било образувано НОХД № 1588/2020 г. на СлРС, което е завършило със споразумение, влязло в сила на 08.12.2020 г., с което ответникът е признат за виновен в извършването на това престъпление-нанасяне на средна телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на лицето, в областта на лявата буза, представляваща „обезобразяване на лице“ и му е наложено наказание „Пробация”. Ответникът е нанесъл удар на ищеца с метален предмет в лявата скула на лицето. Извикана е полиция и ищецът е закаран в спешното отделение на МБАЛ „д.р И. Селимински”. Извършен му е преглед и промивка на раната, назначени са му рентгенови изследвания. На 06.07.2020 г. ищецът е приет в болница „АмброазПаре” в гр. Сливен, където му е зашита раната на лицето под обща анестезия  и е изписан на 08.07.2020 г. и му е издаден болничен лист за домашно лечение за срок от 20 дни. Извършения преглед, манипулация и престоят  в болницата стрували общо 2521,60 лв. Ищецът е посетил и съдебен лекар и му е издадено съдебно-медицинско удостоверение. Ищецът в резултат на нанесената му от ответника средна телесна повреда- „обезобразяване на лице” е претърпял болки и страдания и имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение. Възстановителният процес е продължил около 2 месеца, през които ищецът е изпитвал болки и страдания, като през първите дни е имал силно главоболие, затруднение при говорене и дъвчене, което наложило до взема обезболяващи медикаменти. Ищецът е преживял силен стрес и уплаха, изпитал е тревожност и е страдал от безсъние. Разкъсно-контузната рана в лявата половина на лицето му е оставила видим белег, което е довело до обезобразяване на лицето му.

От показанията на свидетеля П., баща на ищеца, който има преки впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след получаване на увреждането се установява, че ищецът е бил удрян с метален кол, получил е първа помощ в спешното отделение и бил приет за хирургична интервенция в специализирана болница, където бил останал три дни под наблюдение. След изписването му от болницата му били дали 20 дни отпуск по болест. Свидетелят се принудил да вземе 10 дни отпуск за да помага на сина си, тъй като веднага след изписването му от болницата му било трудно да се изправи, да ходи до тоалетната, изпитвал болка в раната на лицето и залитал. През това време били ходили и на контролни прегледи, като на осмия ден му били свалили конците от раната. Свидетелят бил забелязал коренна промяна у ищеца след инцидента, като последният се бил затворил в себе си не бил общувал със своите приятели, не бил излизал навън и странял от своите колеги на работното място, като това негово поведение продължавало и към настоящия момент и обусловило нуждата от посещение на психолог. Събуждал се внезапно и изпитвал уплаха. Раната не била зарастнала напълно върху лицето му и имал белег. Веднага след инцидента ищецът не могъл да се храни нормално, да дъвче, трудно говорил, имал главоболие и се било наложило да приема обезболяващи медикаменти.

Видно от представената по делото медицинска документация в резултат на инцидента ищецът е получил порезна рана на лявата буза и други телесни увреждания, които съставляват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установява се пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между нанесения от ответника побой на ищеца и настъпилите увреждания на здравето на ищеца, които са му причинили болки и страдания.

Видно от представените по делото фискални бонове 3 бр. се установява, че ищецът е направил разходи за своето лечение от 251 лв., като това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.

Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по НОХД №1588/2020  г. по описа на ОС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за неимуществени вреди от ищеца срещу ответника за причиненото му непозволено увреждане.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 10 000 лв. е частично основателен и следва да бъде уважен само за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинената му умишлено от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в „обезобразяване на лице”, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение от 08.12.2020 г. по НОХД № 1588/2020 г. по описа на СлОС, за извършено престъпление по  чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК - за причиняване на средна телесна повреда  изразила се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на лицето, в областта на лявата буза, представляваща „обезобразяване на лице“  по следните правни съображения:

 Ответникът е пряк причинител на телесното увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът приема, че одобреното споразумение по НОХД № 1588/2020 г. по описа на СлОС представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Одобреното споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда срещу ответника, обуславя отговорността му за причиненото непозволено увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт-одобрено споразумение по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС, е установена вината на ответника спрямо ищеца и противоправността на деянието му, а именно, че е причинил умишлено след нанасяне на удари в областта на лицето и тялото средна телесна повреда, като не е оспорена от ответника, причинна връзка на настъпилата средна телесна повреда на ищеца и  извършеното от него деяние. Следователно ищецът е пострадал от престъплението на ответника и същият може да претендира неимуществени вреди за телесното си увреждане. Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на ответника, признато за престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинената му средна телесна повреда. От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично основателен.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. 

