ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1450/7.7.2020г. 07.07.2020 год. гр.Ямбол
Ямболският
районен съд, ГО, XVII състав, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМЧО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдията докладчик ДИМЧО ДИМОВ гр. дело 55 по описа за 2020 год. по
описа на ЯРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, страда
№ 6 чрез пълномощник – адв. Виолета Петкова Герова от САК против Н.В.В. с ЕГН ********** ***.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се
прави искане да бъде приложено по делото ч.гр. дело № 3738/2019 год. по описа
на Районен съд Ямбол.
Съдът след като е намерил исковата молба за редовна, а
предявения с нея искове за допустим е разпоредил препис от исковата молба и
приложенията към нея да се изпратят на особения представител на ответника
назначен от съда.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, особения представител
на ответника е депозирал отговор, с който се поддържа, че предявените искове са
допустими, но претенцията за сумата от 314,34 лева се оспорва като
неоснователна. Не се оспорват представените с исковата молба писмени
доказателства.
Съдът, на основание чл.140, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Съдът намира, че доказателствените
искания на ищеца са допустими, относими и необходими
с оглед предмета на делото, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед възможността по силата на чл.140 ал.3 от ГПК
съдът, следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да напъти
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 30.09.2020 год. от
10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото, ведно с
препис от настоящото определение, а ищеца и с препис от отговора на особения
представител на ответника.
ДОПУСКА представените под опис с исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 3738/2019 год. по описа на ЯРС за
прилагане в настоящото производство.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
за ДОКЛАД на делото:
С исковата молба ищецът твърди, че между него и
ответницата са възникнали валидни договорни отношения, по повод сключени между
страните: договор за мобилни услуги от 27.06.2017 год., въз основа на който
ищецът доставил на ответницата мобилни услуги по избран от нея абонаментен план
и договор за лизинг от 14.11.2017 год. по силата на който ищецът предоставил на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,79 лева всяка
мобилно устройство Samsung Galaxu
J7 2017 Dual Gold. Твърди се че ответницата е
неизправна страна по договорите, тъй като не е погасила изцяло и в срок задълженията
си по процесните договори.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на
ищеца в размер на 314,34 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонаментен № *********, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата от 186,29 лева, представляваща неплатени лизингови вноски,
дължими за периода от м.07/2018 год. до м.10/2019 год. по договор за лизинг от
дата 14.11.2017 год.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, особения представител
на ответника е депозирал отговор, с който се поддържа, че предявените искове са
допустими, но претенцията за сумата от 314,34 лева се оспорва като
неоснователна.
С оглед фактическите твърдения изложени в исковата молба
и формулирания въз основа на тях петитум, съдът
намира, че е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове: положителен установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения – чл.154, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че между страните са възникнали валидни облигационни
отношения, че е изправна страна по тях, че е предоставил на ответницата
твърдените мобилни услуги и тяхната стойност, както и процесното
мобилно устройство. Следва да установи и размера на дължимата и претендирана от него неустойка при предсрочно прекратяване
на процесния договор за мобилни услуги.
В тежест на ответницата е да установи по делото, че е
изправна страна по договорите, че е заплатила в цялост предоставените и мобилни
услуги и мобилно устройство, ако твърди това.
НАПЪТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: