Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ......... 6.01.2020
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 6
януари 2020
г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 4832 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от Мариян Д.Д., в която твърди, че е бил назначен на длъжност
„Шофьор на лек автомобил до 9 места" в „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ" ООД -
гр. Стара Загора съгласно трудов договор. На 27.09.2018г. работил нощна смяна (от
21.00ч. до 05.00ч.). Около 3 часа сутринта на посочената дата тръгнал със
служебния микробус „Мерцедес Вито" с рег. № 4920 ВА от портала на
хлебозавода, за да откара по домовете им работниците в завода. Движил се в
посока север по ул. "Отец Паисий". До тотопункта на кръстовището на
ул. "Отец Паисий" и ул. "Васил Левски" видял двете лица,
които били спрели. Минавайки край тях чул удар в задната дясна част на буса, по
стъклото. Спрял микробуса, върнал малко назад и слязъл, за да види дали има
поражения. Заобиколил буса от предната му част и попитал единия от непознатите
мъже защо ударил буса. Той му отговорил, че щял да мине през тях. Единият мъж,
който бил по-близо, започнал да го псува и тръгнал към него. За да се предпази
го ударил. Непознатият паднал на земята, а той тръгнал да се качва в буса. Чул
стъпки зад гърба си, обърнал се и видял непознатия мъж с нож в ръката. Замахнал
с дясната си ръка, в която държал ножа, и му нанесъл удар с него в лявата част
на гърба. Качил се в буса и продължил да изпълнява трудовите си задължения.
Разбрал, че бил намушкан и с останалите работници отишли до болница
„Тракия". Оттам го пратили в Спешен център Стара Загора.
По
време на работа бил намушкан с нож в областта на ляво подребрие. Получил
проникваща прободнопорезна рана в областта на ляво подребрие със засягане на
слезката и излив на около един литър кръв в коремната кухина. При проведеното
оперативно лечение му била отстранена слезката.
С
разпореждане № 125 от 05.10.2018 г. на НОИ, териториално поделение гр. Стара
Загора случилото се приемали за трудова злополука. Бил в болнични от
27.09.2018г. до 25.04.2019г., след което взел полагащия му се платен годишен
отпуск за
Твърди,
че претърпените болки и страдания били неоценими в пари, но обезщетението за
тях било предвидено, за да компенсира в известна степен неимуществените вреди.
Счита, че критерият за справедливост налагал определяне на обезщетение за
неимуществени вреди. В следствие на претърпяната злополука бил безкрайно
затруднен в ежедневното си обслужване, претърпял тежка операция. Освен
претърпените болки, нямал средства, за да покрива разходите си за лечение,
елементарните си нужди.
Моли
съда да осъди „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ" ООД - гр. Стара Загора да му заплати
за причинени неимуществени вреди, вследствие трудовата злополука на
27.09.2018г., сумата в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от
27.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО
СЗ” ООД, в който заявява, че оспорва изцяло предявеният иск за
неимуществени вреди - по основанието му и с оглед предявения му размер, който
счита за недължим и прекомерно завишен. Оспорва всички твърдения на ищеца,
направени с исковата молба. Заявява, че исковете са неоснователни, необосновани
и не са подкрепени с доказателства, същите били прекомерно завишени по размер.
Счита, че претенцията на ищеца не била подкрепена с достатъчно доказателства,
за да се претендира изплащането на обезщетение.
Оспорва
механизма на настъпилото процесно събитие. В случая травмите на ищеца били
нанесени поради неправилно осъществяване на работния процес от страна на пострадалия
и проявена самонадеяност, а не поради ненадлежно осигуряване трудовата
безопасност от страна на работодателя.
Сочи,
че видно от постановление за спиране на наказателно производство от 21.01.2019
год. на РП - Стара Загора, ищецът сам се бил поставил в опасна ситуация, която
предизвикал с действията си - "... Единият мъж, който бил по-близо,
започнал да го псува и тръгнал настъпателно към него. За да се предпази от
мъжа, свид. Д. го ударил първо с дясната ръка, после с лявата ръка в областта
на лицето, а след като непознатия се навел го ритнал в областта на кръста.
Непознатият паднал на земята, а свид. Д. тръгнал да се качва в буса. ..."
Ищецът имал трудови задължения, свързани с превоза на други служители в
дружеството, от и до работното им място, които в никакъв случай не предполагали
предизвикването на конфликти с трети лица, които да бъдат предизвикани
умишлено. Видно от посоченото по-горе постановление, именно според ищеца,
същият чул удар в задната дясна част на микробуса по стъклото, в тази ситуация
вместо да спре непосредствено след възприемане на звука от удари по превозното
средство и да провери за щети, ищецът привел МПС-то в движение на заден ход, за
да се върне до двете лица, които задминал. След като попитал лицата, които възприел,
защо били ударили превозното средство което управлявал, а те му отговорили, че щял
да ги удари, ищецът дал становище, че това не би било възможно, защото той бил
на пътя, а те на тротоара. Тук следвало да се отбележи, че ако както твърди
ищеца не е възможно да е застрашил преминаващите пешеходци, как тогава те били
успели да ударят управлявания от него автомобил. Именно ищецът сам предизвикал
нападателите си и освен това първи проявил агресия, като упражнил физическа
сила срещу един от тях. Не само, че ищецът е бил повод за започване на
физическата саморазправа и проявена самонадеяност, но и след получаване на
прободната рана същият продължил да шофира и едва след час посетил болница, за
да се прегледа, който факт несъмнено допринесъл за състоянието му.
Заявява,
че видно от гореизложеното ищецът сам и нарочно предизвикал конфликта, а и не
можело да става въпрос за хипотеза, в която се опитал да се предпази, просто
защото той самият започнал побой над едното лице и отделно от това не се
задоволил с един удар, а продължително и многократно го удрял, докато не
паднал. Всичко това говорило за една изключителна дързост на ищеца, с която сам
предизвикал настъпването на последващите събития.
Счита,
че вина за нанесените неимуществени вреди изцяло имал пострадалия, поради което
те не биха могли да се вменят в задължението им. Пострадалият проявил
изключителна самонадеяност като предизвикал физическо сбиване с две лица,
докато изпълнявал служебните си задължения.
Сочи,
че от страна на работодателя били предприети всички действия, за да покрият
нуждите на ищеца, който и към настоящия момент бил служител на дружеството.
Същият никога не изявявал претенции към дружеството въпреки, че имал тази
възможност.
При
постъпване на работа след инцидента ищецът предоставил карта за предварителен
медицински преглед, по искане на службата по трудова медицина. От представената
карта ясно се виждало, че ищецът бил клинично здрав, което било установено след
преглед при хирург, невролог, УНГ и др. От заключението на службата по трудова
медицина ясно се виждало, че ищецът можел свободно да изпълнява трудовите си
задължения.
Заявява,
че от настъпилите травми в следствие на инцидента, ищецът не е изпаднал в
нетрудоспособност. Според представените доказателства, ищецът бил в болничен
27.09.2018 год. до 25.04.2019 год., представените документи свидетелствали
единствено за извършени манипулации, но доколкото счита същите за абсолютно
необходими предвид характера на травмата, то те не доказвали по никакъв начин
нетрудоспособността на пострадалия. Нещо повече, в исковата молба ищецът сам
изпадал в противоречие, като твърдял, че бил ограничен да стои дълго време
седнал, но в същото време отново упражнявал професията си на шофьор.
Моли
съда да се приеме, че не са представени никакви писмени доказателства, които да
обуславяли твърденията на ищеца за търпения от него дискомфорт. Нещо повече,
ако били налице такива същите биха се установили от проведената комисия пред
ТЕЛК, която излязла с решение че няма здравословен проблем, и определила
нетрудоспособност в размер на 0% процента.
Счита
размера на иска за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе
съображения.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в следствие на процесното събитие, търпял
неимуществени вреди, които да обуславяли претендираните размери на обезщетение
от 40 000 лева.
Счита,
че дори същите да бъдат признати за основателни, то те били предявени и в
изключително завишени размери. Счита, че ищецът не доказвал да е търпял болки и
страдания, които да обосновавали предявения размер на обезщетение от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на труда за
прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
настъпил като резултат от нарушение на правилата за предоставяне на работна
сила. На основание чл. 201, ал. 2 от КТ, счита, че размерът на обезщетението
следвал да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Моли съда да приеме,
че ищеца получил обезщетение в размер от 950 лв. от застрахователно дружество
"Булстрад" АД във връзка с инцидента и сключената застраховка, което
намира, че изцяло било репарирало настъпилите вреди.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендирали, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
На
отделно основание, счита акцесорния иск
за неоснователен, от момента от който се претендирали лихви за забава, тъй като
ответното дружество не било изпаднало в забава и не дължало лихва върху
претенцията за неимуществени вреди.
Възразява
срещу направеното доказателствено искане за допускане на трима свидетели на
ищеца за установяване на едни и същи обстоятелства. Намира за неотносими
свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди, тъй като
последните представлявали лична субективна оценка на ищеца.
Претендира
разноските по делото и адвокатско възнаграждение.
Сочи,
че имали сключена полица за задължителна застраховка "трудова
злополука" с № 3607181100000090 с ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп" от дата 20.07.2018 год. със срок на действие една година, считано от
датата на сключване.
С
оглед изложеното, моли съда на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да допусне
привличането на трето лице - подпомагаща страна ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано" № 5, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК *********. В з.з. от 21.11.2019 г. съдът е конституирал по делото като трето
лице помагач на страната на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп" гр. София.
На
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК предявява обратен иск срещу ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано" № 5, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, за съвместно разглеждане. С молба вх. № 37382 от
27.12.2019 г., ответникът „Хлебопроизводство СЗ“ ООД гр. Ст.Загора е оттеглил направеното искане за предявяване на обратен иск срещу ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр. София.
В
случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище
по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово
отсъствие, моли съда да прекрати делото и да постанови неприсъствено решение,
както и да им бъдат присъдени разноските.
От
изложените в исковата молба и отговора обстоятелства, съдът счита, че предявеният
иск е с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ.
В
това производство съдът приема, че не се нуждае от доказване обстоятелството,
че страните са били в трудово-правни отношения. Съдът счита за безспорно
установено, че между страните е сключен трудов договор. Безспорно е също, че на
27.09.2018 г. ищецът е претърпял трудова злополука. Ищецът следва да докаже обстоятелствата,
обуславящи претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Страните следва
да докажат твърдените от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
Ответникът следва да докаже твърдението си, че ищецът е предизвикал конфликта,
както и че не изпаднал в недрудоспособност.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по смисъла на ГПК. Следва да изиска и приложи прокурорска преписка № 4239/2018
год. по описа на РП - Стара Загора. Следва да изиска информация от ТЕЛК Стара
Загора относно това дали ищецът се е явявал на комисия и какъв е бил резултатът
от същата, както и да се издаде съдебно удостоверение на ответника, което да
послужи пред ТЕЛК Стара Загора, за да се снабдят с преписка от извършената
комисия на ищеца. Следва да задължи застрахователя ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" да представи като доказателства по настоящото дело преписката
за образувана по искане на М.Д.Д. щета, ведно с документите, установяващи
размера на определеното и изплатено обезщетение. Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Медицинска документация и епикризи;
Разпореждане № 125/05.10.2018 г.; Болнични листи; Декларация за трудова
злополука; Постановление на РП Стара Загора; Застрахователна полица и
приложения; Карта за предварителен медицински преглед; Заключение за пригодност
на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на условията на труд и
задължителния предварителен медицински преглед на "Служба по трудова
медицина - Магиван" ЕООД.
НАЗНАЧАВА
съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице, след като се запознае с представените
медицински документи, а при необходимост извърши и личен преглед на
пострадалия, да отговори на поставените от страните въпроси:
1.
Какво увреждане е причинено на М.Д.Д. на 27.09.2018г.?
2.
Настъпило ли е някакво усложнение от това увреждане?
3.
Наложило ли се е допълнително лечение и в какво се е изразило то?
4.
Какъв е периода на възстановяване и възможността за пълно възстановяване на М.Д.Д.?
5.
Проведено ли е адекватно лечение спрямо получените травми на пострадалия?
6.
Ако пострадалия беше посетил незабавно екип на спешна помощ можеше ли да се
намалят уврежданията, които е получил?
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице д-р ЕМИЛ НИКОЛОВ БЪЧВАРОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., платими
от Бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ прокурорска преписка
№ 4239/2018 год. по описа на РП - Стара Загора.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от ТЕЛК
Стара Загора относно това дали ищецът се е явявал на комисия и какъв е бил
резултатът от същата, както и да се
издаде съдебно удостоверение на ответника, след внасяне на ДТ и представяне
на проект на удостоверението, което да послужи пред ТЕЛК Стара Загора, за да се
снабдят с преписка от извършената комисия на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА застрахователя и трето лице помагач ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"
да представи като доказателства по настоящото дело преписката за образувана по
искане на М.Д.Д. щета, ведно с документите, установяващи размера на
определеното и изплатено обезщетение.
ДОПУСКА до разпит в
качеството на свидетели лицата Весела Стайкова Димова, Албена А. Ангелова и
Гергина Стайкова Димитрова, при режим на довеждане.
ДАВА възможност на ищеца
да сочи гласни доказателства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото
за 25.02.2020 г. г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото
лице. Да се призове трето лице - подпомагаща страна ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп", което да представи писмено становище по делото.
УКАЗВА на страните в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка
да направят своевременно исканията си.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищцата се връчи копие от
писмения отговор на ответника и приложенията.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва незабавно, в случай на
постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и
доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: