Р Е Ш Е Н И Е
Номер 82
04.08.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 186 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Д.Ж.Г., ЕГН **********, чрез адв. Д.М. *** против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия
К, № 3573224 издаден от ОДМВР - Стара
Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 600 лева.
Жалбоподателят Д.Ж.Г.
моли електронния фиш да бъде отменен по посочените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна
ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателят Д.Ж.Г., ЕГН
**********, е санкциониран на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП ("Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца"), за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 27.04.2020
г. в 09.46 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, път 2-66 км. 92+730 в посока
гр. Чирпан, при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26
("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е
управлявал лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“, с регистрационен номер ***, със
скорост 92 км/ч, при отчетен толеранс от 3 %, като нарушението (превишаване на
разрешената скорост с 32 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 618.
Жалбата е
основателна
Обжалвания ЕФ не
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, според
които той следва да съдържа данни за "...описание на нарушението,
нарушените разпоредби...", като под "описание на нарушението",
несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти, а под
"нарушените разпоредби" не само конкретната норма, чието предписание
е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост на деянието и визиращо за
него конкретно по вид и размер наказание, т.е. санкционната разпоредба, в
противен случай административно-наказателното обвинение не би могло да изиграе
вменената му от закона функция, предопределяща предмета на доказване чрез
лимитиране на пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното
под отговорност лице да разбере и се осъществява съдебният контрол по ЗАНН. В
случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана на основание чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в предходните
алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен признак за тях –
повторно им извършване, т.е. по отношение на останалите признаци от състава на
конкретното административно нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
бланкетна, като препраща към изрично изброените в нея хипотези на предходните
алинеи (ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 6). Тя е такава и по отношение
на предвидените в нея наказания – в двоен размер на наказанието глоба,
предвидено за съответното нарушение в ал. 1, т. 1 - 6, ал.2 и ал. 3, т. 1 – 6,
за нарушенията по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, за да е
налице пълнота във фактическото и юридическото формулиране на разглежданото
административнонаказателно обвинение, позволяваща му да изиграе процесуалната
си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе изискуеми от закона реквизити е
следвало да бъде посочено: от една страна – конкретната разпоредба измежду
изброените в чл. 182, ал. 4 предходни такива, изпълващия я с приложимото към
случая съдържание - както по отношение на състава на административното
нарушение, така и по отношение на наказанието глоба, което следва да бъде
удвоено, а от друга страна - обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак
- повторност. Това обаче не е било направено. Непосочването в електронния фиш
на данни, които са въведени от закона като елемент от задължителното му
съдържание, обусловят извод за неговата формална незаконосъобразност (В този
смисъл Решение № 46 от 6.03.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 3/2018
г.).
В допълнение към
изложеното следва да бъде добавено още, че в ЕФ не само че не са посочени
фактите, обуславящи повторността на извършеното нарушение - влязло в сила или
влезли в сила НП за същото по вид нарушение, но и доказателствата за тях не са
посочени в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8, изречение второ от ЗДвП, с
което преписката по случая е постъпила в съда (респективно съдът не би могъл да
изиска служебно въпросното или въпросните НП, понеже не знае кое е то или кои
са те). Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното следствие
от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. Ето защо, настоящия съдебен състав,
счита че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (В този смисъл
Решение № 57 от 13.03.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 40/2018 г.).
На следващо място,
от приобщената в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“
ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ТFR1-М се установява, че точката с координати EL:
25,40000° и NL: 42,23333°, се намира по пряка линия перпендикулярно на около
200 метра от най-близката точка от Път 2-66 в отсечка Стара Загора – Чирпан и
от нея е невъзможно АТСС TFR1-M № 618 да измери скорост на МПС, движещо се по
този път и в тази отсечка (л. 18 от делото). Т.е. не е спазено изискването на чл.
8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед
на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, място и час е
управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от
15.07.2020 по к.а.н.д. № 156/2020 г. на АдмС - Стара Загора). Клипът
представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП, което
в случая не е сторено (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело
№ 219 по описа за 2018 г. на
Административен съд - Стара Загора).
По тези съображения
съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
като с оглед на основанията за отмяната му, посочени по-горе, разглеждането на
спора по същество се явява безпредметно.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 100 (сто)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено в брой,
удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и
съдействие от 20.05.2020г., съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Направеното възражение за прекомерност на
разноските от въззиваемата страна е неоснователно, тъй като платения адвокатски
хонорар е в
рамките на минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с
оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена
ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, Серия К, № 3573224
издаден от ОДМВР - Стара Загора
ОСЪЖДА ОДМВР –
Стара Загора да заплати на Д.Ж.Г., ЕГН **********, представляван от адв. Д.М. ***,
сумата от 100 (сто) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара
Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: