№ 1104
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500796 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 34/22.03.2021 г., постановено
по касационно гражданско дело № 2567 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с
което е отменено въззивно решение № 646 от 04.06.2020 г. по в. гр. д. № 359
от 2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО и потвърденото с него Решение № 5568
от 10.12.2019 г. по гр. д. № 11090/2019 г. на Районен съд Варна, като делото е
върнато на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу решение № 5568 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 11090 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание
член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът Ж. К. В. не дължи на въззивника сумата от 6 603,83 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в село
Константиново, местност Лазур, за периода от 18.04.2018 г. до 17.04.2019 г., с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № ********** от 12.07.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
1
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че процесната сума не се
дължи от ищеца, тъй като не бил осъществен фактическия състав на
продажбата. Твърди се, че сумата от 6 603,83 лева съставлява стойността на
реално доставено от въззивника и потребено от обекта на въззиваемата
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети
поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
17.04.2019 г. от служители на "Електроразпределение Север" АД-
Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия и след "прочитане" на неактивиран за търговски отчет регистър
(1.8.3) са установени 33811 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на
ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при редовните месечни
отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 г.) методика, тъй като е
установено точното количество реално потребена, преминала през
електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 33811
кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна Ж. К. В., действаща чрез адвокат Д.Р. от ВАК. Въззиваемата намира
жалбата за неоснователна, като излага подробно съображения в тази насока.
Счита, че изводите на първоинстанционния състав, изложени в мотивите на
решението са правилни, поради което намира, че обжалваният акт следва да
бъде потвърден изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото
дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа
въззивната жалба, като сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че процесното количество електрическа енергия е преминало през
въпросния електромер и е потребено от абоната, поради което се дължи
заплащането му. Претендира присъждане на сторените разноски пред всички
съдебни инстанции, включително тези пред ВКС.
В становището си по същество (включително изложено в писмена
защита, депозирана по делото), процесуалният представител на въззиваемата
страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че по
делото не се е установило, че количеството електроенергия е потребено от
абоната. Моли за присъждане на разноските по настоящото производство,
както и сторените такива пред ВКС.
2
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 11090 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от Ж. К. В. с ЕГН
**********, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, за приемана за установено
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 6 603,83 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за обект, находящ се в село Константиново,
местност Лазур, по издадена фактура № **********/12.07.2019г., за периода
от 18.04.2018г. до 17.04.2019г.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в с. Константиново, Варненска област, с аб. № **********,
доставяна от ответника "Енерго-Про Продажби" АД – Варна, въз основа на
сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. През
месец юли 2019 г. била уведомен, че дължи на ответното дружество сумата от
6 603,83 лева по фактура № *********/12.07.2019 г., съставляваща стойност
на начислено количество ел. енергия за периода 18.04.2018 г. – 17.04.2019 г.
Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала
начисленото количество ел. енергия за посочения период, както и поради
това, че липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни
количества ел. енергия за минал период.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 6 603,83 лева по фактура №
*********/12.07.2019 г., съставляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода 18.04.2018 г. – 17.04.2019 г. за обект на потребление с аб.
№ **********, находящ се в с. Константиново, Варненска област, местност
"Лазур".
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът "Енерго-
Про Продажби" АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска.
Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по повод доставката и
продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с аб. №
**********, находящ се в с. Константиново, Варненска област, по който
договор дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения,
3
осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в
гореописания обект.
На 17.04.2019 г. е извършена техническа проверка на електромера,
отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която след
извършени замервания е констатирано натрупано количество ел. енергия от
33810 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет.
Посоченото количество ел. енергия е било потребено от обекта на ищцата, но
не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно прочитане на паметта
на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в
тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 33811 кВтч по
тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря
на техническите характеристики. Количеството ел. енергия от 33811 кВтч е
остойностено с фактура № *********/12.07.2019 г.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на
ищцата сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от
обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя дължи на
ответното дружество, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (2013), вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът
продава на ищцата електрическа енергия, срещу задължението на
потребителя да заплати определена цена.
На 17.04.2019 г. служители на "Електроразпределение Север" АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021363258044 на обект на ищцата,
находящ се в село Константиново, местност „Лазур“. Електромерът е
демонтиран, пломбиран с пломба № 524792 и е изпратен за проверка в БИМ
при показания 005039 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 015653 – дневна тарифа
/Т2/, както и 0338101 кВТч в тарифа 1.8.3. Тези обстоятелства са
4
обективирани в Констативен протокол № 1400961, който е подписан от
служителите в присъствието на двама свидетели – К.Д.Г. и К.М.Р..
От Констативен протокол № 1264/02.07.2019 г. на Българския институт
по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162
трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа ТЗ, в която има показания в размер на 033811.186 кВТч. Посочено е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
На основание извършената проверка "Електроразпределение Север" АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 10.07.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 33811 кВТч енергия за
периода 18.04.2018 г. – 117.04.2019 г. Стойността на така посочената
електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/12.07.2019 г., и възлиза на 6 603,83 лв.
Видно от Протокол за монтаж № 1139208 от 18.03.2014 г., процесният
електромер е бил монтиран на адреса на потребителя, като в протокола са
посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифа – Т 1.8.1 и
Т 1.8.2. В този протокол не са посочени показанията на останалите регистри
на електромера.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че СТИ е в
метрологична годност. Показанията записани в регистър 1.8.3 не са
визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния
отчет на същия. Показанията в този регистър са 33811 кВТч, като същите са
преминали през измервателната система на СТИ. Наличието на показания в
невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната
схема. Не е установено хардуерно вмешателство върху измервателния уред,
като схемата му на свързване не е променяна.
В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението, като е
допълнило, че не е възможно да се определи кога точно е извършено
софтуерното вмешателство в схемата на СТИ, нито е възможно да се посочи
от кого.
В производството пред настоящия състав, по указания на ВКС, е
допусната нова СТЕ, по която е назначено вещо лице със специалност
софтуерен инженер, съдебно-инженернотехнически експертизи и
компютърно технически експертизи; диагностика на електронни уреди и
електромери. В заключеното е изложено, че натрупаното количество
ел.енергия в невизуализирания регистър на СТИ е отчетено в тарифа 1.8.3
след софтуерно въздействие върху електромера, осъществено чрез
инфрачервения му порт, като отчитането в този регистър не се дължи на
електромагнитни смущения и не е техническа грешка. Причината за
5
натрупване на енергия в тарифа 1.8.3. е именно промяна в тарифната схема на
СТИ. Вещото лице е посочило, че отчетената във видимите регистри енергия,
плюс тази в невизуализирания е в общ размер на 36164 кВТч, което
количество е възможно да бъде доставено в обекта на потребление.
Експертът е констатирал, че не е възможно да се установи от кога е
започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, но сочи,
че това е станало след момента, в който е било осъществено софтуерното
въздействие. Вещото лице е посочило и, че е възможно СТИ да бъде
настроено да отчита само в невизуализираните регистри, но за процесният
електромер за периода от 03.06.2017г. до 17.04.2019г. ежемесечно са
отчитани показания по тарифите 1.8.1 и 1.8.2, което означава, че през
последните близо две години преди момента на демонтажа, електромерът е
измервал и е натрупвал консумирана енергия във визуализираните регистри.
Посочено е, че въздействието е могло да бъде осъществено в периода от
монтирането на електромера на процесния обект до демонтажът му, т.е. в
периода от 18.03.2014г. до 17.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията дадени на съда с Решение № 34/22.03.2021 г.,
6
постановено по касационно гражданско дело № 2567 по описа за 2020г. на
ВКС, IV ГО, с което е отменено въззивно решение № 646 от 04.06.2020 г. по в.
гр. д. № 359 от 2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО и потвърденото с него
решение № 5568 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 11090/2019 г. на Районен съд
Варна, въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме,
че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално отчетеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел.
енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе
извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на
ищеца на дата 18.03.2014 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради
което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта
на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за
търговско измерване.
Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия
състав СТЕ, не може да се установи кога точно е извършено претарифирането
на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел.
енергия в невизуализирания регистър. Установи се обаче, че е напълно
технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно
която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и
единствено в регистър 1.8.3. Въпреки това, вещото лице е посочило, че е
7
установило ежедневно натрупване на количества енергия във тарифи 1.8.1 и
1.8.2 в периода 03.06.2017г. до 17.04.2019г.
Тоест, от така установеното от вещото лице следва извода, че е
възможно електромерът да е бил настроен да отчита само в скритите
регистри, като е възможно тази настройка да е съществувала до 03.06.2017г.,
включително от момент, предхождащ датата на монтажа. Предвид това
настоящият състав не кредитира заключението не експертът в частта, в която
е посочил, че претарифирането на СТИ е могло да се осъществи в периода от
18.03.2014г. до 17.04.2019г., доколкото както самото вещо лице е посочило в
заключението си, не е възможно да се определи кога точно е преминала през
електромера процесната енергия.
При така установените технически характеристики на процесното СТИ,
не би могло да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия в
регистър 1.8.3 е преминало през електромера след датата на монтажа му на
адреса на потребление на ищцата /въззиваема в настоящото производство/.
Това обстоятелство не може да се установи и от протокола за монтаж на СТИ,
в който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и
нощна.
Без данни за показанията на електромера по всички регистри при
неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на
"Електроразпределение – Север" АД-Варна или в протокола от
първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен
извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а
очевидно е било възможно да бъдат изчетени показанията на всички тарифи
на СТИ, преди същото да бъде монтирано, с оглед възможността в последващ
момент показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски
отчет отчетни регистри да бъдат "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна. Точно така са процедирали
служителите на ЕРП Север при подмяната на процесния електромер, като в
протокола от 17.04.2019 г. при замяна на СТИ с нов, са посочили, че
новопоставеният измервателен уред е с нулеви показатели във всички тарифи
– 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. При това положение остава неизяснен
въпросът защо всички тарифи и показанията по тях не са посочени в
протокола от 2014 г., което обстоятелство в още по-голяма степен засилва
съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер, същият
е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите
на ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
Както беше посочено по-горе, за да възникне задължението на купувача
да плати цената на получената от него вещ, то доставчикът следва да докаже,
8
че е доставил действително вещта, стоката или услугата. От значение за
решаване на спора в случая е и да се докаже периода, в който се
претендира, че е доставена електроенергията. Същият има обуславящо
значение относно размерът на претенцията, тъй като без да е доказан той,
не би могла да се изчисли стойността не ел.енергията, която съгласно
решения на КЕВР, бива променяна ежегодно.
По тези съображения процесната сума от 6 603,83 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за обект, находящ се в село Константиново,
местност „Лазур“, за периода от 18.04.2018 до 17.04.2019 г., е недължима,
доколкото по делото не се установи същата да е доставена и да е преминала
през процесното СТИ в горепосочения период или поне след датата на
монтажа на електромера в обекта на потребление на ищеца.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че за ищеца не е
възникнало задължение да заплати нейната цена на осн. чл. 200 ЗЗД, поради
което предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство и в
производството пред ВКС, следва да бъде уважена. Същата претендира
разноски в размер на 1800 лева, представляващи заплатени в брой адвокатски
възнаграждения за производството по в.гр.д. 359/2020г. на ВОС в размер на
600 лв., в производството пред касационната инстанция в размер на 600 лв.,
както и производството по настоящото дело, отново в размер на 600 лв., като
за всяко производство е представен списък по чл. 80 от ГПК и договори за
правна защита и съдействие, имащи характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното по делото открито съдебно
заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител, изрично е
посочил, че не възразява срещу така претендираните от въззиваемата страна
разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени в цялост.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5568 от 10.12.2019 г. по гр. д. №
11090/2019 г. на Районен съд Варна, 50 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
9
ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. К. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „В., сумата
от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща съдебни разноски,
от които 600 лв. за производството по в. гр. д. № 359/2020 г. на ВОС, 600 лв.
за производството по гр. д. № 2567/2020 г. на ВКС и 600 лв. за
производството по настоящото въззивно гражданско дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10