№ 586
гр. П. , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201465 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Т. М. от гр.Д., обл.Б., ЕГН **********
против Електронен фиш серия К, № 3313663 на ОД на МВР - П., с който
на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 300 лв. /триста лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
ЕФ. Иска и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР П.,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. Постъпва
писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските и
1
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 29.11.2019 година, в 09:11
часа, по Път І-8, км. 170+430, в посока на движение към гр.Септември, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведен ос пътен знак В26, е управлявала
л. а. „О.З.“ с ..., като се е движил с превишена скорост от 83 км/ч. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТСС/ –
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост от 86 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 36 км/ч, но
от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със
скорост до 100 км/ч, което би било в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишение на скоростта от 33 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, т.к. те са
непротиворечиви.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата
против атакувания ЕФ е основателна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство не се доказа по безспорен начин, т.е. до изискваната от закона
степен на несъмненост, фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на административното
нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните
изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
2
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в
сила от 16.01.2018 година /Наредбата/.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”,
което изискване в случая не е изпълнено. Това става категорично ясно от
официалното уведомително писмо на началника на СПП при ОД МВР-П. /л.24
от делото/. Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл.10
ал.1 от Наредбата /лист 10/, но липсва приложена към същия протокол снимка
на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка е
неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че
в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от
пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на
скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола и къде е било разположено мобилното
АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата не е самоцелно, т.к. посредством
неговото изпълнение ще може да стане категорично ясно дали е изпълнено и
още едно принципно важно изискване, а именно това по чл.8 от Наредбата –
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.
Конкретния казус е точно такъв, защото се твърди, че превишението на
скоростта е станало в извън населено място, където по принцип разрешената
скорост е 90 км/ч, но където е имало въведено с пътен знак В26 допълнително
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Ето защо липсата на снимка за
разположението на АТСС не дава възможност да се провери дали
действително последното се е намирало на 200 метра от знака, въвеждащ
ограничение, както е било отразено в протокола за използване на АТСС.
3
В заключение - липсата на снимка на разположението на АТСС не
позволява да се установи категорично дали наистина мобилната камера за
видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и
кое точно е това място. Липсата на снимка на разположението на АТСС не
позволява да се установи и как е било насочено същото спрямо засичаните
МПС, респ. дали са спазени изискванията според инструкцията за
експлоатация на техническото средство относно допустимия ъгъл на
замерването, а от там и за коректност на измерването. Не е ясно също дали в
близост до разположеното АТСС не е имало други препятствия на пътя или в
страни от него, въобще някакви фактори, които биха могли също да влияят на
работата му, респ. да дискредитират коректността на измерването на
скоростта.
Всичко това е достатъчно обжалваният ЕФ да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВР-П. за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото
о. с. з. от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има
право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с
оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските /л.31-32 от делото/ се установява, че е било
договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв. (двеста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-П., следва да се каже, че същото е основателно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
4
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до
1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв.
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., т.е. под минимума
предвиден в закона.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3313663 на ОД на МВР-П., с
който на Л. Т. М. от гр.Д., обл.Б., ЕГН **********, на основание чл.189
ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2
във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-П., представлявана от директор, с
административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. М. от
гр.Д., обл.Б., ЕГН **********, разноски в размер на 200 /двеста/ лева -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5