 

 Съдът приема, че от вида на самото телесно увреждане, от начина по който му е било нанесено и обстоятелствата при които е било извършено, както и от показанията на свидетеля, които съдът кредитира като непосредствени и конкретни, съответстващи на приложените по делото писмени доказателства/медицински документи, издадени на името на ищеца/, че увреждането на лявата буза е съпътствано със силни болки и страдания, претърпени от ищеца, който към момента на увреждането е бил на 22 години, създадените му затруднения в движението, храненето и говоренето. Съдът взе предвид изпитваните болки от ищеца при всеки опит да се нахрани след нараняването, претърпяната оперативна интервенция по зашиването на разкъсно-контузната рана на лявата буза, което от своя страна му е създало и много неудобства във връзка с говореното, социалното общуване, ограничаване на работоспособността му. По делото не се установи лечението на ищеца да е включвало някакви специални възстановителни процедури, които допълнително да му са причинявали болки и страдания. Съдът взе предвид силният стрес и уплаха на ищеца, проблемите със съня, които са настъпили в резултат на травмата, притесненията на ищеца от загрозяването и обезобразяването на лицето му. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и тежкото психическо и емоционално състояние на ищеца след побоя, изразило се в пораждането на страх от излизането навън, постравматичен стрес, нарушения в съня, придружен от бълнувания, избягването на контакти с други хора, затварянето в себе си, липсата на комуникация с неговите приятели и колеги. Съдът взе предвид възрастта на ищеца 22 г. и вероятността белегът от получената рана да не заздравее до края на живота му и да му причинява притеснения относно външния му вид, което до доведе до социална изолация от негова страна, както и продължителността на възстановителния процес за повече от 20 дни през които е бил неработоспособен.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, като е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.

Съдът след като взе предвид вида на телесното увреждане, причинено на ищеца, претърпените в резултат на него силни болки и страдания за продължителен период от време и продължаващи и към настоящия момент, дискомфортът, създаден на ищеца с оглед начина на лекуване на увреждането-оперативна интервенция и зашиването на раната, съпроводени с изживяване на силни болки и страдания в периода на възстановяването, невъзможност за консумиране на всеки вид храна и ограничаване на говорните му функции, както и тежкият постравматичен стрес, който ищецът изпитва, нарушенията в съня и страхът от излизането навън съдът,  съгласно чл. 52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати сумата от 6000 лв, за да репарира причинените му неимуществени вреди за описаното по-горе телесно увреждане. Съдът намира, че горният иск за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв./ десет хиляди лева/ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 6000 лв.,  платима от деня на увреждането- 04.07.2020 г. до окончателното заплащане.

По отношение на искът за обезщетение на имуществените вреди причинени на ищеца от ответника в резултат на извършеното престъпление, съдът счита искът за основателен и доказан. Ответникът не оспорва настъпването на имуществените вреди, изразили се в разходи на ищеца за лечението на полученото увреждане в резултат на извършеното от него деяние, причинна връзка между вредите и извършеното от него деяние, нито размера на претендираните имуществени вреди, който се установява и от представените по делото 3 бр. касови бонове. По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 251,60 лв.,  платима от деня на увреждането- 04.07.2020 г. до окончателното заплащане

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 250,06 лв. върху размера на така уважения иск.

С оглед изхода на делото-частично уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 182,94 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и приложения договор за правна защита. Ответникът не представя доказателства за сторени по делото разноски, нито претендира такива.Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД И.Я.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** заплати на Н.Н.П., ЕГН: ********** *** сумата от общо 6 000 лв./шест хиляди лева/,  представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 04.07.2020 г. в гр. Сливен от ответника, който чрез нанасяне на удари в областта на лицето, му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се „обезобразяване на лице”, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 1588/2020 г. по описа на СлОС, за извършено престъпление по  чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК - за причиняване на средна телесна повреда  изразила се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на лицето, в областта на лявата буза, представляваща „обезобразяване на лице“, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 04.07.2020 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 251,60 лв.представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди- разходи за лечение, извършени в резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 04.07.2020 г. в гр. Сливен от ответника, който чрез нанасяне на удари в областта на лицето, му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се „обезобразяване на лице”, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 1588/2020 г. по описа на СлОС, за извършено престъпление по  чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК - за причиняване на средна телесна повреда  изразила се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на лицето, в областта на лявата буза, представляваща „обезобразяване на лице“, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 04.07.2020 г. до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в останалата му част, за разликата над сумата от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.Я.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** да заплати на Н.Н.П., ЕГН: ********** *** сумата от 182,94 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с уважената част на иска.

ОСЪЖДАИван Я.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на  250,06 лв. върху така уважения размер на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: